Решение № 1799 от 12.12.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1799 гр. Русе, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дарин Н. Й. при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер като разгледа докладваното от Дарин Н. Й. Гражданско дело № 20254520101091 по описа за 2025 година

Предявеният иск е с правно основание чл.59 от ЗЗД.

Претенцията на ищците С. П. С. и Н. Й. С. се основава на твърдения, че са собственици на недвижим имот земеделска земя, с начин на трайно ползване - за земеделски труд и отдих, който обаче се намирал в регулация в промишлена зона на гр.Русе в местността „***“, подробно описан в исковата молба. До имота имало представителство на фирма „***“, складове за строителни материали, автокъщи, автомивки и др. промишлени обекти. Имотът придобили през 2004 г. по договор за покурко-продажба, но на *** г. трето-неучастващо в делото лице се било снабдило с констативен нотариален акт за същия. Бил предявен иск и било образувано гр. д. № *** г. на РсРС, с решението по което било признато за установено по отношение на третото лице ***, че ищцата е собственик на имота и *** била осъдена да предаде владението върху същият. Исковата молба била депозирана на *** г. Решението на районния съд било потвърдено с решение на въззивния Окръжен съд - гр. Русе от *** г. Впоследствие било образувано дело пред ВКС, но резултата по делото не бил променен. След подаването на исковата молба, по която било образувано това дело, с нотариален акт от *** г. *** прехвърлила собствеността на имота на ответницата А..

Това станало по време на брака й с ответника А.. Това прехвърляне обаче било след като вече била вписана исковата молба по гр. д. № *** г. на РсРС, поради което не било противопоставимо на ищците. На ***1 г., след влизане в сила на решението по делото, И. А. и съпругът й С. А. – ответници по настоящото дело, сключили договор за покупко-продажба за прехвърляне собствеността върху имота на лицето Ц. Г.. Така за 1 периода от *** г., когато влязло в законна сила решението по гр. д. № *** г. на РсРС до датата на тази сделка ответниците лишили ищците от възможността да ползват имота.

С оглед на това ищците считат, че ответниците им дължат обезщетение за лишаване от ползване, представляващо неоснователно обогатяване. Претендират за осъждане на ответниците да заплатят такова, за периода от *** г. до 30.04.2021 г. за 11 дни – 330 лева, от 01.05.2021 г. до 30.10.2021 г. за шест месеца – 5400 лв. и от 01.11.2021 г. до *** г. за 11 дни – 330 лв. или общо 6060 лв. за целият период. След допуснато изменение на иска в условията на намаляване на размера при оттегляне за горницата над новия размер се претендира за осъждането им да заплатят обезщетение в размер на 4255 лв. за горепосочения период, ведно със законната лихва от завеждането на иска и разноските по делото.

Ответниците С. С. А. и И. П. А. оспорват иска. Позовават се на това, че са закупили имота по нотариален акт по договор сключен с М. *** на *** г. Ищците завели исковата молба, по която било образувано гр. д. № *** г. на РсРС на *** г., но вписването било след това на *** г. Следователно към датата, на която ответницата А. е закупила имота нямало вписвания по отношение на претенцията на ищците. С оглед на това считат, че не е приложима разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от ГПК. Твърдят, че са узнали за претенцията на ищците на 09.11.2021 г. от ЧСИ Цветанка Георгиева по повод назначен въвод във владение. Излагат се правни доводи, че съдебното решение влиза в сила между същите страни за същото спорно право. Цитира се съдебна практика в тази насока. Позовават се на това, че не са участвали в гр. д. № *** г. на РсРС. С оглед на това считат, че договора, от който черпят правата си бил действителен и за периода от *** г. до *** г. включително, т.е. не са го ползвали имота без основание, съответно не са се обогатили за сметка на ищците и не дължат обезщетение. Считат, че не са налице всички елементи на фактическия състав на чл.

59 от ЗЗД. Позовават се и на това, че след като са получили владение върху имота, същия е бил земеделска земя. Не бил обработван, нито бил използван за текущи нужди. В същия имало саморасла растителност, а в едната част на имота имало натрупани купчини отпадъци от такава растителност. С оглед на това се прави евентуално възражение за размера на евентуално дължимо обезщетение. Позовават се на това, че имотът е пета категория земеделска земя. Освен това през него преминавали високоволтови съоръжения, което било ограничение по Наредбата за сервитутите на енергийните обекти. С оглед изложените съображения се моли иска да бъде отхвърлен, евентуално да бъде присъден в значително по-нисък размер.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

От приложените по делото писмени доказателства е видно, че ищците са собственици на недвижим имот – земеделска земя с площ от 896 кв.м., представляваща имот с идентификатор *** по кадастралния план на гр.Русе, с начин на трайно ползване - за земеделски труд и отдих, който се намирал в регулация в промишлена 2 зона на гр.Русе в местността „***“, подробно описан в исковата молба. Имотът са придобили през 2004 г. по договор за покурко-продажба. Впоследствие третонеучастващо в делото лице – М. ***, се било снабдило с констативен нотариален акт за същия, а на *** г. между третото лице като продавач и ответниците като купувачи е сключена сделка за покупко-продажба на имота. Същата е действителна, но не е произвела вещно-правен ефект, т.к. третото лице не е било собственик на имота.

