Протокол № 397 от 06.03.2025, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Наказателно от частен характер дело 1433/2024
- Вид
- Протокол № 397
- Подписан
- 06.03.2025
- В сила
- 06.03.2025
- Състав
- Цанка Георгиева Неделчева
Цитирани разпоредби
- чл.119 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.281, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 397 гр. Сливен, 06.03.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Цанка Г. Неделчева при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
Сложи за разглеждане докладваното от Цанка Г. Неделчева Наказателно дело частен характер № 20242230201433 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Частният тъжител Д. П. Г., редовно призован, се явява лично и с адв.П.
Н. от АК-Сливен, надлежно упълномощен от преди.
Подсъдимият К. С. Т., редовно призован, се явява лично и с адв.Д. И. от АК-Сливен, надлежно упълномощен от преди.
Свидетел пор.№ 3 – М. С. Р., доведен в с.з.
Свидетел пор.№ 4 – Г. К. И., редовно призована, се явява лично.
Свидетел пор.№ 5 – Р. М. С., доведена в с.з.
Свидетел пор.№ 6 – К. Н. И., доведен в с.з.
Свидетел пор.№ 7 – Д. Т. Т., доведена в с.з.
Адв.Н.: Нямаме възражения, няма и пречки да се даде ход на делото.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ: Да се гледа делото.
Адв.И.: Моля да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото.
Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
Същото е във фазата на съдебното следствие.
САМОЛИЧНОСТ НА ЯВИЛИТЕ СЕ СВИДЕТЕЛИ:
1
М. С. Р. – 74 г., български гражданин, със средно образование, вдовец, пенсионер, неосъждан, без родство с подсъдимия.
Г. К. И. - 38 г., българска гражданка, с основно образование, живееща на семейни начала с частния тъжител, работи, неосъждана, без родство с подсъдимия.
Р. М. С. - 49 г., българска гражданка, с основно образование, неомъжена, пенсионер, неосъждана, без родство с подсъдимия.
К. Н. И. – 67 г., български гражданин, с висше образование, женен, пенсионер, неосъждан, без родство с подсъдимия.
Д. Т. Т. - 55 г., българска гражданка, с полувисше образование, работи, неосъждана, живее на семейни начала с подсъдимия.
Съдът РАЗЯСНИ на свид.Д. Т. привилегията по чл.119 от НПК, а именно да откаже да дава показания, с оглед на обстоятелството, че живее на семейни начала на подсъдимия.
СВИД.Д. Т.: Разбирам това право. Желая да бъда разпитана като свидетел.
Свидетелите, ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност по чл.290 от НК, обещават да говорят истината.
Съдът ОТСТРАНИ свидетелите от залата с изключение на свид.Р..
Съдът ПРИСТЪПИ към разпит на свидетелите.
СВИД.М. Р.: Предупреден съм за наказателната отговорност. Обещавам да говоря истината.
РАЗПИТАН КАЗА: На 20.08.2022 г. в 10,30 часа вечерта се думка на вратата, се рита вратата и понеже е ламаринена пътната врата, аз живея в с.Т. и става дума за вратата на двора, думка се много, понеже е с ламарина. След като излязох веднага, съпругата ми беше заспала, но тя се е стреснала, тя също излезе отвън пред портата. Д. ми е съсед, срещу мене живее, е чул и също излезе, каза „Аз ги видях кои са, ама няма с какво да отида до центъра, те отидоха на центъра“. И аз понеже имам три колела, точно до пътната врата от вътрешната страна, и му викам „Взимай едното колело, аз взимам другото и да отидем да ги питаме защо ритат“. Д. ми каза, че е познал момчето, което ми е ритало пътната врата – сина на подсъдимия. Заедно с Д. отидохме на 2 центъра. Д. отиде при сина на подсъдимия, хвана го за ръцете и го пита „защо риташ“. В това време и аз идвам с колелото, аз също го питам „Кажете, бе, защо ритате вратата“, и разправии. То се дърпа момчето и ние си тръгнахме да се връщаме. Прибрахме се пред нас и тъкмо оставяме колелетата и Д. излиза да си отива, и идва подсъдимият гол до кръста на колело, хвърля колелото и налита да се бие с Д.. Аз го дърпам, то става едно мазало, посяга да удря Д..
