Решение № 179 от 11.08.2026, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Габрово, 11.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

ИВА ДИМОВА

Диян Д. Атанасов при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от ИВА ДИМОВА Въззивно гражданско дело № 20264200500282 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение рег. № 102 от 30.04.2026 по гр.д. № 463/2025 г. по описа на Севлиевски районен съд, е отхвърлил предявения от Х. Х. Т., с ЕГН **********, с адрес: **, срещу Г. Х.

Й., с ЕГН: ********** и С. С. Т., с ЕГН: **********, двамата с адрес: ** иск с правно основание чл. 108 ЗС, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на следния недвижим имот: Урегулиран ПИ /УПИ/ХIII-113 /тринадесет римскосто и тринадесет/ от кв. № 38 /тридесет и осем/ по плана на **, без административен адрес, с площ от 1 437 /хиляда четиристотин тридесет и седем/ кв.м. при граници: улица, УПИ IV, III114 и УПИ XII-112, заедно с построените в него: жилищна сграда на два етажа с застроена площ от 75.00 кв.м., състояща се от първи етаж - коридор, кухня, две стаи, сервизно помещение /баня и тоалетна/ и стълба за втори етаж, състоящ се от три стаи и коридор, лятна кухня масивна на един етаж с ЗП 66,00 кв.м. и навес към нея с площ от 22,00 кв.м., гараж с ЗП от 31,00 кв.м. и навес с площ от 23,00 кв.м., заедно с всички подобрения и трайни насаждения, както и за предаване на владението върху имота. Осъдил е Х. Х. Т. да заплати на Г. Х. Й. и С. С. Т., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от общо 1175,97 евро, представляваща сторените по делото разноски.

В законоустановения срок срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба о т адв. В. Т. И. от ГАК пълномощник на Х. Х. Т. срещу решение № 102 от 30.04.2026 г. постановено по гр.д. № 463/2025 г. по описа на Севлиевски районен съд, като счита същото з а неправилно, допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, поради което моли да бъде отменено изцяло и да се реши спора по същество.

Претендира да бъде признат за собственик на идеална част от съсобствения с Г. Х. Й.

1 процесно урегулиран ПИ/УПИ/ ХШ-113 в кв. 38 по плана на **, без административен адрес с площ от 1 437 кв.м. при граници: улица, УПИ IV и УПИ XII-112 с построени в него жилищна сграда на два етажа с застроена площ от 75 кв.в. състояща се от първи етажкоридор и лятна кухня,две стаи сервизно помещение, лятна кухня масивна на един етаж от 51 кв.м. стопанска постройка на два етажа с ЗП от 31 кв.м. навес с площ от 22 кв.м. и гараж от 31 кв.м. и навес с площ от 23 кв. заедно с подобрения и насаждения, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК и да се отмени като неверен, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, на основание писмени доказателство, наследство и давностно владение под № 59, том II, рег. № 3876, д. № 218/21.03.20204 г. на А.

С. помощник на нотариус по заместване П.Д.-нотариус с район на действие РС-Севлиево вписан под № 543 в регистъра на РБ с които Г. Х. Й. с посочен по горе адрес, с които е призната за собственик на описания по горе недвижим имот и да се осъди С. С. Т. да отстъпи собствеността и предаде владението върху описания по-горе имот на съсобствениците Х. Х. Т. и Г. Х. Й. на основание чл. 108 ЗС.

С отговора на въззивната жалба се оспорва същата като неоснователна. Сочи, че от приобщените по делото писмени доказателства, първоинстанционния съд е стигнал до правилния извод, че процесния имот не е идентичен по граници и размери с имота описан в нотариалния акт за дарение на ищеца, тъй като не е придобил целия процесен имотдворище с пл. №113, а описания парцел III-113 е само част от това дворище.

Оспорва твърдението развито във въззивната жалба, че ответницата Й. е придобила само правото на собственост на идеална част от имота, която не е индивидуализирана с площ, граници и съседи. Ответницата е владяла имота с индивидуализирани граници и размери от 1983 г., от която година е влязъл в сила новия регулационен план.

