Решение № 377 от 13.05.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 377 гр. гр. Хасково, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20225640103288 по описа за 2022 година

Предявени са от М. А. А. с ЕГН:**********, с адрес

*******************************, със съдебен адрес **********, адв.

Д.В.М. от АК – Пловдив, против “СТИК - КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, пл.“Оборище“ №13 Б, представляван от изпълнителния директор Стефан Николаев Топузаков, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, във вр. с чл.143 ал.1 и чл.146 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищецът е страна по договор за кредит №749478/28.10.2021г., сключен с ответното дружество. Съгласно чл.1 от договора за кредит, кредитодателят се задължавал да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 700лв., а последният се задължавал да върне сумата от 744,31лв., съгласно условията на договора. Съгласно договора за кредит, ГПР по кредита бил в размер на 42,58%, а ГЛП в размер на 36%, при срок на кредита 3 вноски. Съгласно чл.27 от договора за кредит, било предвидено, че в случай, че потребителят не изпълни задължението си, 1 посочено в чл.17, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Страните се съгласили, че неизпълнението на задължението по чл.17 причинява на кредитора вреди, в размер на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита били базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение. Съгласно ал.2, страните се съгласили в случай на настъпване на дължимостта на неустойката потребителят да заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска. В тази връзка на ищеца била начислена неустойка в общ размер на 221,53лв., разпределена на три вноски, всяка от които добавена към дължимата главница и лихва по договора за кредит, като по този начин общата сума нараствала до 965,84лв. Това било видно и от представения погасителен план към договора.

Ищецът твърди, че погасил търсените суми по договора за кредит, включително главница 700лв., 44,31лв. лихва и 89,79лв. неустойка, което било видно от платежните документи за погасяване, като сумата за неустойка се явявала недължимо платена. Поради накърняване на принципа на добри нрави по смисъла на чл.26 ал.1 от ЗЗД се стигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Търсената неустойка била нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143 т.19 от ЗЗП, тъй като сумата, която се претендирала чрез нея била в размер на 221,53лв. или 1/3 от сумата на отпуснатия кредит в размер на 700лв. По този начин се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост. Предвидената клауза била и неравноправна по смисъла на чл.143 т.5 от ЗЗП, тъй като предвиждала заплащане на необосновано висока неустойка. Търсената неустойка била нищожна и на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП, съгласно която разпоредба неравноправните клаузи в договорите били нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Процесната клауза не се явявала индивидуално уговорена по смисъла на чл.146 ал.2 от ЗЗП.

С оглед нищожността на регламентираната неустойка от процесния договор за кредит ищецът не следвало да заплаща претендираната сума за неустойка и след като заплатил 89,79лв. - тази сума представлявала заплатена без правно основание, съгласно чл.55 ал.1 от ЗЗД и следвало да му бъде върната.

Предвид гореизложените съображения се иска постановяване на решение, с което да се признае, че клаузата на чл.27 от договор за кредит №749478/28.10.2021г., сключен между страните, е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, 2 че е сключена при неспазване на нормите на чл.143 ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП.

Иска се осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 89,79лв., недължимо платена по недействителната клауза за неустойка по договора за кредит, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, като намира предявения иск за допустим, но изцяло неоснователен по подробно изложените съображения. Твърди, че такава неустойка не е начислявана и събирана от дружеството, но намира, че клаузата е валидна и отговаряща на всички изисквания на действащото законодателство. Счита, че следва да се отхвърлят исковете като неоснователни.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, приема за установена следната фактическа обстановка :

Липсва спор по делото, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че между “СТИК - КРЕДИТ“ АД, като заемодател, и М. А. А., като заемател, на 28.10.2021г. е сключен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние, № 749478. Предоставен е кредит под формата на паричен заем в размер на 700лв., със срок на погасяване три месеца. Съгласно договора за кредит, лихвения процент е 36%, ГПР е 42,58%, общата дължима от потребителя сума, изчислена към момента на сключване на договора е 744,31лв. Посочено е още в договора, че лихвения процент, който се прилага при просрочени плащания е 10%, има обезпечения – поръчител или банкова гаранция.

