Присъда № 3 от 09.02.2022, Районен съд - Добрич

МОТИВИ към присъда № 3/09.02.2022 г. по н.о.х.д. № 20223230200077 по описа на Добричкия районен съд за 2022 г.

На 20.01.2022 г. Районна прокуратура Добрич е внесла за разглеждане в Добричкия районен съд обвинителен акт по досъдебно производство № 607/2021 г. по описа на Първо РУ на МВР - Добрич, по който на същата дата е било образувано производство пред първа инстанция против ХР. СТ. П. от гр.

Ямбол, ЕГН **********, за извършено престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б.

„а“ и б. „б” от НК.

В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че ХР. СТ. П., на 14.09.2021 г., в гр. Добрич, от апартамент, находящ се в гр. Добрич, ******, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 2 170,00 лева и 300,00 румънски леи, възлизащи на 118,57 лева, от владението на Ж. Д. Н., без нЕ.о съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като общият размер на отнетата парична сума е 2 288,57 лева /две хиляди двеста осемдесет и осем лева и петдесет и седем стотинки/.

Редовно призован за разпоредителното заседание, пострадалият от деянието, предмет на обвинителния акт - Ж. Д. Н. не се явява, не депозира искане за конституиране в качеството на граждански ищец и частен обвинител в процеса.

В разпоредително заседание, съдът след като изслуша участниците в разпоредителното заседание се произнесе с определение по чл. 248 от НПК, съобразно което: Делото е подсъдно на Районен съд Добрич; Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство; На досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и на пострадалия; Налице са основания за разглеждане на делото по реда на глава 27 от НПК; Няма основания делото да се разглежда при закрити врати, да се привлича резервен съдия или съдебен заседател, да се назначава защитник, вещо лице, преводач или тълковник и да се извършват съдебно-следствени действия по делегация; Не са налице основания за изменение на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на подсъдимия ХР. СТ. П. и не се налага събирането на нови доказателства, като на основание чл. 252, ал. 1 от НПК, съдът следва да разгледа делото незабавно след провеждане на разпоредителното заседание.

Съобразявайки се с разпоредбата на чл. 252, ал. 1 от НПК, съдът разгледа делото незабавно след провеждане на разпоредителното заседание.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия на основание чл. 370 от НПК изразява желание за предварително изслушване на страните по реда на 1 чл. 371, т. 2 от НПК, а подсъдимият заявява, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.

Представителят на държавното обвинение заявява, че процедурата е допустима, като не възразява производството да протече по реда на Глава двадесет и седма от НПК. Съдът, като намери, че са налице условията за това и с оглед разпоредбата на чл. 370, ал. 2 от НПК, както и съобразявайки се с Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2008 г., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова, допусна провеждането на съкратено съдебно следствие, като след изслушване на подсъдимия констатира, че самопризнанието му се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства и с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието му, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание по пренията повдигнатото обвинение се поддържа от представителя на Районна прокуратура Добрич, като се пледира на подсъдимия да бъде определено наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, което след приложението на чл. 58а от НК да бъде намалено с 1/3 до размер от една година и осем месеца, което да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален строг режим. Пледира се за възлагане в тежест на подсъдимия на сторените по делото разноски.

Защитникът на подсъдимия по пренията заявява, че подсъдимият изцяло признава вината си. Относно индивидуализацията на наказанието, защитникът на подсъдимия пледира на последния да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, което да бъде намалено с 1/3, както и да бъде осъден да заплати сторените по делото разноски.

По пренията, на даденото му право на лична защита, подсъдимият П. заявява, че се придържа към казаното от защитника си, като моли за наказание в размер на една година и четири месеца.

На дадената му последна дума подсъдимият П. заявява, че съжалява.

След като обсъди и прецени събрания доказателствен материал, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Свидетелят Ж. Д. Н. живеел заедно със своите син и дъщеря свидетелите Д.Ж.Н. и А.Ж.Н..а, в апартамент, находящ се в гр. Добрич, ******. Всекидневната на апартамента била обитавана от свидетеля Н., като последният я използвал и за спалня. Свидетелят Н. съхранявал в дървен гардероб, в секция, до леглото на което спял, на етажерка под дрехите си, парична сума в размер на 2170 лева в банкноти от по 20 лева, 50 лева и 100 лева, както и сумата от 300 румънски леи в банкноти.

На 13.09.2021 г., около 19:30 часа, пред входа на блока, където живеел, го чакали свидетелят Д.И.К., която била съседка на нЕ.ите родители.

Свидетелят К. била заедно с непознат за свидетеля Н. мъж - подсъдимия ХР.

2

СТ. П.. Докато разговаряли, свидетелят Н. решил да покани К. и подсъдимия П. в дома си, където поднесъл на гостите си салата и ракия. Свидетелят К. и подсъдимият П. обяснили, че търсят апартамент под наем до 100 лева, в който да живеят, тъй като нямали финансова възможност за по-голям наем.

Около 23:00 часа К. решила да се прибере, тъй като била отседнала при нейна позната, докато намерят жилище, в което да живеят с подсъдимия П..

Свидетелят Н. се съгласил подсъдимият П. да пренощува в дома му.

