Решение № 5160 от 19.12.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 11797/2023
- Вид
- Решение № 5160
- Подписан
- 19.12.2023
- В сила
- 19.12.2023
- Състав
- Анна Димитрова Дъбова
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 5160 гр. Пловдив, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20235330111797 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 във вр. с чл. 238 ГПК.
Образувано е по предявени от „Месокомбинат – А.овград“ ООД против Й. Р. В. кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лв., представляваща незаплатено задължение по договор за заем от 10.08.2018 г., сумата от 9 500 лв., представляваща незаплатено задължение по договор за заем от 14.08.2018 г. и сумата от 2 300 лв., представляваща незаплатено задължение по договор за заем от 04.10.2018 г., ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на първото по делото съдебно заседание до окончателното изплащане на задължението.
При условията на евентуалност са предявени кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лв., сумата от 9 500 лв., и сумата от 2 300 лв., представляващи получени без наличие на правно основание за това суми от ответната страна, с които последната се е обогатила за сметка на ищеца, ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на първото по делото съдебно заседание до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че между страните са сключени договори за заем. Сочи, че с нареждане за банков превод реф. № ... от сметката на „Месокомбинат – А.овград“ ООД, открита в „ОББ“ АД по сметката на Й. Р.
В., открита в „УниКредит Булбанк“ АД е преведена сумата от 10 000 лв. с 1 посочено основание „заем съгласно договор“. Твърди, че с нареждане за банков превод реф. № ..от сметката на „Месокомбинат – А.овград“ ООД, открита в „ОББ“ АД по сметката на Й. Р. В., открита в „УниКредит Булбанк“ АД е преведена сумата от 9 500 лв. с посочено основание „заем“, а с нареждане за банков превод реф. № ..от сметката на „Месокомбинат – А.овград“ ООД, открита в „ОББ“ АД по сметката на Й. Р. В., открита в „УниКредит Булбанк“ АД е преведена сумата от 2 300 лв. с посочено основание „заем“. Сочи, че между страните не е сключен писмен договор за заем, но претендира посочените суми на основание възникнало заемно правоотношение. Моли при установява, че между страните не е възникнало валидно правоотношение, посочените суми да бъдат възстановени на ищеца като заплатени и съответно получени от ответната страна без наличие на правно основание за това, който иск предявява при условията на евентуалност. Сочи, че до ответната страна не е изпратена покана за доброволно изпълнение на задължението, поради което счита, че исковата молба има характер на покана и претендира присъждане на законна лихва върху главниците, считано от датата на първото по делото съдебно заседание.
По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове, ведно със законните последици.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната страна Й. Р. В., не е депозирала отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника.
Ответникът е получил препис от исковата молба на адреса, посочен от ищеца. Исковата молба, ведно с приложенията са били редовно връчени на ответника на основание чл. 45 ГПК, доколкото книжата са връчени лично на ответната страна.
Ответникът е редовно призован за съдебното заседание, проведено на 15.12.2023 г., тъй като е открит на установения по делото адрес и е получил призовката лично. В призовката се съдържа изрично позоваване на разпоредбата на чл. 238 ГПК, като с последното на ответника са указани и последиците, установени в тази правна норма.
Следователно налице са предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно – ответникът да не е подал отговор на исковата молба, да е бил редовно призован за първото по делото съдебно заседание, на което не се е явил и не е депозирал молба за разглеждането му в негово отсъствие.
Налице е и третата кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на неприсъствено решение, а именно от събраните по делото писмени доказателства, да се установява, че исковата претенция е вероятно основателна.
2
Предвид изложеното следва главният иск да бъде уважен, като се присъди законна мораторна лихва така – както е поискана, а именно – считано от датата на първото по делото съдебно заседание – 15.12.2023 г., до окончателното изплащане на задължението. С оглед основателността на главния иск не се сбъдна вътрешно-процесуалното условие за разглеждане на предявения при условията на евентуалност иск.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени сторените в производството по делото разноски от 872 лв. за заплатена държавна такса.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД Й. Р. В., ЕГН **********, с ....., да заплати на „Месокомбинат – А.овград“ ООД, ЕИК 115007293, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Васил Левски“ № 244, сумата от 10 000 лв., представляваща незаплатено задължение по договор за заем от 10.08.2018 г., сумата от 9 500 лв., представляваща незаплатено задължение по договор за заем от 14.08.2018 г. и сумата от 2 300 лв., представляваща незаплатено задължение по договор за заем от 04.10.2018 г., ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на първото по делото съдебно заседание – 15.12.2023 г., до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Й. Р. В., ЕГН **********, да заплати на „Месокомбинат – А.овград“ ООД, ЕИК 115007293, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 872 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 11797/2023 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Решението подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК в едномесечен срок от връчването му от страната, срещу която е постановено.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3