Решение № 984 от 18.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 984 гр. София, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка И.

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря С.на Д. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка И. Въззивно гражданско дело № 20231100514336 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 17300 от 24.10.2023 г. на СРС, 168 с - в, по гр. д. № 6576/2023 г. са уважени исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, като е отменено уволнението на Н. Л. О., ЕГН : **********, извършено със заповед № 38/12.12.2022 г., на изпълнителния директор на „Топлофикация София" ЕАД, ЕИК 831609046, ищцата е възстановена на заеманата длъжност - ръководител отдел „Стопански клиенти“ и е присъдена сумата 15 021, 85 лв., представляваща обезщетение за оставането без работа на 13.12.2022 г. и за периода от 18.01.2023 г. до 12.05.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 07.02.2023 г. до окончателното плащане, а ответникът е осъден за плащане на разноски на ищцата и на СРС.

С решението искът по чл. 225, ал. 1 КТ е отхвърлен за разликата над размер от 15 021, 85 лв. до пълния предявен размер от 16 590 лв. В тази част решението не се оспорва от ищцата и е влязло в законна сила.

Решението се обжалва от ответника „Топлофикация София“ ЕАД в частите, в които исковете са уважени. В жалбата се излагат доводи, че в тези части решението е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Ответникът поддържа, че неправилно СРС е достигнал до извод, че не е доказано основанието за прекратяване на договора. Основно се излагат аргументи, че съдът не е обсъдил всички събрани в производството доказателства в тяхната съвкупност, в това число свидетелските показания, събрани по делото, като е допуснал нарушение на чл. 172 ГПК при обсъждането им съвкупно с останалите доказателства.

1

Излага доводи, че не е съобразено дали двете групи разпитани свидетели са възприели непосредствено релевантните за спора факти, касаещи качествата на ищцата за изпълнение на работата й. Не е взето предвид, че времевият период, в който работодателят е направил преценка за липсата на качества на служителя, е от месец март 2022 г. до прекратяване на договора през м. 12.2022 г. Съдът е игнорирал неоснователно показанията на свидетеля С., която е очевидец, а са съобразени показания на свидетелката К.И., която не е служител на дружеството в този период.

Неоснователно съдът е приел, че е налице заинтересованост на свидетелите. Счита, че съдът не е длъжен да възприеме показанията на свидетелите, но следва да изложи мотиви защо ги кредитира и дали съответстват на останалите доказателства по делото, както и в какво се изразява тяхната заинтересованост. Поддържа основно доводи, че съдът не е направил анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства в цялост. Счита, че неоснователно е уважен и иска за присъждане на обезщетение за оставане без работа след прекратяване на договора по чл. 225, ал. 1 КТ без да излага конкретни доводи по този въпрос и решението в тази част е необосновано. Моли да се отмени оспореното решение и да се отхвърлят изцяло исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, като претендира направените по делото разноски за две инстанции. Прави се възражение за прекомерност на разноските на ищцата, по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемата страна - ищцата Н. Л. О., чрез представителя си, е оспорила жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. В него се поддържа, че решението е законосъобразно, постановено при правилно приложение на материалния закон и след обсъждане на събраните по делото доказателства в цялост. Излага доводи, че съдът не е допуснал нарушения на принципите на чл. 172 ГПК при преценка кредитирането на свидетелските показания, а ги е обсъдил заедно с останалите доказателства по делото.

Изразената от СРС воля в мотивите е формирана въз основа преценка на всички писмени и гласни доказателства в съвкупност и при надлежно проведено пълно и главно доказване. Сочи, че съдът е съобразил правилно нормата на чл. 172 ГПК и обстоятелството, че свидетелите са били в трудовоправна връзка с ответника през периода. Съдът правилно не е допуснал доказателства, които не са били относими към конкретния правен спор. Поддържа също, че от изложеното в жалбата не е ясно в какво се състои порока на съдебния акт. Счита, че претенцията за заплащане на обезщетение за оставане без работа също е установена по основание и размер и законосъобразно е уважена с решението. Счита, че в жалбата не са изложени конкретни аргументи относно тази претенция. Моли да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски, съгласно списък.

СГС, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема за установено следното :

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта – само в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът следи и за нарушения на императивните материално правни норми.

Съдът се е произнесъл по искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, вр. с чл. 225, ал.

1 КТ, за отмяна прекратяване на трудов договор, извършено на основание чл. 328, ал.

1, т. 5 КТ, за възстановяване на заеманата преди това длъжност и заплащане на обезщетение за оставане без работа в срок след прекратяването.

Решението се оспорва в частите, в които исковете са уважени. Решението е 2 валидно и допустимо постановено в оспорените части. Не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

СРС е приел за безспорно с доклада по делото и се установява от представените по делото копие на трудова книжка, трудов договор и допълнителни споразумения приети пред него, че страните са били обвързани от трудово правоотношение по договор № 62/31.08.2011 г., по който Н. Л. О. е назначена на длъжност „Специалист контрол приходи" в „Топлофикация София" ЕАД, а с допълнително споразумение от 12.06.2020 г. е преназначена на длъжността „Ръководител отдел „Стопански клиенти".

