Решение № 17977 от 23.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17977 гр. София, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20261110107470 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба подадена от А. Г. Н. срещу П.Р.Б.

Ищецът извежда съдебно претендираните си права при твърденията, че на 25.05.2020 г. срещу него било образувано досъдебно производство №***/2020 г. по описа на РУ-СДВР, пр.пр. №*****/2020 г. по описа на СРП за престъпление по чл. 325 НК и по чл. 216, ал. 4, вр. чл. 1 НК – за това, че извършил непристойни действия, нарушаващи обществения ред. С постановление от 24.11.2021 г. прокуратурата била прекратила частично досъдебното производство за престъплението по чл. 325, ал. 1 НК, тъй като нямало данни да е извършил непристойни действия, нарушаващи обществения ред, като досъдебното производство останало да се води за престъпление по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 НК. Твърди, че крайният извод на прокурата бил, че извършеното от него не е престъпление, поради което с постановление от 19.10.2023 г. досъдебното производство било изцяло прекратено.

Твърди, че образуваното срещу него досъдебно производство му повлияла психически и емоционално, като ограничил социалните и бизнес контактите си. споделял пред приятели, колеги и клиенти, с които работел, че се чувства притеснен от делото. Сочи, че работата му е в сферата на охранителния бизнес и образувнаото досъдебно производство било посочено като причина от много клиенти да прекъснат служебните си отношения с представляваното от него дружество „С.С“ ООД.

Приятели, близки и бизнес партньори непрекъснато го питали за информация за причините за повдигантото обвинение, но самият ищец не разполагал с такава. Сочи, 1 че цялото му семейство било потресено, тъй като бил обвинен за нещо, което не е извършил. Страхувал се от осъждане, изпитвал непрекъснато стрес и тревожност, унижение поради обвинението в престъпление с висока степен на обществени опасност, като в резултат на това нарушил социалните си контакти с околните.

Предвид изложеното намира, че са налице предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника, като сочи че отговорността възниквала от момента на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство. По изложените съображения ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата в размер на 7500 евро – обезщетение за неимуществени вреди във връзка с воденото незаконосъобразно наказателно производство, ведно със законната лихва считано от 13.11.2025 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответната страна, с който се оспорва предявеният иск. Сочи, че досъдебно производство № ***/2020 г. по описа на 08 РУ-СДВР, пр.пр. № *****/2020 г. по описа на СРП, прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 6, вр. ал. 5, т. 1 НПК с постановление на наблюдаващия прокурор от 19.10.2023 г. поради което предявеният иск бил недопустим.

Оспорва иска и като неоснователен, като сочи че към посочената от ищеца дата 25.05.2020 г. прокуратурата не образувала досъдебни производства срещу лице, а единствено за деяние. Не се сочели действия преди привличането му в качеството на обвиняем, които да обосноват твърдението, че наказателното производство е водено срещу него. От приложения протокол за разпит на обвиняем е видно, че постановлението за привличане на ищеца като обвиняем е изготвено на 17.09.2021 г. и му е било предявено едва на 09.05.2022 г., като при отсъствието на други доказателства именно това следва да се приеме за момента, в който ищецът е узнал, че срещу него се води наказателно производство, респективно това е и началният момент, в който същият евентуално би могъл да започне да търпи сочените вреди. Сочи, че с постановление на наблюдаващия прокурор при СРП от 29.11.2022г., наказателното производство по отношение на деянието по чл. 325, ал. 1 НК било прекратено, с което ищецът бил загубил качеството на обвиняем. Наказателното производство е прекратено след изтичане на срока за подаване на тъжба от пострадалия, като постановлението за прекратяване не било обжалвано. Сочи, че ищецът не е търпял мярка за неотклонение по посоченото ДП, както и че макар и към настоящия момент ищецът да е реабилитиран, същият е осъждан пет пъти за различни състави на престъпления в Република България, както и един път във Финландия, като влизането в сила на една от предходните присъди непосредствено предхожда по време деянието, за което е водено наказателното производство. Поради това намира за преувеличено 2 твърдението, че именно наказателното производство по досъдебно производство № ***/2020 г. по описа на 08 РУ-СДВР, пр.пр. № *****/2020 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, което не е тежко и за което Н. е бил обвиняем около 6 месеца, е оказало тежко въздействие върху психиката, личните и бизнес контактите на ищеца. акцентира, че ищецът сочи, че лично той е сподели пред приятели, колеги и клиенти за воденото наказателно производство, поради което намира, че степента на участие на самия ищец в причиняване на неимуществените му вреди е достатъчна, за да бъде приложена разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ. Дори съдът да приемел, че вредите не са причинени изцяло от него самия, във всички случаи е налице висока степен на съпричиняване и е приложима разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ.

Оспорва на ищеца да са причинени твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални преживявания, перманентен стрес , неудобства в професионален, личен и семеен аспект, страх от това да бъде лишен от свобода. Сочи, че Прокуратурата не е давала официална информация по наказателното дело, поради което не може да се ангажира отговорността й за промяна в отношенията на трети лица спрямо ищеца. Оспорва претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди. По изложените съображения моли съда да отхвърли предявения иск, евентуално да присъди обезщетение в значително по-нисък размер.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Съдът намира, че е сезиран с претенция с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 3 ЗОДОВ. По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже следните правопораждащи правото му факти: 1) повдигнато обвинение за извършено престъпление срещу ищеца, наказателното производство да е приключило с постановление за прекратяване поради липсата на извършено престъпление; 2) претърпени неимуществени вреди, и техния размер, както и 3) пряка причинна връзка между вредите и деянието извършено от правозащитните органи.

