Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 302 от 22.05.2024, Окръжен съд - Монтана

Съд
Окръжен съд - Монтана
Дело
Въззивно частно гражданско дело 200/2024
Вид
Определение № 302
Подписан
22.05.2024
В сила
31.01.2025
Състав
Аделина Троева, Аделина Тушева, Таня Живкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 233 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 76 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 76 · Закон за наследството

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 302 гр. Монтана, 22.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно частно гражданско дело № 20241600500200 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 274 от ГПК, образувано по три въззивни частни жалби, подадени от Г. П. срещу определения на Районен съд – Монтана по гр. д. № 2649/2021 г.

С въззивна частна жалба от 27 септември 2023 г. се обжалва определение № 969/19.07.2023 г. на Районен съд – Монтана по гр. д. № 2649/2021 г. за прекратяване на производството по делото. На първо място се твърди, че определението е недопустимо, защото МРС е обсъдил друго дело – гр. д. № 1439/2015 г. на РС – Козлодуй, за да стигне до извод за недопустимост на иска за делба. Изтъква, че между двете дела не е налице идентичност нито в предмета, нито в страните, поради което не са налице процесуални пречки за разглеждане на иска за делба. Навежда доводи, че съдът неправилно е приел, че имот с площ от 1620 кв. м. не съществува. Оспорва изводите на МРС, че исковата молба въпреки дадените указания е останала неясна. Твърди, че нередовностите са били отстранени във въззивното производство пред ВрОС, а и с уточняващи молби пред МРС ищецът е формулирал ясно исканията си.

Жалбоподателят моли определението за прекратяване да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

С въззивна частна жалба от 19 март 2024 г. Г. П. обжалва определение № 228/16.02.2024 г., с което МРС е отказал да допълни по реда на чл. 250 от ГПК определението за прекратяване на производството като добави иизричен диспозитив относно иска по чл. 76 от ЗН. Този иск е преюдициален в делбеното производство, по него се дължи самостоятелно произнасяне. В обсъжданото от МРС гр. д. № 1439/2015 г. на РС – Козлодуй липсва разглеждане на такъв иск, поради което не е налице формирана сила на пресъдено нещо и искът се явява допустим, въпреки това 1 производството е прекратено без да има изрично произнасяне по този иск.

Жалбоподателят моли да бъде допълнено определението с изричен диспозитив относно иска по чл. 76 от ЗН.

С въззивна частна жалба от 19 март 2024 г. Г. П. обжалва определение № 227/2024 г., с което по реда на чл. 248 от ГПК МРС го е осъдил да плати на В. Ц. разноски по делото в размер на 1500 лв. Определението е неправилно, защото съдът е присъдил разноски при липса на списък по чл. 80 от ГПК. По делото няма данни за платен хонорар. Моли определението да бъде отменено, алтернативно прави искане за намаляване размера на присъдения адвокатски хонорар като прекомерно висок, тъй като пълномощникът на ответницата не е подал отговор, не се е явявал в съдебно заседание и не е извършвал действия по подготовка на защитата.

Жалбоподателят Г. П. заявява и искане за отвод на всички съдии от МОС, тъй като предполага наличие на познанство между тях и дъщеря на една от страните по делото.

В писмени отговори С. Й. и В. Ц. са изразили становище за неоснователност на трите частни жалби и молят да бъдат оставени без уважение като неоснователни.

Останалите ответници по частните жалби Община Козлодуй, И. Я., Р. Е., Д. Е., Ц. И., П. П., А.П., Г. Н. и Н. Н. не вземат становища по частните жалби.

В производството пред МОС не са събрани нови доказателства. Съдът обсъди доводите на страните и приема за установено следното:

Частните жалби са подадени от легитимирана страна в законния срок, поради което са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни.

По искането за отвод: същото е неконкретизирано, защото не се посочва името на лицето, което е в евентуално познанство със съдии от МОС поради завършването на един и същи университет. На следващо място съдиите от настоящия състав намират искането за неоснователно, тъй като не са налице контакти, познанства или обвързаности, които да ги поставят в зависимост от лице, имащо интерес от изхода на спора.

