Решение № 4460 от 23.07.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4460 гр. София, 23.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

ПЕТЯ ОЛ. ПОПОВА при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от ПЕТЯ ОЛ. ПОПОВА Въззивно гражданско дело № 20231100512968 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 258-273 от ГПК.

С Решение № 12632 от 17.07.2023 г. по описа на СРС, 37-ми състав по гр. д. № 13445/2023 г. районният съд е изменил на основание чл. 150 СК размера на дължимата месечна издръжка от Б. В. Й., определена с решение № 7593 от 08.11.2019г., постановено по гр. д. № 5306/2018г. по описа на СГС, влязло в сила на 19.12.2019г. в на малолетното му дете А. Б. Й., като е осъдил същия да заплаща А. Б. Й. чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 350 лева до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство Б. Й. чрез адв. В.. Поддържа се, че въззивника няма възможност да заплаща издръжка в по-висок размер от вече присъдената от 250 лева, тъй като е безработен. Отправя искане за отмяна не решението и за отхвърляне на предявения иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззИ.емата страна А. Й., действащ чрез законния си представител Н. Х. чрез адв. К. депозира отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Навеждат се твърдения, че въззивникът работи като таксиметров шофьор. Моли същата да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд да бъде потвърдено.

Пред въззивния съд въззивникът не се явява, не се представлява, а въззИ.емият оспорва въззивната жалба, като в предоставения му за това срок за писмени бележки са изложени подробни съображения за нейната неоснователност.

1

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните.

Предмет на въззивна проверка е решението в неговата цялост.. При извършена проверка въззивният съд намира постановеното решение за валидно – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и съдържание.

Настоящата инстанция приема, че решението е допустимо, тъй като не се констатират процесуални пречки за разглеждане на депозираната искова молба, а районният съд се е произнесъл съобразно искането, с което е бил сезиран.

По отношение правилността въззивният съд намира следното:

Районният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 150 СК, за основателността на който следва да се установи трайно изменение на нуждите на издържаното лице и/или промяна във възможностите на задълженото лице. При определяне размера на увеличената издръжка съдът следва да съобрази, както увеличените нужди на детето, така и възможностите на задължения родител да покрие тези нужди. Искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може да се основава едновременно и на увеличени нужди на детето, и на възможностите на родителя му.

В процесния случай категорично се установява по делото, че въззивникът е баща на въззИ.емия, за което по делото е прието удостоверение за раждане, издадено на 20.01.2020 г..

Въззивният съд отчита, че от определяне на предходния размер на издръжката с Решение № 7593 от 08.11.2019г., постановено по гр. д. № 5306/2018г. по описа на СГС, влязло в сила на 19.12.2019 г. към дата на устните състезания пред въззивния съд е изминал период от близо 5 години. На осн. чл. 235, ал. 3 ГПК съдът зачита така изтеклия период от време, който е релевантен за спора факт. Потребностите на въззИ.емия ищец, който към момента на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция е на 9 години, значително са нараснали с оглед така изминалия период и предвид неговото възрастово израстване. С увеличаване възрастта на децата се увеличава и кръгът от обществени отношения, в които те участват, поради което нарастват и потребностите от средства за базисните им нужди (храна, облекло, лечение, транспорт), за образование и за социалнокултурно развитие. Към настоящия момент се установява от приетия пред въззивната инстанция социален доклад и служебна бележка с изх. № 146 от 28.02.2023 г., издадена от 135 СУ „Ян Амос Коменски“, че въззИ.емият е записан като учени и е във 2-ри клас.

Касателно нарасналите нужди на детето са събрани и гласни доказателства. В хода на производството като свидетел е разпитан Г.Т., чийто показания съдът кредитира в тяхната цялост. Същият споделя лични впечатления относно обстоятелството, че майката закупува съответните медикаменти при честите боледувания на въззИ.емия, както и че училищните разходи на детето са се увеличили.

Относно доходите на родителите на въззИ.емата са събрани следните доказателства:

По делото са приети служебни справки от НАП и НОИ, от които се установява, че за въззивника няма данни за регистрирани трудови договори, не е регистриран като самоосигуряващо се лице и няма данни за осигурителен доход. За законния представител на въззИ.емия се установява, че същата е трудово ангажирана, като за 2023 г. е реализирала месечен доход около минималния работна заплата за страната.

В хода на въззивното производство е прието писмо от „Йелоу 333“ АД, от което се 2 установява, че въззивникът има сключен писмен договор от 08.10.2020 г., по силата на който таксиметровата компания предоставя на въззивника ползване на адреси на пътници, правото на ползване на търговската марка на дружеството, за което въззивника заплаща възнаграждение. С писмото е представено копие на пътна книжка на въззивника за период от една година назад, от която се установява средномесечен доход за периода 18.06.2024 г.18.06.2023 г. в размер на 769,50 лева. От пътната книжка се установява, че въззивникът ежемесечно полага труд през различен период от време, като работните му дни варират от 11 до 17.

В хода на производството са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С. И. относно възможностите на въззивника да заплаща издръжка.

Въззивният съд кредитира показанията на свидетеля относно твърденията , че същият е трудоспособен, както и че работи като таксиметров шофьор. Съдът не кредитира заявеното, че въззивникът упражнявал посочената професия по десет дни и както му дадат. В тази част показанията се опровергават от приетите в хода на въззивното производство писмо „Йелоу 333“ АД и пътна книжка на въззивника. От същите се установява, че лично въззивникът е подписал договор с таксиметровата компания, както и че полага труд повече от 10 дни.

Споделеното от нея относно отношенията между родителите и във връзка с детето са ирелеванти по делото.

При така събраните доказателства в хода на производството въззивният съд намира, доводите на въззивника за неоснователни. Категорично по делото се установява, че същият полага труд, т.е. не е безработен, въпреки обстоятелството, че не е декларирал доходите си.

По делото се установява, че въззивникът е в трудоспособна възраст, в добро здравословно състояние, трудово ангажиран като таксиметров шофьор, със средномесечен доход 769,50 лева. При така събраните доказателства въззивният съд намира, че въззивникът разполага с необходимите материални възможности и професионална квалификация да реализира доход, който да му позволява да заплаща издръжка на малолетния си син в размер на 350 лева.

Обстоятелството, че същият има подписан договор с „Йелоу 333“ АД, позволяващ му да използва техните канали и клиенти, както и фактът, че същият разполага с възможност да полага труд по своя преценка, обуславя извод, че издръжката в размер на 350 лева не е прекомерно завишена.

Неоснователно се поддържа, че нуждите на детето А. не са се увеличили, за което съдът изложи своите доводи по-горе. С оглед нарасналите нужди съдът намира, че необходимите средства за отглеждане на детето са се увеличили, като същите са в размер на 450 лева. Съгласно чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето, като родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като отглеждащият родител следва да поеме по-малка част от издръжката. В този смисъл правилно районният съд е уважил изцяло предявеният иск, като е изменил дължимата от въззивника издръжка и е осъдил същия да заплаща сумата в размер на 350 лева, месечно.

По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователно, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено

По разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски има въззИ.емият, който е претенирал такИ., но не е представил доказателства за тяхното разходване, поради което такИ. не му се следват.

Предвид на изложеното, съдът

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 12632 от 17.07.2023 г. по описа на СРС, 37-ми състав по гр. д. № 13445/2023 г..

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4