Определение № 48 от 22.01.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 48 гр. София, 22.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно търговско дело № 20261001000022 по описа за 2026 година Производството е по чл.274, ал.1,във вр. с чл.536, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на СНЦ „Съюз на транспортните синдикати в България“ чрез председателя Л. Д. против Определение от 21.10.2025г., постановено по ф.д. № 5600/1996 г. на СГС, ТО, VI-8 състав, с което е спряно регистърното производство по искане на П. Ц. А. по Заявление вх.№ 274989/10.10.2025г. по ф.д.№5600/1996г. до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по т.д.№ 2050/2025г.на СГС, VI-13 състав.

Частният жалбоподател излага доводи за незаконосъобразност на определението. Твърди, че липсва преюдициалност по см. на чл.536,ал.1 ГПК.

Висящото производство по т.д.№2050/22025г. не правело вписването недопустимо.Съдът не можел предварително да предпостави изхода на спора.

Позовава се на практика на ВКС, според която исковете за отмяна на решения на ОС нямат автоматичен суспенсивен ефект върху регистърното производство.

Твърди, че решенията на Извънредния конгрес на сдружението са валидни и пораждат действие до евентуална отмяна и следвало да бъдат вписани в регистъра, тъй като законът не допуска предварителна проверка за законосъобразност на решенията на ОС.Решенията пораждат действие спрямо членовете още от момента на приемането им. Твърди, че спирането на регистърното производство парализира дейността на синдикалната организация и е в нарушение на принципите на правната сигурност и бързина на регистърното производство. Спирането фактически придавало на иска по т.д.№20250/25г. суспенсивен ефект, какъвто законът не допуска.

Моли за отмяна на определението и разпореждане до съда да 1 извърши исканото вписване.

В срока по чл.276 ГПК е постъпил отговор от противната страна П.

Ц. А. – член на УС на Сдружението, по чието искане е спряно регистърното производство.

Излага доводи за недопустимост на частната жалба, евентуално за нейната неоснователност. Атакувания съдебен акт не подлежал на обжалване.

В чл.536, ал.3, предл. второ ГПК била предвидена възможност за обжалване спирането на охранителните производства, но само на тези от тях, които са свързани с вписване, заличаване и обявяване на актове в ТРРЮЛНЦ.

Систематичното място на посочената алинея като изречение второ към посочената разпоредба , а не като самостоятелна разпоредба, еднозначно сочела волята на законодателя да разграничи спирането на охранителните производства в случаите на чл.19, ал.3 ЗТРРЮЛНЦ от останалите хипотези, свързани с водените от СГС регистри за юридически лица, които не се вписват в ТР. Фактът, че изрично се посочва разпоредбата на чл.19,ал.3 ЗТРРЮЛНЦ указвала, че чл.536,ал.3 ГПК предвижда възможност за обжалване само в посочените хипотези и е недопустимо разширително тълкуване и прилагане по отношение на ЮЛ, които не се вписват в ТРРЮЛНЦ. Цитира практика на ВКС в същия смисъл. Моли частната жалба да бъда оставена без разглеждане като недопустима.

Софийският Апелативен съд, като разгледа частната жалба във връзка със събраните доказателства и законовите изисквания, приема следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна, но е насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е недопустима за разглеждане.

Съображенията за това са следните:

С обжалваното определение СГС на основание чл.536,ал.1,т.1 ГПК е спрял регистърното производство по Заявление вх.№ 274989/10.10.2025г., подадено от члена на УС П. Ц. А. по ф.д.№5600/1996г. до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по т.д.№ 2050/2025г.на СГС, VI-13 състав. Това определение е предмет на обжалване в настоящото производство.

Производството за вписване на синдикални организации в съдебния регистър на синдикални и работодателски организации по чл.49 КТ е охранително и е подчинено както на уредените в Глава 55 на Част VІ от ГПК особени правила, така и на общите правила за охранителните производства, регламентирани в Глава 49 на Част VІ.

