Решение № 5261 от 30.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5261 гр. Пловдив, 30.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20255330108025 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК 115016602, против „ДТ Проект“ ЕООД, ЕИК 20550199, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, която доставял в абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване.

С оглед сключен между страните Договор № **. и одобрените от КЕВР, ОУ, дружеството, в качеството си на * доставило до обекта на ответника, находящ се в ***, а търговецът извършващ дялово разпределение, е разпределил топлинна енергия, за отопление на имота, за БГВ и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, както и услуга за разпределение, на обща стойност 1748 лева, през периода 01.10.2021 г. - 30.04.2024 г.

Предвид забавата в плащането, се дължала и сумата от 385.62 лева - обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 05.01.2022 г. - 09.12.2024 г.

Ответникът не изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради което срещу него било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство по ч.гр.д. № 965/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, І гр. състав, била издадена заповед по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно със законна лихва от дата на депозиране на заявлението – 11.12.2024 г. и разноски.

Срещу заповедта постъпило в срок възражение, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК.

Моли се исковете да бъдат уважени. Претендира се законна лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението - 11.12.2024 г. до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и за настоящото производство.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „ДТ Проект“ ЕООД, чрез управителя Д.

К., е депозирало отговор на исковата молба, с който заявява, че не оспорва предявените искове по основание и размер.

Изразява желание за сключване на съдебна спогодба и в този смисъл признава предявените искове.

В открито съдебно заседание, проведено на 12.11.2025 г., ищецът „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, чрез процесуалния си представител, е направил искане за постановяване на решение при признание на иска по реда на чл. 237 ГПК, като същото е уважено.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Предявените искове са допустими, валидно е направено признание на иска, представляващо по същество процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен; заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение - т.е. претендираното от ищцовата страна право съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните твърдения на двете страни пред съда. Доколкото признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и не попада в хипотезите на чл.237, ал.3 ГПК, нито в другите предвидени в закона изключения – т.е. признато е право, с което страната може да се разпорежда – ответното дружество, чрез представляващия го управител е извършил признанието, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, и предявеният иск не е брачен, не е иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, то съдът следва да го зачете, като уважи изцяло предявените искове.

Относно разноските:

При този изход на спора и с оглед направеното от пълномощника на ищеца искане в полза на ищеца следва да се присъдят разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК, както в заповедното, така и настоящото исково производство.

Съгласно т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада.

В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер 77.25 лева. Освен това, ищецът претендира юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева. Понастоящем е в сила изменената разпоредба на чл. 78, ал. 8 ГПК (ДВ, бр.8/24.01.2017 г.), според която в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 25 предвижда възнаграждение за исковото производство от 100 до 300 лева. Съгласно чл.1 от Наредбата съдът следва да определи възнаграждението в зависимост от вида и количеството на извършената работа.

Предвид изложеното, съдът като съобрази, че делото не се отличава с фактическа и/или правна сложност, а като взе предвид и признанието на иска, съдът намира, че в полза 2 на ищцовото дружество, следва да се определят и присъдят юрисконсултско възнаграждение в минимални размери от 100 лева – за исковото производство и 50 лева за заповедното производство.

Направено е искане, представени са списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива в размер на: 77.25 лева – ДТ, като се претендира и юрк. възнаграждение. Следва да се присъдят и разноските в заповедното производство /42.67 лв. – ДТ и юрк. възнаграждение/, съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

За исковия процес, на ищеца се дължат разноски от общо 177.25 лева, а за заповедното производство – 92.67 лева.

Общият размер на разноските в заповедното и исково производство е 269.92 лева, който следва да бъде присъден в тежест на ответника.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „ДТ – Проект“ ЕООД, ЕИК 205550199, дължи на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК 115016602, *, сумите, както следва: сумата от 1748 лева /хиляда седемстотин четиридесет и осем лева/ – главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, *, * *, *, с ИТН *, за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2024 г. и сумата от 385.62 лева /триста осемдесет и пет лева и шестдесет и две стотинки/- обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 05.01.2022 г. до 09.12.2024 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 10.12.2024 г. – дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 450/21.01.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, поправена с Разпореждане № 12813/05.05.2025 г., по ч.гр.д. № 965/2025 г. по описа на ПРС, І гр. състав.

ОСЪЖДА ДТ – Проект“ ЕООД, ЕИК 205550199 да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК 115016602, *, сумата от общо 269.92 лева /двеста шестдесет и девет лева и деветдесет и две стотинки/ - деловодни разноски, от които сумата от 92.67 лева- деловодни разноски за производството по частно гр. дело № 965/2025 г. на ПРС, І гр.с-в и сумата от 177.25 лева – деловодни разноски по настоящото гр.д. № 8025 по описа за 2025 г. на ПРС, ХVІІІ гр.с-в.

Решението може да се обжалва пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3