Производството е било образувано първоначално пред РС – Козлодуй по искова молба, подадена от Г. П. срещу И. Я., Р. Е., Д. Е., В. Ц., С. Й. и Община *за съдебна делба на следните имоти:

1. УПИ **с идентификатор *с площ от 1 500 кв. м./собственост на Община *;

2. УПИ **с идентификатор *с площ от 1 682 кв.м./съсобственост между С. Й. и В. Ц. и

3. УПИ * с идентификатор *с площ от 1 543 кв.м./собственост на наследниците на И.И..

Ищецът П. е поискал също на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да се отменят 2 издадените констативни нотариални актове за собственост, а на основание чл. 76 от ЗН да се признае относителната недействителност на договор за продажба от 27.05.2008 г., с който на Община *се прехвърлят 1500 кв. м. ид. ч. от имота от 4725 кв. м.

След отводи на съдиите в Районен съд-Козлодуй делото е изпратено за разглеждане на Районен съд - Мездра, който е продължил производството под № 1780/2017 г. и е отхвърлил иска за делба. Решението на РС – Мездра е било обжалвано пред Врачанския окръжен съд, който с решение по в. гр. д. № 471/2019 г. е допуснал съдебна делба, отменил е нотариалните актове и е уважил иск по чл. 76 от ЗН.

Решениията на ВрОСи на Мездренски РС са обезсилени с решение на ВКС № 32/20.04.2021 г. по гр. д. № 2217/2020 г. Делото е върнато на РС – Мездра за ново разглеждане, но поради отводи е пренесено за разглеждане в РС – Монтана.

В изпълнение задължителните указания на ВКС първоинстанционният съд е дал възможност на ищеца да уточни исковете, които е завел. С молба от 8 август 2022 г. ищецът Г. А. е заявил, че поддържа:

І. Искания по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК съдът да отмени:

1./ Констативен нотариален акт № *, том *, дело № */1991 г. за признаване на М.

Г. за собственик на 1/3 ид.ч. от дворно място от 4 620 кв.м., съставляващо имот пл. № *от кв. *по плана на гр. *от 06.10.1992 г. при посочени граници в частта над 1/4 ид.ч.;

2./ Констативен нотариален акт № *, том *, дело № */1996 г. за признаване на В.Ц. за собственик на 1 300 ид.ч. от целия имот от 4 640 кв.м., съставляващ имот пл. № *от кв. *по плана на гр.*от 06.10.1992 г. при посочени граници в частта над 1/8 ид.ч.;

3./ Констативен нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № */2007 г. на Нотариус В.М. с район на действие- РС-Козлодуй за признаване на С. Й. за собственик на 1 880 ид.ч. от целия имот от 4 640 кв. м., от които 720 кв. м. са извън регулацията на гр. *, представляващ поземлен имот № *от кв. *по плана на гр. *от 06.10.1992 г. при посочени граници в частта над 1/8 ид. ч.

ІІ. Искове по чл. 76 от ЗН:

1./ Да бъде обявена за относително недействителна по иска на Г. П. против И. Я., Р.

Е., Д. Е., В. Ц. и С. Й. сделката, обективирана в нотариален акт за покупко[1]продажба № *, том *, дело № *от 03.04.1991 г., с която М. Г. е продала на Г.

Н. 1/3 ид .ч. от дворно място от 4 620 кв.м., съставляващо имот с пл. № *от кв. *по плана на гр.*от 06.10.1992 г.;

2./ Да бъде обявена за относително недействителна по иска на Г. П. против И.

Я., Р. Е., Д. Е., В.Ц. и С. Й. сделката, обективирана в нотариален акт за покупко[1]продажба № *, том *, дело № *от 05.10.1998 г., с която Н.Н. и Г. Н. са продали на И.И. придобита по време на брака им 1/3 ид. ч. от дворно място от 4 620 кв. м., съставляващо имот с пл. № *от кв. *по плана на гр. *от 06.10.1992 г.;

3

3./ Да бъде обявена за относително недействителна по иска на Г. П. против И.

Я., Р. Е., Д. Е., В. Ц. и С. Й. сделката, обективирана в нотариален акт за покупко[1]продажба от 27.05.2008 г., вписан в Служба по вписванията-гр. *под № *, том *, вх. № */2008 г., въз основа на който е издаден Акт за частна общинска собственост № *на Община *, с който В. Ц. и С. Й. с a продали на Община *1500/4725 ид. ч. от имоти с идентификатори *и *, както и

ІІІ. Иск за признаване за установено, че ищецът е собственик на 1620/4620 ид. ч. от ПИ с идентификатор *по плана на гр. *и допускане на делба на имоти с идентификатори *, *и *по плана на гр. *.

