Решение № 2614 от 21.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2614 гр. София, 21.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20221110132981 по описа за 2022 година

Образувано е по постъпила искова молба от Б. Н. Н. срещу „Финанси Център“ ООД.

Предявен е за разглеждане установителен иск с правно основание по чл. 26, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на т. 11.3 от договор за паричен потребителски кредит № F9005387, предвиждаща заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът е предявил насрещни искове в условията на последващо обективно кумулативно евентуално съединяване с първоначалния главен иск срещу първоначалния ищец с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 175,60 лева, представляваща непогасена главница по процесния договор за паричен потребителски кредит, както и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3,66 лева, представляваща лихва за забава за периода от 26.09.2019 г. до 29.05.2021 г.

С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 16.02.2023 г., съдът е прекратил производството по предявен насрещен иск за договорна лихва за сумата от 3,66 лв. и за периода 26.09.2019 г. до 29.05.2021 г.

По предявения главен иск:

Ищецът Б. Н. Н. твърди, че на 31.08.2021 г. сключил с ответното дружество „Финанси Център“ ООД договор за потребителски кредит № F9005387. По силата на договора му била предоставена в заем парична сума в размер на 400 лв., срещу задължение да върне на кредитодателя сума в общ размер на 442,13 лв. на 13 двуседмични вноски. Размерът на погасителната вноска бил уговорен на 34,01 лева, годишният лихвен процент бил в размер на 38,02 %, а размерът на ГПР - 39,70 %.

Между страните било уговорено, че в 7-дневен срок от сключването на договора 1 кредитополучателят се задължава да представи на финансовата институция някоя от следните гаранции по изпълнение на задължението: банкова гаранция, издадена от търговска банка на стойност не по-малко от 442,13 лева или застрахователна полица за сключена в полза на финансовата институция застраховка срещу риск от неизпълнение на договора. В т. 11.3 от договора било уговорено, че ако потребителят не предостави исканите обезпечения /гаранции/, същият дължи неустойка в размер на 269,75 лева, която следва да бъде изплатена на части, заедно с всяка погасителна вноска. Още с подписването на договора неустойката била начислена и включена в погасителния план, независимо, че бил предвиден 7-дневен срок за изпълнение на задължението на потребителя. Месечната погасителна вноска била променена на 54,76 лева вместо 34,01 лева, а общата сума, която следвало да върне - в размер от 711,88 лева. Счита, че клаузата на чл. 11.3 от договора за кредит, с която е предвидена неустойката за непредоставяне на обезпечение, е нищожна, като противоречаща на добрите нрави, тъй като посочената клауза води до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договора и до злепоставяне на интересите на ищцата, противоречи на принципа на добросъвестността при договаряне и на справедливостта, излиза извън присъщата на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.

Твърди също, че клаузата, с която е уговорена неустойка е необосновано висока и прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на кредитодателя по оценка на кредитоспособността на кредитополучателя върху самия длъжник, поради което посочва, че е неравноправна. Намира, че уговорената неустойка е прекомерно висока, поради което се явява неравноправна и на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП, на което основание също следва да се приеме за нищожна. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли съда да прогласи нищожността на чл. 11.3 от договора, която клауза предвижда заплащане на неустойка в размер на сумата от 269,75 лева.

Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявения иск. Счита, че оспорваната клауза на т. 11.3 от договора за потребителски кредит отговаря на изискванията на ЗПК, като не са налице сочените от ищцата пороци. Сочи, че уговорената неустойка цели да санкционира заемателя за виновно неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение. Излага, че непредставянето на обезпечение води до претърпяването на вреди за кредитора, тъй като не е в състояние да предвиди дали отпуснатият заем ще бъде върнат. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

По насрещните искове:

Ищецът по насрещните искове „Финанси Център“ ООД твърди, че ответникът Б.

Н. не е погасил дължимата от него главница в пълен размер. Сочи, че по договора за кредит настъпила предсрочна изискуемост на 09.02.2022 г. по силата на т. 32.1 от договора поради просрочие в плащането от потребителя с повече от 90 дни.

Последното плащане било извършено на 25.07.2022 г. Сочи, че по кредита били начислени допълнително глоби в размер на 70 лева, законна лихва в размер на 15,58 лева, 300 лева адвокатски хонорар и 25 лева съдебни такси. Твърди, че понастоящем от дължимата главница е погасена сума в размер на 244,40 лева, като е налице непогасена сума в размер на 175,60 лева, както и лихва за забава в размер на 3,66 лева за периода от 26.09.2019 г. до 29.05.2021 г., за които суми моли ответникът да бъде осъден да му заплати. Претендира законна лихва върху главницата от депозирането на насрещната искова молба до погасяването, както и направените по делото разноски.

