Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 199 от 19.11.2021, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Въззивно гражданско дело 532/2021
Вид
Решение № 199
Подписан
19.11.2021
В сила
29.12.2021
Състав
ДЕЛЯНА СТОЙЧЕВА ПЕЙКОВА, ГЕОРГИ ГОЧЕВ ГЕОРГИЕВ, КАПКА ЖИВКОВА ВРАЖИЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.200 · Кодекс на труда
  • чл.358 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. ХАСКОВО, 19.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря К.Г. Н.като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г.

ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско дело № 20215600500532 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.Глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК Обжалваното решение

С решение №4/02.IV.2021 г. постановено по гражданско дело №960/ 2020 г. Районен съд-Димитровград осъжда „Технострой инженеринг“ ЕООД, ЕИК 126160372, гр.***, да заплати на на Ю.И. П.,ЕГН **********, от гр.***, сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на трудова злополука от 13.04.2020г., при която е настъпила смъртта на сина й И.Д.П., ведно със законната лихва, считано от 13.04.2020г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1059 лева /хиляда петдесет и девет лева/, като иска в останалата му част над уважения размер до пълния претендирай размер от 100000 лева, представляваща част от размера на твърдените неимуществени вреди от 200000 лева, отхвърля като неоснователен и недоказан.

Съдът осъжда „Технострой инженеринг“ ЕООД, ЕИК 126160372, гр.***, да заплати на П. К. Х. , ЕГН **********, от гр.***, сумата от 50000 лева /петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на трудова злополука от 13.04.2020г., при която е настъпила смъртта на И.Д.П., с когото е живяла в съпружеско фактическо съжителство, ведно със законната лихва, считано от 13.04.2020г. до 1 окончателното й изплащане, както и направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1765 лева/хиляда седемстотин шестдесет и пет лева/, като иска в останалата му част над уважения размер до пълния претендирай размер от 100000 лева, представляваща част от размера на твърдените неимуществени вреди от 200000 лева, отхвърля като неоснователен и недоказан.

Съдът осъжда „Технострой инженеринг“ ЕООД, ЕИК 126160372, гр.***, да заплати на Ю.И.П. , ЕГН **********, представлявана от своята майка и законен представител П. К.Х., с ЕГН **********, двете от гр.***, сумата от 48727,50 лева , представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на трудова злополука от 13.04.2020г., при която е настъпила смъртта на баща й И.Д.П., ведно със законната лихва, считано от 13.04.2020г. до окончателното й изплащане, както и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1720,08 лева /хиляда седемстотин и двадесет лева и осем стотинки/, като иска в останалата му част над уважения размер до пълния претендирай размер от 100000 лева, представляваща част от размера на твърдените неимуществени вреди от 200000 лева, ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.

Съдът осъжда „Технострой инженеринг“ ЕООД, ЕИК 126160372, гр.*** да заплати на П.И.П.,ЕГН **********, представляван от своята майка и законен представител П. К. Х., с ЕГН **********, двамата от гр.***, сумата от 45067,50 лева , представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на трудова злополука от 13.04.2020г., при която е настъпила смъртта на баща му И.Д.П., ведно със законната лихва, считано от 13.04.2020г. до окончателното й изплащане, както и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1590,89 лева /хиляда петстотин и деветдесет лева и осемдесет и девет стотинки/, като иска в останалата му част над уважения размер до пълния претендирай размер от 100000 лева, представляваща част от размера на твърдените неимуществени вреди от 200000 лева, отхвърля като неоснователен и недоказан.

Съдът осъжда на основание чл.78 ал. III от ГПК, Ю.П. П.Х. , Ю. И. П. и П. И. П., представлявани от своята майка и законен представител П.К.Х., да заплатят солидарно на „Технострой инженеринг"ЕООД , деловодни разноски в размер на 9 499,71 лева.

Съдът осъжда „Технострой инженеринг“ЕООД, да заплати в полза на държавата, по сметка на РС-Димитровград, държавна такса в размер на 6951,80 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 400 лева.

Обстоятелства по въззива

Ю.И.П.,П. К.Х., Ю.И.П. и П.И.П. чрез процесуалния си представител обжалват постановеното решение,като частично неправилно.

