Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 338 от 20.07.2026, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 32/2025
Вид
Решение № 338
Подписан
20.07.2026
Състав
ТАТЯНА ГЕОРГИЕВА БЕТОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.19, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал. 1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1, пр.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 96, т. 2 · Закон за подпомагане на земеделските производители

РЕШЕНИЕ

№ 338 гр. Плевен, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Г. БЕТОВА при участието на секретаря Й. СТ. К. като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Гражданско дело № 20254400100032 по описа за 2025 година

Иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от М. М. П., със съдебен адрес в гр.С. против В. К. Б. и М. А. Б., двамата от гр.К., с която е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД вр. чл.87, ал.2 ЗЗД за връщане на даденото – сумата 100 000лв. солидарно, на отпаднало основание - развален предварителен договор за продажба на движими вещи от 28.06.2012г., ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба и при условията на евентуалност/ако главния иск бъде приет за недопустим или неоснователен/ - с иск със същото правно основание за заплащане по 50 000лв. от двамата ответници, ведно със законната лихва от завеждане на делото. Претендирани са и разноски по делото. Направено е и особено искане за обезпечаване на предявените искове, чрез възбрана върху описания в исковата молба недвижим имот-тяхна собственост, което е уважено. Исковата молба е уточнена с допълнителна молба от 28.01.2025г.

От обстоятелствената част на исковата молба и допълващата я такава се вижда, че претенцията на ищеца произтича от развален предварителен договор за продажба на движими вещи от 28.06.2012г. : 50% от собствеността върху животни, съгласно приложен списък с животни с кодове 4101, 4102, 4103 и 4104, както и 50% от следните вещи: косачка „Челмак“, 1 пръскачка „АЛПЛЕР“, модел АСК 0102014, трактор „Беларус“ 95.2, рама номер 909, двигател номер 169502, култиватор, сламопреса марка „Форшрик“.

Вещите са продадени за сумата 100 000лв., която съгл. чл.2 от договора е платена напълно и в брой от купувача при подписване на договора. Ищецът твърди, че понастоящем вещите, предмет на договора, не съществуват, като същевременно ответниците не са изпълнили задълженията поети с договора, поради което с исковата молба той прави и изявление за разваляне на същия.

В исковата молба се твърди още, че нищо от предмета на договора не е и вече не може да бъде изпълнено, поради което ищецът счита, че ответниците му дължат сумата, с която неоснователно са се обогатили. Счита, че има правен интерес да предяви настоящата претенция, при условията на пасивна солидарност на ответниците, които са семейство, а евентуално, ако този иск не може да бъде уважен при условията на солидарност – предявява и евентуално искане да бъдат осъдени ответниците да заплатят при условията на разделност, всеки по 50 000лв. В допълнителната молба уточняваща исковата такава, подадена на 27.01.2025г. е посочено, че страните са уговорили да сключат окончателен договор най-късно до 01.01.2023г.Ищецът навежда доводи, че срокът за сключване на окончателен договор (за предаване на вещите) е бил достатъчно дълъг, и несключването му в толкова дълъг период съставлява неизпълнение, което не може да бъде отстранено, т.е. животните и останалите движими вещи вече не могат да бъдат предадени. Твърди също, че процесният договор е част от други уговорки за обща дейност между страните, които не са били спазени. Уточнено е, че животните са описани в договора, съгласно изискванията на Наредба за допълнение на Наредба № 4 от 2018г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 96, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (обн., ДВ, бр. 48 от 2018 г.; доп., бр. 74 от 2019 г.; изм. и доп., бр. 64 и 108 от 2020 г. и бр.

