Решение № 6340 от 22.10.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6340 гр. София, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Д.

Ивона В. Енчева при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Д. Въззивно гражданско дело № 20251100513976 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на С. Х. Т. срещу решение № 20111025/15.12.2023 г. по гр.д. № 23989/2021 г. по описа на СРС, 150 състав, с което са уважени искове с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, предявени от „Софавто“ ООД срещу С. Х. Т. и Р. Д. Д., като е прогласен за относително недействителен договор за дарение на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № 9/27.04.2016 г., том I, рег. № 883, дело № 10/2016 г.

Жалбоподателят – С. Х. Т., твърди, че обжалваното решение е неправилно.

Счита, че задълженията на Р. Д. Д. към „Софавто“ ООД, обосноваващи качеството на кредитор на ищеца, са погасени в хода на процеса. Счита, че с процесния договор за дарения не се увреждат интересите на „Софавто“ ООД, което обстоятелство обосновава неоснователност на исковете. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноските.

Ответникът по жалбата – „Софавто“ ООД, счита първоинстанционното решение за правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Не оспорва факта, че вземането му към Р. Д. Д., обосноваващо качеството му на кредитор, е погасено в хода 1 на процеса, поради което поддържа искането си за присъждане на разноски в първоинстанционното производство.

Ответниците по исковете – С. Р. Д. и П. Р. Д. (правоприемници на починалия в хода на процеса Р. Д. Д.), не вземат становище по подадената въззивна жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Софавто“ ООД с пасивно субективно съединени конститутивни искове с правно основание чл. 135 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът – „Софавто“ ООД, твърди, че има парично вземане спрямо ответника Р.

Д. Д. (починал в хода на процеса и заместен от неговите правоприемници С. Р. Д. и П.

Р. Д.), произтичащо от запис на заповед от 25.10.2009 г., издадена за сумата в размер на 8000 евро. Сочи, че е претендирал част от посочената сума, а именно – 2050 евро, за която в негова полза срещу Р. Д. Д. са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3436/2011 г. по описа на СРС, 36 състав. Твърди, че на 27.04.2016 г. между ответниците Р. Д. Д. (починал в хода на процеса и заместен от неговите правоприемници С. Р. Д. и П. Р. Д.) и С. Х. Т. е сключен договор за дарение на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № 9/27.04.2016 г., том I, рег. № 883, дело № 10/2016 г., по силата на който Р. Д. Д. е прехвърлил на ответника С. Х. Т. следните имоти: 1/18 част от имот с идентификатор № ***, намиращ се в сграда с идентификатор № ***; 1/6 идеална част от имот с идентификатор № ***; 7/12 идеални части от поземлен имот с идентификатор № ***; 1/18 идеална част от имот с идентификатор № ***; 1/18 идеална част от имот с идентификатор № ***.

Твърди, че посоченият договор дарение го уврежда в качеството му на кредитор на Р.

Д. Д. (починал в хода на процеса и заместен от неговите правоприемници С. Р. Д. и П.

Р. Д.), като в тази връзка моли съда да прогласи относителна недействителност спрямо него на процесния договор за дарение, сключен между Р. Д. Д. и С. Х. Т..

С обжалваното решение исковете са уважени изцяло.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Разгледано по същество същото е НЕПРАВИЛНО.

За основателност на исковете следва да се установи, че ищецът има вземане спрямо Р. Д. Д.; че ответникът Р. Д. Д. е прехвърлил безвъзмездно на ответника С. Х. Т. посочените в исковата молба недвижими имот с процесния договор за дарение, като по този начин е увредил интереса на ищеца; че към момента на прехвърлянето ответникът 2

Р. Д. Д. е знаел, че с извършването на разпоредителната сделка ще увреди интереса на „Софавто“ ООД.

Не се спори по делото, а и видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 9/27.04.2016 г., том I, рег. № 883, нотариално дело № 10/2016 г. по описа на нотариус А.И., се установява, че Р. Д. Д. е дарил в полза на ответника С. Х. Т. процесните имоти.