Първата инстанция обективирала акта си в противоречие с правилата на справедливостта по чл.52 от ЗЗД при определяне на размера на присъдените обезщетение на Ю.И. П.,като майка на починалото лице И.П..Безспорно се установило,че П. страдала изключително от смъртта на сина си,имала сериозни морални и психически сътресения.Съдът обаче не съобразил действителните параметри тежкото психическо състояние на П.,нейната мъка,настъпилата стресираща промяна в живота й. Тя загубила със смъртта на 2 сина си емоционалната и материална поддръжка давана от него,тя разчитала за всичко на него.След загубата му П. изгубила перспектива.Поради това и присъденото обезщетение било несправедливо като размер и силно занижено.

От друга страна РС-Димитровград в разрез със закона приспаднал от определеното обезщетение на неимуществените вреди на П.П. и на Ю.П. в размер на по 90 000 лева за всеки от тях,наследствените пенсии,които те ще получават до навършване на пълнолетие.Исковите претенции на двете деца били за обезвреда на претърпени неимуществени страдания.Това обезщетение нямало връзка с получените от тях наследствени пенсии,които обезщетявали имуществени вреди от смъртта на баща им.Двата вида обезщетения имали различни основания.

Предвид на изложеното се иска отмяна на решението в частта на отхвърляне на иска на Ю. И. П. над уважената част на претенцията от 50 000 лева,като се присъди допълнително обезщетение от 20 000 лева.,ведно със законната лихва от 13.IV.2020 г.

Претендира се отмяна на решението по отношение на Ю.П. над присъдените суми до 64 380 лева,като се присъдят и 15 652.50 лева над присъдените с атакуваното решение,ведно със законната лихва от 13.IV.2020 г.

Претендира се отмяна на решението по отношение на П.П. над присъдените суми до 64 380 лева,като се присъдят и 19 132 лева над присъдените с атакуваното решение,ведно със законната лихва от 13.IV.2020 г.

Представен е отговор от „Технострой инженеринг“ ЕООД ,с който представената въззивна жалба се намира изцяло неоснователна.

„Технострой инженеринг“ ЕООД също са останали недоволни от постановеното решение на РС-Димитровград в осъдителните му части спрямо дружеството,поради което го обжалват като неправилно и незаконосъобразно с искане за отмяната му и намаляване на присъдените обезщетения като завишени и несправедливи. Преди това обаче се отправя искане за отмяна на решението поради недопустимост на предявените искове от Ю.П. и П.Х.,тъйкато същите не били законни наследници на починалия работник И.П.,поради което същите не били надлежно легитимирани в тази насока.Самостоятелната уредба на отговорността по чл.200 от КТ изключвала приложението на ЗЗД.В случая се прилагала и тригодишната давност по чл.358 от КТ.,а не тази по чл.110 от ЗЗД.Отговорността от на работодателя била договорна,а не деликтна,предвид наличното трудово правоотношение с пострадалото лицеВ тази насока първата инстанция приложила неправилно закона,като приела,че Ю.П. и П.Х. имат право на обезщетение по чл.200 от КТ.

Дружеството посочва и че атакуваното решение било в разрез със закона,тъй-като с него се приемало,че пострадалия И.П. не бил допуснал груба небрежност, а обикновена такава.Според жалбоподателят настъпването на смъртта на И.П. се дължало на проявена от него груба небрежност,която водела и до намаляване на отговорността на работодателя за трудовата злополука,поради съпричиняването на вредоносния резултат от работника.В случая се установило,че предприетите действия от пострадалия,сочели на неполагане на грижата,която би положил и най-небрежния човек при идентични условия и били липса на елементарно старания и внимание,пренебрегване на основните технологични правила за работа и 3 безопасност.В случая грубото нарушение на правилата за техническа безопасност довело до смъртта на И. П.-извършване на работа на 10 метра височина,без обезопасителен колан и премахване на предпазния парапет,в разрез с всички изисквания и неговия личен богат опит като монтажист.В случая той бил и водещия монтажист,ръководел и групата на този обект,надлежно инструктиран.Следвало съпричиняването да се определи на 90 процента,тъй-като трудовата злополука настъпила само от действията на работника.ИЗлагат се подробни доводи.

