Акт от 19.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16330 гр. София, 19.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110141476 по описа за 2025 година

Производството е образувано по депозира искова молба от „***” ЕАД срещу П. М.

С., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 16.40 евро/32,07 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение в апартамент № 140, находящ се в гр.С., ж.к.

„***“ бл. ***, вх.**, ет. **, аб.№ ***, за период от 01.02.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 11.04.2025 г. до изплащане на вземането, и сумата 4.01 евро/7,85 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.04.2022 г. до 04.04.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по частно гр.д. № ***/2025 г. на СРС, 153 състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в качеството му на наемател на процесния общински имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят.

Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1

***/2025 г. на СРС, 153 състав, както и разноските за производството.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. В отговора на исковата молба се посочва, че ответникът не ползва парно, нито топла вода, а от 35 години е на бойлер.

Подчертава, че няма парно в целия вход. С оглед изложеното моли исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца е да установи, че ответникът е клиент на топлинна енергия, чийто имот се намира в сграда присъединена към абонатна станция, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор, или от самото ищцово дружество, и че е възникнало за ответника задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задълженията си към ищеца.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие.

По делото не се спори и че апартамент № 140, находящ се в гр.С., ж.к. „***“ бл.***, вх.**, ет.**, се намира в сграда, присъединена към абонатната станция, което се доказва и от представения по делото констативен протокол № **/04.08.2009г., подписан от представител на „****“ ЕАД и от представител на етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост в ж.к. „***“ бл. ***, вх.***. Съгласно цитирания констативен протокол в сградата с адрес гр.С., ж.к. „***“ бл. ***,вх. *** съществува техническа възможност за прилагане на дялово разпределение на топлинна енергия, но не се прилага, поради липса на сключен договор на потребителите от етажната собственост със съответната лицензирана фирма. От така подписания протокол може да се направи непротиворечив извод, че сградата е присъединена към абонатната станция и единствено липсва подписан договор с лицензирано дружество, което да извършва дяловото разпределение.

Спорен по делото въпрос обаче е наличието на облигационна връзка между страните, доколкото в отговора на исковата молба от името на ответника изрично се оспорва това обстоятелства с твърдения, че ответникът не ползва парно или топла вода. Във връзка с така направеното оспорване Софийски районен съд приема следното:

2

Ответникът не оспорва, че се намира в облигационно отношение със Столична община. Това обстоятелство се потвърждава и от представените по делото доказателства.

Видно от неоспорената заповед № **.***/03.07.1993г, издадена от началник служба жилищно настаняване при район „***“, /л.18 от делото/ П. М. С. бил настанен заедно със семейството си в апартамент № ***, находящ се в гр.С., ж.к. „***“ бл. **, вх. **. В случая следва да се уточни, че съгласно заявеното от ищеца претенцията му касае вземане за апартамент № ***, находящ се в гр.С., ж.к. „***“ бл. ***, вх. ***, който адрес съгласно писмо на Столична община, район ***/л.80 от делото/ към момента на съответства на стар адрес гр.С., ж.к. „***“ бл. ***, вх. ***. Следователно от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че с цитираната заповед касае именно настаняването на ответника в процесния имот. ачалника на службата за жилищно настаняване Съгласно действащата към 03.07.1993г. разпоредба на чл. 13 от Закона за наемните правоотношения, настаняването под наем се извършва със заповед на началникът на съответната служба за жилищно настаняване. Следователно към датата на постановяване на заповедта за настаняване не е съществувало изискване да бъде сключван отделен договор за наем с наемателя /каквото изискване е въведено с разпоредбата на чл.22, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилище на територията на Столична община, приета с Решение № 466 по Протокол № 53 от 14.07.2005 г/, а е било необходимо единствено издаване на заповед за настаняване и фактическото заемане на жилището без да е съществувало изискване да се изготвя нарочен документ за фактическото предаване на имота. Същевременно обстоятелството, че имотът е бил фактически зает от ответника не се оспрова. Ето защо настоящият съдебен състав намира,че по делото е установено при условията на пълно и главно доказване, че ответникът С. е придобил качеството наемател на процесния топлоснабден имот през 1993г.

