Решение № 5270 от 04.12.2024, Софийски районен съд

МОТИВИ от 23.01.2025г. към РЕШЕНИЕ № 5270/04.12.2024г. по НОХД № 12120/2024г. по описа на СРС, НО, 12-ти състав

Производството е по реда на Глава двадесет и осма от НПК.

Образувано е въз основа на внесен в СРС Обвинителен акт на прокурор при СРП срещу Т. Д. И. по обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 6 от НК.

В хода на разпоредителното заседание, съдът констатира, че са налице законовите предпоставки за разглеждане на делото по реда на глава 28 от НПК и на основание чл. 248, ал. 1, т. 5 и чл. 252, ал. 1 от НК разпореди незабавно разглеждане по този ред.

В съдебно заседание представителят на СРП поддържа обвинението и се съгласява, че са налице предпоставките за разглеждане на делото по реда на Глава двадесет и осма. В хода на съдебните прения представител на СРП поддържа обвинението. Като смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство, същият посочва чистото му съдебно минало, и не сочи отегчаващи такива.

В съдебното заседание подсъдимият е защитаван от упълномощения си защитник адв. Б.. В хода на съдебните прения, адв. Б. сочи, че подсъдимият следва да бъде оправдан за престъпление по чл. 343б, ал. 6 от НК, доколкото намира деянието за несъставомерно.

Същият счита, че са налице основания, както за спиране, така и за прекратяване на делото, като в случай че съдът откаже, следва да се премине към процедура по освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Адв. Б. сочи, че деянието е несъставомерно, тъй като престъплението по чл. 343б, ал.

6 от НК е двуактно, приемайки административното наказване, предвидено в разпоредбата, за част от изпълнителното деяние. По негово мнение, доколкото деянието, за което на подс. И. е наложено административно наказание с влязло в сила наказателно постановление, е извършено преди влизането в сила на това законодателно решение, поведението на подс. И. не попада в хипотезата на нормата на чл. 343, ал. 6 от НК. Адв. Б. пледира за постановяване на оправдателна присъда или за налагане на административно наказание “глоба” в минимален размер.

Подсъдимият И. , редовно уведомен се явява лично и се възползва от правото си да не дава обяснения.В хода на съдебните прения се присъединява към казаното от защитника си , а в последната си дума заявява, че иска да бъде освободен.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Т. Д. И. с ЕГН ********** е роден на ********* г. в гр. София, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан.

На 01.08.2023г. на подс. И. били връчени Наказателно постановление № 23-4332001591/09.02.2023 г., издадено от Началник група към ОПП – СДВР, с което са му били 1 наложени административни наказания, както следва: 1. на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП - “глоба” в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, както и Наказателно постановление № 23-4332-01329/03.07.2023г., издадено от Началник група към ОПП – СДВР, с което на подс. И. са наложени административни наказания, както следва: на осн. чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП “глоба” в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

Наказателните постановления са влезли в законна сила на 16.08.2023 г.

На 15.12.2023 г. в гр. София, кв. „Филиповци", по ул. „Люлин", с посока на движение от ул. „Суходолски път" към ул. „Витоша" подсъдимият управлявал лек автомобил марка „*******”, модел „***” с рег. № *** и около 17:09 часа, в близост до номер 41 бил спрян за проверка от св.Г. А. С. и св. И. Б. Д. – служители на ОСПС СДВР.

Последните установили самоличността на водача по представен от същия документ за самоличност, като Т. Д. И.. Последният заявил, че няма СУМПС.

Св. С. и св. Д. оценили поведението на И. като не съвсем адекватно и потърсили съдействие чрез ОДЧ при 09 РУ - СДВР.

По подаденото искане за съдействие от св. С. и св. Д. на посоченото по-горе място дошъл автопатрул с позивна АП900-2 на 09 РУ СДВР в състав св.О. Б. и св.Н. Н., които тествали обвиняемия за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“, което дало отрицателен резултат.

Тъй като се установило, че подс. И. управлява МПС в срока на лишаване от правоуправление, автомобилът не е преминал годишен технически преглед и е с прекратена регистрация, св. Б. му съставил и връчил АУАН серия GA № 770465, след което , заедно със св. Н. продължили по маршрута си.

Междувременно на място пристигнали и служители от О „ПП“ - СДВР – св. А. Д. и В. Г., които поканили подс.И. да даде и проба за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози с техническо средство „Дръг Тест 5000“ („Drug Test 5000“) с № 0021.

Подс. И. отказал да бъде изпробван.

В тази връзка св. Д. съставил АУАН серия GA № 1157337, който бил връчен на подс.

И. срещу подпис, а св. Г. му издал и връчил талон за изследване № 0174338.

След това подс. И. бил придружен от св. Д. и С. до ВМА - гр. София, където отказал да даде кръв и урина за изследване, което било удостоверено с положен от него подпис в протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 15.12.2023 г.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото доказателства,, приобщени по реда на чл. 378, ал. 2, вр. чл. 283 от НПК.

От показанията на свидетелите С. и Д. се установява всички факти изложени по-горе.

Посочените свидетели имат лични възприятия от момента на спиране на л.а. марка „*******”, модел „***” с рег. № *** за проверка до отвеждане на подс. И. в 09 РУ СДВР.