Аз дърпам подсъдимия да не се сбият, да стане по-голяма беля. Аз го дърпам на една страна, но той налита явно и как е хванал ръката на Д., защото не може да го удари, защото аз го дърпам за ръката, но как го е хванал не знам, извъртял му е ръката и явно му е счупил пръста. Д. не можа да разбере веднага, но ръката му се наду после. След разправиите дойде К. с колата си, извика на Д. „Прибирай се, Д., да не става по-лошо“ и Д. се прибра. След това, всичко след като утихна се прибрахме. Дойде полиция и пак излязохме. Д. тогава каза, че ръката много го боли. Той не можа да разбере, че пръста му е счупен. След 3-4 дена е отишъл на лекар, защото ръката му е надута и се установява, че четвъртия пръст, мисля че на лявата ръка, е счупен.
Подсъдимият мен не ме е удрял. Докато го държах, ме блъскаше с лакът в ребрата. Подсъдимият дойде и вика „Майка ти ще иба, ще те пребия“ – за Д..
Д. нищо не му каза. Д. не е правил опити да удря подсъдимия. Агресията беше изцяло от страна на подсъдимия. Не съм присъствал на разговора на Д. с полицаите. Няма образувано дело срещу мен за същия инцидент. Когато отидохме на центъра с Д. хванахме сина на подсъдимия и още едно момченце, мисля че беше на К. внук ли, не мога да кажа. Аз хванах на К. внука, защото те са били със сина на подсъдимия. Подсъдимият посягаше да удря Д., но понеже аз го държах, Д. явно се е предпазвал, той вместо да го удари, хванал му е ръката и я извъртял. Аз извиках полицията. Аз се обадих на полицията и те спряха пред Д.ВИ. Има образувано дело, че сме били агресивни с децата.
Адв.Н.: Нямам въпроси към свидетеля.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ: Нямам въпроси към свидетеля.
Адв.И.: Нямам въпроси към свидетеля.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси към свидетеля.
Съдът, след като изслуша становищата на страните в процеса, намира че следва да бъдат прочетени показанията на свид.М. Р., дадени при предходно разглеждане на делото, тъй като между тях и дадените в днешно съдебно 3 заседание е налице съществено противоречие.
Адв.Н.: Съгласен съм.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ: Съгласен съм.
Адв.И.: Съгласен съм.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм.
Със съгласието на страните и на основание чл.281, ал.1, т.1 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свид.М. С. Р., дадени по същото дело пред друг състав на съда, находящи се на л.31 – л.32 от НЧХД № 1484/2022 г. по описа на СлРС.
СВИД.М. Р.: „Познавам страните по делото“ – да, вярно е. „Това беше на 20.08.2022 г. в 21,30 часа след като синът на К. ритна вратата“ – не е вярно, че е станало в 21,30 часа. Това се случи в 22,20 часа, може би. След 22,00 часа беше. Става дума за сина на К., да, вярно е. „Силно ритна пътната врата, която е облицована с ламарина и издаде звук на бомба“ – да. „Съпругата ми беше заспала и се стресна“ – да, тя в следствие на това почина. „Отсреща на Д. детето е видяло кои са“ – Д. е видял кой е ритал вратата, не детето му, то е малко, той и камера има Д.. „Аз изскочих веднага от къщи, отворих вратата и Д. ми каза „Аз ги видях кои са, но нямам с какво да отида““ – точно така.
