Решение № 282 от 15.12.2025, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Севлиево, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Р. Хубенова при участието на секретаря Станислава М. Цонева като разгледа докладваното от Диана Р. Хубенова Гражданско дело № 20254230100905 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба, подадена от С. А. М. срещу „ВИВА КРЕДИТ” АД, с предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 21 от ЗПК и във вр. с чл. 143 – чл. 148 ЗЗП, за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем Standard 14 № 6136327 от 18.03.2025 г., сключен между страните, поради това, че посоченият в договора годишен процент на разходите не съответства на действителния годишен процент на разходите и не са посочени компонентите и допусканията, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по договора, а в условията на евентуалност - иск за прогласяване нищожността на клаузата, уреждаща таксата допълнителни услуги (такса за бързо разглеждане), както и клаузата с която е определен годишният лихвен процент.

Ищцата твърди, че на 18.03.2025 г., сключила с ответното дружество Договор за паричен заем Standard 14 № 6136327. Съгласно чл. 2 от Договора заемодателят се задължил да предаде в собственост на заемателя сумата от 2150 лева, а заемателят се задължил да върне същата на заемодателя, при следните условия: размер на погасителна вноска 289,71 лева, в която били включени част от дължимите главница и възнагралителна лихва; срок на заема: 9 месеца; брой вноски: 9, с определени дати за плащане на всяка от вноските. Фиксираният годишен лихвен процент по договора за заем бил 48,50 %. Общият размер на всички плащания бил 2607,39 лева, като същият бил сборът от общия размер на заемната сума и общите разходи по кредита при взети предвид посочените допускания в т. 8. Годишният процент на 1 разходите бил в размер на 61,94 %.

В исковата молба се посочва, че при изчисление на ГПР били взети предвид следните допускания: договорът щял да е валиден за посочения в него срок, всяка от страните щяла да изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно нямало да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по договора.

В процесния договор за потребителски кредит нямало изрична клауза, която да урежда заплащането от страна на заемополучателя на такса за допълнителни услуги. На страница 2 от Погасителния план, който бил неразделна чат от договора, обаче, се съдържа текст, обозначен със „**”, съгласно който: „Заемателят заплаща погасителните вноски в размера, посочен в колона № 3. В случай, че е избрал да се възползва доброволно от допълнителни услуги при кандидатстването за настоящия кредит и не ги е заплатил преди сключването на договора за паричен заем, по негово искане и възлагане същите се разсрочват на равни части и се дължат на падежните дати на погасителните вноски. В този случай на всеки падеж на погасителна вноска, съгласно таблицата по-горе, заемателят ще заплаща сума в общ размер на 502,19 лева.”

Ищцата твърди, че след отправено запитване се оказало, че погасителната вноска на ищцата по процесния договор за потребителски кредит била 502,19 лева, вместо уговорените в договора 289,71 лева, като била начислена и такса за допълнителни услуги на обща стойност от 1912,32 лева. с което размерът на задължението по кредита нараснал до сумата от 4519,71 лева.

Към момента на депозиране на исковата молба ищцата твърди, че погасила две вноски по кредита – 503 лева и 502,20 лева или общо 1005,20 лева.

В исковата молба се излагат доводи, че Договор за паричен заем Standard 14 № 6136327 бил недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл.

11, ал. 1. г. 10 от ЗПК, като се излагат подробни основания за това: начислена била такса за допълнителни услуги, която освен че не била посочена в договора, не била включена и в ГПР, поради което било налице неправилно посочване на ГПР. Твърди се, че изискваната от ищцата такса за допълнителни услуги (такса за експресно разглеждане на документи) представлявала пряк разход по кредита и следвало да бъде не само уговорена в договора, но и включена при формирането на годишния процент на разходите, което очевидно не било извършено тъй като никъде в Договора нямало клауза, която да урежда въпросната такса и съответно макар да била начислена такава в общ размер от 1912,32 лева, същата не била взета предвид при изчисляването на общия размер на ГПР. Било налице пълно разминаване между посочения в договора ГПР, дължима сума за заплащане и действително дължимата величина в края на заемния период. Всичко това поставяло потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора и на практика нямало 2 информация колко точно е оскъпяването му по кредита.

В исковата молба се сочи, че въпреки че в текста на стр. 2 от Погасителния план било посочено, че таксата за допълнителни услуги се начислявала в случаите, в които потребителят доброволно бил избрал да се възползва от посочените допълнителни услуги, като се твърди, че изборът и закупуването на този пакет допълнителни услуги не било задължително условие за получаване на кредита, то на практика уговарянето им с наложено и обусловено от господстващата позиция на кредитора спрямо икономически по-слабата страна в правоотношението. Твърди се, че начислената такса за допълнителни услуги (таксата за експресно разглеждане на документи) се явява скрито възнаграждение за кредитодателя, поради което следвало да се включи в ГПР. В случая това не било направено, поради което бил налице неправилно посочен ГПР. Твърди се и, че записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлявало „заблуждаваща търговска практика” по смисъла па чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. Ищцата твърди и че не било упоменато кои разходи били включени точно в ГПР и кой разход какъв процент от ГПР формира.

