Решение № 210 от 17.02.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. Русе, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Г. Трифонова при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело № 20254520103626 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове по реда на чл.422, вр. чл.415, ал.1 т.1 ГПК във вр. чл.27 от Наредба № Н-1 от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица от П. Г. Д. против ОД на МВР - Русе за признаване за установено по отношение на ответника съществуването на парично задължение в полза на ищеца в размер на 415 лв.– главница за възнаграждение за изготвена медицинска експертиза по ДП № 86/23 г. по описа на ОДМВР – Русе, за което е издадена фактура № 1153/04.03.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от 14.04.2025 г. до окончателното изплащане. Претендира присъждане на съдебно-деловодните разноски по заповедното производство и по настоящото исково производство. Твърди се, че ищецът е изготвил съдебномедицинска експертиза по ДП № 86/23 по описа на ОДМВР Русе и е представил справка –декларация по образец – приложение към Наредба № Н-1 за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица. Експертизата и справката – декларация били приети на 23.03.2024 г. от органа, назначил експертизата и ищецът издал фактура от 04.03.2025 г. за полагащото му се възнаграждение. Ищецът узнал, че с постановление от 17.02.2025 г. на разследващия полицай бил изменен размерът на възнаграждението на вещото лице, като същият бил намален. Сочи, че ответникът не е изплатил в 30-дневния срок съгласно наредбата дължимото възнаграждение на ищеца. С разпореждане по ч.гр. дело № 2222/2025 г. по описа на Русенски районен съд по повод издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК относно вземането, на ищеца било указано да предяви установителен иск за вземането си, с оглед факта, че длъжникът е депозирал възражение против издадената заповед за изпълнение в срока по чл.414 ГПК.

1

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва ищцовите претенции по основание и размер. Твърди, че по заповедното производство е признал частично вземането на ищеца до размера на 391,86 лева. Сочи, че представената от ищеца справка-декларация не е съдържала изискуемите от наредбата реквизити. Издаденото постановление на разследващия орган от 17.02.2025 г. за изменението на възнаграждението било законосъобразно и мотивирано, с оглед на което моли съда да отхвърли исковите претенции. Заявява, че не е дал повод за завеждане на иска и не дължи разноски по исковото и заповедното производство.

След като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. №2222/2025 по описа на РРС ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение срещу ОД на МВР - Русе за сумата 415 лв., представляваща неплатено възнаграждение за изготвена съдебномедицинска експертиза № 1071/2024 г., назначена по ДП №86/2023 г. по описа на ОДМВР – Русе, съгласно фактура № 1153/04.03.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.04.25 г. до окончателното й изплащане, 25 лева – заплатена държавна такса и 200 лева – адвокатско възнаграждение. Срещу заповедта за изпълнение било подадено възражение от длъжника, с оглед на което съдът по заповедното производство указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да предяви иск за установяване на вземането си.

В настоящия процес съобразно разпределението на доказателствената тежест, ищецът следва да докаже при условията на главно и пълно доказване наличието на фактите, породили вземането му, а ответникът – фактите, които го погасяват, изключват или унищожават. В случая, ищецът следва да установи, че са налице нормативно установените предпоставки за изплащане от ответника на претендираното възнаграждение и неговия размер. В тежест на ответника е да докаже насрещните си възражения за наличие на основания за изменение на размера на възнаграждението на вещото лице за изготвената експертиза, както и че определеното от него възнаграждение е съобразено с изискванията на Наредба № Н-1, в т.ч. на чл.23.

По делото не се оспорва и е видно от представените по делото писмени доказателства – постановление от 20.03.2024 г. за назначаване на експертиза на гл.разследващ полицай при ОДМВР – Русе, че ответникът е възложил на ищеца изготвянето на съдебномедицинска експертиза по ДП №86/2023 г. по описа на ОДМВР – Русе. Не се спори от страните, че ищецът е изготвил експертизата и същата е била представена пред органа, възложил изготвянето й – гл. разследващ полицай при ОДМВР – Русе, ведно със справка – декларация – образец по Наредба № Н-1 от 14 февруари 2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица. С постановления от 10.09.24 г., 12.12.24 г. и 19.12.24 г. на вещото лице д-р П. Д. е било определено възнаграждение за изготвената СМЕ в размер на 415 лева, съобразно представената справка – декларация, след като органът на досъдебното 2 производство е преценил /съобразно мотивите на постановлението/, че експертизата отговаря на законовите изисквания, отличава се със сложност и изисква специфични познания в областта на съдебната медицина и рентгенологията, както и че вещото лице е изпълнило поставените задачи и е представило точно и вярно попълнени документи в съответствие с изискванията на Наредба № Н-1 от 14.02.23 г. С постановление от 17.02.2025 г. /л.18/ експертизата е приета от гл. разследващ полицай, възложил изготвянето й и на вещото лице е определено възнаграждение в размер на 391,86 лв., като същевременно със същото постановление е отменено постановлението, с което е определено възнаграждение на вещото лице в размер на 415 лв. Липсват доказателства ищецът да е бил уведомен от ответника за изменението на възнаграждението му. На 04.03.25 г. ищецът е издал фактура № 1153 на стойност 415 лева и е изпратил на ответника покана за доброволно изпълнение.

