Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 191 от 19.06.2023, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 121/2023
Вид
Протокол № 191
Подписан
19.06.2023
В сила
19.06.2023
Състав
Янко Димитров Янков, Даниела Петрова Костова, Светослава Николаева Колева

Цитирани разпоредби

  • чл.55 · Наказателен кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 191 гр. Варна, 16.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева и прокурора И. Хр. Н.

Сложи за разглеждане докладваното от Даниела П. Костова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233000600121 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:00 часа се явиха:

Жалбоподател-подсъдим Б. Д. С., редовно призован, явява се лично и с адв.П. К. Р. о т АК – ВАРНА, надлежно упълномощен и приет от съда от преди.

Частните обвинители М. П. А., Р. И. А. и Г. М. Г. , редовно призовани, не се явяват, представляват се от адв.М. Б. П. о т АК – СОФИЯ, надлежно упълномощен и приет от съда от преди.

За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Н..

АДВ.П.: - Подзащитните ми знаят за датата на съдебното заседание, не желаят да се явяват.

ПРОКУРОРЪТ: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.

Не правя искания за отвод.

АДВ.Р.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя искания за отвод.

АДВ.П.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя искания за отвод.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ КОСТОВА

1

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

ПРОКУРОРЪТ: - Уважаеми съдии, въззивната жалба е частично основателна в частта, в която алтернативно се развиват съображения, относно несправедливостта на наказанието.

Действително държан е аргумент на защитата, че след като съдът е приел, че е налице известен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства е следвало да наложи наказание, което да е малко по -близо до възможния минимум от колкото да е около средния размер.

В този смисъл смятаме, че може да се намали наказанието, но не смятаме, че има условия за приложение на чл.55 от НК, не виждаме някакво изключително смекчаващо отговорността обстоятелство или пък многобройни такива. В тази насока съдът е развил достатъчно съображения.

По отношение на извършеното оспорване по същество от защитата на КСМАТЕ смятаме, че то е неоснователно дори заради това, че, моите уважения към разбира се към адв.Р., но той едва ли е такъв голям специалист в областта на тези експертизи за да може да обори заключението на вещите лица.

Разбира се той е направил своята интерпретации, не може да се каже, че казуса елементарен, защото все пак всичко се е развило през нощта и не може да се каже, че е имало особено големи обилни веществени доказателства, но смятаме, че при тази експертиза въз основа на която почива и присъдата на първата инстанция е обективна и в по-голяма степен отговаря на събраните по делото доказателства.

Това, което ми направи впечатление в самия край на изложението е всъщност едно много интересно изявление, от една стана адв.Р. иска да бъде сторено необходимото за изясняване на обективната истина, аз съм съгласен с това, каквото е можал съдът е направил това. От друга страна казва, че въпреки това не се стигнало до нея и не може да се стигне.

Аз не смятам, че обективната истина трябва да се възприема за абсолютна истина. Ясно е, че ние никога няма да разберем точно какво се е случило, защото няма видеозапис, ако има видеозапис щеше да бъде другояче. Няма как да се влиза в абсолютно във всички детайли да разберем точно какво е станало тогава, но обективната истина не е абсолютната истина.

2

Това е истината, която съдът установява след като е събрал всички възможни доказателства по делото и на вътрешното си убеждение преценява следва ли да носи отговорност подсъдимия или не. Първата инстанция е преценила, че той трябва да носи отговорност. Аз съм солидарен, смятам, че мотивите на съда са изчерпателни, детайлни, там до голяма степен се съдържат и отговори на въпросите, поставени от защитата, поради това Ви моля в тази част да оставите жалбата без уважение.

АДВ.П.: – Уважаеми Апелативни съдии, моля да оставите частната жалба без уважение, както в нейната основна част, така и по отношение на предявеното алтернативно искане по следните съображения:

Действително на първата инстанция доверителите ми не претендираха по отношение размера на наказанието като те държаха разбира се лицето единствено да понесе отговорност за случилото се.

Аз моля да оставите жалбата без уважение и по отношение на нейното алтернативно искане поради липсата на каквото и да било изразено до момента критично отношение от извършеното от подсъдимото лице.

Действително подсъдимият се е движил по централен, осветен, означен с пътни знаци варненски булевард.

Действително това, което се пренебрегва в жалбата по настоящото дело е, че ПТП настъпва в зоната на автобусна спирка. Тази спирка е означена със съответен знак, установено е по делото, че булеварда е бил изключително осветен.

В това отношение на какво разстояние и в какъв диаметър фаровете на водача са осветявали пътя не е от толкова голямо значение.

Съществено е по делото показанията на двете пътнички в автомобила, от които е видно, че те са възприели преминаващия пешеходец преди водача.

Едната го е забелязала с периферното си зрение, а другата го забелязва, забележете да се движи отпред, по диагонал. Т.е. водача е имал достатъчно време да предвиди, да види и да спре.

Различни са методите по които следва да бъде определена скоростта, но един от най-безспорните е находката върху челното предно стъкло на автомобила и по уврежданията на същото, пукването на стъклото.

