Решение № 5537 от 13.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5537 гр. Пловдив, 13.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20245330120476 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба от „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК 203374133, против П. И. Ж., ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл.

143, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 400 лева – главница по Договор за потребителски кредит № ***, сключен между ответника и „Стик Кредит“ АД; 12 лева – договорна лихва за периода от * до 22.10.2021 г.; 134.53 лева – обезщетение за забава за периода от 22.10.2021 г. до 28.06.2024 г., които вземания по посочения договор са прехвърлени съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 12.07.2023 г., от „Стик Кредит“ АД на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 23.07.2024 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 6333/24.07.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 12830/2024 г., по описа на Районен съд – Пловдив.

В исковата молба ищецът твърди, че между „Стик Кредит“ АД и ответника бил сключен Договор за потребителски кредит № ***. Договорът бил сключен от разстояние при съответно приложение на нормите на ЗПФУР. По силата на цитирания договор, ответникът усвоила сумата от 400 лева, при годишен процент на разходите от 42.58 %. Сумата следвало да бъде върната в срок до 22.10.2021 г. на 1 месечна вноска.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 12.07.2023 г., „Стик Кредит“ АД е прехвърлило на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД вземанията по договора за кредит. Длъжникът бил уведомен за осъществената цесия. В случай, че се приеме, че длъжникът не е уведомен за прехвърлянето на вземането, моли се това да бъде сторено в хода на исковия процес, което обстоятелство да бъде съобразено на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при постановяване на акта по същество на спора.

Твърди се, че ответникът не е изпълнил задълженията си по посочения договор, поради което дължи и мораторна лихва върху главницата в горепосочения размер.

1

В тази връзка било образувано заповедно производство по ч. гр. д. № 12830/2024 г., по описа на РС – Пловдив, по което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Посоченото обусловило правния интерес за ищеца от предявяване на настоящите установителни искове.

С оглед изложеното е направено искане така предявените искове да бъдат уважени.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор на исковата молба.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 12830/2024 г. по описа на ПРС, VІІІ гр.с. в полза на ищцовото дружество е издадена Заповед № 6333/24.07.2024 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, за следните суми: 400 лева – главница по договор за потребителски кредит № ***, сключен със „Стик Кредит“ АД, вземанията, по който са прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 12.07.2023 г.; 12 лева – договорна лихва за периода от * – 22.10.2021 г.; 134.53 лева – обезщетение за забава за периода от 22.10.2021 г. до 28.06.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.

410 ГПК до изплащането.

Заповедта е връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК.

Предвид изложеното, предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Относно тяхната основателност, съдът намира следното:

За да бъдат уважени така предявените искове, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване: че между „Стик кредит” АД и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит от посочената дата, при спазване на законовите изисквания и зачитане правата и интересите на потребителя, по който е предоставена съответната парична сума, която е усвоена и е настъпил падежът за погасяването й; наличието на валидна уговорка за връщане на кредита, ведно с договорна лихва и настъпили предпоставки за начисляването й за исковия период. По отношение на претенцията за заплащане на мораторна лихва, ищецът следва да установи наличието на главен дълг, настъпването на уговорения ден за изпълнение на паричното задължение, както и размера на претенцията за исковия период. Ищецът следва да докаже пълно и главно валидно прехвърляне на вземанията в негова полза, както и, че длъжникът е уведомен за цесията от цедента.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да докаже обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания, а при установяване на горните предпоставки от ищеца - следва да докаже, че е погасил задълженията си в срок.

По делото е приет на хартиен носител – Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия предоставен от разстояние № * от *, неподписан от страните, според който заемодателят предоставя на заемателя кредит под формата на паричен заем, съгласно условията на този договор в следния размер: 400 лева, представляващ максималния размер а главницата, която може да бъде усвоена по време на действие на договора за разрешения лимит по кредитната линия. Размерът на първия транш по кредитната линия: подаване на заявление за кредит, одобрение от Кредитора и сключване да Договор за кредит.

Посечен е лихвен процент по кредита: 0 % и ГПР – 0.%; обща сума, дължима от потребителя по първия отпуснат транш – 400 лева ; срок за погасяване на първи транш: 30 дни; информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните 2 вноски: посочена в Приложение № 2 – Погасителен план към договора; лихвен процент, който се прилага при просрочени плащания: 10 %; обезпечения: да – поръчител или банкова гаранция. Посочено е още, че неразделна част от Договора са Приложение 1 – Заявление за кредит, Приложение 2 – Погасителен план и Общи условия на договора за потребителски кредит предоставен от разстояние и Приложение 2 – Погасителен план съдържа условията за изплащане на кредита, вкл. размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски. Според чл. 5 от Договора, кредиторът предоставя на потребителя сумата по кредита в деня на сключване на договора, по избран от последния в заявлението за кредит начин, измежду: банков превод по посочена от потребителя банкова сметка или на каса на Изи Пей.