Съгласно уговореното в чл.27, ал.1 от Договора за кредит, страните са се съгласили, че при неизпълнение на задължението на кредитополучателя, предвидено в чл.17 /осигуряване на обезпечение от страна на кредитополучателя в срок до 3 дни от сключване на договора/, дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.

Представени са и Общи условия на договора за потребителски кредит, предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между “СТИК КРЕДИТ“ АД и потребителите, както и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, както и погасителен план по договор за кредит №749478/28.10.2021г. и разписка за 3 извършено плащане по сметка на М. А. на сумата от 180лв. за рефинансиране на кредит №744384.

За изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение приема като компетентно и обективно дадено. В заключението си вещото лице сочи, че сумата по кредита в размер на 700лв. е усвоена на 28.10.2021г., както и че кредита е предсрочно погасен на 30.11.2021г. Според експертизата, е изплатена сумата от 834,10лв. чрез Изи пей, разписка за извършено плащане от 30.11.2021г. С платената сума ищецът погасява 700лв. – главница; 22,01лв. – възнаградителна лихва; 0,09лв. – наказателна лихва за просрочие; 112лв. – неустойка.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП и чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, които са процесуално допустими.

Разгледани по същество, предявените искове са изцяло основателни, поради следните съображения :

Не се спори по делото, а и това се установява и от представените писмени доказателства и депозираното експертно заключение, че на 28.10.2021г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит №749478, по силата на който “СТИК - КРЕДИТ“ АД е предоставило на М. А.

А. сумата в размер на 700лв., която е следвало да бъде върната в срок от три месеца.

Несъмнено ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗКИ е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т.е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и на кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК. Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид 4 неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение /глава Шеста на ЗПК/. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК.

В чл.27 от договора е уговорена и клауза за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, която неустойка е в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение. За потребителя е предвидено задължение по чл.17 от договора, в рамките на три дни от сключването на договора, да предостави обезпечение на кредита, под формата на банкова гаранция или на поръчителство. В чл.17 от договора е предвидено, че третото лице поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговорят на определени изисквания и се одобряват от кредитора. Така, според чл.17, както и съгласно приложимите Общи условия поръчителят следва да е дееспособно физическо лице, навършило 21 години, български гражданин, с постоянно местоживеене в България, с непрекъснати осигурителни права, което полага труд по безсрочен договор и не е в период на предизвестие за прекратяване на трудово/служебно правоотношение към датата на подаване на заявката за кредит, както и други изисквания във връзка с кредитната история на поръчителя. При неизпълнение на това задължение се начислява, според чл.27 от договора, посочената неустойка от 0,9 % от стойността на усвоената сума, като начислената неустойка се заплаща заедно с вноските на погасителния план.

Съдът счита, че така уговорената в чл. 27 от процесния договор неустойка действително излиза извън присъщите й функции, което личи от предвидените в договора кратък срок за предоставяне на обезпечението - до три дни след сключването на договора и многобройни изисквания към евентуалните поръчители. Налага се изводът, че целта на посочената договорна клауза не е да гарантира предоставянето на обезпечение за изпълнението на основното задължение на кредитополучателя по договора за кредит - да върне получената сума в уговорения срок, и да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, а да доведе до допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата, т.е. явява се скрита възнаградителна лихва. В случай, че 5 кредиторът е искал реално да получи обезпечение на вземането си под формата на поръчителство, то той е могъл да сключи договора след като длъжникът осигури поръчителя, или поради евентуалния висок риск от неудовлетворяване на вземането, изобщо да не сключва договор. Изводът, че така уговорената неустойката представлява скрита добавка към възнаградителната лихва, се подкрепя и от начина на изплащане на вземането за неустойка, а именно разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска. С оглед на тези съображения, съдът приема, че така уговорена неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, което прави клаузата, предвиждаща нейното заплащане, нищожна поради противоречие с добрите нрави. В този смисъл са и разясненията по т.