Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 379 от 27.06.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 238/2025
Вид
Решение № 379
Подписан
27.06.2025
В сила
16.06.2026
Състав
Бистра Николова, Тодор Тодоров, Милен Василев

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 409 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 379 гр. София, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело № 20251001000238 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Ню Лего“ ЕООД, подадена против Решение № 111 от 21.01.2025 г., постановено по гр. д. № 1875/2024 г. на СГС, ТО, VI – 25 – ти състав, с което съдът е отхвърлил предявените от въззивника против „Бул Инс“ АД обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. с чл. 99, ал. 1 от ЗЗД и чл. 409 от КЗ, вр. с чл.86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 35 000 лева, представляваща част от обезщетение за претърпени от Р. С. неимуществени вреди от смъртта на баща му В. Д. като последица от пътно-транспорното произшествие, настъпило на 03.04.2021 г. и причинено от застрахован в ЗД “Бул Инс” АД по застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” водач на лек автомобил марка “Мерцедес” с рег. № ***, което вземане е прехвърлено от цедента Р. С. на цесионера “Ню Лего” ЕООД с Договор за цесия от 28.04.2021 г., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от предявяване на иска – 27.04.2022 г. до окончателното плащане, както и сумата от 486.11 лева мораторна лихва върху главница от 5 000 лева за периода 11.05.2021 г. /датата на уведомлението/ до предявяване на иска 26.04.2022 г.

Сторени са оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон. Въззивникът намира за неправилни изводите на СГС за нищожност на процесния Договора за цесия. Твърди се в жалбата, че се касаело за имуществено право за обезщетение за 1 неимуществени вреди, с което законът не забранявал на титуляра му да се разпорежда. Отделно, неправилно решаващият състав на СГС бил приел, че благото, което имало предназначение да възмезди увреденото лице за понесени страдания, не можел да съществува отделно от лицето, за което е предназначено. В случая, цедентът бил предявил претенцията си пред застрахователя и така бил упражнил това си право.

Моли се за постановяване на Решение, с което обжалваното такова да бъде отменено, а предявените искове – уважени, както и за присъждане на разноски за производството пред двете съдебни инстанции.

Редовно уведомен, ищецът е депозирал в срок отговор на така подадената въззивна жалба, с който оспорва същата като неоснователна и моли за оставянето й без уважение.

Съдът, като съобрази данните по делото, както и доводите на страните във връзка с обжалвания съдебен акт, намери следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в законовоустановения срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК от надлежна страна ответник, имаща право и интерес да обжалва, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

За установено от фактическа страна съдът намери следното:

Между страните няма спор, а и от представените писмени доказателства по безспорен начин се установява, че В. С. Д. е починал вследствие на несъвместими с живота травми, претърпени от реализирало се 03.04.2021 г.

ПТП с участието л. а. на марката Мерцедес с ДКН ***.

Не се спори, на следващо място, че Р. С., в качеството си на единствен наследник по закон на покойния В. Д., е предявил пред застрахователя претенция за заплащане на обезщетение за претърпените от него вследствие смъртта на баща му неимуществени вреди в размер на 200 000 лв., която претенция е заведена при ответника с вх. № ОК266608 от 11.05.2021 г., по която е образувана ликвидационна преписка по щета № 2110013128. С писмо от 12.05.2021 г. застрахователното дружество е отказало заплащане на обезщетение до представяне на влязъл в законна сила акт, доказващ виновността на водача, управлявал застрахованото МПС.

По безспорен начин се установява, по – нататък, че между пострадалия Р.

С. и въззиваемото дружество е постигнато споразумение за заплащане на обезщетение в размер на 120 000 лв., която сума е преведена на цедента по посочена от него банкова сметка с преводни нареждания от 16.07.2021 г., 12.08.2021 г. и 13.08.2021 г.

С договор за цесия от 28.04.2021 г., Р. С., в качеството му цедент, е прехвърлил част от вземането си към „ЗД Бул Инс“ АД – 35 000 лв. – на „Ню Лего“ ЕООД, срещу цена от 19 990 лв., което последното се е задължило да му заплати.

С уведомление от 11.05.2021 г. страните по договора за цесия са уведомили 2 застрахователя за сключването му, като в същото е посочено, че „Ню Лего“ ЕООД е придобило вземане в размер от 35 000 лв. от вземането на цедента към „ЗД Бул Инс“ АД, като е запазил правата си до пълния претендиран размер от 200 000 лева.

Не се спори, а и се установява от доказателствата по делото и че с уведомление вх. № ОК-392591/28.06.2011 г. увреденият Р. С. уведомил ответното дружество, че е оттеглил всички пълномощия, предоставени на представляващите го адвокатско дружество и адвокати във връзка с реализиране на правата му на пострадало от настъпилата при ПТП смърт на баща му. Останалите гласни доказателствени средства съдът намира за неотносими към правилното решаване на спора.

При така установената фактическа обстановка и в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК.

С подписването на посоченото по – горе споразумение от 30.06.2021 г. Р.

