Решение № 6115 от 01.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6115 гр. София, 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Диляна Господинова

Елена Св. Шипковенска като разгледа докладваното от Диляна Господинова Въззивно гражданско дело № 20231100511114 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 1 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от длъжника по изпълнението Т. В. К. - М. срещу постановление на съдебния изпълнител от 06.10.2022 г., постановено по изп.д. № 20228440401120 по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 в КЧСИ, с район на действие СГС, с което на основание чл. 528, ал. 5 вр. чл. 527, ал. 3 ГПК на длъжника е наложена глоба в размер на 300 лв. за неизпълнение на задължението му за предаване на 16.08.2022 г. на детето Н.М. на баща му К.И.М..

Жалбоподателката твърди, че не е в неизпълнение на задължението за предаване на детето Н.М. на баща му, защото не е извършвала действия по възпрепятстване на сина си да тръгне със своя баща. Причината това да не се случи е нежеланието на самото дете да бъде с баща си.

В приложените към жалбата мотиви частният съдебен изпълнител посочва, че същата е неоснователна.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 1 ГПК и от лице, което има право и интерес да го обжалва, какъвто е жалбоподателят, който има качеството на длъжник по изпълнението в производството по изп.д. № 20228440401120 по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 в КЧСИ, с 1 район на действие СГС. Поради изложеното жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна.

От представените материали по изп.д. № 20228440401120 по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 в КЧСИ, с район на действие СГС, е видно, че същото е образувано по молба на взискателя К.И.М. срещу длъжника Т. В. К. - М. за принудително изпълнение на задължението на последната за предаване на общото на тези лица дете Н.К.М., което е възникнало по силата на съдебно решение, с което е определен режим на лични отношения между взискателя и детето.

В Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г., постановено по тълк.д. № 3/2015 г. по описа на ОСГТК на ВКС, са дадени задължителни за съдилищата указания за това кой е изпълнителният способ, чрез който се провежда принудителното изпълнение на определения от съда режим на лични отношения между родител и дете. В него е прието, че правото на лични отношения с детето принадлежи на родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, като чрез него се осигурява възможността на родителя да поддържа лични контакти с детето и така да участва в отглеждането и възпитанието му. Това право се упражнява при определения от съда режим, който включва период от време или определени дни, в които родителят може да вижда и взема детето, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време. За да бъде това право упражнено, родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските права, трябва да предаде детето на другия родител. В случаите, когато задължението за предаване на дете, което е такова за незаместимо действие по смисъла на чл. 527 ГПК, не се изпълнява доброволно, е налице възможност за неговото принудително изпълнение. Изпълнителният способ, чрез който се провежда принудителното изпълнение на определения от съда режим на лични отношения между родител и дете, е този по чл. 528, ал. 5 ГПК.

В чл. 528, ал. 1 ГПК е предвидено, че когато пристъпва към изпълнение на задължение за предаване на дете, както и на задължението за последващо връщане на детето, съдебният изпълнител кани длъжника да изпълни доброволно в определеното място и време. Съгласно чл. 528, ал. 5 ГПК ако длъжникът не изпълни доброволно това свое задължение, съдебният изпълнител може да му налага глоба по чл. 527, ал. 3 ГПК за всяко неизпълнение, както и със съдействието на полицейските органи и кмета на общината, района или кметството да отнеме детето принудително и да го предаде на взискателя. С оглед на това и предвид задължителните указания, дадени в цитираното тълкувателно решение, трябва да се приеме, че задължението за предаване на дете от родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права, на родителя, имащ право на лични отношения с детето съгласно постановен акт на съда, се изпълнява принудително от съдебния изпълнител чрез налагане на глоба по чл. 527, ал. 3 ГПК, както и чрез принудително отнемане и предаване на детето.

За да определи кога упражняващият родителските права родител не изпълнява задължението си за предаване на детето на другия родител, съдът първо съобразява, че 2 принудителното изпълнение в случая е насочено не по отношение на неодушевен предмет, който може да се предава и приема без съществени проблеми, а по отношение на дете, което представлява самостоятелна личност, има свои желания и определено отношение към всеки от двамата родители според постигнатото ниво на взаимна близост и изразено доверие между тях. Ето защо и има случаи, при които непредаването на детето може да е свързано с изявено от самото дете нежелание да бъде с родителя, на когото трябва да бъде предадено. С оглед на това за да се приеме, че единият родител не изпълнява доброволно задължението си за предаване на детето, трябва да бъде установено, че е налице някакво негово конкретно поведение, с което той препятства изпълнението на това задължение. Такова поведение може да бъде заявен изричен отказ от родителя да предаде детето или извършване на действия по укриване на детето на място, което е неизвестно за другия родител, или мотивиране на детето да не отива при другия родител, с който съгласно съдебния акт трябва да прекара определено време. Ако непредаването на детето е в резултат единствено на негово лично изразено и самостоятелно формирано нежелание да прекарва време с родителя, имащ право на лични отношения, то тогава това не е налице неизпълнение от страна на длъжника на задължението за предаване.

