Решение № 254 от 30.10.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Благоевград, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Коцева

Членове:

Илияна Стоилова

Величка Пандева при участието на секретаря Мария Миразчийска в присъствието на прокурора А. Кр. А. като разгледа докладваното от Маргарита Коцева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231200600846 по описа за 2023 година Производството пред Благоевградски окръжен съд е образувано по въззивна жалба от адв. Д. Н. в качеството й на служебен защитник на подсъдимия К. А. против Присъда № 38 от 25.04.2023 г. по н.о.х.д. № 205/2023 г. по описа на Районен съд Благоевград , с която подсъдимият К. А. е признат за виновен в това, че в периода от около 22 ч. на 30.07.2022 г. до около 15 ч. на 31.07.2022 г. от лек автомобил марка и модел „Рено Меган“ с рег. № ***, паркиран пред къща в гр. Б., мeстност „Ч.“ № *, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, е отнел чужди движими вещи - 1 брой черна на цвят чанта за през рамо на стойност 22,50 лева, 1 брой портмоне от естествена кожа на стойност 36,00 и сумата от 400 лева в книжни банкноти, всички вещи на обща стойност 458,50 лева, от владението на техния собственик Г. В. П. от гр. Б. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е 1 отложено по чл. 66 НК, с Определение № 11955/17.12.2018 г., постановено по ч.н.д. № 2310/2018 г. на РС – Благоевград, влязло в законна сила на 10.04.2019 г., с което е наложено общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и 8 месеца, които да се изтърпят ефективно, като за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр.чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 5 години при първоначален строг режим на изтърпяване, като подсъдимият К. А. А. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 63.90 лв. по сметка на ОД на МВР Благоевград и сумата от 50 лв. по сметка на РС Благоевград..

Сочи се във въззивната жалба и допълнението към нея, че атакуваната присъда е незаконосъобразна и необоснована, постановена при нарушение на процесуалните правила. Излагат се доводи, че по делото не са събрани категорични доказателства за виновността на подс. А., като макар и да не са взети предвид показания на св. А. и св. М. в частта за възприети от тях извънпроцесуални самопризнания на подсъдимия, осъдителната присъда била постановена само на показанията на св. М., които не следвало да се кредитират, защото той не бил свидетел, а е извършвал анализ на видеозапис, на който нямало назначена видеотехническа експертиза, като е твърдял, че е разпознал подсъдимия. Иска се обжалваната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която поради липса на доказателства за виновността подсъдимият К. А. да бъде признат за невиновен.

Пред Благоевградски окръжен съд е проведено съдебно следствие, в което са събрани писмени доказателства.

Представителят на Окръжна прокуратура - Благоевград в хода на пренията пред въззивния съд прави искане за потвърждаване на присъдата на РС Благоевград. Сочи, че доказателствата установявали извършено престъпление от подс. А., като се сочат показанията на свидетелите А. и М. и частично обясненията на подсъдимия. Прокурорът сочи, че поради безспорно установяване на квалифицирана кражба при опасен рецидив и правилно индивидуализирано наказание присъдата като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.

В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция служебният защитник на подсъдимия К. А. – адв. Д. Н., прави искане за постановяване на 2 нова присъда, с която се отмени присъдата на районния съд и подсъдимият се признае за невиновен по аргументите във въззивната жалба.

Подсъдимият в хода на пренията и в последната си дума иска присъдата да се намали, защото в полицията са го били много, питали и за други кражби и защото има две деца.

Въззивният съд, след като обсъди материалите по делото, изложените доводи в жалбата, събраните доказателства в хода на проведеното съдебно следствие пред първата и въззивната инстанция и след като провери изцяло правилността на присъдата съобразно правомощията си по чл. 314 НПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Следва да се възприемат направените от районния съд в мотивите към обжалваната присъда изводи за фактите по делото, които се установяват.

