Решение № 436 от 24.10.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 436 гр. Русе, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

Галина Магардичиян

Васил Петков при участието на секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско дело № 20244500500612 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

„АПС Бета България“ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София обжалва Решение № 686 от 19.05.2024г, постановено по гр.д.№ 3689/23 по описа на РРС. Излагат се оплаквания за неправилност на съдебното решение. Неправилно съдът е приел, че „АПС Бета България“ЕООД в качеството си на цесионер не е уведомил надлежно длъжника по процесния договор за кредит за станалото прехвърляне на вземания, поради което ищецът не е активно материално легитимиран да предяви установителен иск за съществуване на вземането, поради което и този иск е отхвърлен. Съгласно утвърдената съдебна практика, в случай, че липсват доказателства за уведомяване на длъжника за цесията, следва да се приеме,че цесията е надлежно съобщена с връчване на исковата молба. Иска се от въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и вместо него да постанови друго, с което се уважи предявеният иск срещу Л. Б. К.. Претендират се направените в двете съдебни инстанции разноски.

Въззиваемият Л. Б. К. чрез назначеният му в първата инстанция особен представител адв.С. С. счита жалбата за неоснователна, а постановеното решение за правилно.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

На 09.03.2018г между „Кредисимо“АД – София и Л. Б. К. е сключен договор за потребителски кредит № 1040742, по силата на който „Кредисимо“АД е предоставило на К. кредит в размер на 400лв за срок от 3 1 месеца, която сума следва да се погаси на три вноски от по 142.60лв при 41.24% лихвен процент и 50% ГПР като целият размер на плащанията е в размер на 427.80лв. Съгласно чл.4 от договора след сключване на договора в срок до 48 часа след подаване на заявлението кредитополучателят трябва да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ юридическо лице.

На 09.03.2018г между Л. К. и „Ай тръст“ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят ще отговаря пред „Кредисимо“АД като кредитополучател за изпълнение на задълженията по договор за потребителски кредит за връщане на сумата от 400лв, определената възнаградителна лихва, плащането на всички дължими от потребителя разноски във връзка със сключването и изпълнението на договора за потребителски кредит, както и на лихва за забава при забава на плащането на което и да е от изискуемите парични задължения на потребителя. Съгласно чл.4 от договора за поръчителство поръчителят има право на възнаграждение за изпълнение на задълженията му по договора, както може да иска възстановяване на заплатените от него на кредитора суми. Дължимото възнаграждение на поръчителя, съгласно приложение 1 към договора е в размер на 41.51лв на месец за периода от действие на договора за кредит.

Заплащането на това възнаграждение се дължи на датата на падежа на съответното плащане по кредита.

На 09.03.2018г между „Кредисимо“АД и „Ай тръст“ЕООД е сключен договор за поръчителство във връзка с описаните по-горе договори.

На 02.03.2021г между „Кредисимо“ЕАД в качеството на цедент 1, „Ай тръст“ЕООД в качеството на цедент 2 и “АПС Бета България“ЕООД в качеството на цесионер е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания/ цесия/, по силата на който договор цедент 1 и цедент 2 прехвърлят вземанията си, които имат, конкретизирани в приложение 1 към договора.

Видно от представеното приложение 1, предмет на цесията е и вземането към Л. К. в общ размер на 704.06 лв, от които 400 лв главница, 27.80 лв договорна лихва за периода от 09.03.2018г. до 20.06.2018г., 117.53 лв лихва за забава от 09.03.2018г. до 02.03.2021г., 124.53 лв възнаграждение по договор за поръчителство, 34.20 лв лихва за забава по договора за поръчителство /л.111 от делото/.

Съгласно чл. 15 от договор за потребителски кредит и чл.14 от договор за поръчителство всички уведомления и изявления на страните във връзка с договорите следва да бъдат доставяни на адреса на потребителя, посочен в договора, както и доставяни по електронен път на електронна поща, посочена в договора. Независимо от твърденията на цесионера „АПС Бета България“ЕООД, че е уведомил длъжника за цесията по електронен път, такива доказателства по делото не са представени. В практиката на ВКС, намерила израз в решение №3 от 16.04.2014г. на ВКС по т.д. №1711/2013г., I т.о., ТК, решение №78 от 9.07.2014г. на ВКС по т.д. №2352/2013г., II т.о., ТК, решение №123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д. №12/2009г., II т.о., ТК и др. се приема, че уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99 ал.3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99 ал.4 ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, 2 настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235 ал.3 от ГПК. Няма спор също така, че е допустимо, какъвто е и настоящия случай, цедентът да упълномощи цесионера да съобщи извършената цесия на длъжника /решение №137 от 2.06.2015г. на ВКС по гр.д. №5759/2014г., III г. о., решение №156 от 30.11.2015г. на ВКС по т.д. №2639/2014г., ІІ т. о. и др/. В настоящият случай, с получаването на исковата молба от назначения на ответника особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК, цесията е съобщена. Съгласно Решение № 198 от Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о. това е допустимо. Посоченото решение касае съобщение за предсрочна изискуемост по договор за кредит, но по аналогия следва да се приеме, че намира приложение и при съобщение на цесия чрез особен представител на длъжника по договора за потребителски кредит. В този смисъл изводите на първоинстанционния съд, че тъй като цесията не е съобщена на длъжника, само на това основание следва предявеният установителен иск с правно основание чл.422 ГПК да се отхвърли са неправилни.