2

Същите лично са извършили проверка на документите на И., пак те са поискали съдействие за тестване на водача за употреба на алкохол и наркотични вещества, присъствали са на тестването му с „Алкотест Дрегер“ и са възприели отрицателния резултат, присъствали са и са възприели отправената покана към подс. И. да бъде тестван за уставновяване употребата на наркотични вещества и/или техни аналози с „Дръг Тест 5000“ („Drug Test 5000“) с № 0021 и са възприели отказа на подсъдимия, пак те са го отвели до медицинското заведение и са възприели и отказа му да даде кръв и урина за изследване.

Показанията на св. С. и св. Д. се потвърждават в отделните им части от показанията на св.Н., св. Б. , св. Д. и св. Г., а всички показания - от приобщените като писмени доказателства :

АУАН серия GA № 770465/15.12.2023г., АУАН серия GA №

1157337/15.12.2023г. , талон за изследване № 0174338/15.12.2023г. , протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 15.12.2023г. , Заповед за задържане на лице рег. № 3384зз1276 от 15.12.2023г., справка за МПС, справка-картон на водача, Наказателно постановление № 23-4332-001591/09.02.2023 г., издадено от Началник група към ОПП – СДВР , Наказателно постановление № 23-4332-01329/03.07.2023г., издадено от Началник група към ОПП – СДВР и справка за съдимост за подс. И..

В заключение съдът намери, че събраните по делото гласни доказателства са логични, последователни и взаимнодопълващи се, като съответстват на събраните писмени доказателства и по тези съображения ги кредитира напълно.

Описаните писмени доказателства , представляващи официални документи са редовни от външна страна и няма други , които да установяват пороци в тяхното съдържание, респективно съдът също ги кредитира изцяло.

Съгласно чл. 1, ал. 3 от Наредбата , употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване на технически средства и медицински изследвания. Техническите средства включват и тестове за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. За целите на медицинските изследвания се извършват и химически и химико-токсикологични лабораторни изследвания.

Съгласно чл. 4, ал. 2 от Наредбата при невъзможност да се извърши проверка с техническо средство или тест на място от лицата по ал. 1 се вземат проби от медицински специалист в лечебното заведение, в което са транспортирани за оказване на медицинска помощ или са настанени за лечение, а съобразно ал. 3, в случаите по ал. 2 контролният орган незабавно предприема мерки за установяване на участниците в пътнотранспортното произшествие, транспортирани за оказване на медицинска помощ или настанени в лечебно заведение, като посочва на кои от тях да бъде взета проба и попълва и изпраща до лечебното заведение талон за изследване по образец съгласно Приложение № 1.

Видно от показанията на св. С., св. Д., св. Г. и св. Д., разгледани в съвкупност с АУАН серия GA № 1157337/15.12.2023г. , талон за изследване № 0174338/15.12.2023г. , протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или 3 наркотични вещества или техни аналози от 15.12.2023г., подс. И. е отказал последователно , както тестване с техническо средство , така и даването на биологични материал за медицинско изследване с цел установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.

По делото са приобщени Наказателно постановление № 23-4332-001591/09.02.2023 г., издадено от Началник група към ОПП – СДВР, с което на подсъдимия И. са наложени административни наказания, както следва: 1. на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП “глоба” в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, както и Наказателно постановление № 23-4332-01329/03.07.2023г., издадено от Началник група към ОПП – СДВР, с което на подс. И. са наложени административни наказания, както следва: на осн. чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП “глоба” в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

Видно от разписката в постановленията, същите са били връчени на подс. И. лично, на 01.08.2023г., не са обжалвани, респективно са влезли в законна сила на 16.08.2023г.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че подс. Т. Д. И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 6 от НК.

От обективна страна, на 15.12.2023 г. в гр. София, кв. „Филиповци“, по ул. „Люлин“, с посока на движение от ул. „Суходолски път“ към ул. „Витоша“ подс. И. управлявал лек автомобил марка „*******“, модел „***“ с per. № *** и при извършена в 17:09 часа проверка от органите на МВР, в близост до номер 41, отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози по надлежния ред с техническо средство „Дръг Тест 5000“ („Drug Test 5000“) с номер 0021, след като бил наказан за такова деяние по административен ред с Наказателно постановление № 23- 4332-001591/09.02.2023 г., връчено му лично на 01.08.2023 г. и влязло в законна сила на 16.08.2023 г. и Наказателно постановление № 23-4332-013029/03.07.2023 г., връчено му лично на 01.08.2023 г. и влязло в законна сила на 16.08.2023 г

За да е налице съставомерност на деянието по чл.343б, ал. 6 от НК съобразно посочената форма на изпълнително деяние от прокурора, необходими условия се явяват деецът да управлява МПС и да откаже извършването на проверка по надлежния ред за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Този отказ би се явил съставомерен, ако е реализиран, след като деецът е наказан по административен ред за отказ да му бъде извършена проверка по надлежния ред за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, и е знаел за това наказване.

Доколкото разпоредбата на чл. 343б, ал. 6 от НК е непрецизна, настоящият съд намери, че поведението на водача се явява съставомерно, стига наказването, реализирано по административен ред, да не е заличено.

Поради липса на уредба в ЗАНН би следвало да се прилагат правилата на НК.

Съобразно разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК реабилитацията настъпва по 4 право, когато лицето е осъдено заедно или поотделно на глоба, обществено порицание или лишаване от права, ако в течение на една година от изпълнение на наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер.

От своя страна , разпоредбата на чл. 88а, ал. 1 от НК , когато от изтърпяването на наказанието е изтекъл срок, равен на този по чл. 82, ал. 1 и осъденият не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода, осъждането и последиците му се заличават независимо от предвиденото в друг закон или указ.