Решение № 11220 от 09.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11220 гр. София, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ........ при участието на секретаря ........ като разгледа докладваното от ........ Гражданско дело № 20241110136611 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от Етажна собственост, находяща се в .......... при условията на обективно кумулативно съединяване, два осъдителни иска срещу ......... както следва:

Иск с правно основание чл. 137, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) във връзка с чл. 59 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) С този иск ищецът претендира заплащане на обезщетение за неоснователно ползване от страна на ответника на съоръжения за присъединяване – абонатна станция и топлопроводна система, изградени за сметка на ищеца Претенцията обхваща период на ползване от 18.06.2019 г. до 18.06.2024 г. Първоначално искът е предявен за сумата от 5 580.00 лева. В хода на съдебното производство, след изслушване на заключенията на назначените първоначална и повторна съдебно-технически експертизи, ищецът е направил две последователни изменения (увеличения) на размера на иска по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК, като е уважил подадените молби от ищеца, а именно, с протоколно определение в открито съдебно заседание на 17.10.2025 г., с което претенцията е увеличена от първоначалния размер 5 580.00 лв. на сумата от 15 287.29 лв. и допуснато в открито съдебно заседание на 19.03.2026 г. увеличение, с което искът е окончателно увеличен от 15 287.29 лв. на сумата от 17 645.14 лв. (или 9 021.82 евро).

По този иск се претендира и присъждане на законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба (18.06.2024 г.) за първоначалния размер от 5 580.00 лв., до окончателното заплащане на сумата, за разликата над 5580 лв. от 17.10.2025 г. за разликата над първоначално предявения иск до 15 287.29 лв. и от 19.03.2026 г. за разликата над първоначално предявения иск до окончателния размер от 17 645.14 лв., до пълното изплащане на сумата.

1

2. Иск с правно основание чл. 59 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) С този иск ищецът претендира заплащане на обезщетение за неоснователно ползване на сутеренното помещение (мазето), находящо се в същата сграда на ..........., в което са разположени гореописаните съоръжения. Обезщетението се търси за същия процесен период от 18.06.2019 г. до 18.06.2024 г., като размерът на претенцията е в размер на 6 000.00 лева.

Искането включва и присъждане на законна лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане.

В исковата молба ищецът твърди, че е изградил за своя сметка процесната абонатна станция и съпътстващите я съоръжения за присъединяване по проект, съгласуван с ответника, при спазване на действащата нормативна уредба и въз основа на издадени строителни книжа. Твърди, че съоръжението е въведено в експлоатация и се използва от ответното енергийно предприятие за доставка на енергия до присъединени потребители, като през целия процесен период ответникът се е облагодетелствал от ползването му, без да е заплатил дължимата цена по чл. 137, ал. 2 ЗЕ и без да е изкупил собствеността върху съоръжението. Поддържа, че е налице разместване на имуществени блага без правно основание, поради което претендира обезщетение в рамките на заявения петитум.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва собствеността на ищеца върху процесната абонатна станция и твърди, че не е доказано изграждането изцяло за сметка на ищеца. Поддържа, че не е налице неоснователно обогатяване, като излага доводи, че липсва валидно предложение за изкупуване или че са налице пречки за реализиране на процедурата по изкупуване. Навежда възражения относно началния момент и продължителността на ползването, както и относно начина на определяне на цената. Прави възражения за погасителна давност и претендира разноски.

Съдът, след като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ вр. чл. 59 ЗЗД. Нормата на чл. 137, ал. 2 ЗЕ урежда хипотезата, при която съоръженията за присъединяване са изградени от клиента след съгласуване с енергийното предприятие и до изкупуването им последното дължи цена за тяхното ползване. В тези случаи, доколкото липсва уредено договорно основание за безвъзмездно използване, ползването поражда задължение за заплащане на обезщетение, което по своята правна същност представлява неоснователно обогатяване.

Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на процесното съоръжение, че същото е изградено за негова сметка, че през процесния период ответникът го е използвал за осъществяване на дейността си, че е налице обогатяване за ответника и съответно обедняване за ищеца, както и размера на дължимото обезщетение. В тежест на ответника е да докаже наличие на правно основание за ползването без заплащане, изпълнение на задължението за плащане или настъпване на погасителни или правоизключващи факти.

С окончателния доклад по делото съдът е отделил като безспорни между страните обстоятелствата, че процесната сграда е присъединена към съответната мрежа и че чрез 2 процесната абонатна станция се осъществява доставка на енергия до крайни потребители.

Спорни между страните остават въпросите относно собствеността върху съоръжението, началния момент и продължителността на ползването, както и начина и периода, за който следва да бъде определена цената на ползването.

По делото са приети писмени доказателства, включително договорни документи, строителни книжа, разрешения за строеж и за ползване, кореспонденция между страните и други относими писмени доказателства, от които се установява фактът на изграждане и въвеждане в експлоатация на процесното съоръжение, както и фактическото му използване за целите на енергийната дейност на ответник. Тези доказателства съдът кредитира като относими, допустими и достоверни.

