Решение № 3176 от 08.08.2016, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Варна, .08.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХIV състав, в открито съдебно заседание, проведено на първи август през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА при участието на секретаря Г.Н., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8351/ 2016 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Закона за защита срещу домашното насилие и е образувано по молба на И.И., действащ като баща и законен представител на И.Г. и Г.Г., уточнено изрично с молба от 18.07.2016г., с която е отправено искане за налагане на мерки за защита срещу домашното насилие спрямо В.Е..

В молбата се твърди, че от фактическото съжителство между И.И. и В.Е., продължило до 13.07.2016г., са родени децата Г.Г. на почти 10 години и И.Г. и на почти четири години. До настъпване на фактическата раздяла родителите и двете им деца са живели заедно в жилище, находящо се в ***.

Твърди се, че на 03.07.2016г. за времето от 7.30 ч. до 9.00 ч. сутринта, в съвместно обитаваното жилище, находящо се в ***, г – н И. и детето И.Г. правили планове за неделния ден. Детето изразило желание да придружи баща си до работното му място, находящо се в с. ***, в което освен комбайни има и друга техника, към която И. проявявал особен интерес. Разбирайки за тези планове, в присъствие и на другото дете Г.Г., майката започнала да крещи и вика, заплашвайки бащата, че ще съжалява, ако И. отиде с него, както и да заплашва детето с думите „повече няма да видиш баща си”, ако тръгнеш с него. Предизвиканата агресия породила стрес у детето, което освен, че се разплакало поискало все пак да придружи баща си. Майката, афектирана от поведението на детето, изричайки непристойни думи, започнала да дърпа по – малкото от децата за горната част на ръката, на която по – късно се появило силно зачервяване. С цел да успокои двете деца, бащата останал с тях в дома си.

На

13.07.2016г. около 17.30 ч., бащата и двете деца отново правили планове за разходка в Морската градина и когато те станали достояние и на ответника, г – жа Е. започнала отново да крещи и вика и да заплашва бащата, в присъствие на Г. и И. с думите „Ако излезеш няма да го видиш повече”,

„Ще отведа детето от тук”, „Ще видиш ти”, „Ще ти взема детето”.

Разстроен от думите на майка си, И. плачейки заявил, че иска да остане при баща си и не иска да отиде на друго място. Думите му още повече разгневили неговата майка, която дърпайки го за ръка го отвела в личния си автомобил, с който потеглила.

Следвайки я с друг автомобил в присъствие на Г.Г., която била много изплашена, бащата успял да проследи г – жа Е., която паркирала своя на паркинга на „Делфинариума”. През това време по – малкото от децата плачело. Забелязвайки го, г – жа Е. отново се качила в автомобила си, потеглила и успяла да паркира на паркинга в кв. „Чайка”. Измъкнала плачещия И. и влачейки го за ръката преминала през подлеза и навлязла в Морската градина. Против волята на детето и въпреки неговото несъгласие, майката продължила да го бута и дърпа, повтаряйки му „Няма да го видиш”. Опитът да се отскубне от ръката на майка си бил неуспешен. Към 20.00 ч. г – жа Е. уведомила г – н И., че няма да се прибере със сина си в дома им, от който момент с информация за детето молителят не разполага. От този ден, детето не посещава и детска градина „***” в гр. Варна.

Бащата на двете деца предполага, че г – жа Е. се е установила на постоянния си адрес, а именно: ***.

Контролиращата страна – ДСП Варна изразява становище за неоснователност на молбата по съображения, че влошените междуличностни отношения са провокирали конфликтите между родителите на 03.07.2016г. и на 13.07.2016г. Постановяване на мерки по ЗЗДН би влошили допълнително отношенията по между им, което несъмнено би рефлектирало негативен аспект и върху децата.

С оглед изложеното, се настоява за уважаване на молбата с предприемане на посочените в нея мерки за защита, включително и тази по чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН да бъде определено временно местоживеене на децата при родителя, който не е извършил насилие.

За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:

Молбата е подадена от и срещу легитимирани по закон лица съобразно чл. 3, т. 4 ЗЗДН и при спазване на преклузивния срок, установен в чл. 10, ал.1 ЗЗДН.