Събраните допълнително доказателства във въззивната инстанция не налагат промяна в установената фактическа обстановка, описана в мотивите към атакуваната присъда. Правилно е прието за установено, че св. Г. В. П. живеел в къща в местността „Ч.“ № * в гр. Б., която се намирала в близост до квартал "Е." на града, като същият притежавал лек автомобил марка и модел „Рено Меган“ с рег. № ***, който паркирал пред дома си. На 30.07.2022 г. около 22 часа св. П. паркирал автомобила пред къщата, като на задната седалка на превозното средство оставил чантата си - черна чанта от изкуствена кожа, в която било свидетелството му за управление на моторно превозно средство и контролен талон към него, личната карта на свидетеля, свидетелството за регистрация на моторно превозно средство част 2, два броя дебитни карти от банка „ДСК“ и сумата от 400 лева в книжни банкноти, като последните били поставени в портмоне от естествена кожа. Около 15 ч. на 31.07.2022 г. подсъдимият К. А. се приближил към автомобила и видял чантата на задната седалка, решил да я открадне, взел камък, с който счупил стъклото на задната лява врата, през счупения прозорец с ръка взел чантата и тичайки се отдалечил от местопрестъплението в посока към дере и към кв. "Е.. Заради шума от счупено стъкло от сградата излезли хора, включително пострадалият св. Г. П., който видял счупеното стъкло, камъка вътре в автомобила и разбрал, че му липсва чантата с парите и документите, подал сигнал до полицията, на място е изпратен дежурен полицейски екип от 02 РУП, който извършил оглед на местопроизшествието и направил фотоснимки, приложени по делото във 3 фотоалбум. Св. П. бил разпитан като пострадал свидетел и предал запис от охранителна камера за видеонаблюдение, монтирана на жилищната сграда, заснела извършването на престъплението. Св. К. М., полицейски служител от 02 РУ Благоевград, извършвал оперативно - издирвателни мероприятия по случая, гледал записа от охранителната камера, предаден от св. П., и познал подс. К. А. А. като лицето, което е заснето да чупи с камък стъклото на автомобила и да взема чантата от него. Видно от показанията на св. М., въпреки че подсъдимият бил закрил лицето си с дреха при извършване на тези действия, тъй като св. М. познавал добре във връзка със службата си подс. А., тъй като при разкриване на предишни негови престъпления е виждал същия, го разпознал на видеозаписа по общия вид, ръста, телосложението и движенията му, като по разследването започнало издирване на подс. К. А., който бил задържан на 04.08.2022 г. за срок до 24 часа по подозрение за друго престъпление – такова по чл. 354а, ал. 3 НК /вж. изисканите във въззивната инстанция документи във връзка с това задържане – подс. А. е бил освободен на 05.08.2022 г. в 16:50 часа документално, тъй като фактическото му задържане е продължило видно от справката за правното положение на подсъдимия А. от Затвора Бобов дол, съгласно която същият в момента изтърпява наказание лишаване от свобода за срок от 3 г. при строг режим за престъпление кражба, извършено в периода от 17.06.2022 г. до 22.06.2022 г., наложено му по н.о.х.д. № 1262/2022 г. на РС Благоевград с влязла в сила на 27.03.2023 г. присъда, като към датата на проведеното съдебно заседание на въззивния съд – 29.09.2023 г., остатъкът от това наказание е 1 г. 7 м. и 28 дни/. При извършените издирвателни мероприятия отнетите вещи на св. П. не са намерени, върнати или заместени. Съгласно заключението на изготвената по досъдебното производство оценителна експертиза стойността на отнетите вещи е както следва: един брой черна на цвят чанта за през рамо, неустановена марка и модел от изкуствена кожа - 22.50 лева, един брой портмоне, неустановена марка и модел от естествена кожа - 36 лева, като заедно с паричната сума от 400 лв., която се е намирала в портмонето, общата стойност е 458.50 лева. Непротиворечиви са показанията на свидетелите М. и А. за това, че във връзка с работата си познават подс. К. А., като св. М. е категоричен в разпита си в хода на съдебното следствие за това, че не е изпитал затруднения да познае подсъдимия на видеозаписа по начина на придвижване към автомобила на пострадалия, по височината, телосложението 4 и позицията на тялото. Възивният съд се съгласява с мотивите на районния съд за това, че показанията на полицейските служители А. и М. в частта им, в която същите пресъздават направено пред тях признание от подсъдимия за извършено престъпление, докато е бил задържан и не е имал адвокатска защита, като впоследствие подсъдимият не дава същите обяснения, не следва да се кредитират, защото при даването на тези обяснения на подс. А. правото на достъп до адвокат в наказателното производство на задържано лице е било нарушено, като не следва да се приемат като доказателства показания на свидетели, възприели уличаващи обяснения на задържано лице, на което не е била осигурена квалифицирана правна помощ в този момент, като въпреки удостоверяването при задържането, че подсъдимият не е желаел да реализира правото си на договорен или служебен защитник, този отказ от защита не дава възможност при проведена беседа от полицейските служители със задържано лице в отсъствието на такъв след това същите служители да възпроизвеждат в качеството на свидетели направено самопризнание на задържаното по подозрение за извършено престъпление лице. И въззивният съд намира, че следва да се приемат като достоверни показанията на полицейския служител св. М., който сочи, че е разпознал подс. А. на видеозаписа от охранителната камера, тъй като го познава във връзка с работата си и по повод на други наказателни производства, срещал го е многократно и е имал предишни беседи, като го е разпознал на видеозаписа по общия вид, височина, телосложение и движения и няма съмнения относно самоличността му въпреки закриването на лицето му. Макар и районният съд да е изключил от доказателствата показанията на полицейските служители А. и М., в които същите възпроизвеждат извънсъдебни признания на подсъдимия А., докато е бил задържан, следва да се обсъдят възраженията на подсъдимия за това, че при задържането му в полицията е упражнено полицейско насилие, като се посочи, че доказателства за упражнено насилие няма, като във въззивното производство е налице и лист за преглед в СПО от 05.08.2022 г. на подс. А., при който са направени изследвания, но не са установени травматични промени, които да свидетелстват за упражнено насилие.