С обжалваното определение № 969/19.07.2023 г. МРС е приел, че искът за делба е недопустим, защото е заведен след като Г. П. е бил предявил иск за установяване правото му на собственост върху ¼ ид. ч. от имот със стар пл. № *в кв. *по плана на гр.

*и в последствие се е отказал от иска си (гр. д. № 1439/2015 г. на Козлодуйски РС).

Въззивният съд намира определението за правилно и законосъобразно, поради което го потвърждава.

В делбения процес съдът задължително изследва дали конституираните като съделители са и съсобственици и на какво основание всеки от тях притежава права в делбения имот. Въпросът за правото на собственост е преюдициален по отношение иска за делба. Когато обаче относно правото на собственост вече е била формирана сила на пресъдено нещо в друг процес, то тя е обвързваща делбения съд и той е длъжен да се съобрази с това. В конкретния случай ищецът Г. П. е завел иска за установяване правата си върху делбените имоти и е било образувано гр. д. № 1439/2015 г. по описа на РС – Козлодуй. П. обаче се е отказал от установителния иск за собственост по чл.

124 от ГПК и на основание чл. 233 от ГПК производството по делото е било прекратено. Отказът от иска влече като последица невъзможност същият иск да бъде повторно заведен. Чрез отказа от иск всъщност ищецът признава неоснователността на своята претенция, десезира съда, а към волеизявлението му за прекратяване се прикрепва силата на пресъдено нещо, която е процесуална пречка за повторно повдигане на същия съдебен спор.

С иска за делба П. е твърдял, че притежава ¼ ид. ч. от имота по наследство, т.е налице е съвпадение на основанието, на което той претендира собственост в производството по гр. д. № 1439/2015 г. на РС – Козлодуй и по настоящото дело.

Пререшаването на спора дали П. може да се легитимира като собственик по наследство на 1/4 ид. ч. е недопустимо съгласно изричната норма на чл. 233, изр. второ от ГПК.

Действително страните по двете дела не са напълно идентични: искът за собственост пред РС – Козлодуй е бил заведен срещу Ц. И., В. Ц., С. Й. и Община *част от лицата, сочени като съсобственици в производството по иска за делба.

Доколкото обаче в производството за делба всички съсобственици са необходими 4 другари, то искът за делба се явява недопустим и спрямо неучаствалите в производството пред РС – Козлодуй. В този смисъл задължителни указания е дал и ВКС в своето решение по гр. д. № 2217/2020 г.

Тъй като искът по чл. 76 от ЗН за обявяване на относителна недействителност на договор за продажба, сключен между В. Ц. и С. Й. от една страна и от друга Община *, не е бил предмет на производството по гр. д. № 1439/2015 г. на РС – Козлодуй, то сила на пресъдено нещо не е формирана с прекратяването му.

Този иск обаче също се явява недопустим поради липса на правен интерес.

В първата фаза на делбения процес съгласно чл. 76 от ЗН всеки сънаследник може да упражни правото да иска прогласяване на относителната недействителност на разпореждане със сънаследствения имот от друг сънаследник с инцидентен установителен иск или с правоизключващо възражение. Спорът по чл. 76 от ЗН е преюдициален и обуславя разрешаване на спора за собственост в делбеното производство. Нормата има защитен характер по отношение сънаследника, който не е извършил разпореждането. Целта е делбата да се проведе между сънаследниците, без участие на трети лица. Следователно лице, което няма на разположение възможността да поиска делба на имота, не разполага и със защитния механизъм да иска обявяване относителната недействителност на разпоредителна сделка, извършена от сънаследник.

В разглежданата хипотеза Г. П. е заявил отказ от установителен иск за собсвеност върху ¼ ид. ч. от наследствен имот. С това е изгубил възможността да заведе отново иск за собственост върху имота на същото основание, а от това следва и невъзможност да претендира делба, защото със сила на пресъдено нещо е отречена легитимацията му на съсобственик. Ако не е легитимиран да поиска делба, то не е налице и правен интерес да претендира относителната недействителнст на прехвърлителна сделка, защото тази висяща недействителност е поставена в зависимост от решението по делбата – доколкото прехвърлената част се падне в дял на прехвърлителя.