Решение № 260046 от 05.04.2021, Окръжен съд - Хасково

О К Р

Ъ Ж

Е Н С Ъ

Д – Х А С К

О В

О

Р Е Ш Е Н И Е

№ 05.IV.2021 г. гр.Хасково

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Окръжен съд-Хасково на осми март две хиляди двадесет и първа година, открито заседание, граждански състав:

Председател

: Георги Гочев при секератар протоколиста Радостина Кабадалиева като разгледа докладваното от председателя търговско дело №147/2020 г. за да се произнесе взе предвид

Производството е по реда на Глава ХХХІІ, чл.365 от ГПК

Обстоятелства по предявените искове

Делото е образувано по искова молба предявена от М.Г.Д.,ЕГН:***********,гр.Димитровград,Хасковска област,местност „Рудник“ ул.“Кипра“ №1 и К.Г.М., ЕГН:**********,*** Национално бюро на българските автомобилни застрахователи, ЕИК*****, гр. София,ул.“Граф Игнатиев“ №2 ет.3 за изплащане на обезщетение от 220 000 лв. –по 110 000 лв. за всеки ищец,както и законната лихва върху обезщетението от датата на непозволеното увреждане 18.08.2014 година, до окончателно изплащане.

Предявените претенции съставляват кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание-чл.515 ал.II т.3 от КЗ/ чл. 284, ал. III, т. 2 от Кодекса за застраховането (отм.)/ и по чл.86 от ЗЗД.

В хода производството ищецът М.Г.Д. e починал,като определение от открито заседание 08.II.2021 г. са конститутирани на основание чл.227 от ГПК наследниците му П.А.Д.,ЕГН:**********,съпруга,Д.Д.М., ЕГН:**********, син,С.М.Д.,ЕГН:**********,дъщеря и Т.М.Г.,ЕГН:**********

За да обосноват исковата претенция,ищците твърдят,че са наследници на починалата, вследствие на ПТП М. Г.Д., на 52 години.На 18.08.2014 г. около 14:30 часа в Гърция, района Пирго, Архонон-Астерусион, водачът С. Т. М., управлявал мотоциклет с рег. № ВBN 0062, с посока на движение Стернес към Асими по ул. „Стернон Асимиу" на 2-ри километър, нарушил правилата за движение по пътищата, съгласно законодателството на държавата и реализирал удар в крайпътно маслиново дърво. В резултат на ПТП-то е причинена смъртта на М. Г.Д.,пътник, возещ се на седалката зад водача на мотоциклета. При процесното ПТП на място е загинал и виновният водач на мотоциклета С. Т. М..

По случая е образувано предварително разследване с протоколен номер № 2514/9/7/по описа на Дирекция Ираклио-Полицейски участък - Пирго, Гърция, като случая е предаден в Районна прокуратура - Ираклио.

Преписката е архивирана. В хода на производството е установено, че виновен е водачът М., като няма друго лице, допринесло за настъпване на пътния инцидент.

В случая съществува пряка причинна връзка между деянието на водача на С. Т. М. и настъпилите общественоопасни последици - смъртта на М. Г.Д..

Описаното ПТП е настъпило в Гърция и е причинено от МПС с гръцка регистрация, като пострадалата е българска гражданка. Ищецът по делото е увредено лице по смисъла на приложимото гръцко право, а ответника по делото, НББАЗ, заплаща обезщетение за вреди в качеството на компенсационен орган.

Задължението за бюрото възниквало дори да не може да се установи застрахователя на виновния водач. Българският съд бил компетентен да разгледа спора, съгласно чл. 4 и чл.18 от КМЧП.Ищците посочват,че от този инцидент загинала М. Г.Д., на 52 години, сестра на ищците,като получила тежки несъвместими с живота телесни увреждания.

Според ищците непосредствена причина за настъпването на смъртта е нараняване на главата и гръдния кош, причинени при описаната катастрофа.

