Заповед за изпълнение № 356 от 02.02.2026, Районен съд - Добрич

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Добрич

Районен съд – Добрич, XXIII състав в проведеното на 02.02.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 460 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Петко П. Монев, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК

РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът Г. Г. М. ЕГН: **********, настоящ адрес **********, да заплати на кредитора АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕИК: ******, настоящ адрес **********, сумите:

- 1 486,46 EUR (хиляда четиристотин осемдесет и шест евро и 46 цента), представляваща главница - По договор за кредит., ведно със законната лихва за период от 29.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането,

- 906,63 EUR (деветстотин и шест евро и 63 цента), представляваща мораторна лихва - В размер на законната лихва върху главницата по Договора за кредит. за периода от 19.02.2021 г. до 13.01.2026 г., както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 40,68 EUR (четиридесет евро и 68 цента), юрисконсултско възнаграждение в размер на: 40,90 EUR (четиридесет евро и 90 цента).

Вземането произтича от следните обстоятелства: Неизпълнено парично задължение, произтичащо от Договор за потребителски кредит ****** сключен на 22.08.2019 г.

/“Договор за потребителски кредит“/ между („Заемодател“ или „Кредисимо“ ЕАД) с ЕИК ******, от една страна, и М., ЕГН: **********, („Длъжник“), от друга страна, за сумата в размер на 1486.46 евро /главница/, обезпечен чрез сключен на същата дата договор за предоставяне на поръчителство /“Договор за предоставяне на поръчителство“/ между Ай Тръст ЕООД („Поръчител“ или „Ай Тръст“), от една страна, и длъжника (потребител), от друга страна.

Уточнения относно цедирано вземане: "С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021г. /кредиторът / „Кредисимо“ ЕАД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. СС. На основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД длъжникът е уведомен за станалото прехвърляне на вземания.".

Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на титуляр AПС Бета България ЕООД IBAN: *******, валута на сметката: EUR, име на банката (BIC) или друг подходящ банков код: ****** или чрез Easy Pay по микросметка с КИН код: ******

ОТХВЪРЛЯ заявлението по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за следните суми:

1

- 446,04 EUR (четиристотин четиридесет и шест евро и 04 цента), представляваща договорна лихва - По договора за кредит. за периода от 22.08.2019 г. до 18.02.2021 г., - 1 569,31 EUR (хиляда петстотин шестдесет и девет евро и 31 цента), представляваща друго - Възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство., ведно със законната лихва за период от 29.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, - 837,46 EUR (осемстотин тридесет и седем евро и 46 цента), представляваща мораторна лихва - В размер на законната лихва върху възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство. за периода от 19.02.2021 г. до 13.01.2026 г.

УКАЗВА, на осн. чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, на заявителя, че в едномесечен срок от влизане в сила на разпореждането в отхвърлителната част може да предяви срещу длъжника осъдителен иск относно вземането си, за което в производството по ч.гр.д.№ 460/2026 г. по описа на Районен съд - Добрич е отказано издаване на заповед за изпълнение.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО в отхвърлителната си част подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Добрич в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.

Мотиви към отхвърлителната част:

В настоящата хипотеза, според твърденията на заявителя, длъжникът е сключил с „Кредисимо“ ЕАД Договор за потребителски кредит № ******/22.08.2019 г. По силата на съглашението дружеството е предоставило на длъжника сумата от 1533,88 евро, а последният се е задължил да я върне нa 24 вноски до 10.08.2021 г. при възнаградителна лихва в размер на 30,00 %. Потребителят е избрал да обезпечи изпълнението на задължението си като сключи договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД. Така между последното дружество и длъжника е бил сключен „договор за предоставяне на поръчителство“ на 22.08.2019 г. По този договор длъжникът се е съгласил да плати възнаграждение, а дружеството е следвало да сключи договор за поръчителство с кредитодателя, за да обезпечи изпълнението на задължението по договора за кредит. „Ай Тръст“ ЕООД е сключил договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД. Длъжникът не е изпълнил задължението си, като е останала за плащане главница в размер на 1486,46 евро и възнаградителна лихва в размер на 446,04 евро, за периода от 22.08.2019 г. до 18.02.2021 г.

Поръчителят е погасил вземанията и е встъпил в правата на кредитора. На това основание длъжникът дължи на поръчителя платените суми, както и възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство в размер на 1569,31 евро. Поради неизпълнение на паричното задължение му е начислена и мораторна лихва от 906,63 евро, за периода от 19.02.2021 г. до 13.01.2026 г. За неизпълнение на задължението по договора за предоставяне на поръчителство му е начислена мораторна лихва в размер на 837,46 евро, за периода от 19.02.2021 г. до 13.01.2026 г. Всички вземания са прехвърлени от „Ай Тръст“ ЕООД на „АПС Бета България” ЕООД с договор за цесия от 02.03.2021г.