Ю.И.П.,П. К. Х., Ю.И.П. и П.И.П. чрез процесуалния си представител представят отговор на тази въззивна жалба,като намират същата неоснователна.

Същите депозират и насрещна въззивна жалба,с която се излага искания и подробни доводи относно неправилност на решението на първата инстанция относно присъдените обезщетения на Ю.П. и П.П.,които следвало да се уважат в пълен размер.

Отговорът на дружеството,е че въпросната насрещна въззивна жалба е изцяло неоснователна.

Правни съображения

В рамките на задължителната съдебна проверка по чл.269 от ГПК въззивната инстанция установи служебно,че атакуваното решение е валидно и допустимо.Всеки от жалбоподателите е активно легитимиран приносител на правото на въззивна жалба против първоинстанционното решение,предвид разпоредените с него негативни правни последици за него .

Пред първата инстанция са събрани доказателства и установени факти по изискуемия от закона ред въз основа на правилно разпределена от съда тежест на доказване на страните и надлежно упражнени от тях права в процеса.В този смисъл единствено процесуалните действия на страните по доказване на изведените от тях тези са довели до постановения резултат.По изведената от съда фактическа обстановка няма спор между страните,а такъв възниква по отношение на правнозначимите последици от установени обстоятелства.Включително безспорни,а и установени обективно от доказателствата са трудовите правоотношения между „Технострой инженеринг“ ЕООД и И. П., настъпилата трудова злополука и смъртта на работника в нейно следствие.Въпросната трудова злополука е установена по надлежния ред от компетентен орган с разпореждане №*** г. на НОИ-ТП***,което съставлява индивидуален административен акт и официален удостоверителен документ за установените в него факти.Няма спор и относно факта,че Ю.И.П. е майка на И.П.,П. К.Р.Х. е живяла с него на съпрежуски начала, а Ю.И.П. и П.И.П. са техни деца.

Въззивният съд следва да разгледа въведените като предмет на въззивното обжалване доводи на страните в жалбите им.

Жалбоподателят „Технострой инженеринг“ ЕООД сочи,че атакуваното от него решение е недопустимо по отношение произнасянето на съда по заявените от Ю.И. и П.Х. претенции.Тази теза не намира основа в установените по делото факти.Към момента на образуване на делото и към момента на постановяване на решението не са налице предпоставки,които да извеждат неговата недопустимост.Правото на иск съществува и е надлежно 4 упражнено в момента на сезирането на съда,то е налично и към момента на самото решение.Същевременно няма възникнали основания за недопустимост и към момента на обективиране на обжалвания акт.Съдът се е произнесъл в рамките на наличното сезиране,само по предявените искания,съобразно диспозитивното начало в гражданския процес.Доводът на жалботодателят в тази насока е че отговорността по чл.200 от КТ е изцяло договорна,като право на обезщетение при смърт от трудова злополука имат само законово определените наследници на пострадалото лице.В случая такива били само ищците Ю.П. и П.П.,деца на И.П..Майката Ю.И. и фактическия му съжител П.Х. оставали извън законните наследници и следователно не били легитимирани да получат и да претендират обезщетение по чл.200 от КТ.

Тези доводи са неоснователни. Отговорността на работодателя по чл.200 от КТ за обезщетение на пострадал от трудова злополука, произтича от договор,създал трудови правоотношения.По естеството си обаче тази отговорност е деликтна,тъй-като правилото да не се вреди другиму важи в пълна сила, поради което правилата за по чл.45 и сл.от ЗЗД са приложими към нея.Безспорно е,че отговорността на работодателя в тези случаи е специална, но за неуредените в чл.200-202 от хипотези се прилага общата гражданска отговорност по ЗЗД според изричното правило на ЗЗД.Настъпването на трудова злополука е вид деликтно правоотношение,на което обаче закона придава особен ред за установяване и особен ред за обезщетяване,уреден в чл.200 от КТ и сл. поради трудовите правоотношения между работника и работодателя. Обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на пострадал от трудова злополука възмездява страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от близките на починалия, като това обезщетение се определя единствено по законовият критерий за справедливост по чл.52 от ЗЗД.