Решение № 16660 от 10.09.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 53076/2024
- Вид
- Решение № 16660
- Подписан
- 10.09.2025
- Състав
- Гергана Великова Недева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 125 · Закон за енергетиката
- чл.139 · Закон за енергетиката
- чл.141 · Закон за енергетиката
- чл.149, ал.1, т.6 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 16660 гр. София, 10.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20241110153076 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу Д. Ц. Т., ЕГН **********, в качеството й на собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ***, с присъединен абонатен № ***, с която, след уточнението предприето с допълнителна молба вх. № 20.09.2024 г., се иска от съда да бъде установено със силата на пресъдено нещо съществуването на вземания спрямо ответника за сумите от 117,95 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за ТЕ от 1676,04 лв., дължимо за период от 15.09.2023 г. до 21.03.2024 г. и сумата от 4,81 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за ДР в размер от 30,94 лв., дължимо за период от 16.07.2022 г. до 21.03.2024 г., за които суми, ведно с посочените главници за ТЕ и ДР, има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 10.04.2024 г. по ч. гр. д. № 18012/2024 г. по описа на СРС, 164-и състав.
В исковата молба ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, поддържа, че ответникът, в качеството си на собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ***, с присъединен абонатен № ***, по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и 1 потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сградаетажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „ПМУ Инженеринг“ ООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с даденото указание от съда в разпореждане по ч. гр. дело № 18012/2024 г. по описа на СРС, 164-и състав. Претендира разноски.
Ищецът представя писмени доказателства. Моли да се допусне изслушване на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със заключенията по които вещите лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период. Прави искане да бъде приложено за послужване ч. гр. дело № 18012/2024 г. по описа на СРС, 164и състав.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. Ц. Т., ЕГН **********, депозира отговор на исковата молба, чрез адв. С. Д., с който оспорва исковете по основание и размер. Поддържа се, че ответникът е следвало да бъде поканен да заплати процесните главници, но същото не било сторено, поради което същият не е изпаднал в забава и не дължи мораторни лихви.
Релевира възражение за погасителна давност. Не оспорва, че за процесния период не са правени плащания за погасяване на исковите суми. Не оспорва, че до процесния имот е доставена топлинна енергия в твърдения обем. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски. Възразява срещу допускането на ССчЕ и СТЕ, като ги намира не необходими, с оглед липсата на оспорване от страна на ответника на обстоятелствата за установяването на които са посочени въпросните доказателствени средства.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „ПМУ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД не заявява становище по исковете, но представя доказателства за извършеното дялово разпределение в имота през процесния отоплителен период.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Съгласно §1, т.2а от ДР на ЗЕ /в редакцията му към 17.07.2012 г. относима към процесния период/ битов клиент е този, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови 2 нужди , а потребител на енергия или природен газ за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имота, което използва ел. или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.
По делото няма спор, че ответника Т. е собственик на процесния топлоснабден имот – Апартамент № 8, находящ се в гр. София, ***, с присъединен абонатен № ***, като в периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., до имота е доставена топлинна енергия от ищеца на стойност 1676,04 лв., а в периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. в същия е извършвана дейност по топлинно счетоводство и дялово разпределение, за която услуга са издадени фактури на стойност 30,94 лв. В производството, ответника не оспорва, че не е заплащал в уговорените с ОУ на ищеца, срокове, главниците за ТЕ и ДР. За тези суми в хода на ч.гр.д. № 18012/2024 г. е издаден изпълнителен лист в полза на ищеца от 27.09.2024 г.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответника за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния период.
По предявените искове ответникът следва да докаже въведените в отговора на исковата молба правоизключващи възражения.