От материалите по изп.д. № 20228440401120 по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 в КЧСИ, с район на действие СГС, се установява, че съдебният изпълнител е поканил длъжницата Т. В. К. – М. да изпълни доброволно задължението си за предаване на детето Н.К.М. на баща му К.И.М. съгласно постановеното с определение на СРС от 27.03.2019 г., като е определил това да стане на 16.08.2022 г. от 18:00 часа. Доказва се и това, че на посочената дата детето не е предадено на бащата. Настоящият съдебен състав обаче счита, че от документите, които са част от образуваното изпълнително дело не се доказва, че причина за непредаване на детето на бащата е някакво конкретно поведение на длъжницата Т. В. К. – М.. Това не се доказва от единствения наличен по делото документ, съставен от длъжностно лице, което е присъствало на насрочената от съдебния изпълнител дата за изпълнение на задължението за предаване на детето, който е докладна записка, изготвена от полицейски служител. В докладната записка не е записано, че в момента на насроченото предаване на детето от длъжницата е осъществено някакво конкретно поведение, с което да е възпрепятствала тръгването на детето с баща му. Напротив, в този документ от полицейския служител е посочено, че майката е заявила, че няма нищо против детето да бъде при своя баща. На насрочената от съдебния изпълнител дата за предаване не е присъствало друго длъжностно лице, натоварено с някакви функции в тази процедура – нито самият съдебен изпълнител, нито служител на Дирекция „Социално подпомагане“, която институция е оправомощена съгласно чл. 528, ал. 4 ГПК да оказва на съдебния изпълнител съдействие за отстраняване на пречките за своевременното изпълнение на задължението, поради което и няма съставяни документи от някое от тези лица, удостоверяващи конкретни факти. В производството няма събрани никакви доказателства, от които да се установява, че майката не е приготвила багажа на детето и не го е облякла, за да бъде предадено на бащата, както е приел съдебният изпълнител. Този факт се сочи за настъпил единствено от взискателя, но неговите твърдения нямат абсолютно никакво доказателствено значение.

3

Съдът приема, че причина за това, че предаването на детето не се е осъществило на насрочената от съдебния изпълнител дата за това, е нежеланието на самото дете да бъде с баща си. Това е посочено в докладната записка, като липсват представени от взискателя доказателства, оборващи удостоверените от полицейския служител факти. Детето е различен правен субект от неговата майка, която е задълженото лице да извърши предаването и неговото поведение не е по правило продиктувано от конкретно поведение на неговата майка, която упражнява родителските права в случая. По делото няма представени никакви доказателства за това, че майката Т. М. по някакъв начин, чрез конкретни действия, е мотивирала детето да откаже да тръгне с баща си на насрочената за предаване дата, поради което не може да се приеме, че изразеното от него нежелание е в причинна връзка с някакво конкретно поведение на длъжницата по изпълнителното дело.

След като майката Т. В. К. – М. не е извършила каквото и да е деяние, което да е довело до неизпълнение на задължението за предаване на детето Н.К.М. на баща му К.И.М. на 16.08.2022 г., то няма основание на същата да бъде наложена глоба по чл. 528, ал. 5 ГПК.

Вместо да налага глоба на длъжника, за което липсват предпоставки, съдебният изпълнител е трябвало да съобрази, че принудителното изпълнение в случая е насочено по отношение на дете и всички предприети от него действия по изпълнението се отразяват на преживяванията и психиката му, поради което за да е успешно предаването, той следва да използва всички, предвидени в чл. 528, ал. 4 ГПК средства, чрез които да се защити интереса на детето и да се осигури изпълнение на задължението за предаване на детето на родителя, имащ право на лични отношения с него. Съдебният изпълнител е трябвало да изиска съдействие от служител на Дирекция „Социално подпомагане“, който да разясни на детето още преди насрочената дата за предаване какви са предимствата на осъществяването на контакти между родител и дете. Съдебният изпълнител е можел и е трябвало като установи нежеланието на детето да бъде със своя баща да поиска от Дирекция „Социално подпомагане“ да предприеме и подходящи мерки по чл. 23 от Закона за закрила на детето, които са свързани с консултиране и информиране на детето в съответствие с неговата възраст и със степента на неговото развитие, както и с извършване на социална работа за улесняване връзките между децата и родителите и справяне с конфликти и кризи в отношенията им. Такива мерки обаче не са предприети от съдебния изпълнител нито преди, нито непосредствено след насрочената от него дата за предаване на детето на 16.08.2022 г. и именно това е довело до неуспешното предаване, а не поведението на длъжницата. От материалите по изпълнителното дело се установява, че впоследствие съдебният изпълнител е използвал услугите на социалните работници и съгласно изготвения на 16.08.2023 г. социален доклад през 2023 г. вече е постигнато възстановяване на връзката между баща и дете, поради което и няма данни през лятото на 2023 г. да е налице случай на непредаване на детето на бащата за упражняване от последния на правото на лични отношения съобразно определения от съда режим за това.

Предвид изложеното постановлението на съдебния изпълнител, с което е наложена глоба в размер на 300 лв. на длъжника Т. В. К. – М. за неизпълнение на задължението за 4 предаване на 16.08.2022 г. на детето Н.М. на баща му К.И.М., е неправилен и трябва да бъде отменен.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление от 06.10.2022 г., постановено по изп.д. № 20228440401120 по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 в КЧСИ, с район на действие СГС, с което съдебният изпълнител на основание чл. 528, ал. 5 вр. чл. 527, ал. 3 ГПК е наложил на длъжника по изпълнението Т. В. К. – М. глоба в размер на 300 лв. за неизпълнение на задължението за предаване на 16.08.2022 г. на детето Н.М. на взискателя К.И.М. за упражняване на правото на лични отношения съгласно определения от съда режим за това.