Решение № 133 от 28.05.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Бургас, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Светлин Ив. Иванов

Петя Кр. Георгиева при участието на секретаря Карина Г. Трендафилова в присъствието на прокурора Павел Х. Манукян като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242100600358 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХХI от НПК и е образувано по повод въззивна жалба от Я. Й. А. ЕГН ********** от гр.***, област Бургас – подсъдим по НОХД № 1418/ 2021г. по описа на Районен съд – Бургас, чрез упълномощения му защитник адв. Николай Василев от АК – Пловдив, против Присъда № 184 от 15.11.2023г., постановена по същото дело. С присъдата подсъдимият А. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343в ал.2 от НК, за което при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 12 месеца, търпимо ефективно при първоначален „общ“ режим на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, и „глоба“ в размер на 800 лева. Със същата присъда, на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати по сметка на районния съд държавна такса в размер на 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

В жалбата, подадена от подс. А. са наведени общи и неконкретизирани оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на първоинстанционната присъда, с твърдения, че тя е постановена въз основа на повърхностен и едностранчив анализ на доказателствата от страна на районния съд, което е довело до необосновани изводи относно фактите и по правото. Твърди се, че първата инстанция игнорирала множество противоречия 1 и несъвпадения в показанията на разпитаните свидетели, с което допуснала съществено нарушение на правото на защита на подсъдимия. Наред с това се сочи липса на доказателства за обосноваване на категоричен и безпротиворечив извод относно авторството и съставомерността на деянието, наведени са съображения и за неправилно приложение на материалния закон, както и за прекомерна тежест и несъобразеност на наложеното наказание с данните за обществената опасност на подсъдимия и на деянието, както и за неотчитане на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по случая. Претендира се отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова въззивна присъда, с която жалбоподателят да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение, а в условията на алтернативност – отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. С жалбата не са отправени доказателствени искания.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подс.А. не се явява, като от материалите по делото се установява, че той е напуснал пределите на Република България още по време на първоинстанционното съдебно производство и са налице данни, че се намира в Затвора ***, Федерална република Германия.

Упълномощеният му защитник поддържа жалба с изложените в нея съображения, заявява, че подс. А. знае за воденото срещу него в Република България наказателно производство, като е давал лично обяснения пред районния съд посредством видеоконферентна връзка. За пръв път пред въззивната инстанция защитникът релевира съображения за изтекла абсолютна давност за наказателно преследване, и отправя искане първоинстанционната присъда да бъде отменена, а наказателното производство срещу подсъдимия да бъде прекратено на това основание. Наред с това, претендира за отмяна и на постановеното от районния съд на 15.11.2023г. протоколно определение, с което на основание чл.68 ал.1 от НК е приведено в ефективно изпълнение наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 11 месеца, наложено на подс. Я. А. по НОХД № 1735/ 2015г. по описа на Районен съд – Несебър, което да се изтърпи при първоначален „общ“ режим на основание чл. 57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.

Въззивният прокурор оспорва жалбата, както и изложените за пръв път основания за прекратяване на наказателното производство поради изтичане на абсолютната давност за преследване, като се позовава на разпоредбата на чл.80 ал.1 т.3 от НК. Намира жалбата за неоснователна и по същество, тъй като присъдата, постановена от районния съд, била правилна, доказателствено обоснована, законосъобразна и справедлива с оглед наложеното наказание, поради което предлага тя да бъде потвърдена.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл. 314 НПК, независимо от сочените от страните основания, намери жалбата на подсъдимия за процесуално допустима, тъй като е подадена в установения в чл.319 от НПК преклузивен 15-дневен срок от легитимиран да обжалва субект, чрез упълномощения му защитник, и пред надлежния съд. При служебната проверка на материалите по делото въззивният съд констатира, че жалбата не следва да бъде 2 разглеждана по същество, тъй като междувременно е настъпило предвидено в закона основание за прекратяване на воденото срещу подс. А. наказателно производство, което налага отмяна на обжалваната присъда и на протоколното определение по чл. 68 ал1 от НК от 15.11.2023г.

Първоинстанционното съдебно производство е образувано на 04.03.2021г. въз основа на внесен от прокурор в Районна прокуратура – Бургас обвинителен акт, с който спрямо подс. Я. А. е повдигнато обвинение за това, че на 26.09.2016 г. на път 7908 от с.Димчево, община Бургас, в посока с.Твърдица, община Бургас, управлявал моторно превозно средство – л.а. „Дачия“ рег. № ******* без съответно свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, наложено с Наказателно постановление № 15-0304001174 от 05.06.2015г., издадено от Началника на РУ на МВР – Несебър, влязло в законна сила на 04.04.2016г. – престъпление по чл.343в ал.2 от НК.