Описаната по-горе фактическа обстановка правилно е била приета за установена от районния съд при анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства, вещественото доказателство – видеозапис, и 5 оценителната експертиза. Не са налице съществени противоречия в доказателствата, които да са налагали излагане на съображения кои следва да се кредитират и на кои не следва да се дава вяра, като възраженията на защитата касаят единствено показанията на св. М. и соченото в тях разпознаване на подсъдимия на видеозаписа, приобщен като веществено доказателство по делото, макар и на този видеозапис подсъдимият да е закрил лицето си. Въззивният съд приема за правилни изводите на районния съд за това, че няма основание да не се кредитират показанията на св. М. поради следното: Макар и да не е възможно по делото да се изготви лицевоидентификационна експертиза поради това, че е закрито лицето на заснетото на видеозаписа лице, при предявяването на видеозаписа в хода на съдебното следствие в районния съд се установява, че същият е достатъчно ясен и е позволявал да се видят действията на заснетите лица, как са били облечени, какво е държало в ръцете си лицето, закрило лицето си с дреха, направена като маска, поради което правилно районният съд е приел, че показанията на св. М. за това, че на този видеозапис по височина, телосложение, стойка и подход към автомобила, както и заради това, че дълги години има служебна работа с подсъдимия /при която св. М. е установявал близостта на местоживеенето на подсъдимия или на негови близки до местопрестъплението, където е имало камера, движението на подсъдимия по такива странични улици, като тази, на която е бил паркиран автомобилът на пострадалия/, свидетелят категорично е разпознал подс. А. като лицето, което чупи с камък стъклото на автомобила на пострадалия св. П. и взема от задната седалка на същия чантичката на пострадалия с намиращите се в нея вещи.