Решение № 414 от 06.12.2022, Административен съд - Добрич

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……………/06.12.2022 г., гр.Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА

При участието на секретаря ИРЕНА

ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя адм. дело № 469/2022 г. по описа на Административен съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 и сл. от

АПК, във вр. с чл. 107, ал. 2 от ЗАвтПр и е образувано след изпращане на делото по подсъдност на Административен съд - Добрич с определение № 11 от 26.08.2021 г. по адм. дело № 351/2022 г. по описа на

Административен съд – Русе.

Постъпила е жалба от Д.Н.Р., ЕГН **********,***, срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-2994/03.08.2022 г., издадена от директора на РД „Автомобилна администрация“ – Русе, с която на основание чл. 107, ал. 1, във вр. чл.

106а, ал. 1, т. 1, б. “а” и т. 4, б. “б”, ал. 2, т. 1 и т. 3 и ал. 7 от ЗАвтПр са наложени следните принудителни административни мерки – т. 1 - по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б.“а“ и ал. 2, т. 1, във вр. чл. 106а, ал. 7 от ЗАвтПр - временно спиране от движение на МПС марка Фолксваген Транспортер с рег. № ХХХХ, собственост на Й.Н.Р. - до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на 1 брой регистрационна табела и отнемане на СРМПС; т. 2 - по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ и ал. 2, т. 3 от ЗАвтПр – временно отнемане на СУМПС и контролния талон към него на Д.Н.Р. - до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. В жалбата се излагат доводи за неправилност на оспорената заповед поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Оспорват се фактическите констатации в заповедта. Твърди се, че жалбоподателят е взел пари от пътниците в автомобила – около 300 лева от всеки, но това били по предварителна сметка максималните разходи, които могат да възникнат за лице по време на пътуването – за гориво, винетки, тол такси, паркинг, храна и напитки. Излагат се обстоятелства, че Р. е предприел пътуването до Германия, за да съдейства на свой приятел и съсед за закупуване на автомобил оттам. Двамата имали уговорка след сключване на сделката да се върнат в България заедно с двете МПС. След като уточнили датата на пътуването, потърсили чрез познати, приятели и чрез обява в интернет други лица, които искали да пътуват до Германия и с които да си разделят пътните разходи. В жалбата се твърди, че останалите спътници били непознати на жалбоподателя Р., като той не възнамерявал да се облагодетелства материално от тях. Счита се, че изложената фактическа обстановка не съвпада с дадените в § 1, т. 1 и т. 2 от ДР на ЗАвтПр дефиниции на „обществен превоз“ и „превоз на пътници“, а в действителност представлява споделено пътуване. По тези съображения се иска отмяна на оспорената заповед и присъждане на сторените разноски по делото.

Ответникът – директорът на РД “Автомобилна администрация” – Русе, не изразява становище по жалбата.

С влязло в сила протоколно определение на съда от съдебно заседание, проведено на 07.11.2022 г., жалбата срещу т. 1 от заповедта е оставена без разглеждане поради липса на правен интерес от оспорването и производството по делото е прекратено в тази му част.

С оглед на това предмет на настоящото дело е само жалбата срещу т. 2 от заповедта.

Добричкият административен съд, след като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу годен за оспорване административен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

На 03.08.2022 г. старши инспектор в Регионална дирекция “Автомобилна администрация” – Русе е съставил АУАН № 325403 срещу Д.Н.Р. за извършено нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтПр за това, че на 03.08.2022 г., около 10, 45 часа, в гр. Русе, на бул. „България“, в района на ГКПП Дунав мост, изход РБългария, като водач на лек автомобил марка Фолсваген Транспортер с рег. № ХХХХ, собственост на Й.Н.Р., с ЕГН **********, извършва международен обществен превоз на 5 броя пътници от РБългария до РГермания, без да притежава лиценз на Общността за международен превоз на пътници, видно от приложената справка в информационната система на ИААА (л.15). С предявяването на АУАН Д.Р. е написал своите възражения – „понеже не съм получавал пари, а имат да ми дават за храна и цигари“. (л.12) Със съставянето на акта срещу водача са иззети СРМПС, СУМПС, контролен талон, свидетелство за регистрация, част II, регистрационна табела. При проверката са снети обяснения от пътниците в автомобила – Д.П.Г.,

А.М.К.и М.Р.Д.. Единият от пътниците е заявил, че пътува до Холандия за работа при негов познат, който го свързал с водача на МПС. Уговорката била да си разделят парите за горивото – 50-60 евро, като пристигнат. Другото лице е посочило, че е асистент на възрастни хора и организацията, за която работи, ще заплати за транспорта му до Германия. Третото лице е заявило, че пътува за работа в Германия и чрез обява в интернет се е обадило да пътува за 300 лева, които ще плати на шофьора след пристигането, горивото ще се дели. Водачът на МПС Д.Р. е декларирал в писмен вид, че пътува за Германия за закупуване на автомобил и е взел със себе си 4 лица от познати хора, за да си поделят горивото до Германия, за пътя средно излизало по 50-60 евро.

Същият ден директорът на РД „Автомобилна администрация“ – Русе е издал оспорената заповед № РД-14-2994/03.08.2022 г., с която на основание чл. 107, ал. 1, във вр. чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. “а” и т. 4, б. “б”, ал. 2, т. 1 и т. 3 и ал. 7 от ЗАвтПр е наложил следните принудителни административни мерки – т. 1 - по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б.“а“ и ал. 2, т. 1, във вр. чл. 106а, ал. 7 от ЗАвтПр - временно спиране от движение на МПС марка Фолксваген Транспортер с рег. № ХХХХ, собственост на Й.Н.Р.