Приложени са на хартиен носител и погасителен план по договор за кредит № *** и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, неподписани от страните.

Представени са и Общи условия, уреждащи отношенията между „Стик-кредит“ АД и неговите клиенти, по повод предоставяните от дружеството финансови услуги (заеми) от разстояние, приети с Решение на СД, проведено на 29.05.2020 г., неподписани от страните.

В раздел VІІІ, чл. 32 от ОУ, изрично е посочено, че проектът на договора за кредит се предоставя на потребителя на хартиен носител. Потребителят трябва да прочете договора и ако го приеме, трябва да подпише собственоръчно всяка страница. Едва след подписване на Договора за кредит, може да се премине към усвояването на сумата по него. Според чл.

33 от ОУ, кредиторът предоставя кредита в сроковете и по начина, уговорени в договора за кредит. В случай, че в Договора за кредит не е посочено друго, сумата по кредита се превежда по банкова сметка на Потребителя в рамките на 24 часа от сключване на договора.

По делото е приета като писмено доказателство и неподписана от страните разписка за извършено плащане /л.32 гръб/ от *, с наредител „Стик Кредит“ АД и получател П. И. Ж., за превод в полза на П. И. Ж., с основание „паричен превод към Изипей: усвоен кредит № *“, за сумата от 400 лева.

Съгласно чл. 6 ал. 1 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Разпоредбата на чл.

18, ал. 2 ЗПФУР предвижда, че за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис. В настоящия случай кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е била изцяло електронна.

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПФУР, преди потребителят да бъде обвързан от предложение или от договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да го уведоми своевременно за всички условия на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и да му предостави информацията по чл. 8 и чл. 9 на хартиен или на друг, траен носител, достъпен за потребителя. Следователно твърдените от ищеца действия в тяхната последователност биха били достатъчни, за да се установят предпоставките за сключване на процесния договор с ответника, ако се докаже изпълнението на посочените в горната разпоредба условия, но най-вече, че цялата информация, съдържаща се в разпоредбата на чл. 10 ЗПФУР действително е била получена по описания начин от ответника. Тъй като ищецът твърди, че информацията, свързана със сключване на договора и извършените потвърждения от страна на ответника, е извършвано по електронен път на електронните адреси на страните, то за да произведе действие тази размяна би следвало ищецът да докаже, че това е извършвано съобразно изискванията на Закона за електронния 3 документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ, с предишно наименование – Закон за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП//. Според трайната и непротиворечива съдебна практика, разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ приравнява електронния документ на писмения му аналог, поради което връчването на писмените изявления следва да намери приложение и относно електронните документи. В конкретния случай с оглед предвиденото в чл. 6 и чл. 7 от същия закон следва, че релевантният момент за преценка на последиците от изявленията, служебната информация и прикачени файлове, е получаването на електронната поща. С постъпването на цялата тази електронна информация, на електронните адреси на страните се счита, че всяко изявление и/или съответния прикачен документ са приети от адресата – чл. 10 ЗЕДЕУУ. Без значение е, дали или кога е отворено съобщението – съдържанието му се счита за узнато от адресата от датата на постъпването, съответно от изтеглянето на електронния документ. Следователно, за да се приеме, че договорът е произвел действие между страните, следва да се установи, съобразно приетия от страните начин на комуникация, че са изпълнени изискванията на посочените разпоредби от ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, т.е. че задължителната за сключване на договора информация е достигнала до потребителя.

В конкретния случай не са представени и приложени по делото документи, свързани с твърдяната от ищеца размяна на информация. Не се установява съдържанието на изпратените имейли и СМС-и.

От представения по делото договор не се удостоверява авторството на извършеното електронно изявление, за да се приеме, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение.

Липсват, както разпечатки, така и информация за изпратена от страна на ответника заявка. Липсват доказателства по делото, че действително е направено такова искане от ответника, като приетите по делото като писмени доказателства /л. 18 гръб -22/ – данни за кредита, ел. писма, изпратени от кредитора, представляват частни свидетелстващи документи, удостоверяващи изгодни за представилата го страна факти, поради и което не се ползва с материална доказателствена сила.