Решение № 36 от 22.01.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Русе, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Елка П. Цигуларова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20234520202183 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ц. П. Ц., ЕГН: **********, с адрес ***, чрез адв. П. Х. от АК – Велико Търново, със съдебен адрес ***, против Наказателно постановление № 38-0006296/11.10.2023 г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, в частта, с която на жалбоподателя му е наложено наказание „глоба“ в размер на 3 000 лв. на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП, вр. чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „А“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.

Жалбоподателят счита, че обжалваното наказателно постановление е издадено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Нарушението не било индивидуализирано правилно. Наложеното наказание било в максимален размер, но изложените в подкрепа на този извод на административнонаказващия орган мотиви били съвсем схематични.

Следвало да бъдат обсъдени и изложени конкретните обстоятелства и съображения, въз основа на които е достигнал до извода, че деянието се отличава с висока степен на обществена опасност, преценявайки както естеството на деянието, така и също и личността на дееца. Писмените 1 документи, въз основа на които административнонаказващият орган приел, че нарушението е било осъществено, били частни документи, изходящи от трети лица. При извършване на проверката Ц. Ц. оспорил написаното в тях тегло, тъй като на товарния пункт не присъствал лично при претегляне на пътното превозно средство. Нямало как жалбоподателят да е бил сигурен дали техническото средство, с което е била установена общата маса на превозното средство, е било преминало метрологичен контрол, както и дали управляваният от него автомобил е бил претеглен по съответния ред.

Установяване действителното тегло на проверяваното превозно средство следвало да бъде доказано от административнонаказващия орган чрез измерване с измервателно средство, а не само въз основа на представената експедиционна бележка. Моли за отмяната на обжалваното наказателно постановление, а в условията на алтернативност за редуциране на наложеното административно наказание „глоба“ до минимума от 500 лв.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Упълномощеният защитник адв. П. Х. е депозирала молба, в която поддържа жалбата и моли за нейното уважаване. Приложената към доказателствената съвкупност Кантарна бележка № 665565/02.08.2023 г. не била подписана от жалбоподателя Ц., нейното съдържание било оспорено от него и не следвало да бъде ценено като писмено доказателство, защото нямало доказателствена стойност. В АУАН и НП било посочено, че претоварването на композицията било с 12 900 кг, което жалбоподателят оспорвал като констатация, защото при извършването на проверката Ц. Ц. не присъствал лично при претегляне на пътното превозно средство на товарния пункт, нямало как той да е бил сигурен дали техническото средство, с което е била установена масата на превозното средство, е било преминало метрологичен контрол, както и дали управляваният от него автомобил бил претеглен по съответния ред. Ц. не знаел, че извършвал превоз на товар с композиция от МПС с две оси и ППС с три оси, с обща маса на състава, надвишаваща допустимата норма от 40 т на МРРБ, като това се потвърждавало и от представената към преписката товарителница № 0005884, в която от водача било вписано тегло „0“. Не се установявало от събраните по делото доказателства по несъмнен начин, че претоварването на композицията било с 12 900 кг. . За твърдяното извършено нарушение се предвиждало наказание „глоба“ в размер от 500 до 3 000 лв., като наказващият орган е 2 решил да наложи наказанието в максимален размер. Не било отчетено обстоятелството, че жалбоподателят за периода 01.01.2008 г. до 02.08.2023 г. нямал извършени други нарушения в сферата на автомобилните превози, а и административнонаказващият орган не бил представил такава справка, поради което следвало да се приеме, че това нарушение било първо за жалбоподателя. Не били обсъдени в пълнота отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства, както и степента на превишаване на максималната допустима маса, която в този случай била превишена само с 32,2%, което обуславяло по-нисък размер на административното наказание, а не максимален такъв. Моли за отмяната на наказателно постановление в обжалваната част, алтернативно за редуциране на наложеното наказание в обжалваната част до законоустановения минимум. Претендира разноски за производството.

Административнонаказващият орган директора на РД „Автомобилна администрация“ – гр. Русе, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Районна прокуратура – Русе, редовно призовани, не изпращат представител.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 13.11.2023 г. по пощата, при положение че Наказателното постановление е било връчено на нарушителя на 30.10.2023 г., поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Наказателно постановление № 38-0006296/11.10.2023 г. на директора на РД „Автомобилна администрация“ – Русе е издадено за това, че при извършена проверка от контролните органи на РД „АА“ – Русе на 02.08.2023 г. в гр. Русе, на КПП „Русофили“, в посока гр. Русе, жалбоподателят Ц. управлявал съчленено ППС, състоящо се от товарен автомобил „СКАНИЯ Р730“, с рег. № СВ 5999 ТВ, от категория N3, оборудвано с дигитален тахограф № 1119305, с прикачено към него полуремарке „ШМИТЦ СЦБ СЗД“, с рег. № ВТ 3289ЕЕ от категория О4, като извършвал обществен превоз на товари – въглища, на територията на Р България по маршрут Девня-Русе, за което разполагал с пътен лист № 0017726/01.08.2023 г. и товарителница № 0005884/02.08.2023 г., като в хода на проверката било установено, че за 3 периода 02.08.2023 г., от 0,00 ч до на 07,12 ч на същия ден, без информация за периодите на „управление“, „почивка“, „разположение“ или „друга работа“, както и че управлявал състав от ППС с обща маса на състава от 52 900 кг, която надвишавала с 12 900 кг допустимата максимална маса от 40 000 кг, установена в чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „А“ от Наредба № 11/03.07.2001 г.

