Решение № 1996 от 20.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1996 гр. София, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20221100507171 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20030630/18.04.2022 г., постановено по гр. д. № 3639/20 г. по описа на СРС, 177 състав, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ е осъдена да заплати на В. Б. Ц. сумата от 1821,98 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд под формата на нощен труд за периода от 01.12.2016 г. до 31.12.2019 г., получени чрез преизчисляване на нощния труд с коефициент 1,143, отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.01.2020 г. до окончателното плащане на вземането, сумата от 266,18 лв. – законна лихва върху главницата за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г., както и сумата от 400 лв. – разноски в производството. С решението Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ е осъдена да заплати на СРС сумата от 83,53 лв. – държавна такса и 210 лв. – депозит за експертиза.

Подадена е въззивна жалба от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ срещу решение

№ 20030630/18.04.2022 г.,

1 постановено по гр. д. № 3639/20 г. по описа на СРС, 177 състав. Твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа, че в случая не е налице основание за прилагане по аналогия на общото трудово законодателство и на нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, а е приложима действащата през процесния период Наредба № 8121з – 776/29.07.2016 г., която не предвижда преобразуване на нощния труд на служителите на МВР в дневен труд. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно, и вместо него да постанови друго решение, с което да отхвърли исковете. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемият – В. Б. Ц. е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР /ред. до изм. ДВ бр. 60/20 г./ във вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3

ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът В. Б. Ц. твърди, че е работил по служебно правоотношение с ответника Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, като в периода от 01.12.2016 г. до 31.12.2019 г. е полагал труд на длъжността „пожарникар“ в 8 – ма РСПБЗН – Кремиковци към Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. Твърди, че съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8 -, 12 – или 24 – часови смени – сумарно за тримесечен период, като съгласно чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период. Твърди, че през процесния период с оглед характера на заеманата от него длъжност е работил на 24 – часови смени, като е полагал труд и през нощта съгласно утвърдени графици на 7 или 8 нощни смени месечно. Поддържа, че след преизчисляване на положените часове нощен труд към дневен труд с коефициент 1,143, се 2 получава разлика от 229 часа, която следва да му бъде заплатена допълнително под формата на извънреден труд. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1821,98 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 01.12.2016 г. до 31.12.2019 г., формиран като разлика между положен от ищеца като държавен служител нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143, отчетен като извънреден, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.01.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата от 266,18 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. Претендира разноски.

Ответникът Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че редът по ЗМВР и Наредба № 8121з – 776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи е различен от реда за заплащане на нощния труд на работниците и служителите по трудово правоотношение, за които се прилага Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски. Прави възражение по чл.

78, ал. 5 ГПК.

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба, по отношение на правилността на решението, въззивният съд намира следното:

Във въззивното производство не са спорни следните обстоятелства: че през процесния период страните са били обвързани от служебно правоотношение, по силата на което ищецът е полагал труд като държавен служител на процесната длъжност в 8 – ма РСПБЗН – Кремиковци към 3

Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“; че работното му време е било уговорено при сумарно отчитане на тримесечен период; че ищецът е изпълнявал точно служебните си задължения, като е полагал труд на смени по график на 24 – часови дежурства.

Спорният въпрос във въззивното производство е дали въззивникът дължи заплащане на парично възнаграждение за извънреден труд след превръщането на отработените часове нощен труд в дневен труд за 24 часовите дежурства, които въззиваемият е положил през процесния период.

Със задължителното за съдилищата тълкуване, дадено с Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълк. дело № 1/20 г. на ОСГК на ВКС, е прието за правилно становището, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Разяснено е, че в случая не са налице предпоставките по чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА за прилагане по аналогия на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ относно преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен с коефициент 0.143 по отношение на служителите на Министерство на вътрешните работи. Посочено е, че неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми допълнително възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР, по - голяма основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл. 234, ал. 1 ЗМВР/, по – благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по – благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/, пенсиониране при условията на І категория труд /чл. 69 КСО/ и др.

Разяснено е, че посоченото разрешение съответства и на правото на ЕС, като с решението на Съда на Европейския съюз по дело № С-262/20 е прието, че чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава - членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа 4 за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците в публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т. е. свързана е с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерно на тази цел /т. 80/.

Предвид задължителното тълкуване, дадено в посоченото Тълкувателно решение на ОСГК на ВКС, положеният от въззиваемия нощен труд през процесния период, не следва да се преобразува в дневен, респ. в извънреден труд, чрез използване на допълнителен коефициент – 1,143, на основание чл.

9, ал. 2 от НСОРЗ.

Ето защо, предявеният иск с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР във вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР за заплащане на сумата от 1821,98 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 01.12.2016 г. до 31.12.2019 г., формиран като разлика между положен от ищеца като държавен служител нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143, отчетен като извънреден, следва да се отхвърли като неоснователен.

С оглед формирания извод за неоснователност на главния иск и акцесорния характер на иска за мораторна лихва, следва да се отхвърли като неоснователен и искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 266,18 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г.

Поради разминаване в крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд решение № 20030630/18.04.2022 г., постановено по гр. д. № 3639/20 г. по описа на СРС, 177 състав, следва да бъде отменено изцяло като неправилно, и вместо него следва да бъде постановено друго решение, с което да се отхвърлят предявените искове.

Предвид изхода на спора въззиваемият – ищец в първоинстанционното производство следва да бъде осъден да заплати на въззивника – ответник в първоинстанционното производство на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК във вр. с чл. 23, aл. 1, т. 1, пр. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ сумата от 200 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното производство и във въззивното производство.

Воден от горното, съдът

5

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 20030630/18.04.2022 г., постановено по гр. д. № 3639/20 г. по описа на СРС, 177 състав, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Б. Ц., ЕГН: **********, с адрес: с. Яна, ул. „******* *******, срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, с адрес: гр. София, ул. *******, иск с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 във вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР за заплащане на сумата от 1821,98 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 01.12.2016 г. до 31.12.2019 г., формиран като разлика между положен от ищеца като държавен служител нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143, отчетен като извънреден, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 266,18 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г.

ОСЪЖДА В. Б. Ц., ЕГН: **********, с адрес: с. Яна, ул. „******* *******, да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, с адрес: гр. София, ул. *******, на основание чл. 78, ал.

3 и 8 ГПК сумата от 20 0 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното и във въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 3

ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6