Ответникът по насрещния иск Б. Н. оспорва основателността на предявените насрещни искове. Сочи, че след депозиране на исковата молба, на 27.07.2022 г. е заплатил дължимите към ответника суми. Оспорва валидността на допълнително 2 начислените суми за глоба. Сочи, че не е използвал услугите на адвокат, за да бъде начислено адв. възнаграждение, както и че между страните не е водено друго съдебно производство, за да бъде начислена сума за съдебна такса. Оспорва и твърдението за настъпила автоматична предсрочна изискуемост, като сочи, че е следвало да бъде надлежно поканен и уведомен за това от кредитора. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 13.12.2022 г. и приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание на 16.02.2023 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че: 1) между страните е сключен договор за потребителски кредит F9005387/31.08.2021 г., по който ищецът е получил заемната сума; 2) в договора за кредит е уговорено заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение и 3) че ответникът е извършил 4 плащания в размер на по 55 лв. всяко от тях на 24.09.21 г., 04.10.21 г., 22.10.21 г. и 31.10.21 г. и едно плащане от 700 лв. на 29.07.22 г. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделения за безспорен факт за доказано.

Отделените като безспорни факти се установяват и от приетите по делото доказателства. По делото е представено копие от договор за потребителски кредит № F9005387, сключен между „Финанси Център” ООД, като кредитор, и Б. Н. Н., като кредитополучател. По силата на сключения договор кредиторът се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 400 лева, която сума да бъде върната от кредитополучателя с 13 броя равни погасителни вноски. Посочено е в договора, че срока на кредита е 26 седмици.

С т. 11 от договора е уговорено, че кредитополучателят се задължава в 7-дневен срок от подписване на договора да предостави на финансовата институциякредитодател някоя от следните гаранции, относно изпълнение на задълженията на длъжника по договора – банкова гаранция, издадена от търговска банка със седалище в Република България, валидна до 30 дни след крайния срок на договора и гарантираща всички плащания по договора за сума не по-малка от 442,13 лв. или застрахователна полица за сключена в полза на финансова институция договор за застраховка с одобрен застраховател срещу риск за неизпълнение на финансовите задължения по договор от страна на кредитополучателя във връзка с договора, както и да поддържа валидна застраховка за срока на договора. Съгласно т. 11.3 от договора е уговорено, че в случай че кредитополучателят не изпълни задължението си по т.11, същият дължи на финансовата институция неустойка в размер на 269,75 лв., която се заплаща на части, заедно със всяка от погасителните вноски съгласно посочен погасителен план.

В т.11.6 от договора е предвидено, че страните се съгласяват дължимата неустойка по този договор да бъде намалена с размера на две погасителни вноски, в случай, че са налице кумулативно следните условия: кредитополучателят ползва главница по този паричен заем в някой от следните размери 400 лв., 600 лв., 800 лв., 1000 лв., 1500 лв. и 2000 лв., начинът на погасяване на всички дължими суми е 13 двуседмични погасителни вноски, кредитополучателят няма забава в заплащане на която и да е от вноските повече от 10 дни, кредитополучателя е заплатил в срок 11 погасителни вноски по договора за паричен заем. Посочено е в клаузата на т. 11.8, че в случай на настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, отпада разсроченото плащане на неустойката и кредитополучателят следва да заплати незабавно цялата непогасена сума по договора.

В т. 32 от договора е уговорено, че при просрочие на част или цяла погасителна 3 вноска кредитополучателят дължи обезщетение за сторени административни разходи в размер на 15 лв. за всеки 30-дневен период на забава, но не повече от 70 лв. за целия срок на кредита. В т.35 от процесния договор е посочено, че при обявяване на договора за кредит за предсрочно изискуем поради неизпълнение от страна на длъжника последният дължи месечна неустойка в размер на 4% върху кредитираната сума месечно до цялостно погасяване на задължението по договора, но не повече от 50% от кредитираната сума. Посочено е също така, че неустойките за отделните видове неизпълнение могат да се кумулират (т.36). Към договора за кредит е представено приложение № 1, в което са посочени размерите на всяка една погасителна вноска и падежна дата за заплащане на вноската.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По главния иск по чл.26, ал. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за потребителски кредит от 31.08.2021 г., в който е уговорена клауза за заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение /гаранция/ на кредита в твърдения размер, която договорна клауз a противоречи на добрите нрави и е уговорена в прекомерно висок размер.

На първо място, между страните по делото е безспорно, че представеният по делото договор за потребителски кредит № F9005387, сключен между „Финанси Център” ООД, като кредитодател, и Б. Н. Н., като кредитополучател, е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Размерът на неустойката е 67,43% от размера на предоставената в заем парична сума. В този смисъл посочената клауза не отговаря на изискванията за добросъвестност, тъй като води до значителни задължения в тежест на длъжника, независимо от изпълнението или неизпълнението на задълженията за връщане на предоставената в заем парична сума и в този смисъл цитираната клауза създава значително неравновесие в правата на кредитодателя и кредитополучателя.