Решение № 1603 от 11.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1603 гр. София, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Петър Ив. Минчев

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20251100511549 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ответника М. К. М., чрез назначения особен представител адв. Н.В., срещу решение № 15480 от 13.08.2025 г., постановено по гр. дело № 61803/2023 г. по описа на СРС, 45 състав, в частта, с която са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 1309,80 лева, представляваща главница за неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от м. 12.2019 г. до 30.04.2022 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. ****, апартамент, аб. № 178442, за сумата от 64,53 лева, представляваща главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 08.02.2023 г. до окончателното плащане, както и за сумата от 134,55 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за отопление на имота, за периода от 15.09.2020 г. до 30.01.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.02.2023 г. по гр.д. № 6888/2023 г. по описа на СРС, 45 състав.

Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението в обжалваната 1 част поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, с доводи, че по делото не се доказва наличието на облигационно правоотношение между страните, а твърдяната услуга по топлоснабдяване е непоискана. Въззивникът твърди, че общите условия на топлопреносното предприятие са нищожни поради наличие на неравноправни клаузи (с оглед дребния шрифт на публикуването им), а Наредбата за топлоснабдяването е била отменена с влязло в сила съдебно решение на ВАС, като съдът е следвало да установи незаконосъобразността й по пътя на инцидентния съдебен контрол от чл. 17, ал. 2 ГПК. Счита за непълни мотивите на СРС, който не е обсъдил доводите за недействителност на договора между ЕС и фирмата за топлинна счетоводство, както и на протокола от ОС на ЕС. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове в цялост.

Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита, че решението в обжалваната от ответника част е правилно и моли същото да бъде потвърдено.

Третото лице-помагач на страната на въззиваемия „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно в обжалваната част, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа (видно от заключението на ССЕ и приетите писмени доказателства, от които се установява, че в сградата е извършван отчет на уредите за дялово разпределение, 2 установяващи потребената в сградата топлинна енергия). Противно на доводите във въззивната жалба, тази услуга не е непоискана, тъй като същата се е предоставяла въз основа на искане и сключен договор между етажната собственост и „Топлофикация София“ ЕАД за изграждане на отоплителна инсталация в жилищната сграда и доставка на енергия до обектите в нея. Неотносими са възраженията на въззивника срещу действителността на сключения договор с фирмата за топлинно счетоводство и протокола от ОС на ЕС, тъй като при липса на данни за отмяна на решенията на ЕС по реда на чл. 40 ЗУЕС навеждането на възражения срещу тези решения в друго исково производство е недопустимо.

От приетите по делото писмени доказателства (нотариален акт за дарение от 18.01.1996 г., удостоверения за наследници, препис-извлечение от акт за смърт) се установява, че собственик на описания топлоснабден имот, представляващ апартамент, находящ се в гр.

София, бул. ****, с клиентска партида с абонатен номер при ищеца 178442, през процесния период е била С.М.И. (починала в хода на процеса пред първоинстанционния съд и заместена от законния си наследник и преживял баща М. К. М.), която го е придобила по наследство от съпруга си И.Н.И. след смъртта му през 2009 г., а последният от своя страна го е придобил по дарение от майка си А.К.И. и по наследство от баща си Н.И.И. в периода 1989 г. – 1996 г. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, първоначалната ответница (респ. конституираният в хода на процеса неин наследник) се явява потребител на доставената в апартамента топлинна енергия, респ. задължено лице за заплащане на цялата й стойност като клиент на топлинна енергия за битови нужди в него, доколкото е била единствен собственик на топлоснабденото жилище през целия процесен период.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, като писмена форма на договора не е предвидена и в този смисъл възраженията на въззивника за липса на облигационно правоотношение са несъстоятелни. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, като същите не са нищожни или съдържащи неравноправни клаузи. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че първоначалната ответница е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, 3 първоинстанционният съд правилно е приел, че между С.М.И., от една страна, и ищеца, от друга страна, са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. 05.2019 г. – м. 04.2022 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лицепомагач „Техем Сървисис“ ЕООД и тази дейност несъмнено е била реално осъществена предвид приложените по делото писмени доказателства – справки за показанията на измервателните уреди в процесната сграда за сезони от 2019 г. до 2022 г., главни отчети (подписани за клиент и неоспорени от ответната страна) и изравнителни сметки за същите периоди.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и заключението на ССЕ, както и при съобразяване на основателното възражение за изтекла погасителна давност, пътрвоинстанционният съд е стигнал до правилни изводи за потребено количество топлинна енергия в процесния имот на стойност 1309,80 лв. за периода от м. 12.2019 г. до м. 04.2022 г., като въззивникът в настоящото производство не излага конкретни доводи за неправилност на решението по отношение на размера на потребеното количество топлинна енергия, поради което и с оглед ограничената въззивна проверка въззивният съд не следва да излага изрични мотиви в тази насока. Във връзка с възраженията във въззивната жалба следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от АПК подзаконов нормативен акт се счита за отменен от датата, на която съдебното решение влиза в сила, поради което методиката за изчисляване на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, съдържаща се в Наредба за топлоснабдяването, се явява действаща нормативна уредба в настоящия случай. От друга страна, дори да се приеме, че същата противоречи на нормативен акт от по-висока степен и не следва да бъде прилагана, то количеството потребена топлинна енергия следва да бъде определено от съда по реда на чл. 162 ГПК, като се вземе предвид обективното и вярно заключение на вещото лице по ССЕ и главните отчети. В разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗЕ законодателят е предвидил обективен критерий за отчитане на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, който е съобразен от експертното заключение. В конкретния случай количеството и цената на доставената енергия се доказват от приложените от третото лице-помагач писмени доказателства, съобразени са отчетите на общия топломер в абонатната станция, който е преминал 4 метрологична проверка и е годен измервателен уред, респ. отчетите за отделните жилища в сградата, в които са разположени годни измервателни уреди и при приспаднати технологични разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество е установена разлика, която се разпределя между потребителите в сградата - етажна собственост. Следователно, по делото се установява количеството доставена топлинна енергия в имота на първоначалната ответница въз основа на редовно отчитане на доставената топлинна енергия и извършване на услугата дялово разпределение, при спазване на разпоредбите на чл. 145, ал. 2 и 3 вр. 142, ал. 1 ЗЕ и цените, действали към процесния период, поради което възраженията на въззивника в обратен смисъл са несъстоятелни.