Като доказателство по делото е приобщено ДП №***/2020 г. по описа на 08 РУ на СДВР, пр.пр. №*****/2020 г. по описа на СРП.

От приложеното досъдебно производство се установява, че с постановление за привличане на обвиняем от 17.09.2021 г., предявено на ищеца на 09.05.2022 г., същият е привлечен като обвиняем по горепосоченото досъдебно производство за това, че на 24.05.2020 г. около 21:00 часа в *** е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към общественото – псувал „на майка“ и крещял на лицата Е.К, Ч.А и Й.М. и срязал с нож гумите на МПС с ДК №СВ****РВ, собственост на Й.М. и МПС с ДК №СВ****РН, собственост на Е.К 3 и на МПС с ДК №СВ****РА, собственост на Ч.А – престъпление по чл. 325, ал. 1 НК.

На същата дата е извършен разпит на ищеца А. Г. Н., в качеството му на обвиняем.

Установява се, че 03.06.2022 г. наблюдаващият прокурор е внесъл в Софийски районен съд Постановление за предложение до съда за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78А НК по отношение на обвинението, повдигнато на ищеца, въз основа на което е образувано НАХД №****/2022 г. по описа на СРС.

Така образуваното НАХД е прекратено с разпореждане №****/10.06.2022 г., влязло в сила на 16.09.2022 г., доколкото съдът е констатирал, че на досъдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на обвиняемия. Съдът е приел, че привличането на обвиняемия и в постановлението на СРП, внесено в съда не са описании факти, които са елементи от състава на деянието, а именно – липсвало описание на това какви конкретни действия е осъществил и по отношение на кои обекти, като не били описани и марка и модел на трите МПС-та, не било конкретизирано и колко на брой гуми е срязал с нож обвиняемия.

Впоследствие с постановление от 24.11.2022 г. досъдебното производство е прекратено частично за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, доколкото не се установява лицето А. Н. да е извършил непристойни действия или да е изрекъл непристойни думи, които водят до обосноваване на извършено хулиганство по чл. 325, ал. 1 НК. В постановлението също така се сочи, че доколкото рязането на гуми е противоправно и осъществява състава на друг вид престъпление, а именно – противоправно унищожаване на чужди движими вещи – престъпление по чл. 216, ал 1 НК и стойността на вещите е в общ размер от 298 лева се касаело за маловажен случай по смисъла на чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 НК, то досъдебното производство следва да се води за деяние по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 НК.

Предвид обстоятелството, че престъплението по чл. 216, ал. 4, вр. чл. 1 НК е от частноправен характер и се преследва по тъжба на пострадалия до съда, със същото постановление досъдебното производство е спряно на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК до изтичане на шестмесечния срок по чл. 81, ал. 3 от НПК. На пострадалите е разяснено правото в шестмесечен срок да подадат тъжба до Софийски районен съд.

С постановление за прекратяване на досъдебното производство от 19.10.2023 г.

ДП №***/2020 г. по описа на СРП е прекратено на основание чл. 26, ал. 6, вр. ал. 5, т. 1 НПК, тъй като след извършена справка в Софийски районен съд е установено, че пострадалите лица Е.К, Ч.А и Й.М. не са подали тъжба в преклузивния шестмесечен срок.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното:

4

В настоящия казус се цели ангажиране на отговорността на П.Р.Б за водено срещу ищеца досъдебно производство. От приложеното по делото Постановление от 17.09.2021 г. се установява, че е привлечен като обвиняем за извършено от него престъпление по чл. чл 325, ал. НК.

Видно от Постановление от 17.03.2020 г., производството срещу лицето е било спряно на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК поради установяване, че извършеното от лицето деяние представлява престъпление от частен характер, като с Постановление от 24.11.2022 г. делото е прекратено за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, като деянието е преквалифицирано на такова по чл. 216, ал. 4 НК и наказателното производство е спряно на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК. Впоследствие то е прекратено на основание чл. 24, ал. 6 вр. ал. 5, т. 1 и чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК поради липса на подадена частна жалба от пострадалото лице в указания му срок.

Следователно в случая наказателното преследване е прекратено не защото няма извършено престъпление от обвиняемото лице, а защото деянието му представлява престъпление от частен характер, което се преследва по специален процесуален ред, изискващ активно участие на пострадалото лице при повдигане и поддържане на обвинението.

В тази връзка възниква въпросът дали упражнената процесуална принуда спрямо ищеца е противоправна и подлежат ли на обезщетяване вредите, които същият е понесъл. В Определение № 436 от 05.06.2020 г. по гр. д. № 4507/2019 Г., ГК, ІV ГО на ВКС е прието, че не винаги когато обвинението е неоснователно уврежданията от изтърпяната принуда са причинени противоправно. Аргумент за това са случаите, в които увреждането е причинено по изключителна вина на обвиняемия, при които обезщетение не се дължи, както и в които обвиняемият виновно е допринесъл за увреждането, когато същото подлежи на намаляване. В настоящия случай образуването на наказателно производство и воденето на разследване е било необходимо с оглед установяване на всички релевантни факти и обстоятелства, въз основа на които да бъде извършена преценка не само дали е извършено престъпление, но и каква е неговата правна квалификация, съответно по какъв ред се преследва то.