От приложените по делото доказателства и разпита на актосъставителя, се установи следната фактическа обстановка:

На 02.08.2023 г. жалбоподателят Ц. Ц. потеглил от гр. Девня за гр.

Варна, където на Пристанище Варна следвало да бъде натоварена управляваната от него товарна композиция - товарен автомобил „СКАНИЯ Р730“, с рег. № СВ 5999 ТВ, от категория N3, оборудвано с дигитален тахограф № 1119305, с прикачено към него полуремарке „ШМИТЦ СЦБ СЗД“, с рег. № ВТ 3289ЕЕ от категория О4, с антрацитни въглища.

Натоварването било извършено на същия ден в 03,18 ч, като преди това, в 03,02 ч, композицията била претеглена без товар, за да се установи теглото на тарата. Кантарът отчел брутно тегло 52 900 кг. С този товар и с гореописаната товарна композиция жалбоподателят отпътувал за гр. Русе, където бил товарополучателят.

На същата дата, около 07,00 ч., св. К. Ц. участвал в екип инспектори към РД „АА“ – Русе, на които им било възложено със заповед на директора да осъществяват контрол върху нормите на претовареност на преминаващите ППС. На тази дата екипът спрял за проверка съчленено ППС, състоящо се от товарен автомобил „СКАНИЯ Р730“, с рег. № СВ 5999 ТВ, от категория N3, оборудвано с дигитален тахограф № 1119305, с прикачено към него полуремарке „ШМИТЦ СЦБ СЗД“, с рег. № ВТ 3289ЕЕ от категория О4, което било управлявано от жалбоподателя Ц. Ц.. Същият представил намиращите се у него превозни документи, сред които били пътен лист № 0017726/01.08.2023 г., товарителница № 0005884/02.08.2023 г. и кантарна бележка № 665565/02.08.2023 г. Инспекторите извлекли информацията от дигиталния тахограф и установили, че за 02.08.2023., в часовия диапазон от 0,00 ч до на 07,12 ч, нямало информация за периодите на „управление“, „почивка“, „разположение“ или „друга работа“. От кантарна бележка № 665565/02.08.2023 г. било установено, че масата на товарната композиция била 52 900 кг, което било в нарушение на установената допустима 4 максимална маса съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „А“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. от 40 т.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.

57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.

Съставът на санкционната разпоредба по чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП предвижда наказание за водач, който управлява пътно превозно средство с маса, която надвишава нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. В настоящия случай тези норми са определени в Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, като в чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „А“ е въведено ограничение на максималната маса от 40 т или 40 000 кг. За движение на ППС, превишаващо тази маса, е необходимо разрешение от администрацията, управляваща пътя – по аргумент от чл. 8, ал. 2 от Наредбата.

Неоснователни са развитите от защитата доводи за това, че не следва да бъде кредитирана като доказателство кантарна бележка № 665565/02.08.2023 г. За разлика от производството по чл. 193 ГПК, където страните могат да оспорват автентичността или съдържанието, ако документът е официален и се ползва с материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, съдебното производство по обжалване на наказателни постановления протича по реда на НПК, където такова производство по оспорване не е предвидено и не може на формално основание дадено писмено доказателство да бъде изключено от доказателствения материал. В конкретния случай този документ се е намирал у жалбоподателя и той е бил наясно с неговото 5 съдържание. Като професионален шофьор жалбоподателят следва да е бил наясно и с нормативната забрана за извършване на превоз на товар над 40 000 кг без издадено разрешение за това от собственика на пътя. Тези възражения и оспорвания жалбоподателят е следвало да направи пред товародателя, ако не е бил съгласен с констатираната маса на превозвания товар, каквито твърдения всъщност жалбоподателят е развил, но не е доказал. Същият като правоспособен водач, притежаващ и съответното свидетелство за управление на този състав от пътни превозни средства, т.е. е професионален шофьор, и е следвало да бъде наясно с допустимите максимални маси, при които пътни превозни средства се допускат за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е необходимо да бъде издадено разрешение за движение на тежко ППС. Като професионален шофьор жалбоподателят също така е наясно с отделните видове документи, които съпътстват извършването на превоз на стоки, както и с това какво следва да бъде тяхното съдържание.

От кантарната бележка жалбоподателят е съзнавал, че общото тегло на ППС и товара превишават 40, т, както и обстоятелството, че липсва издадено надлежно разрешително и документ установяващ плащането на съответна такса за движение на тежко ППС, по отношение на товарния автомобил и товара за 02.08.2023 г., и въпреки наличните представи и предадения нему документ, удостоверяващ това обстоятелство, предприел управление на ППС – МПС с две оси и свързано полуремарке с три оси с обща маса, надвишаваща определените норми в наредбата посочена по-горе. Не могат да бъдат приети за основателни изложените от жалбоподателя съображения, че щом в товарителницата е било записано тегло „0“, той е не е съзнавал, че композицията е била претоварена. Налице е друг документ, чието предназначение е именно точно да удостовери теглото на товара – кантарна бележка, която очевидно е издадена от автоматизирано устройство, и съдържа данни за товародателя, за получателя, за превозното средство, за брутното, нетното и теглото на превозното средство, както и за използваното средство за претегляне, с неговия модел и сериен номер. Кантарната бележка съдържа и подпис на оператора. Съдържат се данни за датата и часа на претеглянето, които съчетани с останалата посочена информация, еднозначно обвързват тази кантарна бележка с процесния обеществен превоз на товари. Под името на получателя пък присъства и думата „претоварен“. Не се оспорва, че кантарната бележка е била у жалбоподателя, в качеството му на водача на 6