Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 104 от 24.04.2026, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Въззивно гражданско дело 89/2026
Вид
Решение № 104
Подписан
24.04.2026
В сила
16.06.2026
Състав
Галатея Ханджиева Милева, Станимир Тодоров Ангелов, Анна Великова

Цитирани разпоредби

  • чл.129 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.270 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.55 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59 ал.1 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. гр. Добрич, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Криста Ст. Кирова като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно гражданско дело № 20263200500089 по описа за 2026 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на „Д.-ПЕРФЕКТ“ ЕООД с ЕИК 203074794, чрез упълномощения адвокат, срещу решение №917/21.10.2025 г. по гр.д.

№1300/2024 г. на Добричкия районен съд, с което

- е отхвърлен предявеният от въззивника срещу „ТРУДОВО ПРОИЗВОДСТВЕНА КООПЕРАЦИЯ „НАСЛАДА-91” с ЕИК:000830685 иск за сумата от 14 377.51 лева, формирана като сборно вземане от начислен без основание компонент „такса поддръжка трафопост“ от цена за продажба на енергия за обект едноетажна сграда с идентификатор ***, за което са издадени фактура 5680/8.5.2019 г.; фактура 5690/4.6.2019 г.; фактура 5704/8.7.2019 г.; фактура 5707/13.8.2019 г; фактура 5717/10.09.2019 г., фактура 5732/7.10.2019 г., фактура 5741/5.11.2019 г., фактура 5749/3.12.2019 г., фактура 5757/6.1.2020 г., фактура 5767/4.2.2020 г., фактура 5776/4.3.2020 г., фактура 5786/7.4.2020 г., фактура 5796/7.5.2020 г., фактура 5805/3.6.2020 г., фактура 5815/6.7.2020 г., фактура 5825/5.8.2020 г., фактура 5834/8.9.2020 г., фактура 5844/1.10.2020 г., фактура 5856/2.11.2020 г., фактура 5866/9.12.2020 г., фактура 5876/11.1.2021г., фактура 5886/10.2.2021г., фактура 5897/10.3.2021 г., фактура 5907/9.4.2021 г., фактура 5917/13.5.202 г., фактура 5926/10.06.2021 1 г., фактура 5936/7.7.2021 г., фактура 5946/10.08.2021 г., фактура 5957/9.9.2021 г., фактура 5967/11.10.2021г., фактура 5978/10.11.2021 г., фактура 5990/14.12.2021 г., фактура 6001/10.1.2022 г., фактура 6011/21.2.2022 г., фактура 6016/18.3.2021 г., фактура 6026/18.4.2022 г., фактура 6036/17.5.2022 г., фактура 6048/20.06.2022 г., фактура 6069/20.7.2022 г., фактура 6070/20.7.2022 г., фактура 6076/22.8.2022 г.,

- е прекратено производството по предявен от въззивника срещу „ТРУДОВО ПРОИЗВОДСТВЕНА КООПЕРАЦИЯ „НАСЛАДА[1]91” иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на 14 377.51 лева за такса поддръжка трафопост по следните фактура 5680/8.5.2019 г.; фактура 5690/4.6.2019 г.; фактура 5704/8.7.2019 г.; фактура 5707/13.8.2019 г; фактура 5717/10.09.2019 г., фактура 5732/7.10.2019 г., фактура 5741/5.11.2019 г., фактура 5749/3.12.2019 г., фактура 5757/6.1.2020 г., фактура 5767/4.2.2020 г., фактура 5776/4.3.2020 г., фактура 5786/7.4.2020 г., фактура 5796/7.5.2020 г., фактура 5805/3.6.2020 г., фактура 5815/6.7.2020 г., фактура 5825/5.8.2020 г., фактура 5834/8.9.2020 г., фактура 5844/1.10.2020 г., фактура 5856/2.11.2020 г., фактура 5866/9.12.2020 г., фактура 5876/11.1.2021г., фактура 5886/10.2.2021г., фактура 5897/10.3.2021 г., фактура 5907/9.4.2021 г., фактура 5917/13.5.202 г., фактура 5926/10.06.2021 г., фактура 5936/7.7.2021 г., фактура 5946/10.08.2021 г., фактура 5957/9.9.2021 г., фактура 5967/11.10.2021г., фактура 5978/10.11.2021 г., фактура 5990/14.12.2021 г., фактура 6001/10.1.2022 г., фактура 6011/21.2.2022 г., фактура 6016/18.3.2021 г., фактура 6026/18.4.2022 г., фактура 6036/17.5.2022 г., фактура 6048/20.06.2022 г., фактура 6069/20.7.2022 г., фактура 6070/20.7.2022 г., фактура 6076/22.8.2022 г. и