3

По този начин безкомпромисно може да бъде определена скоростта, която разбира се е над превишената.

Въз основа на краткото ми изложение до тук аз съм направил подробно изявление още по ДП, в протокола за предявяване на разследването, след това и пред първата инстанция.

Това е, което имаме да Ви кажем и това е и волята на моите доверители.

В тази връзка моля да оставите в сила първоинстанционната присъда, да я потвърдите, да не уважавате настоящата жалба, като претендираме и адвокатски хонорар в размера му отразен в договора за правна помощ по делото.

АДВ.Р.: – Уважаеми Апелативни съдии, моля да уважите така депозираната въззивна жалба на аргументите посочени в нея.

Моля да я ревизирате първоинстанционната присъда, като подробни аргументи съм изложил в жалбата, но накратко ще изложа становището си.

Няма спор наистина, че първоинстанционния съд положи всички усИ. за да събере необходимите доказателства и да изясни спорните въпроси по делото. Бяха изслушани множество експертизи по делото, включително и петорна такава.

Аз обаче считам, че тези експертизи в крайна сметка не доведоха до изясняване на спорните въпроси, а още повече, че ги задълбочиха.

Проблема за мен се състои в следното:

Самата експертиза като такава наистина разполага със съответните методики, специални знания на вещите лица, съответното имперично познание, физични закони, принципно за да може да отговори на поставените въпроси когато обаче разполага с конкретни обективни данни и данни въз основа на които може да даде отговор на тези въпроси.

Какво имам предвид, както колегата посочи по отношение на скоростта експертизата в случая се е позовала на обективни данни, находките по автомобила, съответно се прилага съответна методика, която е на база на конкретни физични закони и същата дава отговор каква е била тази скоростта.

По отношение обаче на останалите въпроси има един елемент, който за съжаление по делото така и не се установи и аз считам, че той е много 4 съществен и това е какво е било поведението на пешеходеца на пътното плътно. Този елемент е много съществен и тази неизвестност, привнесена във формулите, по които експертите правят своето заключение от определяне на мястото на удара, за колко време пешеходеца е достигнал до мястото на удара и от там до опасната зона и от там кога водача е забелязал и е имал възможност да забележи пешеходеца води до една верига от неизяснени въпроси. Т.к. считам за неизяснено по делото както това в каква посока се е движил пешеходеца, дали неговото движение е било от ляво надясно или от дясно наляво спрямо движението на автомобила, така и по отношение на неговата скорост и ъгъл под който същия се е движил по пътното платно.

Експертизата, ще се спра конкретно на петорната такава, приема една средна скорост на движение на пешеходеца за бърз ход на алкохолно повлиян човек. Въз основа обаче на какви данни експертиза приема, че той се е движил с бърз ход не става ясно. Единственото ясно и ние приемаме, че той се е движил с бърз ход. Но по делото са налице гласни доказателства, че пешеходеца, конкретно пиколото, който го е изпратил от хотела и го е качил в таксито, че пешеходеца е бил абсолютно неадекватен и същия го е подпомагал да се качи в таксиметровия автомобил. Разпитан е и водача на таксиметровия автомобил, който също в показанията си абсолютно категорично заявява, че пострадалия е бил абсолютно неадекватен, не е можел да говори, при слизането си от таксито е паднал и същия му помогнал да се изправи. Т.е. налице е едно абсолютно неадекватно поведение на този пешеходец при което аз считам, че няма как да се приеме каквато и да било средна скорост на движение на този пешеходец, от там нататък, че се е движил с бърз ход, а за ъгъла ще се спра малко по-нататък. В подкрепа на това, което сега излагам е и заключението по СМЕ от вещото лице правило аутопсията, която в съдебна зала изложи, че при такова алкохолно повлияване, което е от средна към тежка степен е налице абсолютно некоординирано поведение на пешеходеца и въобще не е предвидимо по някакъв начин нито това как той ще се движи, нито в каква посока и въобще не може да се говори за някаква конкретна скорост и това беше изложено от вещото лице в съдебна зала.

Затова аз няма как да приема този извод на петорната експертиза, че същия се е движил с бърз ход.

5

Апропо тук е мястото да отбележа, че действително едната свидетелка, която е пътувала в автомобила е забелязала пешеходеца, но това е непосредствено преди самия удар и тя споделя, че той е бягал, не бърз ход, а бягал, което пак влиза в колизия с петорната експертиза, т.к. е възприет бърз ход, а не бягане или спокойно бягане.

Да, действително експертизата, базирайки се на проучвания, възприема една скорост на алкохолно повлиян човек. Но в случая не става ясно при такова силно алкохолно повлияване как се е отразило това, по какъв начин това се е отразило това на скоростта на движение на пешеходеца, както и по отношение на ъгъла.

Експертизата възприема ъгъл от 45º на база на сравняване елементите на автомобила по които има деформации по време на удара с уврежданията по тялото на пострадалия.