Правната уредба е аналогична на тази в отменения ГПК от 1952 г., поради което дадените от съдебната практика принципни разрешения по повод спиране на охранителното производство на основанията по чл.430, ал.1, 2 б. "а" и б. "б" ГПК (отм.) важат и за случаите на спиране при предпоставките на чл.536, ал.1, т.1 и т.2 ГПК . В константната си практика по приложението на чл.430 ГПК (отм.) ВКС многократно е имал повод да се произнесе, че преценката за наличие или отсъствие на основания за спиране на охранителното производство е от компетентността единствено на съда, пред който производството е висящо. Поради това определението, с което регистърният съд спира или отказва да спре охранителното производство, не подлежи на инстанционен контрол и е недопустимо да се атакува с частна жалба пред по-горен по степен съд. Аргументите за необжалваемост на определението по чл.430, ал.1 ГПК (отм.), респ. чл.536, ал.1 ГПК, се извеждат от липсата на изрична законова разпоредба, признаваща право на жалба, и от факта, че доколкото не слага край на производството по вписване, това определение не прегражда неговото развитие. Недопустимостта да се обжалва определението за спиране на охранителното производство се поддържа и в множество определения на ВКС, постановени при действието на ГПК от 2007 г. - напр. Определение № 263/07.05.2009 г. по ч.т.д. № 256/2009 г., І т.о.;

Определение №266/24.03.2010г. по ч.т.д. №181/2010г., І т.о.; Определение № 151/24.02.2011 г. по ч.т.д. № 75/2011г. на І т о.; Определение №133/14.02.2011г. по ч.т.д. № 87/2011г.; Определение № 501/05.07.2011 г.;

Определение № 23 от 11.01.2012 г . по ч.т.д. № 956/2011г., ІІ т.о.;

Определение №662 от 19.11.2015г. по ч.т.д. 3270/2015г., II т.о.; Определение №871 от 01.12.2014г. по ч.т.д. №3095/2014г., I т.о. на ВКС и др.

Въззивният съд приема, че обжалването на постановеното от регистърния съд спиране на охранителното производство по искането за вписване на промени по партидата на синдикалната организация, е недопустимо и при действието на новата разпоредба на чл.536, ал.3 ГПК, тъй като предвидената в изр.второ възможност за обжалване намира приложение само по отношение спирането на производството по вписване, заличаване и обявяване на актове в ТР, т.е. по отношение спирането на вписванията по търговската регистрация по ЗТР.

В нормата на чл.536, ал.3, изр.второ ГПК е предвидена изрично само възможността за обжалване на определението за спиране на охранителното производство „в случаите на чл.19, ал.5 ЗТР“. Ал.3 на чл.536 е създадена чрез изменението на ЗТР с §5 от Заключителните разпоредби на ЗИДЗТР /ДВ бр. 99 от 14.12.2012 г./ и възможността за обжалване на определението на съда за спиране е посочена като второ изречение в новата алинея, а не като самостоятелна разпоредба /алинея/ на чл.536, ал.1 ГПК.

Разширително тълкуване на процесуална норма, предвиждаща изключение от правило, е недопустимо.

Изложеното налага извод, че и при действието на разпоредбата на чл.536, ал.3, изр.второ ГПК липсва предвидена законова възможност за обжалване на акта за спиране на охранителни производства по чл.49 от КТ – за вписване на промени по партидата на синдикална организация, който регистър се води към съответния окръжен съд по седалището на ЮЛ, в конкретния 3 случай СГС.

Първоинстанционното определение на регистърния съд не подлежи на обжалване, тъй като не е налице хипотезата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, а разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 ГПК е неприложима – положителното определение по чл.536, ал.1 ГПК няма преграждащо действие както за регистърното производство, така и за исковото.

В обобщение: спирането на охранителното производство по вписването в регистъра на синдикални и работодателски организации към съответния окръжен съд по чл.49 КТ на обстоятелствата по чл.49, ал.4 КТ е извън хипотезата и приложното поле на спиране на регистърно производство п о чл.19, ал.5 ЗТР, и по отношение на него не намира приложение разпоредбата на чл.536, ал.3, изр.второ ГПК. В този смисъл е и Определение №871 от 01.12.2014г. по ч.гр.д. № 3095/2014г., І т.о на ВКС, което настоящият състав напълно споделя./.

Предвид изложеното, частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а частното въззивно производство да бъде прекратено.

Така мотивиран, Софийският Апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частна жалба вх.№276925 от 18.11.2025г., подадена от СНЦ „Съюз на транспортните синдикати в България“ чрез председателя Л. Д. против Определение от 21.10.2025г., постановено по ф.д. № 5600/1996 г. на СГС, ТО, VI-8 състав.

ПРЕКРАТЯВА производството по В.ч.т.д.№22 от 2026г. по описа на САС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4