В настоящото производство, както и в производството по издаване на заповед за изпълнение, съдът тъй като се касае за сключен договор за потребителски кредит следва служебно да приложи императивните разпоредби на чл.7, ал.3 вр. чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, според които на съда е вменено задължението да извърши проверка дали са налице предпоставките за издаване заповед за изпълнение срещу длъжника за посочените в заявлението суми.

В случая въззивният съд намира, че в конкретния случай сключеният договор за потребителски кредит № 1040742 от 09.03.2018г е недействителен, като неотговарящ на изискванията на чл.10, ал.1 и чл.11, ал. 1, т. 7- 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК. Не е посочен коректно размерът на ГПР в договора за кредит, което е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и поради това на основание чл.

22 от същия закон, той е недействителен. Отпуснатият кредит е в размер на 400лева, платим на 3 месечни вноски, посочени в Приложение № 1 към договора. Посоченият ГПР в договора е 50%. В него обаче не е включено възнаграждението на поръчителя, което, съгласно Приложение № 1 към договор за предоставяне на поръчителство е в размер на 41.51лв за всеки месец за периода на действие на договора за кредит. Следователно посоченият в договора ГПР очевидно не отговаря на реалния, който би се получил при съобразяване на всички възнаградителни плащания. Според чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Посоченият в договора ГПР е неверен. В договора и в общите условия не е уредено от какви компоненти е съставен ГПР. Договорът за предоставяне на поръчителство от 09.03.2018г заобикаля ЗПК, поради което също е недействителен на основание чл. 26 от ЗЗД във връзка с чл. 21 от ЗПК. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължението на кредитора преди сключването на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл обвързването на възможността за отпускане на кредит с възмезден договор за поръчителство със свързано с кредитора лице /„АЙ ТРЪСТ“ ЕООД сто процента собственост на „КРЕДИСИМО“ ЕАД/, на практика прехвърля върху кредитополучателя 3 финансовата тежест за изпълнение на задълженията на финансовата институция за оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит, за което на кредитора не се дължат такси на основание чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.

Уговорката за дължимо възнаграждение на поръчител, юридическо лице, което е предварително одобрено от кредитора и което се явява свързано с него лице, сочи, че на длъжника не е предоставено право на избор и възможност за индивидуално договаряне, което не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца.

Според чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Поради това потребителят дължи връщане на главницата, т.е само на сумата от 400лв. С обявяването на договора за недействителен кредиторът губи преимуществото на сроковете за плащане на вноските по договора, които са основание за поставяне на длъжника в забава, следователно същият не може да претендира и обезщетение за забава на задължение по недействителен потребителски договор. По същите съображения не се дължат сумите,представляващи възнаграждение за поръчителя и лихва за забава върху това вземане.

С оглед изложеното въззивният съд намира, че вземането на „АПС Бета България“ЕООД в качеството на цесионер към Л. Б. К., за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1077 от 25.04.2023 по ч.гр.д.№ 2094/23 по описа на РРС съществува само до размер на 400лв.- главница по Договор за потребителски кредит №1040742/09.03.2018г , ведно със законната лихва върху нея от 24.04.2023г до окончателно плащане, а в останалата част - за сумата от 124.53 лв, възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 09.03.2018г., 27.80 лв договорна възнаградителна лихва за периода от 09.03.2018г. до 20.06.2018г., 117.53 лв лихва за забава върху главницата за периода от 09.03.2018г. до 02.03.2021г., 34.20 лв лихва за забава по Договор за предоставяне на поръчителство от 09.03.2018г. вземането не съществува.

В този смисъл Решение № 686 от 19.05.2024, постановено по гр.д.№ 3689/23 по описа на РРС в частта, в която установителният иск е отхвърлен за установяване дължимост на сумата от 400лв е неправилно и следва да се отмени и вместо него се постанови решение, с което искът в тази част се уважи. Решението в останалата част, в която е отхвърлен установителния иск по отношение на останалите вземания е правилно и следва да се потвърди.

Ответникът по иска дължи разноските в заповедното производство представляващи 25лв, внесена държавна такса и 50лв юрисконсултско възнаграждение/ според издадената заповед за изпълнение, която не е обжалвана в частта за разноските от заявителя/.

С оглед изхода на спора в първата инстанция ответника дължи разноските на ищеца, съразмерно с уважената част от исковете му в размер на 400лв, както и 50лв юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал.8 ГПК вр чл.37 ЗПП вр чл.25 Наредба за заплащане на правната помощ и практиката на СЕС.