Не е спорно също така, че със заповед № 38/12.12.2022г. трудовото правоотношение на Н. Л. О. е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ – поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата. Безспорно е също, съгласно твърденията на ищцата в исковата молба, че заповедта й е връчена при отказ на 12.12.2022 г., с отбелязване, че ищцата не е запозната с доклада, цитиран в нея.

Пред СРС е представен и доклад от П.Т., и. д. директор дирекция „ОКУВ“ и пряк ръководител на ищцата, в който е посочено, че последната не притежава професионални и личностни качества за управление на отдел „Стопански клиенти".

Във връзка с иска за обезщетение пред СРС е прието заключение на ССчЕ, която е оспорена само по принцип от ответника, без ангажиране на други доказателства във връзка с оспорването, както и е направена констатация по оригинала на трудовата книжка на ищцата в съдебна заседание на 30.06.2023 г.

По основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, като съобрази поддържаните в жалбата на ответника възражения за липса на пълна преценка на събраните пред СРС доказателства във връзка с приложеното от работодателя основание, въззивният съд намира следното от правна страна :

По същество по иска за отмяна на уволнението, извършено на основание чл.

328, т. 5 КТ следва да се посочи, че изцяло в доказателствена тежест на работодателя е да установи законосъобразнот о прилагане на това обективно основание за прекратяване на трудовия договор, т. е., че към момента на прекратяване на договора ищцата не е притежавала определени професионални или личностни качества за ефективно изпълнение на работата си. (решение № 165 от 06.11.2011 г. по гр. д. № 1611/2009 г. на ІV г. о. на ВКС; решение № 800 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 776/2009 г. на ІV Г. О. на ВКС и др.).

Въззивният съд намира, че при приложеното от ответника основание за прекратяване по чл. 328, ал. 1, т 5 КТ, конкретните мотивите на работодателя за прекратяване на договора на посоченото основание са от значение за преценката на законосъобразността на прекратяването, което е предмет на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и се изследва от съда в рамките на това производство.

Фактическият състав на уволнителното основание - чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ изисква кумулативната наличност на три елемента - липса на качества на съответния работник или служител, неефективно изпълнение на работата и причинна връзка между тях. Основанието има обективен характер - не е необходимо да е налице вина на служителя за да се приложи. По тази причина константната съдебна практика приема, че заповедта за уволнение следва да бъде мотивирана, т. е. в нея следва да се изложат конкретните качества, които липсват на лицето, с оглед изискванията на работата, за която е сключен трудовия договор. Задължението за излагането на мотиви към заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е свързано с осигуряване на 3 възможност служителя да защити правата си при оспорване на прекратяването.

Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в т. 3 от ТР № 4 от 01.02.2021 г. по тълк. д. № 4/2017 г., ОСГК на ВКС, „в заповедта за прекратяване на трудов договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ работодателят е длъжен да посочи липсващите качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата чрез изброяването им или като посочи начина, по който работникът се справя с възложената работа“. Прието е още, че съдържанието на това понятие включва трайно неизпълнение на трудово задължение в качествено, количествено или във времево отношение, причинено от липса на знания, умения или навици. Доколкото всяко отделно по вид неизпълнение, както и всяка отделна липса на знания, умения или навици, биха могли да станат причина за прекратяване на трудовия договор, за да индивидуализира волеизявлението при прекратяване на трудовия договор на посоченото основание, работодателят следва да посочи фактическата причина за прекратяване на договора. В ТР № 4/2021 г. ВКС е приел също така, че за да е налице индивидуализация на волеизявлението, достатъчно е в писмената заповед за прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ да се изброят кои знания, умения или навици липсват или да се посочи в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата – начинът, по който работникът се справя с възложената работа.

Тъй като основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е безвиновно - става въпрос за обективна липса на качества, която може да се дължи на недостатъчна образованост, опит или природни дадености като : съобразителност, сръчност, схватливост, концентрация, способност за аналитично и логично мислене, за работа с хора или клиенти, необходими за ефективно изпълнение на трудовата функция. Липсата на качества трябва да отразява трайно състояние в работата на служителя. В резултат на тази липса служителят трябва да не изпълнява или да изпълнява лошо, неточно, бавно, частично своите трудови задължения.

Доколкото качествата на работника могат да бъдат телесни и психични, тяхното наличие или отсъствие очевидно не може да бъде измерено пряко, поради което за тях може да се съди единствено по поведението на работника - неговите действия и бездействия и по получените резултати. Без правно значение е дали несправянето с възложената работа или неизпълнението на определени задължения се дължи на недостатъчно познания, липса на конкретни умения, немарливост, неспособност за работа в екип или други подобни причини, на кумулативното наличие на всички, на някои или само на едно от тях. (решение № 318 от 11.11.2014 г. по гр. д. № 1201/2014 г., г. к., ІV Г. О. на ВКС, решение № 81 от 08.05.2012 г. по гр. д. № 1363/2010 г., г. к., ІV Г. О. на ВКС и др.).

В случая в мотивите на заповед № 38/12.12.2022 г. са изброени причините за прекратяване на договора с ищцата по следния начин :