Определение № 1003 от 10.12.2024, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1003 гр. Враца, 10.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Д. Досов

Членове:

Христо Н. Христов

Катя Н. Гердова като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно гражданско дело № 20241400500576 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 250, ал. 1 от ГПК и 248 от ГПК Образувано е по молба вх. № 8450/15.11.2024 г. от В. К. Х. - Н. - управител на „*** ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, чрез адв.К.К. с адрес за съобщения:

***, с искане за допълване по реда на чл. 250 от ГПК на Решение № 526/10.10.2024г. постановено по ВГД № 576/2024г. по описа на ОС-Враца, в която е инкорпорирана и молба по 248 от ГПК, с искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

В молбата се посочва, че въззивният съд е следвало да присъди и разноските, направени от „*** ЕООД по депозираната въззивна частна жалба против Определение № 1080/18.06.2024 г. по гр. д. № 713/2024 г. на PC - Враца, постановено по реда на чл.248 от ГПК в частта за разноските, с което е отхвърлена молбата му по чл.248 от ГПК. Същите са в размер на 515,00 лв., от която сума: 15,00 лв. заплатена държавна такса за обжалването и 500,00 лв. адвокатски хонорар, за която са представени надлежни документи.

Искането е на основание чл.250 от ГПК съдът да допълни своето Решение № 526/10.10.2024г. по ВГД № 576/2024г. по описа на ОС-Враца, като постанови диспозитив, с който изрично да отмени Определение № 1080/18.06.2024 г. по гр.д. № 713/2024 г. на PC Враца, постановено по реда на чл.248 от ГПК в частта за разноските.

Молителят е поискал също на основание чл.248 от ГПК съдът да допълни Решение № 526/10.10.2024г., постановено по ВГД № 576/2024г. по описа на ОС-Враца в частта за разноските, като постанови диспозитив, с който да осъди В. С. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** да заплати на „*** ЕООД разноски за държавна такса в размер на 15,00 лв. и адвокатски хонорар от 500,00 лв., извършени от дружеството по въззивна частна жалба срещу Определение № 1080/18.06.2024 г. по гр. д. № 713/2024 г. на PC – Враца.

В законоустановения срок не е постъпило становище от В. С. К..

1

Настоящият състав, като взе предвид релевираните искания в молбата, намира следното:

Подадената молба е допустима – подадена е от активно легитимирано лице по чл.

248, ал. 1 и 250, ал. 1 от ГПК, като съдържа необходимите реквизити.

По отношение на основателността на молбата, настоящият състав намира следното:

Предявени са от В. С. К., с ЕГН ********** и адрес *** срещу „*** ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, обективно съединени искове с правно основание чл.

344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. с чл.225, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) - за признаване за незаконно уволнението му, извършено със заповед № 7 от 11.01.2024 г. на законния представител на „*** ЕООД и за отмяна на същата заповед като незаконосъобразна; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност-„***” в ответното дружество и за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение за периода от 11.01.2024 г. до 11.07.2024 г. в размер на 15 710,00 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

С Решение № 323/20.05.2024 г. по гр. дело № 713/2024 г. по описа на Районен съд – Враца съдът е уважил така предявените искови претенции на ищеца.

Вследствие на подадена от страна на „*** ЕООД въззивна жалба и насрещна жалба от В. С. К., настоящият състав е постановил Решение № 526/10.10.2024г. по ВГД № 576/2024г. по описа на ОС-Враца, с което е отменил решение Решение № 323/20.05.2024 г. по гр. дело № 713/2024 г. по описа на Районен съд - Враца и вместо него е постановил решение, с което е отхвърлил предявените от В. С. К. против „*** ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. Враца, обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. с чл.225, ал. 1 от КТ, като неоснователни и недоказани.

Оставил е без уважение насрещната жалба, обективирана в писмен отговор с вх.№ 10639/31.07.2024г., предявена от В. С. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** против „*** ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя В. К. Х. - Н., за изменение на Решение № 323/20.05.2024 г. по гр. дело № 713/2024 г. по описа на Районен съд – Враца в частта, с която е поискал да се осъди „*** ЕООД гр. Враца да му заплати сумата от 2889,75 лв., представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 17.05.2024г. до 11.07.2024г., както и да му се присъдят направените във въззивното производство разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

Осъдил е страните на разноски.

По искането по реда на чл. 250 от ГПК, настоящият съдебен състав приема следното:

Съгласно чл. 250, ал. 1 от ГПК, допълване на решението се постановява, когато съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната, т. е. тогава, когато е разгледана част от искането, а по отношение на останалата спорът не е разрешен с уважаване или отхвърляне на претенцията според посочените основание и размер, а когато производството е въззивно, съдът не се е произнесъл изцяло по жалбата. Допустимо е допълване само на диспозитива на съдебно решение.

В настоящия случай съдът е бил сезиран с частна въззивна жалба против Определение № 1080/18.06.2024 г. по гр. д. № 713/2024 г. на PC - Враца, постановено по реда на чл.248 от ГПК в частта за разноските.