- въззивникът е осъден да заплати на „ТРУДОВО ПРОИЗВОДСТВЕНА КООПЕРАЦИЯ „НАСЛАДА-91” сторените по делото съдебно[1]деловодни разноски в размер на 1 500 лева адвокатско възнаграждение и 200 лева разходи за експертиза.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на атакуваното решение при допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалния закон – съдът се произнесъл по твърдения на ответника, въведени в спора след срока по чл.131 ал.1 от ГПК и поради това преклудирани, формирал изводи въз основа на свидетелски показания на лице - член на управителен орган на насрещната страна, което в това си качество можело да дава обяснения, но не и показания като свидетел. Изводът за съществуването на договореност ищецът да плаща на ответника такса трафопост в проценти от стойността на консумираната електрическа енергия бил необоснован. Данни за такава договореност не се съдържали в събраните по делото доказателства, а така също липсвали доказателства и за извършвани 2 от ответника разходи за поддръжка и ремонт на трафопоста в процесния период. Следователно ответникът получил сумите, начислени по фактурите за поддръжка на трафопоста, без основание и дължал връщането им на ищеца.

Обратно приетото от първоинстанционния съд било неправилно. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и пртенциите на ищеца да се удовлетворят.

Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.

В писмен отговор въззиваемата страна

„ТРУДОВО

ПРОИЗВОДСТВЕНА КООПЕРАЦИЯ „НАСЛАДА[1]91”, чрез адвоката си, оспорва жалбата и иска решението на районния съд да бъде потвърдено.

След извършената в съответствие с чл.269 от ГПК служебна проверка и по посоченото в жалбата въззивният съд намира атакуваното решение за валидно, но недопустимо в една част, а в друга за неправилно, по следните съображения:

Съдебното производство е образувано по предявен от „Д.-ПЕРФЕКТ“ ЕООД срещу „ТРУДОВО ПРОИЗВОДСТВЕНА КООПЕРАЦИЯ „НАСЛАДА 91“ осъдителен иск за сумата 14 377.51 лева.

В първоначалната искова молба с вх. №8705/29.04.2024 г. и депозираната по реда на чл.129 ал.2 от ГПК допълнителна молба с вх.

№11578/12.06.2024 г. ищецът е изложил, че между страните съществуват дългогодишни отношения, произтичащи от договор от 18.09.2014 г. По силата на договора ответникът, собственик на трафопост, имал задължението през трафопоста си да предоставя електрическа енергия за обект на ищеца, а ищецът трябвало да заплаща фактически потребената в обекта му електрическа енергия. Реално ищецът ползвал електрическа енергия по партидата, открита на името на ответника, като измерването се извършвало с нарочно поставен за целта контролен електромер.

За стойността на така предоставената за обекта на ищеца електрическа енергия ответникът издавал фактури. Ищецът заплащал на ответника всички начислени с фактурите суми.

Ищецът установил, че, освен стойността на потребената в обекта му електрическа енергия, начислените с фактурите и платени от него на ищеца суми включват още и такива за поддръжка на трафопоста. Между ищеца и ответника нямало никакви договорености във връзка с поддръжката на трафопоста, както и ответникът реално не бил извършвал такава.

Следователно ответникът неоснователно получил от ищеца сумите, начислени със съответните фактури за поддръжка на трафопоста.

В периода от 08.05.2019 г. до 22.08.2022 г. ответникът издал фактура 5680/8.5.2019 г.; фактура 5690/4.6.2019 г.; фактура 5704/8.7.2019 г.; фактура 3

5707/13.8.2019 г; фактура 5717/10.09.2019 г., фактура 5732/7.10.2019 г., фактура 5741/5.11.2019 г., фактура 5749/3.12.2019 г., фактура 5757/6.1.2020 г., фактура 5767/4.2.2020 г., фактура 5776/4.3.2020 г., фактура 5786/7.4.2020 г., фактура 5796/7.5.2020 г., фактура 5805/3.6.2020 г., фактура 5815/6.7.2020 г., фактура 5825/5.8.2020 г., фактура 5834/8.9.2020 г., фактура 5844/1.10.2020 г., фактура 5856/2.11.2020 г., фактура 5866/9.12.2020 г., фактура

5876/11.1.2021г., фактура 5886/10.2.2021г., фактура 5897/10.3.2021 г., фактура 5907/9.4.2021 г., фактура 5917/13.5.202 г., фактура 5926/10.06.2021 г., фактура 5936/7.7.2021 г., фактура 5946/10.08.2021 г., фактура 5957/9.9.2021 г., фактура 5967/11.10.2021г., фактура 5978/10.11.2021 г., фактура 5990/14.12.2021 г., фактура 6001/10.1.2022 г., фактура 6011/21.2.2022 г., фактура 6016/18.3.2021 г., фактура 6026/18.4.2022 г., фактура 6036/17.5.2022 г., фактура 6048/20.06.2022 г., фактура 6069/20.7.2022 г., фактура 6070/20.7.2022 г., фактура 6076/22.8.2022 г. С тези фактури ответникът начислил задължения на ищеца за поддръжка на трафопост общо в размер на 14 377.51 лева с ДДС, които ищецът заплатил на ответника.