Междувременно ищците са завели иск за собственост срещу третото лице и с влязло в сила решение по образуваното гр. д. № *** г. на РсРС, е било признато за установено по отношение на третото лице ***, че ищцата е собственик на имота и *** била осъдена да предаде владението върху същият. Исковата молба била депозирана на *** г., а е вписана на *** г. Това е след сключването на сделката между *** и ответниците, поради което същите имат качеството на добросъвестни владелци и са упражнявали фактическа власт като такива до ***1 г., когато са сключили договор за покупкопродажба на имота с Ц. Г., срещу който ищците също са провели успешно иск за защита на собствеността си по г.д. №*** г. на РРС. Така за периода от *** г. до *** г. ответниците са упражнявали фактическа власт върху имота на ищците, без да имат основание за това. Обстоятелството, че са имали качеството на добросъвестни владелци по смисъла на чл.59 от ЗЗД е елемент от фактическия състав на кратката придобивна давност – арг. от чл.78, ал.1 от ЗС, но също така дава по-благоприятни права относно евентуално извършвани в имота подобрения – арг. от чл.72 от ЗС, както и право да ползва вещта и да получава добивите, които вещта дава до предявяването на иска за връщането й – арг. от чл.71 от ЗС – „Добросъвестният владелец се ползува от вещта и получава добивите, които тя е дала, до предявяването на иска за връщането и“. По смисъла на чл.71 от ЗС предявяването на иска следва да е именно срещу добросъвестния владелец като съгласно чл.70, ал.1, изр. последно от ЗС е достатъчно добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание, а съгласно чл.71, ал.2 от ЗС „Добросъвестността се предполага до доказване на противното“. В случая срещу ответниците по делото не е бил предявен иск за връщане на вещта, а поредността на вписванията на нот. акт за собственост на ищците, на И.М. на ищците срещу *** и на нот. акт за сделката между нея и ответниците определя последните като добросъвестни владелци. Този извод не се опровергава от приложените съдебни решения по гр. д. № *** г. и г.д. №*** г. и двете на РРС, т.к. И.М. по първото е вписана впоследствие, а второто е образувано по-късно, а и ответниците не са били привлечени като страни по нито едно от двете. По настоящото дело са разпитани и свидетели, но от показанията на същите не се установява към *** г., когато са сключили сделката за покупко-продажба с ***, ответниците да са знаели, че тя не е собственик. При това положение като добросъвестни владелци по смисъла на чл.70 от ГПК те имат право да ползват вещта и да получават добиви от нея. С оглед на това не е налице елемент от 3 фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл.59 от ЗЗД, а именно имотът да е ползван без основание от тях. Основанието е качеството им на добросъвестни владелци, което както беше посочено е било достатъчно да е налице към момента на сключването на сделката с ***. С оглед на това предявеният иск се явява изцяло неоснователен и в полза на ищците не се дължи обезщетение в никой от вариантите по приетата ценова икономическа за е-за за оценка на среден пазарен наем за имота във варианти.

Предвид неоснователността на иска разноските по делото са в тежест на ищците.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ищците С. П. С., с ЕГН ********** и Н. Й. С., с ЕГН ********** против ответниците С. С. А. и И. П. А. иск за заплащане на 4255 лв. – обезщетение за неоснователно обогатяване предвид ползването без основание на собствения на ищците имот ПOЗEMЛEH ИMOT с идентификатор *** пo плана на гр.Русе, с площ 896 кв.м., местност "***", с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих /съгл.§.4 от ПЗP на ЗCПЗЗ/, пета категория на земята при неполивни условия, с номер пo предходен план 237, при съседи за целия имот: *** за периода от *** г. до *** г.

ОСЪЖДА ищците С. П. С., с ЕГН ********** и Н. Й. С., с ЕГН ********** да заплатят на ответниците С. С. А. и И. П. А. сумата в размер на 305,17 лв. – разноски за е-за по делото.

Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4