„Казах му, че имам три колелета, да вземе едното и да тръгва“ - да. „Д. тръгна с едното колело, а аз с другото“ - да. „Д. хвана на К. сина му“ - да. „Пита го защо рита, защото и детето му се е стреснало“ – точно така, детето е скочило в кошарата. „Отидох аз и Д. ми каза „Това са на К. сина и на К. внучката““ – точно така. На К. внук, а не внучка. „Дърпахме се на центъра“ – точно така, те бяха 50 деца, може би. Аз дърпам на К. внука и му казвам „Ела да кажеш“, а пък той се дърпа и се мъчи да избяга. „Д. хвана сина на К., не зная как се казва, а аз хванах на К. внучката и ги питах защо ритат“ – да, но става дума за внука на К., не за внучката. „За фланелката хванах аз на К. внучката и питах защо ритат“ – да, внука обаче. „Като отивах, Д. го беше хванал сина на К. за ръката, за китката и го разпитва защо рита“ - точно. „Жена ми почина четири дена след това нещо“ - да. „След това се прибрахме с Д. с колелетата и 4 оставихме колелетата в двора“ – точно така. „Пристигна К., като в колата мисля беше на К. жената“ – може би дойде след това, не мога да си спомня точно. „К. дойде гол до кръста и казва „Аз майка ви ще еба, ще те убия“, посяга на Д. и аз го дърпах да не се сбият“ – точно така. „Като оставихме колелетата с Д. останахме пред моята пътна врата“ – точно така. „Той живее срещу мен от другата страна на улицата“ - да. „Дойде К. с колело, пусна го на земята да се бие с Д., защото Д. дърпал сина му“ - да. „Към Д. се насочи К. като дойде и хвърли колелото“ - да. „К. каза на Д. „Майка ти ще еба, ще те убия, аз от малък не съм го удрял““ – това му бяха думите на К.. „Моята жена му каза „Ти защото не си го удрял, затова той удря чуждите врати““ – да, точно така му каза моята жена. „К. се засили да се бие с Д., аз го дърпах отзад, но той налита на Д.“ - да. „Опитваше се да го удари с юмрук, но аз го дърпах“ – да, вярно е. „К. хвана Д. за ръката, извъртя я“ - да. „Аз бях отзад и точно не мога да кажа как и това беше“ – аз видях как К. посяга към Д., хвана го за ръката и му я извъртя. Хвана го за горната страна на дланта. В такъв момент аз не мога да преценя как го е хванал, как го е извъртял. „След това дойде К. с колата си“ - да. „Каза ми на мен да си отивам, а на Д. да се прибира“ – да, вярно е. „К. искаше да се прекрати всичко“ - да. „С колата си дойде К., той слезе от колата“ – да, вярно е. „Вече всичко беше приключило като дойде К.“ да. „Д. се прибра, аз също се прибрах като каза К. да се прибираме“ - да.
„Имаше много хора пред нас, понеже съседите ми правеха банкет и много коли имаше на тротоара“ – вярно е. „Може да е имало и други хора, които да видят инцидента, но не зная“ - да. „Жената на Д. беше там по време на инцидента, моята жена също беше там“ – да, вярно е. „Дъщеря ми беше там и аз“ - да. „Те видяха това което ви разказвам“ - да. „Полицаите дойдоха веднага след като свърши инцидента“ – аз им се обадих на полицаите. „Дойдоха след около 15-20 минути, но отидоха пред Д.ВИ, не пред нас“ - да. „Аз отидох при тях и им обясних какво се е случило, те записаха и си заминаха“ – вярно е. „Д. също им обясни какво се е случило“ - да. „Разказа всичко на полицаите“ - да.
„Мисля, че във връзка с инцидента има образувано друго дело“ - да. „Аз съм призован“ - да. „Делото е за това, че сме били децата“ – ние не сме посягали, не сме удряли. „К. налиташе да удря тъжителя, не можа да го удари, но му хвана ръката и я извъртя“ - да. „Не мога да кажа дали е имал нараняване тъжителя“ – не мога да кажа. „На другия ден Д. ми каза, че ръката го боли от това, че му е завъртял ръката К.“ - да. „Каза, че му е надут пръста и трябва да 5 ходи на лекар“ – да, точно и той след два-три дни отиде, не знам колко. На другия ден Д. ми показа ръката си и пръстът му беше надут.
Адв.Н.: Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам да бъде освободен от залата.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ: Нямам въпроси към свидетеля. Не възазявам да бъде освободен.
Адв.И.: Нямам въпроси към свидетеля. Да се освободи.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси към свидетеля. Да се освободи.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ от залата свид.М. Р..