Решение № 120 от 13.10.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Пазарджик, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иванка Г. Илинова при участието на секретаря С.ка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Иванка Г. Илинова Търговско дело № 20255200900039 по описа за 2025 година

Предявен иск с правно основание по чл.519 т.1 предл.2 от КЗ (изм.и доп.- Дв,бр.101 от 2018г.,в сила от 07.12.2018г.) във вр.с чл.557 ал.1 т.2 б.“а“ (Обн. - ДВ, бр. 102 от 2015г.,в сила от 01.01.2016 г.) от КЗ обективно съединен с иск по чл.86 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба Н. Н. А.,ЕГН **********,с.С.ул.„Четиринадесета“ №против „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“, БУЛСТАТ 1214466656,със седалище и адрес на управление:гр.София,ул.„Граф Игнатиев" №2,ет.4;,в която се твърди,че на 12.02.2021г.около 16.30ч.в местността „Т.“ в землището на село С.,обл.П.,при управление на МПС едноместно четириколесно АТВ 543-1 с идентификационен номер № управлявано от И. Л. Н.,движейки се по местен земен/неасфалтиран път с посока на движение от север на юг нарушава правилата по ЗДвП,като не се е съобразил със съС.ието на пътя и на превозното средство,а именно,че се движи по земен/неасфалтиран път с едноместно АТВ,не се е съобразил с превозвания товар наличието на пътник зад него,движел се е с несъобразена скорост от 37 км./ч., която не му е позволила да премине през следващия десен завой по избраната крива,загубил е контрол над моторното превозно средство, вследствие на което е предизвикал ПТП и причинил смъртта на сина 1 й И. К. А .

Образувано е

НОХД №925/2024г. по описа на Окръжен съд

Пазарджик,по което е постановена и влязла в сила осъдителна присъда против И. Л. Н. .

Твърди се,че настъпилата внезапна смърт е приета изключително болезнено и мъчително от ищцата. Загуба на най-близкият й човек - нейният син, е причинила нестихващи душевни болки и страдания, каквито единствено загубата на собствена рожба може да донесе. Приживе между майка и син е съществувала неразривна връзка, основана на взаимна обич и подкрепа, която е била завинаги прекъсната.Вследствие на трагичния инцидент психическото съС.ие на Н. Н. А. е изключително тежко. В нея е налице поС.но усещане за напрегнатост,нервност, отчаяние и безпомощност.

Случилият се инцидент е отворил дълбока рана, която никога няма да заздравее. Поради факта, че е живеела заедно със синът си тя всеки ден усеща неговата липса, домът й вече е едно мрачно за нея място, лишено от щастие и топлина.

Мъката и скръбта съпътстват и ще съпътстват,както сега,така и за вбъдеще, ежедневието й, съчетани с усещане за невъзвратима загуба.

По отношение на едноместното четириколесно АТВ 543-1 с идентификационен номер №,управлявано от И. Л. Н.,виновно за инцидента,ищцата поддържа,че е налице хипотеза, уредена в чл. 519 ал.1 от КЗ,съгласно която законова разпоредба гаранционният фонд извършва плащания в полза на увредените лица за вреди, причинени от моторно превозно средство,на което виновният водач няма сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ .

Ищцата твърди,че предявила претенция с вх.№24-01

465/19.12.2024г.пред ответника съобразно изискванията на чл.558 КЗ с искане за определяне и изплащане на обезщетение съобразно представените доказателства.С писмо изх.№24-01-465/30.01.2025г.била уведомена за отказ за изплащане на обезщетение по предявената претенция.

С оглед на горното съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди ответника „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“ да й заплати застрахователно обезщетение на основание чл. 519, ал.1 КЗ в размер на 200 2

000 лв.,за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания, вследствие на ПТП от 12.02.2021г.,причинено при управление на АТВ 543-1 с идентификационен № ,ведно със законната лихва върху тази сума считано от 19.12.2024г.-датата на сезиране на ГФ на основание чл. 493, ал. 1, т.