Видно от заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 28.02.2011 г. и изпълнителен лист от 28.02.2011 г., ищецът „Софавто“ ООД е имал качеството на кредитор на прехвърлителя Р. Д. Д., като вземането на ищеца произтича от запис на заповед от 25.10.2009 г. Съгласно удостоверение, изх. № 17170/07.03.2023 г., издадено по изпълнително дело № 20118510400330 по описа на ЧСИ М.П., към 07.03.2023 г. вземането на „Софавто“ ООД спрямо прехвърлителя Р. Д. Д. не е било погасено. Съгласно разпореждане за приключване на изпълнително дело № 20118510400330, изх. № 49276/26.08.2025 г. по описа на ЧСИ М.П., което, както беше посочено, е образувано за принудително събиране на вземането, обосноваващо качеството на кредитор на ищеца „Софавто“ ООД, изпълнителното дело е прекратено поради пълно погасяване на задължението на Р. Д. Д.. Фактът, че задължението, изпълнението на което е обезпечено чрез предявените искове с правно основание чл. 135 ЗЗД, е погасено, не се оспорва от ищеца, като с молба, вх. № 43782/30.03.2026 г. и становище, вх. № 126147/30.09.2026 г. ищецът изрично заявява, че в резултат на извършеното плащане в хода на процеса е изгубил качеството си на кредитор.

Съгласно мотивите на ТР № 2/2017 г. от 09.07.2019 г. по т.д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по реда на чл. 135 ЗЗД е предпоставено от наличие на действително вземане. Съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти. Предмет на делото по чл.

135 ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда. Признаването или отричането на вземането ще рефлектира върху преценката, дали ищецът действително има качество на кредитор с права по чл.

135 ЗЗД, респективно върху основателността на предявения иск.

Предвид цитираните разяснения на ВКС и доколкото ищецът в хода на процеса е загубил качеството си на кредитор на прехвърлителя на имота, то исковете по чл. 135 ЗЗД на това основание се явяват неоснователни.

Ето защо, обжалваното решение следва да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени.

По разноските:

3

Доколкото предявените искове са неоснователни, предвид погасяване в хода на процеса на задължението, обосноваващо качеството на кредитор на ищеца, то само последният има право на разноски по производството както за първата инстанция, така и за въззивната инстанция. Ето защо, решението на СРС в частта, касаеща разноските, е правилно, поради което не подлежи на отмяна, въпреки че предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

„Софавто“ ООД не претендира разноски за въззивното производство, поради което не следва да се ангажира отговорността на въззивника за разноски.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 20111025/15.12.2023 г. по гр.д. № 23989/2021 г. по описа на СРС, 150 състав, в частта, с която са уважени искове с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, предявени от „Софавто“ ООД, ЕИК 121485052 срещу С. Х. Т., ЕГН **********, от една страна, и С. Р. Д., ЕГН ********** и П. Р. Д., ЕГН **********, от друга страна, правоприемници на починалия в хода на процеса ответник Р. Д. Д., ЕГН **********, като е прогласен за относително недействителен договор за дарение на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № 9/27.04.2016 г., том I, рег. № 883, дело № 10/2016 г., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 135 ЗЗД, предявени от „Софавто“ ООД, ЕИК 121485052 срещу С. Х. Т., ЕГН **********, от една страна, и С. Р. Д., ЕГН ********** и П. Р. Д., ЕГН **********, от друга страна, правоприемници на починалия в хода на процеса ответник Р. Д. Д., ЕГН **********, за прогласяване на относителна недействителност на договор за дарение на недвижими имоти - 1/18 част от имот с идентификатор № ***, намиращ се в сграда с идентификатор № ***; 1/6 идеална част от имот с идентификатор № ***;

7/12 идеални части от поземлен имот с идентификатор № ***; 1/18 идеална част от имот с идентификатор № ***; 1/18 идеална част от имот с идентификатор № ***, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 9/27.04.2016 г., том I, рег. № 883, нотариално дело № 10/2016 г. по описа на нотариус А.И..

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20111025/15.12.2023 г. по гр.д. № 23989/2021 г. по описа на СРС, 150 състав, в частта, с която в полза на „Софавто“ ООД, ЕИК 121485052 са присъдени разноски в първоинстанционното производство, а именно – в частта, с която ответникът С. Х. Т. е осъден да заплати в полза на ищеца „Софавто“ 4

ООД сумата в размер на 601,31 лв. – разноски за първоинстанционното производство, както и в частта, с която Р. Д. Д., ЕГН **********, починал в хода на процеса и заместен от С. Р. Д., ЕГН ********** и П. Р. Д., ЕГН **********, е осъден да заплати в полза на „Софавто“ ООД сумата в размер на 601,31 лв. – разноски за първоинстанционното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5