Решение № 78 от 07.05.2024, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Сливница, 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Невена Пл. Великова при участието на секретаря Жанета Ив. Божилова като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Административно наказателно дело № 20231890200766 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 189ж, ал. 5 ЗДвП, вр. чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***, представлявано от законния си представител – управителя ***, подадена чрез процесуалния му представител – адв. **, срещу електронен фиш Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП № 8504434611 за нарушение от 25.01.2021 г., издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура“ (АПИ), с който на дружеството-жалбоподател, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. ал. 3, вр. чл.

179, ал. 3б ЗДвП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500,00 лв. за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, вр. чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП.

В подадената жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения електронен фиш, като съображенията за това са свързани с твърдения за издаването му при неправилно приложение на материалноправните норми, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в разрез с целта на закона. На първо място се поддържа, че дружеството ползвател на ППС – „***, е сключило договор за предоставяне на услуга за електронно събиране на такси на база изминато разстояние с последващо плащане, с лице, предоставящо услугата по електронно събиране на такса за изминато разстояние, а именно:

„***, което е било длъжно да уведоми ползвателя за техническата нередовност, което не е било сторено. Сочи се, че от съдържанието на ЕФ не 1 става ясно кой е извършителят на нарушението – собственикът или ползвателят, което от своя страна е ограничило правото на защита на санкционираното лице. Сочи се, че е неясно и мястото на извършване на нарушението, доколкото „път I-8 км 41+234“ не фигурира в списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса. Сочи се, че в ЕФ липсва дата на съставянето му, което нарушава правото на защита на лицето, срещу което е издаден, тъй като не може да се установи дали актът е издаден при спазване на законоустановените преклузивни срокове, в рамките на които може да бъде образувано административнонаказателно производтсво съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, респ. чл. 81, ал. 3 НК, вр. чл. 11 ЗАНН. С оглед на всичко се изложено се иска цялостна отмяна на атакувания ЕФ и присъждане на сторените в производството разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят – редовно призован, се представлява от адв. Иванова, която поддържа подадената жалба на основанията, подробно развити в нея и в представените по делото писмени бележки, в които е допълнително аргументирано нарушение на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, доколкото последната не допуска издаването на ЕФ за нарушение по чл. 179, ал 3б ЗДвП, какъвто е процесният случай.

Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призована, се представлява от юрк. **, която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на обжалвания ЕФ, като законосъобразен и правилен. В подробни писмени бележки обосновава, че същият е издаден при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 189ж, ал. 5 ЗДвП (ЕФ е връчен на 05.07.2023 г., а жалбата е с вх. № 53-00-5668/18.07.2023 г.), от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.

Районен съд – Сливница, след като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на обжалвания електронен фиш, констатира, че са налице основания за отмяна на атакувания ЕФ.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

Към 25.01.2021 г. „***, ЕИК **** било ползвател на ППС Влекач МЕРЦЕДЕЦ АКТРОС 1844 ЛС, рег. № ***

На същата дата в 15.45 часа, пътното превозно средство, представляващо товарен автомобил, с технически допустима максимална маса 17990, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с 2 общ брой оси 5, с обща технически допустима маса на състава 44250, се движило по път I-8, при пътния участък на км. 41+234, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото по-горе ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, тъй като за същото нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Това нарушение било установено с устройство № 40672, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, намиращо се на път I-8, км. 41+234, за което има издаден Протокол за установяване годността за приемане на дооборудването на съществуващата стационарна контролна точка.

Съобразно генерираната автоматично от електронната система за събиране на пътни такси справка за собственост на ППС на юридическото лице – ползвател, бил съставен процесният електронен фиш № 8504434611, с който на дружеството-жалбоподател, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл.

3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500,00 лв. за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, вр. чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП.

Към датата на нарушението жалбоподателят имал сключен договор за предоставяне на услуга за електронно събиране на такси на база изминато разстояние с последващо плащане, с лице, предоставящо услугата по електронно събиране на такса за изминато разстояние, а именно: „***, което не е уведомило дружеството за изключването на асоциираното към ППС бордово устройство № 0305385806099.

Видно от Становище на отдел „Управление на информационната система и инфраструктура“ (УИСИ) Национално тол управление във връзка с нарушение № 8504434611, за сегмент 1000811673 дължимата сума е в размер на 0,56 лв.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приложени към административнонаказателната преписка и допълнително представени с жалбата и в съдебно заседание, приобщени по реда на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, които прецени в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи.

Нарушението се установява по безспорен начин от приложения доклад, съставляващ генерирани данни от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП с номер на нарушението BA909A146BAF454DE053041F160ABBED, ведно със снимков материал към него. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – 3 част от системата, поради което съдът дава вяра на приложения доклад и снимков материал от електронната система, с което се доказва и извършването на нарушението. Видно от изготвения доклад и становище от УИСИ, за въпросното преминаване по платена пътна мрежа липсва валидна маршрутна карта или валидна тол декларация. Поради какви обстоятелства такса не е заплатена, е вън от обективната съставомерност на нарушението, с което е и осъществен съставът на вмененото нарушение.

След анализ на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прецени същите за вътрешно непротиворечиви, еднопосочни и способстващи за установяване на обективната истина по делото. Приобщените по надлежния ред писмени доказателства съдът преценява като относими към предмета на доказване и явяващи се необходими за изясняване на релевантната фактическа обстановка, поради което им дава вяра.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи актове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Административнонаказателната отговорност на дружествотожалбоподател е ангажирана с издаването на ЕФ по реда на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 102, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП, вр. чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, извършено в качеството му на ползвател на ППС, като му е наложена предвидената в чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП санкция за юридически лица.

Съгласно чл. 187а ЗДвП, при установяване на нарушения по чл. 179, ал.

3 – 3б ЗДвП в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице. Нормата на чл. 187а, ал. 2 ЗДвП разпорежда, че ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП, на собственика се налага имуществена санкция, както следва: по чл. 179, ал. 3 – в размер 300 лв.; по чл.

179, ал. 3а – в размер 1800 лв.; по чл. 179, ал. 3б - в размер 2500 лв., като ал. 3 разпорежда, че когато в свидетелството за регистрация на пътното превозно 4 средство е вписан ползвател, имуществената санкция по ал. 2 се налага на него.

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и база изминато разстояние.

Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП такса за изминато разстояние представлява тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 (тоест такива с обща техническа допустима максимална маса над 3,5 тона), като заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. От своя страна разпоредбата на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, посочена като нарушена в обжалвания електронен фиш, предвижда, че собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

Съгласно чл. 167а ЗДвП контролът по заплащането на таксата по чл. 10, ал. 1 ЗП се осъществява от Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез електронна система за събиране на пътни такси. Неизпълнението на задълженията на собствениците или ползвателите на ППС да заплатят дължимите пътни такси, се установява и документира, съгласно чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, посредством електронната система за събиране на пътни такси, която генерира доклад. Към него се прилагат статични изображения във вид на снимков материал.