Решение № 1882 от 29.08.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1882 гр. Бургас, 29.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20212120107427 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове по чл.79, ал.1, вр. с чл.232, ал.2, чл.92, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предяве-ни от “Национална потребителна кооперация на слепите“ – гр.София, против “Катони“ ЕООД, гр.Бургас.

От Съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от общо 21 080.56 лв., представляваща неизплатена наемна цена с ДДС, дължима по Договор от 01.09.2010г., изменен с Анекс от 26.02.2019г., за наем на недви-жим имот – търговски обект, магазин с площ 44.28 кв. м., находящ се на адрес: гр.Б., както следва: 207.35 лв. за месец ноември 2019г., 7 607 лв. за месец март 2020г., по 5 324.90 лв. за месеците април и май 2020г., 162.54 лв. за месец юни 2020г., и 2 453.87 лв. за месец юли 2020г.; сумата от общо 129.41 лв. с ДДС консумативи, в това число: 124.80 лв. – ел. енергия за периода от 16.03. до 15.04.2020г., 1.30 лв. – акциз за същия период, и 3.31 лв. – вода за периода от 06.03. до 18.04.2020г.; сумата от общо 4 406.69 лв. – неустойка за забава по чл.26 от договора за периода от 06. 11.2019г. до 06.11.2020г.; сумата от общо 1 224.17 лв. – мораторна лихва за същия пе-риод, и сумата от общо 3 лв. – за фактуриране, ведно със законната лихва върху главни-ците, считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното плащане, както и деловодните разноски.

Ответникът оспорва исковете, като излага съображения, че поради форсмажорни обстоятелства – наложените противоепидемични мерки по време на въведеното извънредното положение, не е могъл да използва наетия недвижим имот и не дължи плащане на претендираната наемна цена, както и че считано от 10.04.2020г. е прекратил едно-странно договора, на основание чл.306 от ТЗ, при наличието на непреодолима сила. Со-чи и че 1 кумулирането на неустойка за забава и мораторна лихва е недопустимо. Иска от Съда да отхвърли претенциите.

Съдът – като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказател-ства, намира за установено следното:

Представен е Договор, сключен на 01.09.2010г. между страните по делото, по си-лата на който ищецът е отдал под наем на ответника недвижим имот – търговски обект, магазин с площ 44.28 кв. м., находящ се на адрес: гр.Б., безсрочно, а последният се е задължил да плаща месечна наемна цена в размер от 8 000 лв. с ДДС – до 5-то число на текущия месец, изменена с Допълнително споразумение от 01.11.2018г. на 7 400 лв. с ДДС, а с Анекс от 26.02.2019г. – на 7 607 лв. с ДДС, считано от 01.03.2019г.

Безспорно по делото е обстоятелството, че НПКС е изпълнила задължението си по договора да предаде на ответното дружество процесното помещение – за ползването му като магазин.

С уведомление от 10.04.2020г. управителят на “Катони“ ЕООД е отправил едностранно изявление до ищцовата кооперация, че с оглед отказа й да освободи дружество-то от заплащане на наемната цена по процесния договор по време на извънредното по-ложение в страната и световната пандемия от коронавирусна инфекция, имащи харак-тер на непреодолима сила – във връзка с искането му за това от 16.03.2020г., прекратява наемното правоотношение, на основание чл.306, ал.5, вр. с чл.81 от ЗЗД. Посочил е, че помещението е опразнено и е поканил представител на НПКС да се яви на 12.04.2020г., за предаването на обекта.

С писмо от 15.04.2020г. ищцовата кооперация е уведомила ответника, че счита изявлението му за прекратяване на договора за такова по чл.22, б.”д” от същия, а имен-но – с тримесечно предизвестие, както и че ще приеме обекта след изтичането на този срок – в 10.00 часа на 10.07.2020г., със съответен приемо-предавателен протокол. Поис-кала е и заплащане на дължимите към момента суми – общо 13 338.06 лв.

Представен е приемо-предавателен протокол от 16.04.2020г., подписан от управителя на ответното дружество и адв. А.П., в който е отразено, че е изготвен в изпълнение на задължението на наемателя да върне помещението след прекратяване-то на договора за наем. Посочено е, че препис от същия и ключовете от обекта ще бъдат изпратени на адреса на наемодателя.

