Решение № 4395 от 29.04.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 4395

Хасково, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - IX състав, в съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

БИЛЯНА ИКОНОМОВА

При секретар ЙОРДАНКА ПОПОВА и с участието на прокурора ПАВЕЛ ЙОРДАНОВ ЖЕКОВ като разгледа докладваното от съдия БИЛЯНА ИКОНОМОВА административно дело № 20257260700796 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 84 и следващите от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.

Образувано е по жалба на М. А. А., [държава], против Решение № 2305/07.03.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/.

Изложени са твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение. Същото било постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон. Не била обсъдена хипотезата на чл. 8, ал. 6 ЗУБ, като твърди, че от всеки конфликт най-потърпевши и безпомощни били представителите на цивилното население. Позовава се на публикация на Върховния комисар на ООН за бежанците, на решения по дела С-285/2012 и С-406/22. Нарушени били принципът на предвидимост и последователност по чл. 13 АПК, разпоредбите на чл. 75, ал. 2 ЗУБ и чл. 7, ал. 2 АПК. Моли за отмяна на акта.

В съдебно заседание жалбоподателят М. А. А., редовно призован, се явява лично и се представлява.

Жалбоподателят заявява, че е избягал от войната и бил пострадал лично от нея. Бил [семейно положение], с четири деца, с които заедно избягали от [държава], като те били в [държава] със съпругата му без абсолютно никакви права. Живеели нелегално там, нямали здравна защита, нито ходели на училища. Големият бил [възраст] и досега не бил ходил на училище. За него било много важно децата му да пораснат и да могат да учат. През 2015 г. паднала бомба над дома им, като пострадали сестра му и майка му, а той загубил лявата си ръка. Братовчед му бил убит през 2017 г., били 5 братя и 4 сестри, като повечето били в [държава], единият от братята му - в [държава], друг – в [държава].

Чрез процесуалния си представител се поддържа изложеното в жалбата и моли за отмяна на акта. Съгласно справка № МД-02-200/08.04.2025 г. в началото на март с.ските сили за сигурност били убили поне 830 цивилни лица при атаки. Според с.ската обсерватория за правата на човека общият брой на жертвите достигал до 1311. Неправилен бил изводът на Председателя на ДАБ при МС, че в страната по произход на жалбоподателя не е налице безогледно насилие и че при евентуално завръщане там той не би бил изложен на реална опасност за живота си и респективно за него липсвали предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Жалбоподателят бил пострадал лично и пряко от военните действия – загубил бил лявата си ръка, негов братовчед бил убит. Административният орган въобще не бил обсъдил факта - загуба на крайник вследствие на военни действия.

Ответникът Председател на ДАБ при МС, редовно призован, не се явява и не се представлява. Подробни съображения за неоснователността на жалбата са изложени в писмен отговор.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково, редовно призована, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд - Хасково, като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 22.08.2024 г. М. А. А. от [държава] е поискал международна закрила в Република България. Кандидатът е регистриран като М. /собствено/ А. /бащино/ А. /фамилно/ от *** пол, роден на [дата]. в [държава], адрес – [населено място], обл. *****, [ЛНЧ], етническа принадлежност – а., религия: м. с., семейно положение –[семейно положение].

На 21.10.2024 г. е проведено интервю с М. А. А.. Напуснал [държава] нелегално за [държава] през месец април 2024 г.. Преминал в България нелегално на 13.07.2024 г. сам. Не останал в [държава], не се регистрирал като бежанец, тъй като вече не им давали. Не бил осъждан или арестуван. Роден бил в обл. *****, но от 2014 г. живял в А., обл. Х.. Не сочи да е имал проблеми заради етническа или религиозна принадлежност, не участвал в религиозна организация. Бил [семейно положение] от 2015 г., имал 4 деца, три от тях – родени в [държава], а четвъртото – в [държава]. Семейството му било в [държава] от началото на 2023 г., а той останал заради болната си майка, за която нямало кой да се грижи. После тя останала в ***** при брат му. Завършил девети клас, нямал професия, не бил работил. Не членувал в политическа партия или въоръжена групировка. Служил в армията от 2010 г. до 2011 г. в Д.. Напуснал [държава] заради войната, било лошо икономическото положение, като нямало бъдеще за младите и децата. През 2013 г. паднала бомба върху къщата им и бил ранен в лявата ръка, която била ампутирана от рамото. В къщата имало и други хора, също били ранени. Поради ампутацията не бил работил, помагали братята му или различни организации. Понякога жена му учила децата вкъщи и така се издържали. Имал много роднини и познати, пострадали от войната. През 2017 г. негов братовчед бил убит при бомбардировки в *****. При тях последно имало военни действия през 2017 г., но след влизане на турците вече нямало. Такива имало в ***** и И.. Семейството му било в [държава], тъй като нямали пари да напуснат всички. Не сочи той и неговото семейство да са били заплашвани, нито спрямо тях било оказвано насилие. Не останал в [държава], тъй като там гонели хора без кимлици, а вече не давали такива. Не искал да се връща в [държава] по икономически причини, поради нестабилното положение, опасността от конфликти между кюрди и турци, а навсякъде другаде имало война. Подал молба за закрила в България, за да живее спокойно.