Сочи, че в хода на съдебното производство не се е доказала собствеността върху сградите построени в процесния имот, за които претендира ищеца. Видно от съдържанието на нотариалния акт за дарение от 1974 г., върху дарения парцел попада само една сграда – плевня. Останалите сгради – гараж, стопанска постройка, лятна кухня и навес са строени в годините след 1983 г. и не са съществували към момента на сделката от 1974 г., поради което ищецът не може да се легитимира като техен собственик.

Твърди, че ответницата Й. е придобила собствеността върху процесния имот по наследство и давностно владение продължило повече от 25 г., започнало да тече след смъртта на родителите й - Х. Т. П. и С. И. П.а, чиито единствен наследник е. Тя е владяла имота и по действащия към настоящия момент регулационнен план от 1983 г., а ищецът не е имал никакви претенции към нея.

Моли да се потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

Въззивният съд намира атакуваното решение за валидно и допустимо, а жалбата срещу него изхожда от процесуално легитимирано лице.

Предмет на съдебното производство пред настоящата инстанция е предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на процесния имот, заедно с всички подобрения и трайни насаждения и за осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението върху горепосочения имот.

В исковата молба ищецът твърди, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 192, том I, д. № 565/1974 г., вх. р. № 72224 на парт. Книга – том 60, стр. 93 по описа на нот. служба при Севлиевски районен съд, Х. Т. П. и С. И. П.а дарили на ищеца – техен внук, следния свой собствен недвижим имот: Дворно място с плевня в него, в пар. № III-113 2

/трети- сто и тринадесет/ в кв.32 по плана на селото, от 1113 /хиляда сто и тринадесет кв.м. със собствено място в него от 727 кв.м. с неуредени регулационни сметки, при граници на парцела: улица,П.Т.С., нова улица и Х. Т. П. и С. И. П.а. Описаният имот бил идентичен по местонахождение, площ, граници, регулационен статут, постройки с УПИ ХIII-113 от кв. № 38 по плана на **, без административен адрес, с площ от 1 437 кв.м. при граници: улица, УПИ IV, III-114 и УПИ XII-112, заедно с построените в него: жилищна сграда на два етажа с застроена площ от 75.00 кв.м., състояща се от първи етаж - коридор, кухня, две стаи, сервизно помещение /баня и тоалетна/ и стълба за втори етаж състоящ се от три стаи и коридор, лятна кухня масивна на един етаж с ЗП от 66,00 кв.м. и навес към нея с площ от 22,00 кв.м., гараж с ЗП от 31,00 кв.м. и навес с площ от 23,00 кв.м., заедно с всички подобрения и трайни насаждения.

Ищецът в пълен обем, трайно продължително и непрекъснато владее, ползва, поддържа и се разпорежда с владеният от него собствен имот. Не бил налице отказ от правото на собственост. При посещение на данъчна служба в Община Севлиево по повод заплащане на задължения на 10.12.2024 г. ищецът узнал, че Г. Х. Й. се снабдила с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот на основание писмени доказателства, наследство и давностно владение под № 59, том II, рег.№ 3 876, д. № 218 от 21.03.2024 г. Като собственик и за ищеца бил налице интерес да защити засегнатото материално право и на основание чл. 537, ал.2 ГПК да отмени констативния нотариален акт, с който ответницата Й. била призната за собственик на процесният имот. Поддържа се, че вещнопрехвърлителното действие на последващото дарение не е настъпил.

Ответниците Г. Х. Й. и С. С. Т., в законоустановения срок са депозирали отговор на исковата молба, с който оспорват предявения иск. Твърдят, че собствеността върху процесния имот по наследство и давностно владение е продължило повече от 25 години, започнало да тече след смъртта на родителите - Х. Т. П. и С. И. П.а. Оспорват претендираното от ищеца право на собственост върху имота. Моли да се отхвърли предявения иск.