Изпращането им по пощата се установява от показанията на свидетеля М.А..

Ищецът не оспорва обстоятелството, че ги е получил.

От гласните доказателства се установява и че след горната дата “Катони“ ЕООД е напуснало наетия имот.

Или спорен по делото се явява въпросът кога и на какво основание е бил прекра-тен процесният договор за наем, което обстоятелство несъмнено е от съществено значе-ние за решаването на същинския спор между страните – за дължимите във връзка с дей-ствието му суми.

2

Съгласно разпоредбата на чл.306, ал.5, вр. с ал.1 от ТЗ, на която се позовава ответникът, длъжникът по търговска сделка не отговаря за неизпълнението, причинено от непреодолима сила, а ако тя трае толкова, че вече няма интерес от изпълнението, всяка от страните има право да прекрати договора.

Безспорно, договорът за наем е двустранна сделка, по която всяка от страните има права и задължения, т. е. явява се едновременно длъжник и кредитор по нея.

Твърди се от ответната страна, че поради въведеното в страната извънредно положение и обявената световна пандемия от коронавирусна инфекция, респективно – наложените със Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020г. на Министъра на здравеопазването противоепидемични мерки, наемодателят е бил в обективна невъзможност да изпълня-ва задължението си да осигури на наемателя ползването на наетия имот по предназна-чение – за магазин, поради което дружеството не дължи наемната цена за времето след тази дата, както и че надлежно е прекратило действието на процесния договор за наем, тъй като с оглед липсата на данни за продължителността на настъпилото форсмажорно обстоятелство, то е изгубило интерес от изпълнението.

Съдът констатира, че приложеният към писмения отговор екземпляр от горната Заповед, не съответства на обявената на сайта на Министерството на здравеопазването и представена по делото от ищцовата страна.

Съгласно автентичния текст на цитирания административен акт, считано от 13.

03.2020г., се въвеждат противоепидемични мерки на територията на страната до 29.03.

2020г., в това число – преустановяване на посещенията в увеселителни и игрални зали, дискотеки, барове, ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, ка-фе сладкарници и големи търговски центрове тип МОЛ, с изключение на банковите и застрахователните офиси, хранителните магазини и аптеките в тях.

Ответното дружество не твърди, а и не е ангажирало доказателства, упражнява-ната от него търговска дейност да попада в някоя от изброените по-горе такива, поради което следва да се приеме, че сочените от него обстоятелства във връзка с коронавирус-ната инфекция – безспорно форсмажор по смисъла на чл.306, ал.1 от ТЗ, не са препят-ствали възможността му да ползва наетия обект по предназначение – за магазин.

Нещо повече, изрично е посочено в Заповедта на Министъра на здравеопазване-то, че всички, неупоменати в нея търговски дейности, продължават да функционират по досегашния ред, при строго спазване на санитарно-хигиенните изисквания.

При това положение, настоящият съдебен състав намира, че изявлението на дружеството за прекратяване на процесното наемно правоотношение, на основание чл.306, ал.5 от ТЗ, не е породило целеното правно действие, тъй като не са били налице законо-вите предпоставки за това. Доколкото “Катони“ ЕООД е преустановило дейността си в обекта и го е напуснало, изпратеното до наемодателя уведомление от 10.04.2020г. след-ва да се счита за такова – по чл.22, б.”д” от договора за наем, за едностранното му пре-кратяване с тримесечно предизвестие /с оглед и диспозитивния характер на разпоредба-та на чл.238 от 3

ЗЗД/.

За пълнота, следва да се посочи, че действително въведеното в Р България на 13.

03.2020г. извънредно положение създаде редица затруднения за бизнеса, включително и поради рязко намаляване на приходите от търговска дейност за много стопански су-бекти, но това обстоятелство не е основание за автоматичното отпадане на договорните им задължения – според чл.81, ал.2 от ЗЗД липсата на парични средства не освобождава длъжника от отговорност, от една страна, а от друга, в чл.307 от ТЗ е уреден институтът на стопанската непоносимост, който дава възможност на заинтересованите лица да за-ведат нарочен конститутивен иск за изменение или прекратяването на договора.