5 от КЗ, до окончателно изплащане на сумата,както и да й бъдат присъдени разноските по делото.

Представя писмени доказателства и формулира доказателствени искания.

Сочи банкова сметка ,по която да се извърши плащането.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск и твърдението,че АТВ с VIN № подлежи на задължително застраховане,респ.,че водачът му попада в субективния обхват на лицата,за чиято отговорност Гаранционния фонд осъществява покритие и дължи изплащане на обезщетение по реда на чл. 519, във вр. с чл. 557 от КЗ. Твърди,че процесното МПС с рама № е четириколесен мотоциклет, марка „ATV”, модел “543-1”, с двигател „Lincin”,предназначен основно за спорт и превоз на товари до 95 км./ч. 2 и не подлежи на регистрация по надлежния ред.Сочи разпоредбата на чл.1,ал.5,т.3 от Наредба №I-45 от 24 март 2000 г.,съгласно която не подлежат на регистрация моторните превозни средства, предназначени за състезания по затворен маршрут.Съгласно чл.519 и чл.557, ал.1,т.2,б.„а“ от КЗ (в редакцията им към датата на инцидента) Гаранционният фонд дължи изплащане на обезщетение за вреди, причинени от водача на МПС, за което няма сключена валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.Съгласно чл.483 от КЗ на задължително застраховане подлежат моторни превозни средства,които са регистрирани на територията на Република България и не са спрени от движение. В конкретния случай инцидентът е настъпил с МПС,за което не разрешено да се движи по пътищата,отворени за обществено ползване,не подлежи на регистрация, респ. не подлежи на задължително застраховане по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.След като отговорността на водача не подлежи на задължително застраховане по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, то и Гаранционния фонд не дължи изплащане на обезщетение за причинените от него вреди на основание чл. 519 и чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ.

3

В този смисъл сочи съдебна практика:

Съгласно Определение № 50653 от 7.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 76/2022 г., I т. о., ТК „Поради това не може да бъде изключена отговорността на Гаранционния фонд за заплащане на обезщетение за вредите, причинени на трети лица в резултат на управление на трактор или самоходна машина, подлежаща на регистрация по ЗРКЗГТ, на земен участък, различен от път с оглед определението, дадено в § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, ако останалите предпоставки са налице.“

Съгласно Решение № 153/02.06.2025 г. по гр. д. № 20235600100047 по описа на ОС – гр. Хасково „Съдът намира, че предявеният от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД против Гаранционен фонд София иск да бъде осъден ответника по обратния иск да му заплати на основание чл.219, ал.3 от ГПК, вр. чл.519 ал.1 т.1 от КЗ сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от … е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен. … Съдът прие, че вина за настъпилото ПТП носи и водачът на двуколесното ППС , мотокултиватор с прикачено самоделно ремарке Н. Ж. К. и той безспорно няма сключена застраховка „ ГО” на автомобилистите или сключена задължителна застраховка "Злополука" на пътниците, поради което следва да прецени приложението на цитираната разпоредба. … Според заключението на САТЕ двуколесното ППС , мотокултиватор, е марка „ PREMIUM“, модел „ МН004“ с допълнително монтиран четиритактов бензинов двигател и представлява малогабаритна селскостопанска техника мотокултиватор и отговаря на дефиницията за „ самоходна техника“, като към него е прикачено самоделно ремарке.Техническите параметри и в частност мощността от 5,23 кW на мотокултиватор,е марка „PREMIUM“,модел „МН004“ с допълнително монтиран четиритактов бензинов двигател „Gardenia 170F“ не изисква той да бъде регистриран съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделска и горска техника,по арг. на чл.11 от закона.Доколкото не се изисква регистрация по ЗРКЗГТ,то не се изисква и сключване на застраховка „ ГО”,по аргумент на чл.11 ал.4 т.4 от ЗРКЗГТ.В случая прикаченото към мотокултиватора самоделно ремарке не покрива определението,дадено в §6 т.17 от ЗДвП,което изключва преценката за необходимост от регистрация и съответно,необходимост от сключване на застраховка.Изложеното мотивира 4 съда да приема,че предявеният обратен иск е неоснователен и недоказан, поради което същия следва да бъде отхвърлен изцяло.“ В същия смисъл е и Решение № 47/10.06.2025 по т. д. № 20235600900029 по описа на ОС – гр.

