Определение № 3004 от 23.02.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3004 гр. Варна, 23.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20253110110684 по описа за 2025 година

Производството пред РС Варна е образувано по предявен иск с пр.осн.чл.422 ГПК за установяване на вземането на кредитора по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ЧГРД № 5902/2025 г. на РС Варна за установяване вземането на ищеца Енерго - Про Продажби" АД ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс - Г, бул. „Владислав Варненчик" № 258 срещу ответника „А*** ****" ЕООД с ЕИК *******, с адрес в гр.

Варна, бул. „С*****" №**, ап. *, представлявано от В**** В****** К**** дължи на " в размер на 194,19 лева - главница за потребена и незаплатена цена на мрежова услуга за достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност, съгласно фактури за периода от 14.05.2024г. до 14.04.2025г. за обект на потребление находящ се в гр.

Варна, ул. „Ц****" №****- магазин, с абонатен номер ********* и клиентски номер №**********, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението.и в размер на 13,09 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от падежа на всяка от посочените фактури до 08.05.2025г.

Ищецът моли за уважаване на иска и за осъждане на ответника да му заплати разноските за заповедното и за исковото производство.

За доказване на твърденията в молбата ищецът е представил писмени доказателства, които моли да се приемат по делото.

Ответното дружество е подало отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК чрез упълномощен представител с който оспорва изцяло иска за главница и съединените акцесорни искови претенции както по основание, така и по размер.

Счита, че предявеният срещу него иск не е подведомствен за разглеждане от РС Варна. В приложените към исковата молба писмени доказателства и в частност 1 подаденото от страна на „А******" ЕООД ЕИК ****** заявление №**********. за продажба на електрическа енергия от „ЕНЕРГО - ПРО Продажби“ АД е предвидено в последният абзац на същото заявление че „....... при възникване на спор, отношенията между страните се отнасят за решаване пред Арбитражен съд - гр.Варна при Сдружение „ППМ“, съобразно неговия Правилник." Между страните по делото е налице писмено споразумение, подписано и от двете, страни, което по същността си е арбитражно споразумение по смисъла на чл. 7, ал. 1 3МТА. Материалноправният спор между страните не попада в изключенията на чл.19, ал. 1 ГПК, тъй като ответното дружество „*********" ЕООД не е потребител по смисъла на 13, т. 1 от 3ЗП. Същият е търговско дружество (търговец), което купува ел. енергия за осъществяване на търговска дейност, с цел извличане на търговска печалба. Дружеството е „потребител на енергийна услуга“ по смисъла на § 1, т. 416 от ДР на ЗЕ, но това не му придава качеството на „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, към която препраща нормата на чл. 19, ал. 1, предл. последно ГПК, поради което и няма пречка спорът да бъде отнесен пред арбитраж при наличието на валидна арбитражна клауза.

Възражението за неподведомственост на делото е направено в срока за отговор и същото е допустимо. Съгласно легалната дефиниция на „потребител“, дадена с цитираната норма, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или услуги, които не са предназначени за извършване на търговскаили професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Страните по делото нямат качество на физическо лице, те са юридически лица –търговци по см. на чл. 1, ал. 2, т.2 ТЗ. Обектът по отношение на който е вземането на ищеца е търговски и доставяната в обекта ел. енергия се използва за небитови (стопански) нужди.

Следователно не е налице възможност същия да има качество на потребител по см. на § 13, т.1 ДР на ЗЗП. Правилото на чл.19, ал.1 ГПК е императивно и приложението му не може да бъда разширявано признавайки качеството на потребител на ответ търговец /определение от 18.01.2018г. по въззивно частно търговско дело № 1766 по описа за 20 На основание чл.8, ал.1 ЗМТА, съдът пред който е предявен иск по спор, предмет на арбитражно споразумение е длъжен да прекрати делото, поради неподведомственост, на основание чл. 8 ЗМТА ако страната се позове на него в срока за отговор на исковата молба /определение на ОС Варна по в.ч.гр. дело № 1035/2018 г. и други/ Мотивиран от изложеното, РС Варна

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПРЕКРАТЯВА производството, на осн.чл.15 ГПК, вр.чл.19, ал.1 ГПК.

ИЗПРАЩА делото по подведомственост на Арбитражен съд - гр.Варна при Сдружение „ППМ“,

Определението подлежи на обжалване пред ВОС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3