В хода на производството са събрани множество писмени и гласни доказателства.

При постановяване на решението си първоинстанционния съд е приел, че самото обективно съществуване на съсобственост и наличието на изрична правна уредба на вътрешните отношения в хипотезата на съпритежание на право на собственост във връзка с управлението, поддържането и ползването на общата вещ - чл.30 - 32 ЗС, не може да обоснове извод за оборване презумпцията на чл. 69 ЗС. Такъв може да се направи само ако се докаже, че основанието на което е придобито владението върху чуждите идеални части, изключва намерението те да се държат като собствени. В настоящия случай, ответницата Г.

Х. Й. е придобила имота по силата на универсалното правоприемство, като единствен наследник на Х. Т. П. и С. И. П.а, т.е. основанието на което е придобито владението не изключва намерението да държи имота като собствен, като доколкото не е била длъжна да знае за извършеното разпореждане от своите универсални праводатели, анимусът й не е бил опорочен. Страните в производството не са и сънаследници, доколкото ищецът не е лице призовано да наследи собствениците Х. и С. П.и. Предвид горното е приел, че в случая не е необходимо от страна на ответницата Г. Й. да бъдат извършвани действия по т.нар. interversio possessionis - промяна в намерението за своене на имота, което да е открито демонстрирано спрямо ищeца, каквито твърдения са наведени в исковата молба. Владението е част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то продължава от наследниците по право, в случая от ответницата Г. Х. Й. – единствен наследник на Х. и С.

П.и. Самостоятелно е владението и когато още при установяване фактическата власт върху имота единият от съсобствениците е станал единствен владелец, какъвто е и настоящия 3 случай. Ето защо намерението му да държи имота като свой се предполага. Основанията, на които е възникнала съсобствеността, както и основанията, на които е придобито владението на чуждите идеални части, могат да бъдат най-различни, поради което винаги при правен спор трябва да се изследва въпросът дали упражняването на фактическата власт е започнало за другиго и следователно липсва намерение да се държи цялата вещ като собствена, или един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите. Като изхожда от прилагането на законната презумпция на чл.69 ЗС ППВС №6/27.12.1974г. по гр. дело № 9/1974 г. приема, че когато един от съсобствениците упражнява фактическа власт върху съсобствената вещ и извърши подобрения на последната, е възможно, като не се съобразява с правата на останалите съсобственици, да владее изключително за себе си. Щом фактическата власт се упражнява изключително от такъв съсобственик, той не е държател на идеалните части на останалите съсобственици, а техен владелец. В този смисъл от съществено значение при всеки конкретен спор е дали е установено наличие на съсобственост и съвладение или има един единствен владелец на целия съсобствен имот.

В производство непротиворечиво било установено, че ответницата Й. е била единствен наследник и владелец на целия процесен имот след смъртта на родителите си, а нейният син, впоследствие приобретател на имота, е извършвал ремонти и подобрения и няма никакви индиции за съвладение с ищеца. Прието е, че не са се установили твърденията в исковата молба, че Х. Т. в пълен обем, трайно, продължително и непрекъснато владее, ползва, поддържа и се разпорежда с имота. Прието е, че свидетелските показания са еднопосочни в това, че ответницата Г. Й. не е преставала да живее в имота и да го стопанисвала в цялост. От страна на ищеца не било проведено пълно насрещно доказване по отношение на тези установени от ищцовата страна факти. С оглед липсата на прехвърлителен ефект в полза на ищеца по отношение на неинкорпориранта част от имота в договора за дарение, с който той се легитимира като собственик и с оглед осъществяването от Г. Й. на поддържаното от нея оригинерно придобивно основание върху целия парцел и извършената впоследствие правна сделка в полза на втория ответник, процесният имот не се явява собственост на ищеца и предявеният ревандикационен иск е отхвърлен в двете му части и по отношение на двамата ответници.

Разпечатката съдържа 32 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/98be23db-1f75-4ad1-a378-41b2342b5789