Съгласно редакцията на чл.343в ал.2 от НК, действаща към процесната дата и понастоящем, предвиденото в този текст престъпление по транспорта се наказва с „лишаване от свобода“ от 1 до 3 години, и с „глоба“ от 500 до 1200 лева. По силата на разпоредбата на чл.80 ал.1 т.4 от НК, наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на 5 години за деяние, наказуемо с „лишаване от свобода“ повече от 1 година. Съпоставителния анализ на цитираната разпоредба с правилото по чл.80 ал.1 т.3 от НК, което предвижда наказателното преследване да се изключва, ако не е възбудено в продължение на 10 години за деяния, наказуеми с „лишаване от свобода“ повече от 3 години, мотивира въззивния съд да сподели становището на защитника, че обикновеният давностен срок за наказателно преследване за престъплението по чл.343в ал.2 от НК е 5 години, тъй като предвиденото за това престъпление наказание „лишаване от свобода“ е повече от 1 година, но не е повече от 3 години, а максимумът му е точно 3 години. Следователно, абсолютната давност за наказателно преследване на това престъпление, според правилото на чл.81 ал.3, във връзка с чл.80 ал.1 т.4 от НК, възлиза на 7 години и 6 месеца, и съгласно чл.80 ал.3 от НК, давността е започнала да тече от довършване на деянието, т.е. от 27.09.2016 г.

След внимателен преглед на събраните по делото доказателства съдът приема, че към датата на въззивното съдебно заседание – 10.05.2024г., действително е изтекла предвидената в закона абсолютна давност за наказателно преследване на престъплението по чл.343в ал.2 от НК, за което подс. А. е привлечен да отговаря. Обикновеният давностен срок от 5 години е изтекъл на 27.09.2021г., но междувременно теченето му е било многократно прекъсвано с предприетите от органите на досъдебното производство действия по смисъла на чл.81 ал.2 от НК за наказателно преследване на А., включително с внесения на 04.03.2021г. обвинителен акт срещу него. Към 27.03.2024г., обаче, независимо от прекъсванията на давността, от довършване на престъплението са изтекли 7 години и 6 месеца, равняващи се на установения в закона срок на абсолютната давност, след изтичането на който наказателното преследване на подсъдимия за извършеното престъпление е недопустимо, а 3 висящото наказателно производство подлежи на прекратяване – основание по чл.24 ал.1 т.3 от НПК. Същевременно, подсъдимият А. не е направил изрично искане, включително и чрез упълномощения си защитник, производството да продължи и да приключи с присъда, поради което липсват основания наказателното производство да продължава и жалбата да подсъдимия да бъде разглеждана по същество.

При упоменатите факти, постановената от Районен съд – Бургас присъда, с която подс. А. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.343в ал.2 от НК, и са му наложени кумулативно наказания „лишаване от свобода“ за срок от 12 месеца при първоначален „общ“ режим, и „глоба“ в размер на 800 лева, както и протоколното определение от 15.11.2023г., с което на основание чл.68 ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 11 месеца, наложено на подс. А. по НОХД № 1735/ 2015г. по описа на Районен съд – Несебър, следва да бъдат отменени, а воденото срещу подсъдимия наказателно производство следва да бъде прекратено.

Така мотивиран, на основание чл.334 т.4 вр. чл.24 ал.1 т.3 от НПК, вр. чл.81 ал.3 вр. чл.80 ал.1 т.4 от НК, Бургаският окръжен съд, І въззивен състав РЕШИ:

ОТМЕНЯ Присъда № 184 от 15.11.2023г., постановена по НОХД № 1418/ 2021г. по описа на Районен съд – Бургас, с която подс. Я. Й. А. ЕГН ********** е признат за виновен за осъществено на 26.09.2016 г. престъпление по чл.343в ал.2 от НК, и са му наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от 12 месеца при първоначален „общ“ режим, и „глоба“ в размер на 800 лева, както и постановеното по същото дело протоколното определение от 15.11.2023г., с което на основание чл.68 ал.1 от НК е приведено в ефективно изпълнение наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 11 месеца, наложено на подс. А. по НОХД № 1735/ 2015г. по описа на Районен съд – Несебър.

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НОХД № 1418/ 2021г. по описа на Районен съд – Бургас поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване.

Решението подлежи касационно обжалване и протестиране пред Върховния касационен съд в 15-дневен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4