Към молбата по чл. 8 ЗЗДН законният представител на децата – И.И. е приложил и дължимата по закон декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН.

Изявленията на двамата родители и ангажираните от страните допустими и относими доказателства установяват следните релевантни за делото факти:

Не е спорно, че по време на фактическо съпружеско съжителство между И.И. и В.Е., на ***г. е родено детето Г.И.Г., което към настоящия момент е на 11 години, а на ***г. детето И.И.Г., почти четиригодишен.

Безспорно е още, че от 2013г. родителите и техните деца живеят в гр. Варна в къща, находяща се в ***. Издръжката на семейството до фактическата им раздяла, настъпила на 13.07.2016г., е изцяло поета от г – н И., а г – жа Е. е студентка в университет в гр. София.

Считано от

13.07.2016г., г – жа Е. и И.Г., живеят в дома на родителите на майката, находящ се в ***, обстоятелство, което е известно на бащата.

През деня двете деца се обгрижват от детегледачки. Задълженията на тази, която полага грижи за малкия И. са следните: сутрин бавачката води И. на градина, връща се, за да свърши домакинска работа, взема го към 17.00 ч., връща го в дома на родителите му, храни го и след това си тръгва.

В съдебно заседание, г – н И., действащ като баща и законен представител на Г.Г. и И.Г. заявява, че в периода от 2013г. до 2016г., винаги през летните месеци от всяка година, г – жа Е. напуска съвместно обитаваното жилище, вземайки със себе си малкия И., без да уведоми неговия баща.

От петнадесет години, г – н И. се занимава с агробизнес и към настоящия момент поддържа висок стандарт. Така през 2014г., предоставил на г – жа Е. сумата от 56 000 лв. за задоволяване на нейни лични нужди, както и за нужди на децата, тъй като майката на Г. и И. „била изключително добра” към г – н И. през посочената календарна година.

Когато г – жа Е. напуснала жилището им през 2015г., г – н И. настоял тя да върне сумата от 56 000 лв., за което и подал сигнал в „Икономическа полиция”. Г – жа Е. се върнала в общия им дом от страх, но и до настоящия момент, парите така и не е върнала в „семейството”.

Единствените пререкания между родителите, според г – н И., са възниквали поради отсъствията на г – жа Е. от дома им, желанието й „да бъде свободна”, да посещава гр. София, концерти и да остава в столицата през уикендите.

Пред съда г – н И. изразява желание г – жа Е. да се върне, заедно с детето в общото им жилище, представляващо два големи апартамента, в което Г. и И. бъдат отглеждани съвместно от двамата си родители.

Така на

03.07.2016г. /неделя/, г – н И. желаел да вземе малкия И. в с. *** за предстоящата жътва, тъй като детето силно се вълнувало от намираща се там земеделска техника – комбайни и др., към които проявявал особен интерес. Отделно, придружавал баща си всеки уикенд, когато майката отсъствала от гр. Варна. За целта, детето си легнало рано предходната вечер.

Сутринта в присъствието на дъщеря им Г.Г., когато майката узнала за плановете на бащата и сина им И. побесняла, защото искала да вземе по – малкото дете в гр. *** при нейните родители. Г – жа Е. заплашила бащата, че веднага „ще се обади на адв. Р.” /пълномощник на ответника по настоящото дело/, както и че няма да види сина си. Започнала да дърпа малкия И. и да го облича, а детето се разстроило, защото искало да придружи баща си и настоятелно заявила, че „той ще дойде с мен”. Г. се стресирала и се свила в единия ъгъл на стаята.

Г – н И. попитал детето пред неговата майка „Кажи ми къде искаш в *** или на ***”. На въпроса детето отговорило „На ***”.

С цел да успокои „нещата” и да разсее разплакания И., г – н И. го разходил с лодка в комплекс „Камчия”, а към 10.00 ч. заедно с Г. и г – жа Е. посетили „Аквапарка”, с „цел туширане на напрежението”.

В тази част изявленията на г – н И. опровергават изложеното в молбата по чл. 5 ЗЗДН, а именно, че в този ден г – н И. е останал в дома си, заедно с двете деца.