Ищецът е оспорил в съдебното производство авторството на постановлението и на допълнително изписан на ръка текст в разпоредителната му част, след текста на постановената отмяна на първоначално издаденото постановление за определяна на възнаграждение за вещото лице – „поради надвишаване на възнагр. за сложност над 100%“, като е открито производство по чл.193 ГПК по оспорване истинността на представения докемент. По делото е разпитан като свидетел главен разследващ полицай при ОДМВР – Русе П. Д., посочен в постановлението като негов автор, който потвърждава, че подписът на изготвилото документа лице е негов и горепосоченият ръкописен текст е написан от него.

Свидетелят разяснява, че през 2024 г. възникнали проблеми със заплащане на експертизите, тъй като финансовият контрольор връщал постановленията и отказвал да одобри разходите за експертизи по съображения, свързани с технически грешки или некоректно попълване на документите, свързани с отчитане на разходите от страна на вещите лица. Според свидетеля, финансовият контрольор на ОДМВР – Русе, позовавайки се на получено писмо с указания от МВР- София, отказвал да одобри допълнително начислени суми едновременно за сложност и специфика на експертизата и за степен на квалификация на вещото лице.

Издавайки последното постановление от 17.02.25 г., свидетелят се съобразил с дадените указания от финансовия контрольор. Свид. Д. сочи, че в определен период финансовият контрольор не одобрявал разходите за експертизи с други аргументи - поради неотразяване в справките – декларации на конкретния часови диапазон, в който вещото лице е работило по експертизата. Впоследствие тези доводи отпаднали и мотивите за отказ на финансовия контрольор се основавали на недопускане на кумулативно определяне на добавки към възнаграждението за сложност на експертизата и степен на компетентност на вещото лице.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, като счита същите за логични, непротиворечиви и кореспондиращи на писмените доказателства по делото. Въз основа на гласните доказателства съдът приема, че е доказано авторството на представения официален документ – постановление от 17.02.25 г. /л.18 от делото/, включително на дописания ръкописен текст в разпоредителната част на постановлението / „поради надвишаване на възнагр. за сложност над 100%“/, с оглед на което оспорването му следва да бъде отхвърлено 3 като неоснователно.

От писмените доказателства се установява, че с мотивирани откази от 10.09.24 г. и 19.02.25 г. и с писмено отбелязване в постановлението от 17.02.25 г. финансовият контрольор е отказал одобряване на разхода за СМЕ по ДП-86/23 г. в размер на 415 лева. В мотивираните откази финансовият контрольор е обосновал отказа си с липсата на посочен часови диапазон в справката – декларация, в който вещото лице е работило по задачата и определяне на допълнителни възнаграждения по 100 лв. за компетентност и степен на квалификация и за сложност и специфика на поставените задачи. По делото е представено и писмо от МВР, гр. София, адресирано до директора на ОДМВР – Русе с указания относно попълване на справките – декларации от вещите лица. По делото не са ангажирани доказателства, въз основа на които да се достигне до извод, че на вещите лица и в частност на ищеца са били предварително разяснени специфични изисквания на МВР относно начина на попълване на справките – декларации, които те да са задължени да съобразяват. От страна на ответника са представени Вътрешни правила за осъществяване на предварителен контрол в ОДМВР – Русе, утвърдени със заповед на директора от 19.10.2019 г., според които относно плащанията за експертизи не се осъществява предварителен контрол преди поемане на задължението /чл.9/, но се осъществява такъв преди извършване на разхода /чл.18/, като проверката обхваща съответствие на задължението с бюджетния план, наличие на основание за извършване на разхода и дали количествата и сумите са правилно изчислени.

Липсват доказателства, удостоверяващи изплащане на суми от ответника в полза на ищеца във връзка с изготвената СМЕ по ДП № 86/23 г. по описа на ОДМВР – Русе.

В производството не са събрани други относими към предмета на делото доказателства.

Въз основа на установените фактически положения, съдът достига до следните правни изводи:

Исковата молба е предявена от П. Г. Д. в указания от съда по заповедното производство срок по чл.415, ал.1 ГПК, като се претендират вземания, за които е издадена заповед за изпълнение, с оглед на което предявените искове са допустими.

Разгледани по същество, исковете са основателни.

Съгласно чл.18 от Наредба № Н-1 от 14 февруари 2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица вещото лице има право на възнаграждение за извършената експертиза. Според чл.23 от наредбата при определяне на възнагражденията органът, възложил експертизата, съобразява и преценява кумулативно всяко едно от следните обстоятелства: сложността и спецификата на поставените задачи; компетентността и степента на квалификация на вещото лице; времето, необходимо за извършване на експертизата; обема на извършената работа; необходимите разходи за извършването на експертизата, като употреба на материали, консумативи, използвани пособия, съоръжения и други; други условия, оказващи влияние върху заплащането за извършената работа, в т.ч. срочност на изпълнението, работа в почивни дни и национални 4 празници. Съгласно чл.25 от наредбата за особено сложни и специфични експертизи, извършени от висококвалифицирани вещи лица, възнаграждението може да бъде увеличено до 100 %. Според разпоредбата на чл.23, ал.5 непредставянето от вещите лица на документи за разходите не е пречка същите да бъдат изплатени, като преценката е на органа, назначил експертизата. Разходи могат да не бъдат признати на посочените в чл.26 от наредбата основания, отново по преценка на органа, назначил експертизата. Възнаграждението на вещото лице не се заплаща, ако органът, назначил експертизата, не приеме същата. Съгласно чл.27 от наредбата при наличие на основание по чл.23, ал.1 органът, назначил експертизата, може да промени размера на възнаграждението на вещото лице, като посочи мотиви за това.