От значение за изхода на настоящия правен спор е и дали и към исковия период съществувало наемно правоотношение между ответника и Столична община именно за апартамент № 140, находящ се в гр. С., ж.к. „***“ бл.***, вх.**. В конкретната хипотеза в заповедта за настаняване не е посочен срок за наемното правоотношение, като не са ангажирани доказателства да са настъпили основания за прекратяването му. Нещо повече, видно от прието по делото писмо с изх.№ ****/12.03.2025г на Столична община, район ****, в периода от м.05.2021г до м.03.2025г процесният имот продължава да се ползва именно от ответника, който също потвърждава това обстоятелство.Следователно по делото и е доказано, че и към настоящия момент ответникът има качеството наемател на процесното жилище.

Според разпоредбата на чл. 5 от Наредбата №1 за ползване на топлинна енергия (отм.), действаща към датата, на която ответникът С., е придобил качеството наемател, потребители на топлинна енергия са собственици или наематели на жилища, които използват топлина енергия за отопление, вентилация и битови нужди. След изменението на нормативната уредба обаче и приемането на Закона за енергетиката и енергийната ефективност (отм.) – чл. 106а, ал. 4 от ЗЕЕЕ (отм.) и Закона за енергетиката - § 1, т. 42 от ДР 3 на ЗЕ (редакция Изм. и доп. - ДВ, бр. 74 от 2006 год., отм., бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год.) и чл. 153 от ЗЕ, съгласно които „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е това физическо лице - собственик или ползвател на имот, наемателите са били изключени от кръга на лица, които по силата на закона придобиват качеството потребител на топлинна енергия.

В настоящия случай от ищцовото дружество е представено доказателство, че на името на ответника С. в качеството му на наемател е бил открита партида за топлоснабдения имот и то по негово желание, видно от представеното по делото заявление-декларацияс вх.

№ ***/24.01.2005г., подадена лично от П. М. С. до "***“ ЕАД за откриване на партида на негово име за процесния апартамент № ***, находящ се в гр. С., ж.к. „***“ бл.***, вх.**, ет.**, неоспорена от ответника. Изявлението направено в молбата за откриване на партида настоящият състав цени по реда на чл. 175 от ГПК като признание на неизгоден факт, а именно, че на името на ответника С. в качеството му на наемател има открита за предоставеното на него за ползване жилище партида, т.е че същият е направил изрично изявление за сключване на договор за доставка на топлинна енергия с ищеца.

Следва да се отбележи, че в действителност ответникът С. не е нито собственик, нито вещен ползвател на процесния топлоснабден имот, но съгласно разясненията дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. по тълк.д.№ 2/2017г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабден имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената и на топлопреносното предприятие, като договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на имота.

С оглед така дадените задължителни за настоящия състав разяснения, и установените факти по делото, следва да се приеме, че от ищцовото дружество е доказано при условията на пълно и главно доказване, че ответникът С. в качеството си на наемател на общинското жилище се е намирал в облигационно правоотношение за доставяне на топлинна енергия с „****“ ЕАД считано от 24.01.2005г. /когато е подал молба за откриване на партида/, доколкото същият е ползвал със съгласието на собственика по силата на наемно правоотношение жилището, и по негово искане в качеството и на наемател е открита партида на негово име за ползвания от него имот. Същевременно между страните по делото не се спори, че наемодателят Столична община е била собственик на процесния топлоснабден имот, както и че същата е дала съгласие в качеството си на собственик и наемодател да се открие партида на името на ответника С. във връзка с ползването на 4 топлинна енергия с процесното жилище. Следва да се отбележи, че за възникването на договорно правоотношение между страните по делото не е необходимо сключване на писмен договор, тъй като съгласно чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (с предходно наименование ДКЕВР). Следователно писмена форма на договор не е необходима, като е достатъчно общите условия да са влезли в сила, което обстоятелство не се оспорва от ответника. Същевременно по делото не е установено и ответникът да е упражнил правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ срещу Общите условия, действали към процесния период. Същевременно заверен препис от Общите условия е приложен към исковата молба, от които е видно, че същите са били публикуване съгласно законоустановените изисквания във в-к Монитор, приложение Финансист.