Решение № 1546 от 08.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1546 гр. Пловдив, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20235300502149 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Обжалвано е Решение № 147/24.04.2023 г., постановено по гр. д. № 920/2022 г. по описа на РС Асеновград, I гр. състав, с което "ХИК-91-*** С-ИЕ" СД – гр. Пловдив, ЕИК 825010394 е осъден да заплати на С. Д. Г. ЕГН ********** сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на претърпяна трудова злополука, настъпила на 05.12.2021 год. в гр. ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното й заплащане, както и направените разноски за производството по делото, като за разликата над присъдената сума от 20 000 лв. до пълния претендиран размер от 100 000 лв. искът е отхвърлен.

Съдът е сезиран с две въззивни жалби.

Жалбоподателят С. Д. Г. ЕГН ********** обжалва решението на първоинстанционният съд, в частта, с която се отхвърля предявения иск с правно основание чл.200 КТ , за разликата над присъдения размер от 20 000лв до претендиран размер от 50 000лв, като неправилно и незаконосъобразно, по съображения подробно изложени в жалбата. Навежда оплаквания, че в обжалваната част атакуваният акт е неправилен, необоснован и немотивиран, че първоинстанционният съд неправилно е приложил установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост и определеното обезщетение не отговоря на степента на търпените от него болки и страдания. Твърди се, че районният 1 съд е определил обезщетение в занижен размер, тъй като не е отчел правилно тежестта на причинените телесни увреждания и трайните последици от тях, както и на преживените болки, страдания и неудобства. Моли да се отмени първоинстанционния акт в обжалваната част, като вместо това въззивният съд уважи претенцията, като му присъди допълнително още 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. Претендират се разноски, съгласно представения списък с направени такива. Прави се възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

Ответникът по тази жалба "ХИК-91-*** С-ИЕ" СД – гр. Пловдив, ЕИК 825010394 заявява становище за неоснователност на същата, моли решението на първата инстанция в тази част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Жалбоподателят "ХИК-91-*** С-ИЕ" СД – гр. Пловдив, ЕИК 825010394, обжалва решението на първоинстанционният съд в частта , с която е уважен искът на С. Д. Г. за обезщетение за неимуществени вреди, с оплаквания за неправилност и необоснованост по съображения подробно изложени в жалбата. Твърди се, че решението е постановено в противоречие с материалия закон и със задължителната практика на ВКС, при необсъждане на всички доказателства по делото. Поддържа възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на работника, твърди се, че последният има изключителна вина за настъпването на злополуката, поради проявена груба небрежност. Оспорва се размерът на присъденото обезщетение като завишен с оглед действително настъпилите за ищеца вреди.Моли се да се отмени първоинстанционният акт, в частта с която е уважена претенцията на ищеца като вместо това се отхвърли иска като неоснователен, при условията на евентуалност да се намали размера на обезщетението, поради съпричиняване на вредоносния резултат от страна на работника. Претендират се разноски, съгласно представения списък с направени такива.

Ответникът по тази жалба С. Д. Г. заявява становище за неоснователност на същата, моли да се потвърди акта на първоинстанционният съд в тази обжалвана част, като правилен и законосъобразен.

Решението на първоинстанционния съд, в частта с която са отхвърлени претенциите за разликата над 50 000лв до 10 000лв, не е обжалвано и не подлежи на въззивен контрол.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбите, намира за установено следното:

Жалбите са подадени в законния срок, от страни имащи правен интерес да обжалват, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явяват процесуално допустими и като такива следва да бъдат разгледани по същество.

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по иск с правна квалификация чл. 200 от КТ вр. чл.86 ЗЗД, предявен от С. Д. Г. ЕГН ********** против "ХИК-91-*** С-ИЕ" СД – гр. Пловдив, ЕИК 825010394. Ищецът твърди, че при 2 осъществяване на трудовите функции, възложени му по съществувало между страните трудово правоотношение, показалецът на дясната му ръка останал затиснат от машината, на която работел. В резултат на това му било причинено увреждане, изразяващо се в травматично ампутиране на дисталната фаланга на втори десен пръст. Бил приет в болница УМБАЛ „***“ в гр. Пловдив, където е била извършена операция. Няколко дни след това, се наложило да му бъде направена нова операция в УМБАЛ „***“, поради силните болки, които изпитвал. В продължителен период след операциите, ищецът продължавал да изпитва силни болки, имал нужда от помощ в ежедневното обслужване. Страдал от нарушения на съня, тревожност и чувство за малоценност. Срамувал се от вида на дясната си ръка.

Въз основа на изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени в резултат на трудова злополука, настъпила на 05.12.2023 г. в гр. ***, призната с Разпореждане на НОИ, ТП Пловдив; ведно със законната лихва върху сумата, считано от деня на увреждането до пълното й изплащане.

