Решение № 47 от 10.02.2023, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Шумен, 10.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентина Люб. Тонева при участието на секретаря Й. Р. К. като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно наказателно дело № 20223630202695 по описа за 2022 година Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №23-0000159 от 28.03.2022г. на Началник на Отдел „Контрол“ в РД “АА” гр.Варна, с което на „К.Б. 13“ ООД, с ЕИК 204425755, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул.

„Тодор Икономов“ № 28а, представлявано от А.К.А., е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 200 лева на основание чл.105, ал.1, от ЗАвтП.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като посочва, че архивната документация е унищожена поради настъпила усложнена метеорологична обстановка, валял проливен дъжд и проникнали подпочвени води във влагоизолирано и защитено от влага помещение, съхраняващо документацията. В съдебно заседание не се явява лично.

За РД “Автомобилна администрация” гр.Шумен -административнонаказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява представител.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира че жалбата е неоснователна.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

От Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз №12707 от 21.07.2017г., издадено на „К.Б. 13“ ООД, с ЕИК 204425755, се 1 установява, че в списъка към удостоверението са вписани 310 превозни средства.

Била извършена комплексна проверка в периода от 01.01.2021г. до 30.10.2021г. на дейността на търговеца по спазване на изискванията на законовите и подзаконовите нормативни актове, касаещи компетенциите на ИААА, като бил изготвен КП № 82-0051-1732-3/21.01.2022г.

В хода на проверката било констатирано, че превозвачът не е съхранил и не е представил по време на проверката общо 296 броя пътни книжки. На проверяващите били представени само 22 броя пътни книжки.

На жалбоподателя бил издаден и Акт за установяване на административно нарушение №319759 от 20.01.2022г., в който актосъставителят отразил, че на 12.10.2021г. в гр. Шумен, в офиса на „К.Б.

13“ ООД, превозвачът не е съхранил пътна книжка № 04491. за лек таксиметров автомобил „Кия Пиканто“ с рег. № Н 3286 ВК, като нарушението не е частен случай, с което е нарушен чл.34, т.2, предл. 2 от Наредба №34 от 06.12.1999 год. на МТ.

Актът е бил съставен в присъствието на нарушителя и е подписан от него, като е изложил, че няма възражения.

Жалбоподателят не се е възползвал от законното си право и не е депозирал писмени възражения в законовия срок.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №23-0000159 от 28.03.2022г. на Началник на Отдел „Контрол“ в РД “АА”, гр.Варна, с което на „К.Б. 13“ ООД, с ЕИК 204425755, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Тодор Икономов“ № 28а, представлявано от А.К.А., е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 200 лева на основание чл.105, ал.1, от ЗАвтП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от гласните доказателства, събрани в съдебно заседание чрез разпита на актосъставителя И. и на свидетеля С., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите, доколкото са участвали лично в извършената проверка и непосредствено са възприели фактите и обстоятелствата, за които свидетелстват, като показанията им изцяло кореспондират със събрания доказателствен материал и установената от съда фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

В разпоредбата на чл.34, т.2 от Наредба №34 от 06.12.1999 год. за таксиметров превоз на пътници на МТ е регламентирано задължение на регистрираният търговец да осъществява контрол върху правилното и редовното попълване на пътната книжка, както и нейното съхранение за срок пет години.

По делото безспорно се установява и не се оспорва, че жалбоподателят има качеството „превозвач” по смисъла на §1, т.5 от Допълнителните разпоредби на Закона за автомобилните превози.

В подкрепа на горното е фактът, че търговецът притежава Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз, към списъка на което са вписани множество автомобили, чрез които се 2 осъществява таксиметров превоз на пътници. Следователно именно за жалбоподателя е съществувало задължение да осъществява контрол върху правилното и редовното попълване на пътните книжки на автомобилите, както и тяхното съхранение за срок от пет години.

От разпита в съдебно заседание /проведено на 07.02.2023г./ на актосъставителя и на свидетеля по акта се установява, че по време на извършената проверка, и по-късно жалбоподателят не е представил пътна книжка за посочения в наказателното постановление автомобил, който е бил включен в списъка към удостоверението.

Съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя, изложени в жалбата. Същевременно в преписката е налична декларация, подписана от упълномощеното лице К.Б., в която изложеното е в противоречие с посоченото в жалбата. В тази връзка съдът съобрази, че административнонаказателната отговорност на едноличните търговци, както и на юридическите лица, е обективна (безвиновна), поради което практическите затруднения при осъществяването на дължимия контрол се явяват правно ирелевантни.

Поради всичко изложено, настоящия състав намира, че жалбоподателят, в качеството си на превозвач, не е осъществил контрол върху съхранението на пътната книжка за срок от пет години, с което е осъществил състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.34, т.2, предл. 2 от Наредба №34 от 06.12.1999 год. за таксиметров превоз на пътници на МТ.

Съдът намира, че административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение обща санкционна разпоредба, а именно чл.105, ал.1, от ЗАП, доколкото за конкретното нарушение не е предвидена изрична такава. Съгласно посочената правна норма за нарушения на ЗАП и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага „глоба” или „имуществена санкция” в размер 200 лева. Административно- наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно посочената разпоредба, като е наложил „имуществена санкция” в нейния абсолютен размер.

С оглед на изложеното, обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло. Предвид изхода на делото и с оглед обстоятелството, че от административно- наказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в съпроводителното писмо, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /какъвто е настоящия случай с оглед депозирано по делото становище, обективирано в придружителното писмо/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с фактическа и правна сложност, намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер на 80 лева. Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът 3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23-0000159 от 28.03.2022г. на Началник на Отдел „Контрол“ в РД “АА” гр.Варна, с което на „К.Б. 13“ ООД, с ЕИК 204425755, със седалище и адрес на управление: гр.

Шумен, ул. „Тодор Икономов“ № 28а, представлявано от А.К.А., е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 200 лева на основание чл.105, ал.1, от ЗАвтП.

ОСЪЖДА „К.Б. 13” ООД, да заплати на Началника на отдел „Контрол“ в РД „АА“, гр.Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________ 4