При условията на евентуалност са изложени и съображения от ищцата, че клаузата, уреждаща таксата допълнителни услуги (такса за бързо разглеждане) била в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

Посочено е, че тази такса съставлява разход, който следвало да бъде включен в ГПР. Изключването му от ГПР и уреждането му в договора като допълнителен пакет услуги представлявало заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото начисляването и събирането му не представлявало плащане на услуга, а прикрит разход по кредита, с който се стигало до надхвърляне на ограниченията на закона за максималния размер на ГПР, т.е. клаузата била недействителна и на основание чл. 19, ал. 4 във вр. с ал. 5 от ЗПК Допълнително са изложени и подробни доводи за недействителност на клаузата на чл. 2, ал. 1, т. 5 от Договор за паричен заем Standard 14 № 6136327/18.03.2025 г, като се твърди, че така уговорен, размерът на възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави.

Искането към съда е да бъдат уважени така предявете искове.

Претендират се разноските по делото.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество. Излагат се съображения за липса на правен интерес на ищцата за предявяване на исковете. Поддържа се, че предявените искове са неоснователни и недоказани. Не се оспорва, че между страните е сключен процесния договор. Излагат се твърдения, че ГПР е правилно формиран, че по договора не е начислявана такса за допълнителна услуга. Посочва се, че единствената допълнителна услуга, която ответникът предоставил в полза на ищцата, била услугата на посредничество при сключване на договор за застраховка „Елит” - същата била сключена с „Инстинкт” АД, с 3 посредничеството на ответника, като тази застраховката не била във връзка или по повод договора за паричен заем - не била обвързана с предмета, срока или други негови реквизити. Застраховката била незадължителна и всеки изявил желание и отговарящ на изискванията за застраховане можел да бъде застрахован и не било необходимо да има договор за кредит, както и не било необходимо да сключи застраховка, за да сключи договор за заем. В случая ищцата сама пожелала да сключи тази застраховка, като за нейно улеснение, плащането било предвидено чрез приспадана от главницата. Излагат се съображения, че клаузите на договора съответстват на закона и на добрите нрави. Искането към съда е да върне исковата молба, съответно да отхвърли предявените искове. Претендират се разноските по делото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не се спори и е отделено с изготвения по делото доклад, че са били в договорни отношения по силата на Договор за паричен заем № 6136327, с дата 18.03.2025 г. и с посочено в исковата молба съдържание, както и че таксата за допълнителни услуги (такса за бързо разглеждане) не е включена в ГПР, че при превеждане на сумата на ищцата, сумата от застраховката е приспадната от преведената на ищцата главница.

Безспорно между страните е и че ищцата е извършила плащания в размер от 1005,20 лева. Представеният по делото договор за кредит намира своята правна регламентация в ЗПК.

С доклада по делото съдът изрично е указал на ответното дружество, че следва да установи, че сключеният договор за паричен заем отговаря на законовите изисквания за валидност, в частност на изискванията на ЗПК.

На страница 2 от Погасителния план, който е неразделна чат от договора, се съдържа текст, обозначен със „**”, съгласно който: „Заемателят заплаща погасителните вноски в размера, посочен в колона № 3. В случай, че е избрал да се възползва доброволно от допълнителни услуги при кандидатстването за настоящия кредит и не ги е заплатил преди сключването на договора за паричен заем, по негово искане и възлагане същите се разсрочват на равни части и се дължат на падежните дати на погасителните вноски. В този случай на всеки падеж на погасителна вноска, съгласно таблицата по-горе, заемателят ще заплаща сума в общ размер на 502,19 лева.” По делото е прието за безспорно, че таксата за допълнителни услуги (такса за бързо разглеждане) не е включена в ГПР.

Предвид липсата на спор между страните, а и с представените по делото писмени доказателства, беше доказано, че страните са обвързани от договор за потребителски кредит, който несъмнено е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на пар. 13, т. 2 ЗЗП. Според 4 легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно. Законът за потребителския кредит въвежда задължително минимално съдържание на договора за кредит – чл. 11, ал. 1 от ЗПК, а липсата на някои от задължителните реквизити в договора влече неговата недействителност според чл. 22 ЗПК. Така, според чл. 11, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Неведнъж СЕС е имал повод да тълкува смисъла на конкретни норми от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), която е транспонирана в националното ни право именно със ЗПК. Така в свое Решение от 16.07.2022 г. по дело C 686/19 СЕС отново разяснява, че „общи разходи по кредита за потребителя” означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия, а „обща сума, дължима от потребителя” означава сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. С оглед разяснената по-горе дефиниция за общите разходи по кредита за потребителя по смисъла на чл. 3, б. „ж” от Директивата и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, ГПР представлява общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита и, когато е приложимо, включително разходите, посочени в член 19, пар. 2.