В мотивите на решението си въззивният съд по отношение на частната жалба на адв.К.

К. - пълномощник на „***" ЕООД гр.Враца, против атакуваното първоинстанционно Определение, постановено по реда на чл.248 от ГПК в частта за разноските, е посочил, че правният интерес на въззивника от предявяване на същата е отпаднал, тъй като настоящата инстанция приема, че предявените от ищеца искове по чл.344,ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ са неоснователни и подлежат на отхвърляне с въззивното решение, и не следва да се произнася по нея с отделен диспозитив.

2

В случая не е налице непълно съдебно решение, тъй като въззивната жалба е уважена и при отхвърляне на исковете съдът е присъдил разноските на въззивника както за първата, така и за въззивната инстанция.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че молба вх. № 8450/15.11.2024 г. от В. К. Х. - Н. - управител на „*** ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, чрез адв.К.К. с адрес за съобщения: ***, за допълване на въззивното решение по реда на чл.250 от ГПК следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

По отношение на молба по чл. 248 от ГПК, съдът намери следното:

С молба вх. № 8450/15.11.2024 г. от В. К. Х. - Н. –управител на „*** ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, чрез адв.К.К. с адрес за съобщения: *** е поискала на основание чл.248 от ГПК съдът да допълни № 526/10.10.2024г. постановено по ВГД № 576/2024г. по описа на ОС-Враца, като постанови диспозитив, с който да осъди В. С. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** да заплати на „*** ЕООД разноски за държавна такса в размер на 15,00 лв. и адвокатски хонорар от 500,00 лв. извършени от дружеството по въззивна частна жалба срещу Определение № 1080/18.06.2024 г. по гр. д. № 713/2024 г. на PC – Враца.

Настоящия съдебен състав намира, че такива разноски не се дължат на пълномощника на въззивника по следните съображения:

Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски - чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт (Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., III Г. О. на ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., II Г. О. на ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., I Г. О. на ВКС). В този смисъл процедурата по чл.

248 ГПК е продължение на съдопроизводството по конкретно дело и не може самостоятелно да породи задължение за страната, неоснователно предизвикала спора да заплаща разноски за молбата по чл. 248 ГПК. Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно, поради което в него не се носи отговорност за разноски. Поради тази причина интересът в това производство е материален, но не и самостоятелен, като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в „процеса относно разноските“ за страната, инициирала производство по чл. 248 ГПК, за който процес нормата на чл. 81 ГПК не се отнася. Противното ще противоречи на целта за закона, както и на уредбата на института по чл.78 от ГПК. (Определение № 683 от 21.12.2015 г. на ВКС по ч.гр.д. № 5089/2015 г., III г. о., ГК).

Процедурата за изменяне в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски - чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт. Интересът в това производство е материален, но не и самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска 3 кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно разноските. Противното ще противоречи на целта за закона, както и на уредбата на института на разноските, уреден в чл.78 и следващите от ГПК.

Становището за недължимост на разноските в частното производство, с предмет частна жалба срещу определение по чл. 248 от ГПК, се поддържа и в трайната съдебна практика на Върховния касационен съд на Република България /ВКС/, обективирана например в Определение № 60189 от 28.06.2021 г. на ВКС по ч.гр.дело № 2779/2020 г., IV г.о., ГК, Определение № 218 от 03.08.2020 г. на ВКС по ч.гр.дело № 872/2020 г., IV г.о., ГК, Определение № 60295 от 17.11.2021 г. на ВКС по ч.гр.дело № 2625/ 2021 г., IV г.о., ГК, Определение № 60379 от 22.12.2021 г. на ВКС по ч.гр.дело № 1495/ 2021 г., III г.о., ГК и други/.

Предвид гореизложеното, на въззивника „*** ЕООД, ЕИК *** не следва да му се присъждат разноски пред въззивната инстанция за производство по чл.248 от ГПК, поради което предявената молба следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното, съставът на ОС-Враца

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 8450/15.11.2024 г. от В. К. Х. - Н. –управител на „*** ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, чрез адв.К.К. с адрес за съобщения: ***, с искане за допълване по реда на чл. 250 от ГПК на Решение № 526/10.10.2024г. постановено по ВГД № 576/2024г. по описа на ОС-Враца, с постановяване на отделен диспозитив, с който изрично да се отмени Определение № 1080/18.06.2024 г. по гр. д. № 713/2024 г. на PC - Враца, постановено по реда на чл.248 от ГПК в частта за разноските.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 8450/15.11.2024 г. от В. К. Х. - Н. –управител на „*** ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, чрез адв.К.К. с адрес за съобщения: *** с искане за допълване по реда на чл.248 от ГПК на Решение № 526/10.10.2024г. постановено по ВГД № 576/2024г. по описа на ОС-Враца, с осъждане на В.

С. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** да заплати на „*** ЕООД разноски за държавна такса в размер на 15,00 лв. и адвокатски хонорар от 500,00 лв., извършени от дружеството по въззивна частна жалба срещу Определение № 1080/18.06.2024 г. по гр. д. № 713/2024 г. на PC – Враца.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5