Свидетелят А. Н.а тръгнала заедно с подсъдимия П. и свидетеля К., за да изпратят последната до адреса, на който е била отседнала. След като свидетелят Н.а и подсъдимият П. се върнали в дома на свидетеля Н., двамата мъже продължили да пият ракия до около 01:30 часа на 14.09.2021 г. После свидетелят Н. и подсъдимият П. легнали да спят на две единични легла, в нЕ.ата стая. След като свидетелят Н. заспал, подсъдимият П. станал от леглото си и започнал да оглежда вещите в стаята. Подсъдимият отворил гардероба и вътре под дрехите намерил парична сума. Решил да вземе парите и да си тръгне от апартамента. След като напуснал апартамента, подсъдимият П. решил да преброи паричната сума, която е откраднал - сума в размер на 2170 лева в банкноти и сума от 300 румънски леи в банкноти. Малко преди 06:00 часа свидетелят Н. се събудил и видял, че подсъдимият П. го няма в леглото, поради което решил да го потърси в апартамента, като установил, че го няма. След като се приготвил за работа, свидетелят Н. решил да си вземе пари, за да закупи гуми за автомобила си. Разровил под дрехите в гардероба, за да вземе от съхраняваните от него там пари, но установил, че паричната сума от 2170 лева и сумата от 300 румънски леи, липсват.

С протокол за доброволно предаване от 16.09.2021 г., подсъдимият П. предал следните вещи: 6 броя банкноти с номинал от 100 лева, 1 брой банкнота с номинал от 50 лева, 1 брой банкнота с номинал от 20 лева, 1 брой банкнота с номинал от 100 леи, 5 броя банкноти с номинал от 10 леи, 2 броя банкноти с номинал от 5 леи и 12 броя банкноти с номинал от 1 лея.

Видно от заключението на вещото лице по изготвената на досъдебното производство съдебно-стокова експертиза, към инкриминираната дата 14.09.2021 г. равностойността на 300 румънски леи се равнява на 118,57 лева.

Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, които съдът директно може да ползва, съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК: протокол за разпит на свидетеля Ж. Д. Н. от 17.09.2021 г., протокол за личен обиск на лице /ХР.

СТ. П./ от 15.09.2021 г., протокол за доброволно предаване от 16.09.2021 г., приемо-предавателен протокол от 08.10.2021 г., разписка за предадени документи и пари, протокол за разпит на обвиняемия ХР. СТ. П. от 22.11.2021 г., протокол № 867 от 24.11.2021 г. по ч.н.д. № 1348/2021 г. по описа на Районен съд Добрич, постановление за задържане по чл. 64, ал. 2 от НПК от 22.11.2021 г., заповед за задържане от 21.11.2021 г., справка за съдимост с рег. № 5744/22.11.2021 г., характеристична справка на ХР. СТ. П., протокол за 3 разпит на свидетеля Д.И.К., протокол за разпит на свидетеля Д.Ж.Н., протокол за разпит на свидетеля А.Ж.Н..а и съдебно-стокова експертиза от 19.11.2021 г.

Изложената фактическа обстановка води до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Подсъдимият ХР. СТ. П. от обективна и субективна страна е осъществил състава, предвиден и наказуем по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.

194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б” от НК, тъй като на 14.09.2021 г., в гр. Добрич, от апартамент, находящ се в гр. Добрич, ******, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 2 170,00 лева и 300,00 румънски леи, възлизащи на 118,57 лева, от владението на Ж. Д. Н., без нЕ.о съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като общият размер на отнетата парична сума е 2 288,57 лева /две хиляди двеста осемдесет и осем лева и петдесет и седем стотинки/.

Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения престъпен състав. Събраните по делото доказателства са безпротиворечиви относно времето и мястото на извършване на инкриминираното деяние.

Гласните доказателства са еднопосочни и взаимнодопълващи се, че именно подсъдимият ХР. СТ. П. е автор на изпълнителното деяние-отнемането, изразяващо се в прекъсване владението върху вещите, и то без съгласието на техните владелци и създаване на нова трайна фактическа власт над тях. Съдът намира, че получавайки владението върху банкноти с номинал от 2288,57 лева /две хиляди двеста осемдесет и осем лева и петдесет и седем стотинки/, представляващи особен вид движима вещ, подсъдимият П. е получил възможността да се разпореди не само с вещите, предмет на престъпно посегателство, но и с обективираните върху същите имуществени права, каквато се явява номиналната стойност на отразената върху хартиения носител сума. Предвид горното, съдът приема, че обект на престъпното посегателство представляват не банкнотите с посочения номинал, които притежават неоценима и неоценяема към настоящия момент парична стойност, а обективираните в същите имуществени права – сумата от 2288,57 лева /две хиляди двеста осемдесет и осем лева и петдесет и седем стотинки/.

Действията по разпореждане с предмета на престъплението от страна на подсъдимия по същество представляват реализирано намерение за своене.

Безспорно е установено, че вещите са били отнети от владението на Ж.

Д. Н., след като подсъдимият е гостувал в дома на последния, което определя квалификацията на деянието по чл. 194, ал. 1 от НК.

От приетата по делото съдебно-стокова експертиза се установява, че равностойността на 300 румънски леи се равнява на 118,57 лева, която сума, ведно със сумата от 2 170,00 лева, определя общия размер на отнетата парична сума на 2 288,57 лева /две хиляди двеста осемдесет и осем лева и петдесет и седем стотинки/.

Съдът намира, че процесното деяние не представлява маловажен 4 случай, тъй като нормата на чл. 93, т. 9 от НК изисква липса или незначителност на вредните последици или други смекчаващи обстоятелства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обичайните престъпления от този вид. Вредните последици съдът намира за значителни, тъй като същите са в размер на 2 288,57 лева /две хиляди двеста осемдесет и осем лева и петдесет и седем стотинки/, който размер надхвърля повече от три пъти установената към инкриминирания период за страната минимална работна заплата /Към 14.09.2021 г. МРЗ за страната е била 650 лв., съгласно ПМС № 331/26.11.2020г./.