Хасково.

В случай, че съдът счете, че предявеният иск е основателен, релевира следните възражения за принос на пострадалото лице за настъпване на вредоносния резултат:

И. К.А. е пътувал като пътник с четириколесен мотоциклет,който е едноместен, не е предназначен за превоз на пътници и не е предвиден за такъв вид натоварване – нарушение на чл.133 от ЗДвП.Това е допринесло за загубата на устойчивост,на стабилността и управляемостта на МПС и е предпоставило настъпването на инцидента.

Съгласно свидетелските показания на водача и съгласно изготвените САТЕ в наказателното производства пострадалият е извършвал телодвижения, с които е нарушил напречната устойчивост на МПС и е предизвикал настъпването на инцидента.В същия смисъл са и мотивите на постановените съдебни актове срещу И. Н.,във връзка с процесния инцидент. Съгласно Решение №68/15.04.2025г.по в.гр.д.№20255000600101 по описа на Апелативен съд – гр. Пловдив „По време на движението, пътникът извършвал действия изразяващи се в „друсане“ и „клатене“.Тези действия причинили сили, които влияят пряко върху напречната устойчивост на четириколесното МПС. Водачът управлявал едноместно с пътник,за който не е имало поставена седалка и конструктивно превозното средство не е предвидено за такъв вид натоварване.Причина за възникване на произшествието е поведението на пътника , който се намирал зад водача на МПС, като с „друсане“ и „клатене“ е създавал сили,които са сменяли рязко посоката си на действие и пряко са влияли върху напречната устойчивост на МПС.Съгласно Решение № 522/02.12.2025г.по КНД № 20258002200636 по описа на ВКС „Дори въззивният съд е анализирал съпричиняването от страна на пострадалия в съдържателен план и за разлика от първостепенния съд,не го е отчел като „минимално“,а е приел, че то се изразява във возенето на пострадалия отзад на АТВ- то без каска, противно на забраната да се вози като пътник, както и това, че с поведението си той е спомогнал подсъдимият като водач на АТВ-то да загуби контрол и да предизвика ПТП, което сочи на една 5 висока степен на приноса на пострадалия за настъпилите вредни последици.“ В допълнение,същото обстоятелство е признато от И. Н.,в качеството му на обвиняем,в рамките на воденото срещу него наказателно производство.Съгласно Решение №522/02.12.2025г.по КНД №20258002200636 по описа на ВКС „За опровергаването му е достатъчно да се посочи признатият от подсъдимия факт в обстоятелствената част на обвинителния акт,че непосредствено преди да предприеме управлението на АТВ-то,е употребил алкохол,при това два вида (един литър бира и неустановено количество ракия)“.

От представените по делото документи и нанесените телесни увреждания на И. К. А.,а именно тежка шийна травма,може да се стигне до извода,лицето не е използвало предпазна каска в разрез с разпоредбата на чл.

137е от ЗДвП.При използването на предпазна каска И. А. нямаше да претърпи описаните телесни увреждания.И. А. не е спазил нормативно определеното задължение при пътуването си с МПС и това е довело до по-голяма степен на телесни увреждания,претърпени от лицето,респ. до настъпване на летален изход.Съгласно Решение №68/15.04.2025г.по в.гр.д.№ 20255000600101 по описа на Апелативен съд – гр. Пловдив „Основателно е съобразено като смекчаващо обстоятелство и това,че е налице съпричиняване от страна на пострадалия,който е приел да се вози без каска,независимо от забраната да се вози пътник,както и това, че с поведението си е спомогнал за загубата на контрол от страна на водача.“

Видно от свидетелските показания по ВНОХД № 101/2025г., по описа на АС Пловдив,инкорпорирани в мотивите към решението по същото дело,се установява, че „пострадалият казал,че нищо му няма и че иска да се прибира...