От приетите по делото доказателства, в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав приема, че по делото се установяват безспорно, въведените от ищеца с ИМ твърдения, че ответника Д. Т., в качеството си на собственик на топлоснабдения имот – апартамент № 8, находящ се на посочения по-горе адрес в гр. София е потребител на доставяната до имота й топлинна енергия. Предвид разп. на чл.149, ал.1, т.6 и чл.150 от ЗЕ, ответника Т., като собственик топлоснабдения имот, е обвързана по силата на закона от облигационни отношения по Договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия с ищцовото дружество /актуалните такива относими към процесния период са тези, приети с Решение по Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР, приложени по делото/ досежно доставяната до собствения й имот топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от нейна страна, че жела е да закупува доставяната в имота й от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, топлинна енергия. Без значение за валидното възникване на облигацията по договор за доставка на топлинна енергия са качествените параметри на реално доставяната такава. Доколкото закона обвързва качеството ползвател на топлинна енергия с притежаваните вещни права върху топлоснабдения имот, то и отговорността на ответника за задължения за цена на доставена до имота му топлинна енергия във връзка с чл.
1 5 0 о т ЗЕ следва да е съответна на участието му в собствеността, т.е. доколкото се установява имота да е в изключителна собственост на ответника Т., то именно посочения от ищеца, ответник ще следва да отговаря за дължимата цена за доставената до имота топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от 3 топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им.
Съгласно чл. 150, ал. 3 от ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява, а и не се твърди Д. Т. да се е възползвала от правото си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Предвид изложеното, съдът приема, че между страните за процесния период е сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.
От събраните по делото писмени доказателства съдът приема за установено, че при спазване на чл. 125, чл.139 и чл.141 от ЗЕ, на ответника на горепосочения адрес е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение в сграда в режим на етажна собственост, при отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и съгласно зависимост определена в Приложение към чл.61., ал.1, т.1 на Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването. От третото лице-помагач са приети като доказателства 1 бр. редовен отчет от 10.04.2023 г., подписан от клиента, истинността на който не е оспорена в хода на производството, поради което съдът приема за установено, че именно ответника Т. е осигурявала ежегоден достъп до апартамент № 8 за извършване реален отчет от ФДР на инсталираните в него уреди. От приетите доказателства, а и с оглед признанието на ответника, че дължи претендираните от ищеца главници за ТЕ и ДР, е видно, че в имота на ответника е извършвана услуга по дялово разпределение, която за процесния период възлиза на стойност от 30,94 лв.
Съгласно чл. 143 о т ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно Методика по Наредбата за топлоснабдяването. При анализ на приетите доказателства, съдът приема, че начислените при ищеца количества потребена от ответника топлинна енергия /по показанията на уредите до 30.04.2023 г. са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от ТЛП при спазване поднормативната уредба. Не се установи по делото да са правени рекламации от ответника, във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки /отразени в приетата по делото Индивидуална справка за използвана топлинна енергия/ са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника Д. Т. са начислени сметките за процесния период.
Дължимата от ответника сума се дължи от доставената ТЕ за отопление, сградна инсталация и БГВ, като начисленото количество отговаря на реално потребеното и възлиза на сумата от 1676,04 лв., която стойност се признава изрично от ответника и за която е издаден ИЛ.
От приложените по делото съобщения към общите фактури се установява, че данните 4 от дяловото разпределение са коректно отчетени във фактурите, вкл. и данните от изравнителните сметки.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид чл. 150 от ЗЕ отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие и потребителя на същата се уреждат от публично известни Общи условия. Предвид липсата на данни по делото за възражение от ответника по чл. 150, ал. 3 ЗЕ съдът намира, приетите от „Топлофикация София” ЕАД и одобрени от комисията /през м.06.2016 г./ Общи условия за процесния период да са обвързващи и за ответника Д. Т..
С разпоредбата на чл. 33, ал.2 от същите се определя срок за заплащане на дължимата от купувача месечна цена на доставената топлинна енергия – 45 дни след изтичане на периода, за който се отнасят. По делото не се спори, че ответника Т. не е заплатила претендираната от ищеца главница от 1676,04 лв. Съгласно чл.33, ал.4 от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва, само за задълженията по чл.32, ал.2, ако не са заплатени в срока по ал.2.
Разпечатката съдържа 31 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/98ba4c43-8b26-4dff-b52d-31195d66f989