Първоначално искът е предявен като частичен в размер на 30 000 лева от пълния размер от 80 000 лева, като в хода на развилото се първоинстанционно производство е изменен, като е размерът на търсеното обезщетение е увеличен на 100 000 лева.

Ответникът оспорва основателността на исковете. Признава съществуването на трудово правоотношение между страните и настъпването на трудова злополука на посочената дата, при която ищецът е претърпял травматично увреждане, но твърди, че при настъпване на трудовата злополука, ищецът е проявил груба небрежност и с поведението си допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, нарушавайки технологичните правила за безопасност. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен, а в условията на евентуалност - в случай, че бъде уважен, размерът на обезщетението да се определи в понисък от претендирания.

Първоинстанционният съд е уважил предявения иск, като е приел, че макар да е запазена основната функция на крайника, увреждането на здравето е трайно и необратимо, с нарушена фината моторика на дланта Травмата се е отразила негативно и на психическото състояние на ищеца, изпитващ срам и неудобство от физическия си недостатък, като усещането за комплексно страдание е продължило повече от една година. Предвид на това, съдът е приел, че справедливото обезщетение е в размер на 20 000 лева, с която сума ще се репарират реално претърпените вреди с неимуществен характер. Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, съдът е приел за неоснователно, доколкото действията на работника не биха могли да се окачествят като грубата небрежност, тъй като не представляват неполагане на тази дължима грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той проверява само посочените в жалбата правни изводи, 3 законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о.

ГК/

При извършена служебна проверка, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, поради което следва да се пристъпи към проверка на правилността на обжалвания съдебен акт. Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства, поради което съдът постановява акта си на базата на събраните такива пред районният съд, като след преценка им, настоящият съдебен състав изцяло възприема фактическата обстановка установена от първоинстанционния съд, която доколкото е изложена пълно, детайлно и точно, не следва да бъде повторно излагана, а на основание чл.272 ГПК касаещо същата да се препрати към мотивите на първоинстанционния акт.

Отговорността на работодателя при увреждане здравето на работника или служителя има обективен характер и възниква при кумулативното осъществяване на следния фактическият състав: 1 наличие на трудово правоотношение между работодателя и пострадалия работник/служител; 2 професионално заболяване или трудова злополука, претърпяна от работника/служителя в периода на трудовото правоотношение и причинила телесното увреждане; 3 претърпени от пострадалото лице вреди (имуществени или неимуществени); и 4 причинна връзка между трудовата злополука и вредите.

Безспорни между страните (а и установени от събраните пред РС писмени и гласни доказателства) са следните обстоятелства: Към 05.12.2021 г. ищецът е работел по трудово правоотношение при ответника на длъжност "****". На посочената дата ищецът е работил на *** машина, като в процеса на работата показалецът на дясната му ръка е останал затиснат в машината, в резултат на което работникът е получил травматична ампутация на част от пръста. Откаран е в УМБАЛ „***“ в гр. Пловдив, където е проведено оперативно лечение. Няколко дни по –късно е приет в друго болнично заведение, където отново е извършено оперативно лечение. С Разпореждане № 5104-15-359/20.12.2021 на НОИ, ТП Пловдив – влязло в сила, злополуката е призната за трудова.

Фактическия състав на чл.200 ал.1 КТ е изпълнен, предвид на което работодателят дължи обезщетение за причинени неимуществени вреди на работника, вследствие на реализираната трудова злополука.

Спорът пред настоящата инстанция се свежда до това: какъв е справедливия размер на обезщетението за причинените неимуществени вреди, който размер би компенсирал причинените на ищеца неимуществени вреди болки и страдания и налице ли е проявена груба небрежност от страна на работника, с която последният е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Жалбоподателят Г. навежда оплаквания, че размера на присъденото обезщетение е несправедливо определен и неотговарящ на действително 4 случилата се травма и преживените от него болки и страдания. Релевираното от работодателя възражение за съпричиняване, оспорва като изцяло неоснователно.

Работодателят от своя страна, оспорва изцяло основателността на иска, като твърди, че от страна на пострадалия е проявена груба небрежност при осъществяване на трудовата дейност, в условията на евентуалност оспорва размера на присъдените неимуществени вреди като прекомерен и несъответстващ на причинените болки и страдания.

Размерът на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да се определи по справедливост, при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства и с оглед компенсиране на претърпените вреди в най-пълна степен.

Понятието "справедливост" не е абстрактно, а свързано с преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението, независимо от специфичното им проявление във всяко дело. Според формираната по реда на чл. 290 ГПК задължителна за съдилищата в страната практика на ВКС, за определяне справедливото обезщетение е необходимо да бъде определен от съда точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от увреденото лице, и тяхната продължителност, но и на всички неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които ги съпътстват, като се отчита икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.

Разпечатката съдържа 33 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/98be3ca6-3b3d-4c17-85e6-6614c4a4b805