По подробно изложени съображения и предвид справка от 03.02.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ на МС относно с.ска арабска република с Решение № 2305/07.03.2025 г. Председателят на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на М. А. А..

Решението е връчено на адресата му на 19.03.2025 г.

При така установеното от фактическа страна Административен съд - Хасково обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, в указания 14-дневен срок съгласно чл. 84, ал. 3 ЗУБ.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - председателят на ДАБ при МС на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно – за отмяна по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.

На второ място, производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на М. А. А. като чужденец по подадена от него молба за международна закрила /чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗУБ/. Изискано е становище от ДАНС съгласно чл. 58, ал. 10 ЗУБ. В действителност това становище е задължително за органа, който действа в условията на обвързана компетентност, но в случаите, в които се възразява да бъде предоставена международна закрила за чужденец, който представлява заплаха за националната сигурност. Подобно възражение не е обективирано. Следователно, при произнасяне по постъпилата молба органът изследва именно наличието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обективирано в оспорения акт. Проведено е интервю, в хода на което се посочват от молителя факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, като на същия е предоставена и възможност да даде подробни обяснения. По време на интервюто, проведено в присъствието на интервюиращия орган и преводач /чл. 63а, ал. 6 ЗУБ/, и удостоверено с подписите на същите /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/, е съставен протокол /чл. 63а, ал. 3 ЗУБ/, като молителят се подписва под изявлението, че е изложил всички причини, поради което е напуснал страната си и не желае да се върне в нея, че няма какво да добави към казаното по време на интервюто, че текстът е преведен на разбираем за него език и не са съществували комуникативни пречки, както и, че добре разбира смисъла на написаното и няма възражения по него /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/.

Интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище, представено на Председателя на ДАБ за вземане на решение /чл. 74, ал. 1 ЗУБ/. Молбата за предоставяне на международна закрила е разгледана от Председателя на ДАБ индивидуално, обективно и безпристрастно, извършена е преценка за предоставяне на статут на бежанец, разгледана е необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут /чл. 73 ЗУБ/. Взето е решение, с което на молителя М. А. А. се отказват статут на бежанец и хуманитарен статут /чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ/.

Съдът констатира, че в действителност е налице разместване на имената на молителя – бащино и фамилно, които, обаче, се извеждат като изрично вписани в оспорения административен акт - А. /бащино/ и А. /фамилно/, както и от представената по делото административна преписка. Не е налице грешка, която да опорочи волята на административния орган, доколкото по безспорен начин се индивидуализира лицето чужденец, подало молба за международна закрила и жалба срещу индивидуален административен акт, който е неблагоприятен за него.

Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицето - М. А. А., и предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.

На трето място, следва да се извърши преценка за законосъобразността на акта – издаден ли е той в съответствие с материалния закон и неговата цел /чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4-5 АПК/.

1. Извършена е от компетентния орган преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, като е изследван въпросът следва ли да бъде предоставен статут на бежанец.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ „статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея“. Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването /чл. 8, ал. 2, изр. Първо ЗУБ/. В конкретния случай М. А. А. не е обосновал твърденията си за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Не се констатира и, че на същия са нарушени основни права или е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Молителят не заявява да е преследван поради етническата си принадлежност в страната по произход. Не са заявени от него конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че самата принадлежност към религиозната група е достатъчно основание за опасения от преследване. Молителят не е бил арестуван, осъждан или политически ангажиран. Не може да се обуслови извод за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ, при това в държавата му по произход.

Действително след напускане на държавата си по произход са настъпили значими за политическата сцена и местното население събития, но от същите не може да се обосноват опасения от преследване конкретно за жалбоподателя. Липсват данни, че е извършена от чужденеца дейност след отпътуването му, която може да обоснове опасения от преследване. Действията на молителя изцяло и единствено са насочени към получаване на международна закрила. Нещо повече, той е напуснал [държава] заради войната и икономическото положение. Напускането на [държава], а впоследствие и на [държава], е напълно оправдана житейска ситуация, но то е обусловено от причини от личен характер, а не от такива, предпоставящи предоставяне на международна закрила.