Следователно, процесното наемно правоотношение е съществувало между стра-ните по делото до 10.07.2020г. – датата на прекратяването му, поради изтичане на пред-виденото в чл.22, б.”д” от договора тримесечно предизвестие.

Както беше казано, наемодателят е изпълнил своето задължение да осигури ползването на наетия имот по предназначение – за магазин, включително и след въвежда-нето на извънредното положение в страната на 13.03.2020г., до датата на прекратяване-то на наемното правоотношение – 10.07.2020г., а обстоятелството, дали наемателят се е възползвал реално или не /по собствена воля/ от тази възможност, е ирелевантно.

Заключението по допуснатата при разглеждането на делото от ОС Бургас ССЕ е изготвено преди уточняване на претенциите от ищеца в хода на настоящото производ-ство, поради което обсъждането му е безпредметно.

При негова доказателствена тежест, ответното дружество не е ангажирало доказателства да е изпълнило задълженията си по процесния договор за наем да заплати на ищеца дължимата наемна цена, след приспадане на внесения депозит от 8 000 лв., както следва: 207.35 лв. – остатък за месец ноември 2019г., 7 607 лв. – за месец март 2020г., остатък от по 5 324.90 лв. за месеците април и май 2020г., 162.54 лв. – остатък за месец юни 2020г., и 2 453.87 лв. – за месец юли 2020г., общо 21 080.56 лв. с ДДС, както и су-мата от общо 129.41 лв. с ДДС за консумативи, в това число: 124.80 лв. – ел. енергия за периода от 16.03. до 15.04.2020г., 1.30 лв. – акциз за същия период, и 3.31 лв. – вода за периода от 06.03. до 18.04.2020г.

Предявените искове по чл.232, ал.2 от ЗЗД са основателни и следва да бъдат ува-жени изцяло.

Върху главниците се дължи законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба в съда – 11.11.2020г., до окончателното им изплащане.

Съгласно чл.21 от договора за наем, наемателят е следвало да заплаща дължима-та наемна цена до 5-то число на текущия месец, а консумативните разходи – 5 дни след датата на уведомяването от наемодателя. В чл.26, пък, е предвидено, че при забава той ще дължи неустойка в размер на 0.1 % на ден върху просрочените суми.

Или безспорно в случая, след като не е изпълнило задължението си да заплати на ищеца горните суми в уговорените срокове, ответното дружество е изпаднало в забава.

4

Позовавайки се на същата, ищцовата кооперация претендира заплащане на неустойка за забава от общо 4 406.69 лв. за времето от 06.11.2019г. до 06.11.2020г., както и общо 1 224.17 лв. – мораторна лихва за същия период.

Основателни са възраженията на ответника, че кумулирането на двете обезщете-ния за забава е недопустимо – такава е константната съдебна практика и излагането на нарочни мотиви в тази насока е абсолютно безпредметно.

Съгласно чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват.

Според разясненията, дадени в т.3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010г. по т. д.

№ 1/2009г. , ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клау-зата за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санк-ционна функции, като тази преценка следва да се прави за всеки конкретен случай, към момента на сключване на договора.

В настоящия казус, преценен от гледна точка на справедливостта и добросъвестността в гражданските и търговски правоотношения, уговорената неустойка за забава в размер по-висок от трикратния на законната лихва, а именно – 0.1 % на ден върху просрочените суми или 36.5 % годишно – без краен срок или друго ограничение за начисляването, е в очевиден разрез с присъщите й по закон обезпечителна и обезщетителна функции, тъй като не е съобразена с естеството на обезпеченото задължение и с възможните вреди при неизпълнението му от наемателя – законната лихва върху дължима-та парична сума, каквато в случая също е начислена. Подобен несправедлив правен ре-зултат е несъвместим с добрите нрави, защото създава условия за неоснователно обо-гатяване на кредитора и води до извода, че неустойката излиза извън присъщите й по закон функции, още към момента на уговарянето. В този смисъл е и константната съ-дебна практика – Решение № 906/30.12.2004г. по гр. дело № 1106/2003г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 378/18.05.2006г. по гр. дело № 315/2005г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 1270/ 09.01.2009г. по гр. дело № 5093/2007г. на ВКС, 2 г. о.; Определение № 901/10.07.2015г. по гр. дело № 6295/2014г. на ВКС, 4 г. о.