Пострадалата била жена на 52 г., в работоспособна възраст и работещ човек, в добро здравословно съС.ие. Смъртта е настъпила неочаквано и несвоевременно и е огромен шок за семейството. Между сестри и брат са съществували отношения, характеризиращи се с изключителна близост, обич, уважение, взаимна привързаност, поддържали са поС.на връзка, били са много близки и поС.но взаимно са си помагали. Сестрите и братя, независимо от възрастта си, винаги имат нужда от грижите и подкрепата на роднините си. Моралните страдания от неочакваната и несвоевременна загуба са огромни и неописуеми и ще ги съпътстват през цели им живот. Загубата на сестра се отразява изключително негативно на здравословното и емоционалното им съС.ие, търпят много болки и страдания във връзка с причинената смърт. Никой не е очаквал смъртта й и несвоевременната загуба е огромен шок и трагедия за семейството.

С оглед на изложеното и претърпените болки и страдания на ищците следвало да бъдат компенсирани.В тази насока същите развиват следните доводи.Безспорно неимуществените вреди имат по-голямо значение и се оценяват по-високо. Паричното обезщетение, не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от причинената смърт. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем психичните и емоционални болки, страдания и изобщо нематериалните последици, резултат от извършеното деяние. За ищците бил налице правен интерес да искат от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за претърпените от тях имуществени и неимуществени вреди.

Справедливото обезщетение за компенсиране моралните вреди от загубата на сестрата на ищците възлизало на по 110 000 лева за всеки ищец. Предявеният иск бил съобразен с принципа за справедливост, установен от съдебната практика на съдилищата в Република Гърция, правните норми, на която са приложимо право в конкретния спор, с оглед действително претърпените болки и страдания от безвъзвратната е несвоевременна загуба на сестра, а от друга страна с лимита на отговорност на „Помощния фонд", съгласно европейското законодателство и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

Ищците предявили и претенция за доброволно уреждане на спора по образувана щета при ответника с № СВ-СК-15-011. По нея е платено доброволно, но ответникът е заплатил обезщетение в размер само на по 4 000 евро, при практиката за подобни вреди на гръцките съдилища в размер около 60 000 евро на наследник, като твърди, че в случая е приложим лимит на отговорност за гръцкия „Помощен фонд" до тази сума.Така определеното обезщетение според ищците не е репарирало окончателно причинените им вреди. Исковата сума в размер 110 000 лева била формирана, като разлика между изплатеното обезщетение, в размер на по 7 823.32 лева и действителния размер на вредата. Дължимото се обезщетение за подобен род вреди следвало да е съгласно практиката на гръцките съдилища за съответния ред наследници, в случая брат и сестра на покойната. Сумата, на която се оценяват неимуществените вреди е приблизително в размер на присъжданата от гръцките съдилища от 60 000 евро, което в левова равностойност е 117 349 лева, от която сума е извадено платените вече 7 823.32 и се получава приблизително, с малка разлика сумата от 110 000 лева.

Определеното и изплатено обезщетение от по 4 000 евро на всеки ищец не е съобразено с принципа за справедливост, установен от съдебната практика на съдилищата в Република Гърция, правните норми, на която са приложимо право в конкретния спор, с оглед действително претърпените болки и страдания от безвъзвратната и несвоевременна загуба на сестра, а от друга страна с лимита на отговорност на „Помощния фонд", съгласно европейското законодателство и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид. Платено е доброволно, но ответникът е заплатил обезщетите в размер само на по 4 000 евро, при практиката за подобни вреди на гръцките съдилища в размер около по 60 000 евро, като твърди, че в случая е приложим специален лимит на отговорност за гръцкия „Помощен фонд" до тази сума.

Ищците извеждат,че законовата норма (чл. 19 от президентски Указ № 237/1986 година), която въвежда лимит на отговорност за помощния фонд до 4 000 евро за внуци на покойния, не се прилага от гръцките съдилища, като противоречаща на Конституцията на Република Гърция, европейското законодателство, като страна членка на ЕС и международни договори, по които Република Гърция е страна и които имат примат над гръцкото законодателство. В този смисъл сумата, която е изплатена доброволно е и в противоречие с чл. 45 КМЧП, макар случаят да не е съдебен към датата на доброволно уреждане на претенцията.