34 от 2021 г.). Животните с посочени в договора кодове представляват: Код 4101 Телета и малачета до 1 година - включват се всички мъжки и женски животни до 1 година; Код 4102 Телета и малачета над 1 г. и под 2 г. за угояване - включват се всички мъжки и женски говеда и биволи над 1 година и под 2 години, които са предназначени за клане; Код 4103+4006 Телета и малачета над 1 г. за разплод и бременни юници и бременни малакини - включват се всички мъжки и женски говеда и биволи над 1 година, които са предназначени 2 за разплод, както и бременните юници и бременни малакини, които още не са раждали.Включват се и биковете над 2 години, използвани за разплод, в т.ч. за естествено покрИ.е на женски животни; волове за клане, угоени или не; работни волове; Код 4104+4005 Млечни крави и биволици - включват се крави и биволици, които поради своята порода или специфични качества се отглеждат изключително или принципно за производство на мляко за човешка консумация и/или за преработка в млечни продукти. Кравите и биволиците са родили поне веднъж и е започнала лактация.Включват се и бракуваните млечни крави, т.е. след приключване на лактацията и допълнително угояване ще бъдат предадени за клане.Включват се и всички биволици, които са раждали поне веднъж, и при които е започнала лактация, независимо от възрастта и предназначението на млякото.Към исковата молба е приложен и приет заверен препис от Предварителен договор за покупко-продажба на движими имоти от 28 юни 2012 г., а впоследствие при оспорването му – и оригинала на документа.

В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК, ответниците В. К. Б. и М. А. Б., двамата от гр.К., П. област, чрез пълномощникът си адвокат И. П. М. от Плевенската адвокатска колегия, са подали отговор на исковата молба, с който оспорват изцяло исковите претенции по основание и размер. Противопоставят следните насрещни твърдения : На 28 юни 2012г. между ищеца М. М. П. и ответниците В. К. Б. и М. А. Б. е бил сключен Рамков договор за съвместна дейност и сътрудничество. Съгласно условията на този договор, страните са се съгласили да извършват съвместна стопанска дейност в общ интерес, свързана със земеделските дейности на земеделския производител В. К. Б.. В член 6 от договора е определен срок на действие на договора - една година, т.е до 28 юни 2013г. Съгласно член 4 от договора, страните е следвало да участват по равно в разходите, произтичащи от осъществяването на съвместната им дейност през този период.

В съответствие с условията по цитирания по-горе договор, на 28 юни 2012г. е бил сключен и Предварителен договор за закупуване на 1/2 от собствеността на поземлен имот с площ от 28.932 дка, намиращ се в землището на гр. К., местността "***", предназначен за "Птицеферма" (имот № 000606). Имотът включва различни сгради, както следва: цех за найлонови облекла №1, №2 и №3, столова с кухня, помпена станция, трафопост и 3 тоалетна, с детайлно описани площи и граници. Според този предварителен договор, М. М. П. е бил задължен да внесе в касата на земеделския производител В. К. Б. сумата от 24 000 лв., но тази сума е останала неплатена от него.

В отговора се твърди и това, че страните са постигнали споразумение, че договорът за съвместна дейност няма да бъде подновен за нов срок, а Предварителният договор за закупуване на недвижимия имот от 28 юни 2012г. ще бъде прекратен поради изтичане на определения срок и страните не си дължат никакви други суми.Ответниците твърдят, че всички взаимоотношения между страните са били прекратени през м.юни 2013г. и не са били сключвани други договори освен цитираните, в т.ч. и договора за продажба на движими вещи, посочен в исковата молба. Оспорват като неверни и несъстоятелни твърденията на ищеца относно договора от 28.06.2012г. досежно продажбата на движими вещи. Считат договора за неверен и неистински относно подписите и съдържанието/текста/ му.Оспорват текста на чл.4 от договора, с твърдението, че е вписана дата 01.01.2023г., която е нелогична, тъй като сключеният Договор за съвместна дейност от 28 юни 2012г. между страните е с едногодишен срок, т.е. до 28 юни 2013г. От този факт ответниците извеждат извода, че текстът, датата и подписите в договора са редактирани и подправени.

