Решение № 30 от 20.02.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Ямбол, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петранка П. Кирова при участието на секретаря В. Г. Г. като разгледа докладваното от Петранка П. Кирова Административно наказателно дело № 20252330200788 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на *** подадена чрез редовно упълномощен адвокат, против Наказателно постановление № НП-ПБЗН-ЯМ-15/12.08.2025г., издадено от Началника на РСПБЗН - Ямбол, с което на основание чл.260, ал.2 от ЗМВР, на дружеството е наложено административно наказание глоба/имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение по чл.140, т.2 от ЗМВР.

С жалбата се претендира за отмяна на НП първо по съображения за допуснати при издаването му съществени процесуални нарушения, изразяващи се в това, че АУАН е съставен в отсъствие на представител на дружеството, при неспазване срока по чл.34 от ЗАНН и поради противоречие между фактическото описание на нарушението и приложената санкционна норма. Развити са и доводи за приложението на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от редовно упълномощен адвокат, който пледира за отмяна на НП и за присъждане на направените по делото разноски.

1

АНО, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

При проверка на склад за строителни материали и търговия, находящ се на обходен път Юг в местността *** в землището на гр. Ямбол, свидетелят З. – инспектор в РСПБЗН – Ямбол, установил, че обектът е разделен на две части от стена – брандмауер, представляващ пасивна мярка за защита от пожар, с незащитен отвор, надвишаващ максимално допустимата площ. Установил също, че сградата е собственост на дружеството – жалбоподател и е отдадена под наем на „***“.

В последователност, св. З. издал писмено разпореждане № ПР-ПБЗНЯМ1-6-138/12.12.2024г., с което на основание чл.125, ал.1, т.4 от ЗМВР разпоредил в срок до 09.02.2025г. да се защити отвора в брандауера с врата или капаци, като вратата да се предвиди самозатваряща се, а ако има прозорци, да са неотваряеми.

Разпореждането било връчено жалбоподателя на 12.12.2024г. на законния представител на

Четири месеца след изтичане на срока, указан в разпореждането – на 09.06.2025г., свидетелят З. и неговия колега свидетелят Д., извършили контролна проверка в обекта, при която установили, че отворът в брандмауера отново не е защитен. Потърсили управителя, за да му връчат покана за съставяне на акт, и тъй като не го открили, на 07.07.2025г. в отсъствие на представител на дружеството св. З. му съставил АУАН № АУАН-ПБЗН-ЯМ1-62 от същата дата за нарушение по чл.140, т.2 от ЗМВР. Актът бил съставен в присъствието на свидетеля Д., който участвал в извършването на контролната проверка на 09.06.2025г.

По-късно същия ден така съставения АУАН бил връчен на управителя на наказаното дружество, който отказал да подпише акта. Отказът му бил удостоверен с подписа на свидетеля по акта – св. Д..

Впоследствие – на 12.08.2025г., въз основа акта, при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението, срещу дружеството е издадено оспореното НП.

2

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите Д. З. и Е. Д., както и от писмените доказателства, съдържащи се в приложената по делото АНП.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и от лице, имащо право и интерес да обжалва един неблагоприятен за него акт.

По същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

НП следва да бъде отменено на процесуално основание. Същото е издадено при допуснато особено съществено нарушение на установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на акт за нарушение. Нарушена е разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, която императивно предвижда, че съставянето на акта по чл.36 от ЗАНН се извършва в присъствие на нарушителя, респ. на неговия законен представител или упълномощено лице.

Като изключение от този принцип в ал.2 на същия член е допуснато и неприсъствено съставяне на акта, но само при наличието на някоя от изчерпателно посочените в текста предпоставки – нарушителят, макар и известен, да не е могъл да бъде намерен, и втората – когато същият след покана не се е явил за съставяне нато на акта. Ако посочените законови предпоставки не са налице, чл.40, ал.1 от ЗАНН задължава актосъставителя да състави акта в присъствието на нарушителя. Доколкото доказателствената тежест лежи върху АНО, той следва да докаже по несъмнен начин не само извършването на нарушението, но и спазването на процедурата по неговото установяване. В случая липсват доказателства дружеството да е търсено на адреса си на управление, а от показанията на актосъставителя и на свидетеля по акта по безспорен начин се установява, че неговият законен представител не е бил уведомен за предстоящото съставяне на акта. Т.е., допуснато е нарушение по чл.40, ал.1 от ЗАНН, представляващо основание за отмяна и на издаденото НП.

Отделно, при установяване на нарушението и налагане на наказанието е допуснато съществено нарушение и на установените в чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН процесуални правила, които императивно изискват в АУАН и в НП да се посочи датата на извършване на нарушението. В случая в АУАН и в НП фигурира единствено датата на установяването му – 09.06.2025г., но не и 3 датата на неговото извършване. Липсата на този реквизит представлява основание за отмяна на НП, тъй като създава неяснота и по отношение времевите параметри на твърдяното деяние и вмененото нарушение и освен това, препятства извършването на проверка относно давностните срокове по чл.34 от ЗАНН.

На следващо място, налице е неяснота и относно вида на наложеното наказание. Като такова АНО е посочил „глоба/имуществена санкция“, без да е ясно с кое от двете е санкциониран жалбоподателя.

Всичко изложено налага извод, че при издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи основание за неговата отмяна.

При този изход на делото основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение в размер на 750 лева. Съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. По въпроса за отговорността за разноски чл.143, ал.1 от АПК предвижда, че когато съдът отмени обжалвания акт, както е в случая, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат следва да се възстановяват от бюджета на органа, издал акта.

Доколкото насрещната страна не е направила възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, на жалбоподателя следва да се присъди пълния размер на платеното адвокатско възнаграждение.

Поради изложеното, и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр. ал.3, т.2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

О Т М Е Н Я Наказателно постановление

№

НП-ПБЗН-ЯМ-15/12.08.2025г., издадено от Началника на РСПБЗН - Ямбол, с което на основание чл.260, ал.2 от ЗМВР, на „***, със седалище и адрес на управление ****, е наложено административно наказание глоба/имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по чл.140, т.2 от ЗМВР.

ОСЪЖДА РСПБЗН – Ямбол ДА ЗАПЛАТИ на *** с посочени по-горе данни, сумата 383,47 евро (триста осемдесет и три евро и четиридесет и седем 4 евроцента), или 750 (седемстотин и петдесет) лева, представляваща възнаграждение за един адвокат.

Р е ш е н и е т о ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред

Административен съд - Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________ 5