- до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на 1 брой регистрационна табела и отнемане на СРМПС; т. 2 - по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ и ал.

2, т. 3 от ЗАвтПр – временно отнемане на СУМПС и контролния талон към него на Д.Н.Р.

– до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. От фактическа страна заповедта е мотивирана с констатациите, съдържащи се в съставения срещу водача АУАН. Прието е, че на 03.08.2022 г. при извършена проверка за спазване на ЗАвтПр, ЗДвП и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове и проверка за осъществяване на нерегламентиран превоз на пътници, ст. инспектор в отдел “Контрол” към РД “АА” - Русе е установил, че Д.Н.Р. извършва международен обществен превоз на 5 броя пътници от България за Германия, с МПС марка Фолксваген Транспортер с рег. № СН 1143АТ, собственост на трето лице, без за автомобила да има издадено заверено копие към лиценз на Общността за извършване на международен превоз на пътници и същият не е вписан в списък на моторните превозни средства към лиценз, издаден от МТС. Изложени са съображения, че превозът, извършван от водача Р., се осъществява срещу заплащане или икономическа облага, без да са спазени нормативните изисквания за извършване на международен обществен превоз на пътници. С оглед на това е направен извод, че е налице основание за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. “а” и т. 4, б. “б” от ЗАвтПр.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 03.08.2022 г., като на 17.08.2022 г. е обжалвана по съдебен ред, видно от известие за доставяне на л.22 от делото.

Не е спорно между страните, а това се установява и от приложеното по делото заверено копие на СРМПС, част ІІ, че лек автомобил с рег. № СН 1143АТ не е собственост на жалбоподателя, а на трето лице – Й.Н.Р..

Съгласно заповед № РД-01-553/23.11.2021 г. на изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация“ директорите на регионалните дирекции „Автомобилна администрация“ са упълномощени да прилагат с мотивирани заповеди принудителните административни мерки по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтПр (л.11).

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Обжалваната заповед в частта й по т. 2 е издадена от надлежно упълномощено длъжностно лице съгласно приложената по делото оправомощителна заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, в необходимата писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон.

В посочената като правно основание за издаване на заповедта разпоредба на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. “б” от ЗАвтПр е предвидено, че за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността - до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

Следователно за приложението на този текст от закона е необходимо наличието на извършено административно нарушение, включващо от обективна страна два основни признака - 1. да е извършен обществен превоз на пътници или товари и 2. превозът да е извършен с МПС, за което няма издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или заверено копие към лиценз на Общността.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтПр “Обществен превоз” е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство.

Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗАвтПр “Превоз на пътници” е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага, като последните две условия са дадени алтернативно. Понятието “икономическа облага” е легално дефинирано в разпоредбата на § 1, т. 56 от ДР на ЗАвтПр, съгласно която това е всяка икономическа изгода, която лицето не би получило при нормални пазарни условия или обратно – ще избегне разходите, които обичайно се отчисляват от собствените му финансови ресурси, като по този начин се попречи на последиците от безпрепятственото действие на пазарните механизми. Следователно от значение за обективното осъществяване на обществен превоз на пътници е неговото заплащане или получаването на икономическа облага, т.е. формирането на печалба или спестяването на разходи, като достатъчно е наличието на поне едно от двете обстоятелства, за да се приеме, че е изпълнена хипотезата на § 1, т. 2 от ДР на ЗАвтПр.

В случая от събраните по време на проверката доказателства се установява безспорно, че едно от лицата в автомобила е пътувало срещу заплащане, а други две от тях са имали уговорка с Д.Р. да си разделят разходите за гориво за превоза от България до Германия, което по естеството си съставлява икономическа облага за водача по смисъла на § 1, т. 56 от ДР на ЗАвтПр. Няма спор и за това, че жалбоподателят няма издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или заверено копие към лиценз на Общността, поради което следва да се приеме, че са налице и двете кумулативно изискуеми предпоставки по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. “б” от ЗАвтПр – извършване на нерегламентиран обществен превоз на пътници без необходимите документи за това. Дадените по време на проверката писмени обяснения от пътуващите в автомобила лица са годно доказателствено средство съгласно чл. 39, ал. 1, във вр. чл. 44 от АПК, поради което правилно и законосъобразно административният орган се е съобразил с тях. В хода на производството пред съда не са събрани доказателства, които да опровергават тяхната истинност. Дори напротив, самият водач в жалбата си до съда е потвърдил, че е взел други лица, за да си раздели пътните разходи с тях и да излезе пътуването по-изгодно за всички. Наличието на уговорка за плащане се подкрепя и от сведенията на жалбоподателя, дадени по време на проверката по реда и при условията на чл. 45 от АПК. Самият факт, че пътниците са се съгласили да заплатят превоза или да поемат част от разходите за транспорт, говори красноречиво, че е налице възмездност на услугата за превоз. Ирелевантни са твърденията в жалбата, че в случая се касае за „споделено пътуване“, защото те не променят извода, че транспортът е извършен срещу заплащане, респективно икономическа облага за водача под формата на спестени разходи за гориво. За изпълнението на състава на § 1, т. 2 от ДР на ЗАвтПр не е от значение начинът и времето на заплащане на разходите, а възмездността на услугата за превоз, която в случая безспорно е налице.

Разпечатката съдържа 34 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/98c96b9b-519a-45c9-ae19-c97d1c67b5fc