С., в качеството му на наследник на покойния В. Д., починал на 03.04.2021 г. в резултат на реализирало с в с. Бежаново ПТП от същата дата, с участието на л. а. на марката „Мерцедес“, за който има сключена с въззиваемото дружество застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, е придобил вземане от ответника в размер на 120 000 лв. С последното ответникът извънсъдебно е признал възникване на неговата договорна отговорност, поради което е безпредметно изследването на елементите от фактическия правопораждащ състав на чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Въпрос поставя валидността на сключения между Р. С. и ищеца „Ню Лего“ ЕООД договор за цесия от 28.04.2021 г., като съгласно разясненията в ТР № 1/2020 г. от 27.04.2022 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.

Настоящият състав намира, че вземането за обезщетение за неимуществени вреди е имуществено право, с което притежателят му може да се разпореди.

Правото на вземане за обезщетение за вреди, каквото е застрахователното обезщетение, е било възникнало към датата на сключване на договорите за цесия. Същото е прехвърлимо, доколкото няма забрана за това в закона и от естеството му не следва непрехвърлимост на същото. Поради това няма пречка да бъде сключен договор за цесия за такова вземане. Това вземане е парично и не се погасява със смъртта на своя носител което обуславя, че естеството на прехвърленото с процесните договори за цесия вземания не препятства тяхното цедиране и тъй като то не е извършено в противоречие със законовата забрана договорът за цесия е действителен. Това виждане имплицитно се съдържа в решение № 50132/3.11.2022 г. по т. д. № 1959 по описа за 2021 г. на ВКС, I т. о.

С оглед изложеното, налага се обоснованият извод, че сключеният между Р.

3

С. и въззивника Договор за цесия е валиден.

По отношение действието му спрямо застрахователя, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, съгласно която Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор или, в конкретния случай, считано от деня на уведомлението – 11.05.2021 г. Без значение е отправеното до застрахователя волеизявление, че цедентът го е уведомил, че счита договора за цесия за нищожен. Следва да се отбележи, че по силата на договора за цесия от момента на постигане на съгласието между страните по него стария кредитор прехвърля вземането си на приемателя, а от датата на получаване на съобщението до длъжника, което има характер на едностранно волеизявление с адресат цесията разпростира действието си и по отношение на него в смисъл, че изпълнение с погасяващ ефект може да направи единствено на цесионера. След пораждане на това действие на съобщението последващото му оттегляне от стария кредитор е ирелевантно за породените правоотношения, както между цесионера и цедента, така и между цесионера и цедирания длъжник (които са вече насрещни страни в материалното правоотношение), така и по отношение на третите лица.

Както вече бе отбелязано това вземане е заявено пред длъжника застраховател с уведомлението от 11.05.2021 г.

С оглед изложеното, съдът достигна до извода, че ищецът е придобил по надлежен начин вземането си към застрахователя и след като ответникът е признал задължението си към цедента в размер на 120 000 лева, то следва, че предявения от цесионера иск в размер на 35 000 лева е основателен и същия следва да бъде уважен.

Предвид горното, постановено следва да бъде Решение, с което обжалваното такова да бъде отменено, а заявените претенции – уважени.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, въззиваемото дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца разноски в размер на 5036, 50 лв. за производството пред СРС, респ. пред СГС, както и сумата от 4 275 лв. за настоящото производство, съгласно представените списъци по чл. 80 от ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 111 от 21.01.2025 г., постановено по гр. д. № 1875/2024 г. на СГС, ТО, VI – 25 – ти състав, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „ЗД Бул Инс“ АД, ЕИК: 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на „Ню Лего“ 4

ЕООД, ЕИК: 200778804, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Клокотница“ № 2А, ет. 5, сумата от 35 000 лв. (тридесет и пет хиляди лева), представляваща част от обезщетение за претърпени от Р. С. неимуществени вреди от смъртта на баща му В. Д. като последица от пътно-транспорното произшествие, настъпило на 03.04.2021 г. и причинено от застрахован в “ЗД Бул Инс” АД по застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” водач на лек автомобил марка “Мерцедес” с рег. № ***, което вземане е прехвърлено от цедента Р. С. на цесионера “Ню Лего” ЕООД с Договор за цесия от 28.04.2021 г., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от предявяване на иска – 27.04.2022 г., до окончателното плащане, както и сумата от 486.11 лева - мораторна лихва върху главница от 5 000 лева за периода 11.05.2021 г. /датата на уведомлението/ до предявяване на иска 26.04.2022 г.

ОСЪЖДА „ЗД Бул Инс“ АД, ЕИК: 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на „Ню Лего“ ЕООД, ЕИК: 200778804, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Клокотница“ № 2А, ет. 5, сумата от 5036, 50 лв. (пет хиляди и тридесет и шест лева и петдесет стотинки), представляваща съдебни разноски за първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА „ЗД Бул Инс“ АД, ЕИК: 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на „Ню Лего“ ЕООД, ЕИК: 200778804, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Клокотница“ № 2А, ет. 5, сумата от 4275 лв. ( четири хиляди двеста седемдесет и пет лева), представляваща съдебни разноски за въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщението до страните по реда и при условията на чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5