От представените строителни книжа и актове се установява безспорно, че процесната абонатна станция и външен топлопровод са законно изградени и въведени в редовна експлоатация. Представени са Окончателен доклад от инж. Иван Пройнов от 10.12.2001 г. и Окончателен доклад от 14.12.2001 г., съставен от ........., осъществяващо строителен надзор, с които се установява годността за въвеждане в експлоатация на дворната топлопреносна мрежа и абонатната станция. Въз основа на тях е издадено Разрешение за ползване № ...... г. на ДНСК, с което е разрешено ползването на строежа, включващ жилищната сграда, външния топлопровод и абонатната станция. Налице е и Разрешение № ......... за извършване на 72-часова топла проба. С тези доказателства съдът приема за доказано, че енергийните обекти са изградени при спазване на действащата към 2001 г. нормативна уредба и са били напълно годни да бъдат въведени в експлоатация.

Представен и приет по делото като доказталество е и Протокол от 11.02.2002 г. за въвеждане в експлоатация на топломер (марка .........), съставен от представители на ...........

От този момент нататък топлоснабдяването в сградата не е прекъсвано. Наличието и изправността на оборудването са потвърдени и много по-късно – чрез два броя Констативни протоколи от 31.03.2021 г., съставени от .......... и подписани от инж. Н. Н., в които е описано наличното оборудване в абонатната станция (топлообменници, помпи, контролери) и доброто състояние на външния топлопровод.

С оглед горното, съдът приема за установено и доказано, че считано от началото на 2002 г. и през целия процесен период (18.06.2019 г. – 18.06.2024 г.), ответникът е ползвал процесното съоръжение непрекъснато за пренос на топлинна енергия до крайните потребители в сградата и за търговско отчитане на тази енергия.

Сградата и съоръженията са изградени от инвеститора/строител ............ По делото е представена нотариално заверена Декларация от 18.10.2023 г. от ........ – управител на ..........., в която изрично се заявява, че дружеството-строител няма и не е имало претенции към собствеността на външния топлопровод и абонатната станция на ............ С оглед на тази декларация и по силата на чл. 38, ал. 1 от Закона за собствеността, съдът приема за доказано, че доколкото съоръженията обслужват изцяло и само четирите входа на процесната жилищна сграда, същите имат характер на общи части и тяхната собственост принадлежи на Етажната собственост (ищеца).

По делото е приета Нотариална покана с рег. индекс .............. г., надлежно връчена на 3 ответника, с която ищецът е поканил ........ да стартира процедура по изкупуване на съоръженията на основание чл. 137 от ЗЕ, а в случай че не го стори – да заплаща обезщетение/наем за ползването им. Представена е и обемна кореспонденция (писма, заявления и жалби) между страните за периода 2021–2024 г., от която е видно, че процедурата по изкупуване е била инициирана, но впоследствие спряна от ответното дружество. Като мотив за спирането ответникът е изисквал документи, които нормативно не са съществували и не са се изисквали към момента на въвеждане на строежа в експлоатация през 2001 г. (като Акт образец 16 и договор за присъединяване, въведен като изискване едва със ЗЕ от 2003 г.). Същевременно, в свое писмо (изх. № М-1530/30.10.2023 г.), ответникът сам признава, че част от изискваните документи са на негово разположение по служебен път.

Съдът намира, че тази кореспонденция доказва, че ответникът необосновано е отказал да изпълни законовото си задължение по § 4 от ПЗР на ЗЕ да изкупи съоръженията, като същевременно е продължил да ги ползва за своята търговска дейност. Установява се пълна липса на договор за присъединяване или друго облигационно правоотношение, което да му дава право на безвъзмездно ползване на чуждата вещ.

По отношение на начина за определяне на дължимото обезщетение съдът съобразява задължителната практика на Върховния касационен съд, според която при искове с правно основание чл. 59 ЗЗД вр. чл. 137, ал. 2 ЗЕ размерът на обезщетението за ползване следва да бъде определен съобразно действащата методика, приета от регулаторния орган, а именно методиката за определяне на цените за предоставен достъп през собствени уредби и съоръжения, като се изхожда от обективната стойност на ползването, а не от договорно или пазарно договаряне. Така в Решение № 179/18.05.2011 г. по т.д. № 13/2010 г. на ВКС, II т.о. по т.д. № 13/2010 г., производство по чл. 290 ГПК., се изяснява механизма на заплащане и цените: Когато енергийното предприятие (в случая „...........“) ползва енергийни обекти и съоръжения (абонатна станция), собственост на трето лице (етажна собственост или дружество), без да има сключен договор за достъп, то дължи обезщетение на основание чл.

59, ал. 1 от ЗЗД (неоснователно обогатяване). Тъй като се касае за специфични съоръжения, предназначени за пренос на енергия, размерът на това обезщетение не се определя на база пазарен наем за помещението, а се изчислява съобразно специализираната Методика за определяне на цените за предоставен достъп, приета от КЕВР (ДКЕВР).

Това е така, защото, обедняването на собственика се изразява в неполучаването на цената за достъп, която той би получил, ако беше сключил договор с енергийното предприятие по реда на Закона за енергетиката (чл. 117, ал. 7 или чл. 137, ал. 2 ЗЕ). Съответно обогатяването на „...........“ е спестеният разход за тази такса достъп. Ето защо обезщетението трябва да е равно на цената за достъп, определена по административен ред чрез Методиката на регулатора, а не на база свободни наемни цени за площи и Решение № 145/12.11.2020 г. на ВКС/ .

Съдът кредитира изцяло и възприема заключението на допуснатата повторна съдебнотехническа експертиза (СТЕ), изготвена от инж. Н. Д. М.. Вещото лице, съобразявайки задължителната практика, е определило цената за ползване на процесните съоръжения изцяло чрез прилагане на Методиката за определяне на цените за предоставен достъп 4