Твърди се още, че вещите, описани в исковата молба, респ. в договора са родово определени и че волята на страните по договора е била те да бъдат индивидуализирани и конкретизирани. Изведен е довода, че липсата на индивидуално определени вещи прави престацията на ищеца неясна и нееквивалентна спрямо цената на договора. В тази връзка, позовавайки се на и чл.26, ал. 1, предл. 3 вр. чл.9 от ЗЗД, ответниците считат, че нарушаването на границите на свободата на договаряне е предпоставка за нищожност, а дългият срок за сключване на окончателния договор нарушава добрите нрави и представлява нарушение на морални, неписани норми на обществения живот. От тази гледна точка преценяват като недопустимо сключеният предварителен договор за продажба на движимите вещи да породи съответните вещно-транслативни правни последици. Доводът е житейската практика, която предполагала, че ако купувачът е платил изцяло цената по предварителния договор, не е било необходимо да се сключва окончателен договор, тъй като договорът не изисква специална форма. Тъй като съгл. чл. 3, ал. 3 животните е следвало да бъдат предадени на купувача в деня на 4 сключването на окончателната сделка, т.е. на 01.01.2023г., то според тълкуването дадено от страната по същия договор е, че предвиденият единадесетгодишен период за сключване на окончателен договор говори за наличието на симулативна сделка, подправяне на дата по договора или липса на еквивалентност на престациите между страните по договора.Навеждат довода, че съгл. клауза от договора продавачът се задължава да държи и отглежда животните за изключително дълъг период от време, през който се натрупат значителни разходи за него, както и че рискът от тяхната смърт е негов. Позовават се на нееквивалентност между цена, права и задължения на страните, което е основание за нищожност на самия договор. Допълнително, не им било ясно как да изпълнят поетото задължение за предаване на техниката и животните на ищеца, тъй като 50% от собствеността принадлежи на тях. Най-сетне оспорва се и твърдението, че ищецът многократно е канил ответниците за сключване на окончателен договор, тъй те за първи път/от ИМ/ разбрали, че между тях има действащ договор за прехвърляне на собственост върху движими вещи.

С отговора на исковата молба е оспорена истинността на предварителния договор за покупко-продажба на движими вещи от 28 юни 2012год. относно неговото съдържанието и подписите, оспорили са твърдението за получени от ищеца 100 000лева. Направено е и възражение за погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД. Към отговора са приложени и приети :

Рамков договор за съвместна дейност и сътрудничество от 28 юни 2012 г. и Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 28 юни 2012г.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства, прецени ги по реда на чл.12 ГПК, съобрази изискванията на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Правната квалификация на предявения иск е чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, като претенцията е да бъде върнато даденото на отпаднало основание - развален предварителен договор от 28.06.2012г., сключени между страните, т.е. сумата 100 000лв., която представлява продажната цена на закупуваните от ищеца вещи/1/2 ид.част от тях/заплатена от ищеца още на 28.06.2012г. Сумата се претендира солидарно от двамата съпрузи, а като евентуална е предявена претенцията за заплащане от всеки от 5 тях по 50 000лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба.

В чл.55, ал.1 ЗЗД са уредени три фактически състава на неоснователно обогатяване. Според третия подлежи на връщане даденото с основание, което е отпаднало с обратна сила, като давността започва да тече от отпадането на основанието. В доклада по делото е указано на ищеца, че в негова тежест е да установи, че е било налице валидно основание за даването на 28.06.2012г. на сумата 100 000лв. в изпълнение на договорно задължение, което е възникнало от договор за покупко-продажба на движими вещи/наименован предварителен договор за покупко-продажба на движим имот/; ищецът следва да докаже, че е изправна страна по договора и че с направеното с исковата молба изявление за развалянето му, са породени правните последици на чл.87, ал.2 от ЗЗД и договора е развален, поради невъзможност за изпълнението му изцяло или отчасти. Указано е на ответниците, че в тяхна доказателствена тежест е да установят възраженията си: че не са подписвали договора, че той е с подправено съдържание, че е нищожен поради накърняване на добрите нрави/нееквивалентност на насрещните престации и с оглед на срока за сключване на друг-окончателен договор/, както и че договорът е абсолютно симулативен, а също и възражението си за давност.