За периода от

03.07.2016г. до 13.07.2016г., родителите не разговаряли по между си.

За времето от

10.07.2016г. до 13.07.2016г., г – н И. забелязал, че г – жа Е. изнася багажа си – всички обувки, бельо и „хубавите си рокли”. Това било забелязано и от Г., която споделила пред баща си „Тати, мама май ще си тръгва”.

На

13.07.2016г. г – н И. напуснал дома си рано към 05.00 часа сутринта и се прибрал изморен около обяд /12.00 ч. – 13.00 ч./. Към 17.00 ч. Г. и баща й били в една от двете дневни стаи и разговаряли, седнали на дивана. Г – жа Е. се прибрала около 17.00 ч. и влязла направо в другата дневна. Около 17.30 ч. И. бил доведен от детегледачката си и се присъединил към баща си и своята кака.

Г – жа Е. искала да нахрани И., вместо бавачката, защото бързала да излезе и го задърпала, а той искал да остане при баща си, поради което и се разплакал.

Г – н И. предупредил Г., знаейки, че „нещо предстои да се случи” да излязат тримата /той и двете деца/ – или в с. *** или в Морската градина във Варна. Узнавайки за намеренията на бащата, майката заявила категорично, че ще заведе детето на детската площадка, а г – н И. отговорил „Защо, детето иска да се разходим до ***”.

Въпреки това г

– жа Е., след като преоблякла детето, отвела И. в коридора на къщата им, последвана от бащата и от другото дете. На входната врата г – н И. поканил малкия И. да придружи него и сестра му, питайки го „На *** ли искаш или при мама”. То заявила, че иска да отиде в с. ***.

Въпреки нежеланието на И. да придружи майка си, тя го грабнала и отвела в лекия си автомобил.

Г – н И. се качил в своя автомобил, заедно с Г., следвайки този на майката, която видимо се стресирала, че той кара след нея.

Г – ж Е. спряла автомобила си пред „Делфинариума”, след което потеглила без да слиза, спряла окончателно и паркирала на пазара в кв. „Чайка”.

Изтръгнала детето от автомобила и бягайки през подлеза навлязла в Морската градина. Г. се разплакала и баща и решил да се върне в автомобила си. Около полунощ г – жа Е. уведомила бащата, че ще остане при родителите си в гр. ***, а той настоял да каже за какъв период от време ще остане „един, два, три, пет месеца”, а г – жа Е. отговорила „колкото е нужно”.

Напускането на майката от общия им дом, заставило г – н И. да ангажира още една бавачка за двете деца за през нощта.

В съдебно заседание, г – жа Е. оспорва изложените от бащата фактически твърдения за извършени актове на домашно насилие.

Г – жа Е. заявява, че не желае да се върне в общия им дом. Счита, че между родителите, е настъпила окончателна раздяла и тя желае да упражнява родителските права по отношение на двете деца, за което е и подала молба в съда. От една година родителите съжителстват в една къща, но разделели, ползващи отделни спални помещения.

Г – н И. е упражнявал психически тормоз след злоупотреба с алкохол, което е и причината за тяхната раздяла.

Сочи още, че често взема децата и ги води в дома на своите родители – баба и дядо на Г. и И. в гр. ***, което г – н И. категорично забранява. Счита, че те нямат право да посещават неговата къща, след като и той не го прави.

Бащата се е карал на Г., че е посещавала родителите на майка си в гр. ***, които твърдения, не са опровергани от бащата. Семейни разходки с децата, в гр. *** или гр. Варна, не са осъществявани никога от родителите.

Заявява категорично, че никога не е възпрепятствала възможността на бащата да вземе И. и да го заведе в с. ***, защото от намираща се там земеделска техника, е силно впечатлен и заинтригуван. На 03.07.2016г. между родителите не е имало скандал и тя не е попречила на бащата да вземе детето.

Обичайно през седмицата, с изключение на почивните дни, за времето от връщане на детето от детската градина до около 20.00ч – 20.30 ч., г – жа Е. извежда И. в Морската градина – или пред „Делфинариума”, или до Зоопарка, заедно с приятелка, с дете на възрастта на И.. След 20.30 ч. се прибират и след къпане детето се приспива.

На