Въз основа на изложените обстоятелства е заявено искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца на осн. чл.55 ал.1 от ЗЗД сумата 14 377.51 лева, представляваща получените без основание плащания за поддръжка на трафопост по горепосочените фактури.

В условията на евентуалност е заявено искане, ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца на осн. чл.59 ал.1 от ЗЗД сумата 14 377.51 лева, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, получавайки плащания за поддръжка на трафопост по горепосочените фактури.

Претендирана е и законната лихва за забава върху главното парично задължение, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението.

В срока по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът „ТРУДОВО

ПРОИЗВОДСТВЕНА КООПЕРАЦИЯ „НАСЛАДА[1]91” е възразил, че не е принуждавал ищеца, а по предложение именно на ищеца, защото не е бил абонат на електроснабдителното дружество, доставянето на електрическа енергия в обекта му се е осъществявало по описания начин. Що се отнася до трафопоста, в отговора на исковата молба е посочено, че, противно на твърдяното от ищеца, ответникът е поддържал трафопоста и е извършвал плащания за извършени услуги за поддръжката му.

По делото е приет договор – съгласие за предоставяне на електрическа енергия от 18.09.2014 г., сключен между „ТРУДОВО ПРОИЗВОДСТВЕНА КООПЕРАЦИЯ „НАСЛАДА[1]91” и ЕТ „П. П. – Д.“, извършена е справка в ТРРЮЛНЦ и са събрани показанията на свидетелите Г. В. Д., П. С. П. и К. Г.

4

П..

От горните доказателства се установява, че ищецът „Д. – ПЕРФЕКТ“ ЕООД е правоприемник на търговското предприятие на ЕТ „П. П. – Д.“.

Договорът – съгласие за предоставяне на електрическа енергия от 18.09.2014 г. е сключен между кооперацията, като собственик на трафопост – съоръжение и сграда с идентификатор ***, и едноличния търговец, като собственик на сграда с идентификатор ***. Сградата на ищеца и трафопостът са в един двор на адрес в гр.Д., бул.***, в който има и още сгради, принадлежащи на други отделни лица, в т.ч. първите двама свидетели. Всички сгради се снабдяват с електрическа енергия през трафопоста на кооперацията.

В трафопоста има един електромер за измерване на доставяната в него от лицензираното предприятие електрическа енергия и титуляр на партидата при лицензирания доставчик е кооперацията. В миналото, включително в процесния период, ищецът не е бил клиент на лицензираното предприятие и не е имал сключен договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа, за присъединяване и за доставка на електрическа енергия в обекта му. Идентично е било положението и при собствениците на други сгради и обекти, захранвани с електрическа енергия от същия трафопост. Кооперацията заплащала на лицензирания доставчик измереното в трафопоста по партидата й общо количество електрическа енергия, а то било разпределяно между потребителите, собственици на отделните сгради, посредством контролни „пасантни“ електромери за всеки отделен обект. Кооперацията издавала фактури и събирала от собствениците на отделните обекти стойността на така измереното и разпределено количество електрическа енергия, потребена от всеки от тях.

С договора от 18.09.2014 г. ищецът /праводателят му/ и кооперацията се съгласили именно захранването на сградата на ищеца с електрическа енергия да бъде осъществявано по описания начин; съгласили се още фактически консумираната в обекта му електрическа енергия ищецът да заплаща на кооперацията, въз основа на издадени от нея фактури и по цена, която ще бъде уточнена в допълнително споразумение. В договора не се съдържат уговорки относно поддръжката на трафопоста. Допълнително споразумение към договора не е сключено.

Ответникът издал фактурите, по повод които е съдебният спор. От заключението на вещото лице се установява, че с тях са начислени две категории парични вземания на ответника от ищеца – за „услуга електрическа енергия“ и за „поддръжка на трафопост“, в някои фактури отбелязано „15% поддръжка на трафопост“. Задълженията по фактурите за електрическа енергия са извън предмета на спора. Общо сборът на задълженията по всички фактури за поддръжка на трафопост възлиза на 11 981.27 лева, а с начисления 5