Ищците не са имали друга възможност освен да подпишат декларацията, защото иначе, НББАЗ са щели да постановят отказ, и то при спешната нужда на същите от пари поради крайно тежкото им финансово съС.ие. Касае се за декларация, за приемане на обезщетение, което е определено по доброволен ред, а не за подписано споразумение или отказ от право да се търси репариране на вредата в пълен размер. Нямало формирана правнозначима воля, с декларацията според трайната практика на българския ВКС, няма правопогасяващо действие за вреди в по - голям размер от декларирания. Декларацията е подписана и при условията на крайна нужда и при явно неизгодни условия, тъй като ищците са в много тежко финансово съС.ие, а ответникът не би изплатил доброволно определеното обезщетение, ако не се подпише документа От друга страна сумата е явно неизгодна предвид стойностите на обезщетенията, които се определят от гръцките съдилища за този ред наследници, за неимуществени вреди, при загубата на близък в ПТП.

Ищците визират,че съгласно Регламент (ЕО) №

864/2007 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година, относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II") чл. 15 буква „е" и решение на Съда по дело С-350/14 т. 26, по приложение на посочения регламент, приложимото към извъндоговорни задължения право определя и кръга на лицата, които имат право на обезщетение за лично претърпени от тях вреди. Съгласно гръцкото законодателство право на обезщетение имат и братя и сестри на покойния наследодател.

Ищците сочат, че правата на увредените лица не могат да бъдат ограничавани до лимити, установени специално за определени лица в това число „Помощния фонд" на Република Гърция и съответно различен от лимита на отговорност на застрахователните дружества.

Подобна правна норми, както било изложено и от Върховния съд на Република Гърция (решение № 4/2017година и решение № 5/2017 година), противоречи на Конституцията й (принципа на пропорционалност залегнал в разпоредбата на чл. 25 от Конституцията на Р. Гърция), както и на международни договори (Международния пакт за гражданските и политическите права, част от Гръцкото законодателство, по силата на Закон 2462/1997 година) и Конвенции, по които тази държава и страна и които нормативни актове имат примат над вътрешното й законодателство, когато си противоречат. Тълкуването на закона с въвеждане на специален лимит за „Помощния фонд", противоречи на международното право, както и на вътрешното право на Република Гърция, което е приложимо право. Изрично в съдебната практика на съдилищата на Република Гърция е посочено, че Закон 4092/2012 година, въвеждащ лимит на отговорност от 6000 евро (4 000 евро, в зависимост на кръга на правоимащите) на „Помощния фонд" е „невалиден", защото противоречи на чл. 1 § 4 от Втора Директива 84/5/ЕИО (чл. 10 § 1 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета). Ограничаването на отговорността на „Помощния фонд" противоречи и на чл. 1 от допълнителния протокол от Европейската конвенция за правата на човека, ратифицирана от Р. Гърция с указ 53/1974 година и в съответствие с чл. 28 от Конституцията на Р. Гърция има увеличена спрямо законите сила". Подробни съображения са изложени в цитираните решения на гръцкия Върховен съд.

Въвеждането на „специален" лимит на отговорност (различен от лимита на отговорност на застрахователите), по отношение на „Помощния фонд", влиза в противоречие с международното право и вътрешните правила установени с Конституцията на Р. Гърция.

Ищците искат съдът да съобрази разпоредбите на чл. 43 ал. 1 КМЧП (да се установи приложението на гръцкото право), чл. 44 ал. 1 КМЧП (отчетете как гръцкия Върховен съд тълкува и прилага специалния лимит, установен за гръцкия „Помощен фонд") и чл. 45 КМЧП (специалния лимит установен за „Помощния фонд" противоречи на българския обществен ред).

Според ищците давността по исковете не е изтекла, тъй като и по гръцкия закон тя е 5 години от датата на ПТП.Исковата молба е депозирана на 08.08.2019 година, а ПТП настъпва на 18.08.2014 година.Ищците сочат и липсата на съпричиняване,тъй-като Мннка Д.,умира вследствие на тежка съчетана травма в областта на главата и гръдния кош. Наличието или липсата на предпазна каска не можело да я предпази или да допринесе за гръдната травма, която вслучая сама по себе си е била смъртоносна. С оглед скоростта, с която настъпва ПТП, предпазната каска също така не би могла да предпази М. Д.. Същата не е знаела и че водачът е употребил алкохол и че е неправоспособен.

Разпечатката съдържа 39 от 167 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/98cbe58e-c891-4f15-ac7f-aadbdc2e7768