По правната си същност съглашението между поръчителя и длъжника е поръчка. В изпълнение на задължението си по този договор за поръчка „Ай Тръст“ ЕООД е сключило договор с „Кредисимо“ ЕАД, като се е задължило да отговаря пред последното за задълженията на длъжника. Като е изпълнило задължението си по този договор и е погасило дълга на последния към кредитодателя, в полза на поръчителя се е породило регресно вземане по чл. 143, ал. 1 от ЗЗД спрямо длъжника. Това регресно вземане обаче, както и отговорността на поръчителя, са обвързани от съществуването на главния дълг – този на длъжника по договора за кредит. Този извод произтича от разпоредбата на чл. 138, ал. 2, изр.

1 от ЗЗД, където ясно е посочено, че поръчителство може да съществува само за действително задължение. След като за длъжника не е възникнало задължение поради нищожност на основанието, то и отговорността на поръчителя не може да бъде реализирана.

2

Искането за издаване на заповед за изпълнение за възнаградителна лихва е неоснователно.

Този извод се аргументира с размера, преценен в съответствие с принципа на свободата на договаряне. Нормотворецът не е ограничил размера на договорното възнаграждение, както го е направил за законната лихва. Следователно, приложим е принципът на свободно договаряне, установен в чл. 9 от ЗЗД, но при съблюдаване на добрите нрави и повелителните норми на закона. В съдебната практика е застъпено становище, че възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, противоречи на добрите нрави.

Настоящият състав също възприема това становище.

От Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения се извежда, че размерът на законната лихва е равен на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. На 01.07.2019 г. основният лихвен процент на БНБ е бил 0.00. Следователно, към момента на сключване на договора за потребителски кредит законната лихва е била 10, 00 %. При възнаградителна лихва от 30,00 % и ГПР от 34,49 % е видно, че същата е по-голяма от трикратния размер на законната лихва. Оттук се заключава, че договорното възнаграждението противоречи на добрите нрави. В този смисъл е и съдебната практика на ВКС - Решение № 378 от 18.05.2006 г. по гр.д.№ 315/2005 г. на ВКС, ІІ г.о.

Нищожна е и клаузата за заплащане на възнаграждение по договора за поръчителство. По силата на последния поръчителят отговаря солидарно с длъжника за задължението му, но последният се задължава да заплаща и възнаграждение за предоставената „услуга“. Не е ясно обаче, в какво се изразява тази „услуга“, че да налага заплащане на възнаграждение от потребителя. Изложеното обосновава извода, че коментираната клауза единствено увеличава размера на главния дълг, а не служи за постигане на присъщите цели на обезпечението. Тези особености на възнаграждението за поръчителство го определят като разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляване на годишния процент на разходите. С предвиждането му като цена за услуга, дължима по правоотношение извън заемното, се цели заобикаляне на правилата на чл. 19 от ЗПК. Ето защо, коментираната клауза се явява нищожна поради противоречие с добрите нрави, на основание чл. 26 от ЗЗД.

В съответствие с изложеното по-горе във връзка с обусловеността на отговорността на поръчителя от съществуването на вземането по главния договор, може да бъде заключено, че платените суми от „Ай Тръст“ ЕООД са платени без основание и претенцията за връщането им следва да бъде насочена към неоснователно обогатилото се дружество.

Ето защо, поради недействителността на коментираните клаузи заявлението на цесионера следва да бъде отхвърлено за сумите: 446,04 EUR (четиристотин четиридесет и шест евро и 04 цента), представляваща договорна лихва - По договора за кредит. за периода от 22.08.2019 г. до 18.02.2021 г., 1 569,31 EUR (хиляда петстотин шестдесет и девет евро и 31 цента), представляваща друго - Възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство., ведно със законната лихва за период от 29.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 837,46 EUR (осемстотин тридесет и седем евро и 46 цента), представляваща мораторна лихва - В размер на законната лихва върху възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство. за периода от 19.02.2021 г. до 13.01.2026 г.

На основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК на заявителя следва да бъдат присъдени направените разноски в производството: 40,68 евро за държавна такса, съобразно уважената част от искането и определеното от съда юрисконсултското възнаграждение от 40,90 евро.

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

3

1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.

1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.

414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

2. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, кредиторът може да предяви с иск вземането си срещу Вас. Ако иск не бъде предявен, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена.

3. Съгласно чл. 41 ГПК ако длъжникът, неговият законен представител, попечител или пълномощник отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщен по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, той е длъжен да уведоми съда за новия си адрес.

Такова задължение имате и когато е посочен електронен адрес за връчване. При неизпълнение на задължението за уведомяване на съда, както и при посочване на неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.