Решение № 2237 от 09.05.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 14689/2024
- Вид
- Решение № 2237
- Подписан
- 09.05.2025
- В сила
- 09.03.2026
- Състав
- Пламена Недкова Славова - Милева
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 2237 гр. Пловдив, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330114689 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявена е искова молба от „ЕВН Топлофикация“ ЕАД срещу А. А., с която моли съда да установи по реда на чл. 422 ГПК следните вземания: главница 854,79 лв. за периода 01.05.2022 – 31.102.023 г., съставляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление в ***, както и обезщетение за забава в размер 96,68 лв. за периода 02.07.2022 – 24.04.2024 г. Претендира се законна лихва от подаване заявлението и разноски. Твърди се, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, както и че ищецът е доставил до процесния имот съответното количество топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване, както и отдадено от сградната инсталация. Снабдил се със заповед за изпълнение, но същата била връчена по чл. 47, ал. 5 ГПК.
Ответникът чрез особения представител намира иска за неоснователен, моли за отхвърлянето му. Оспорва изложените в исковата молба факти, оспорва да е бил сключен договор между страните, както и твърденето, че ответникът е собственик на процесния имот. Оспорва същият да има качеството потребител на предоставената услуга. Счита, че потребител е етажната собственост на сградата, дори да се установи договор за предоставяне на ТЕ. Оспорва обективираното потребление в представената справка и счита, че в настоящия случай претендираното потребление дори не е фактурирано.
Като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът приема следното от фактическа и от правна страна.
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 1
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Фактическият състав за възникване и изискуемост на вземането за главница е изпълнен при осъществяването на следните юридически факти: наличието на облигационна връзка между ищеца и ответника, определена от качеството на ответника на клиент на топлинна енергия като собственик на процесния имот, както и от факта дали имотът се топлоснабдява от ищцовото дружество; изпълнение задълженията на ищеца за процесния период, а именно – че е била доставена и разпределена топлинна енергия за отопление, битово горещо водоснабдяване (БГВ) и отдадено от сградната инсталация в твърдяното количество; настъпване на падежа за плащане на цената на доставената топлинна енергия. За вземането за обезщетение за забава е от значение настъпването на забавата на ответника.
Установява се от заключението на СТЕ, което се приема за мотивирано изготвено, че до имота изобщо не е доставяно реално количество топлинна енергия, както се твърди в исковата молба, а количествата енергия са начислени служебно поради неосигурен достъп за отчет на водомерите и поради липса на измервателен уред на щранг-лирата. Съдът в тази връзка разпредели в тежест на ищеца да докаже, че са изпълнени предпоставките за извършване на служебен отчет в имота, в частност, че ответникът е бил предупреден за извършването на отчет, но го е възпрепятствал, така и предпоставките за отчет при липса на уред. Ищецът не е представил доказателства в тази връзка, въпреки указанието, че не сочи доказателства.
Исковете са неоснователни. На първо място не се доказват твърденията за реално доставено количество енергия, въведени с исковата молба. На следващо място, не се доказват и предпоставките за служебно начисляване на енергия, каквото се установява, че е извършено съгласно заключението на СТЕ.
Ето защо исковете подлежат на отхвърляне.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че А. Ц. А., ЕГН ********** с адрес: *** дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК:115016602, с адрес: гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов” № 37, следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 7245/2024г. на ПРС, а именно: сумата от 854,79 лева - стойност на топлинната енергия, доставена по партидата на длъжника с клиентски № ***, отнасяща се за обект на потребление в *** с ИТН: ***, за периода 01.05.2022г. – 31.10.2023г., ведно със законна лихва от 25.04.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 96,68 лева - обезщетение за забава за период от 02.07.2022 г. до 24.04.2024 г.
2
Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3