Решение № 2165 от 18.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2165 гр. Пловдив, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20225330115826 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание 124, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът Г. К. К. от гр. П. моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че не му дължи сумата 1 167, 88 лева, представляваща неустойка за непредставяне на обезпечение по чл.8, във връзка с чл.6 от сключения между него и праводателя на ответника („Креди Йес“ ООД – гр. Хасково) в гр.

П. Договор за паричен заем № *********/********* г. към Искане № ***********, поради нищожност на клаузата за неустойка заради противоречие на добрите нрави, разрез на същата с принципа на добросъвестността при договарянето и заобикаляне на Закона, по изложените в исковата молба и в допълнителна молба съображения. Претендира разноски и заплащане на адвокатско възнаграждение за пълномощника му при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът “Агенция за контрол на просрочени задължения” АД – гр. София оспорва иска и моли съдът да прекрати производството по делото поради недопустимост на иска, а – ако приеме иска за допустим - да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба и в допълнителна молба съображения. Претендира разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.

1

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че действително между ищеца и праводателя на ответника („Креди Йес“ ООД – гр. Хасково) в гр. П. е бил сключен Договор за паричен заем № ********/*********** г. към Искане № *********, по силата на който ответното дружество е отпуснало на ищеца паричен заем в размер на 1 500 лева със срок за връщане 12 месеца – на 12 равни месечни вноски, платими на 12-то число, считано от ********* г., всяка в размер на 153, 68 лева, като в чл.6 от Договора страните са се съгласили Договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл.10, ал.2, т.1 от Общите условия към Договора и с още едно от следните обезпечения по избор на Заемателя – иопотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция или ценна книга, издадена в полза на заемодателя, а в чл.8 – че с подписването на Договора Заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че не предостави договореното в чл.6 от Договора обезпечение в тридневен срок от сключването му, или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.10, ал.2, т.1 и т.4 от Общите условия към Договора, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на 1 167, 88 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Погасителния план към Договора.

Не се спори също така, че вземанията по Договора за паричен заем са били прехвърлени от Заемодателя на ответното дружество праводателя на ответното дружество („Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД – гр. София) с Договор за покупкопродажба на вземания (цесия) от ********* г. и Приложение № **/********* г. към него.

Установява се също така, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ****/****** г., издадена по частно гр. дело № *******/****** г. е било разпоредено ищецът да заплати на праводателя на ответника („Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД – гр. София) сумата 1 109, 31лева - главница; сумата 165, 50 лева - договорна лихва от ******* г. до ********* г.; сумата 57, 24 лева - законна лихва от ******** г. до *********** г., ведно със законната лихва от ********* . до изплащане на вземането, както и сумата 26, 64 лева държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение, които вземания произтичат от Договора за паричен заем № *****/******* г., сключен между ищеца и "Креди Йес" ООД, прехвърлени с Договора за цесия от ********* г.

– като освен, че към настоящия момент тази Заповед за изпълнение не е влязла в сила, но и със Заявлението, въз основа на която е била издадена, ответникът не е претендирал да му бъде заплатена неустойката по Договора и със Заповедта не е било разпореждано ищецът да заплати тази неустойка – поради което съдът намира за неоснователни наведените от ответника доводи 2 за недопустимост на предявения по настоящето дело иск, доколкото ответникът може да поиска с ново Заявление или искова молба ищецът да му заплати неустойката.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, включването на неустойката към годишния процент на разходите по Договора, тя оскъпява кредита с много над 50% годишно.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че действително поради прекомерното оскъпяване на ГПР по Договора спрямо получената от ищеца в заем сума, клаузата за заплащане на неустойка в размер на 1 167, 88 лева по чл.8 от Договора за паричен заем противоречи на на добрите нрави, в разрез е с принципа на добросъвестността при договарянето и заобикаля Закона, а оттук - че тази клауза от Договора се явява нищожна на посочените основания, и искът се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски за производството по делото в размер на 50 лева – платена ДТ, а на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. следва да заплати на пълномощника на ищеца – адв. П. Н., адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева – като с оглед фактическата и правна сложност на спора и цената на иска, съдът намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на претендираното от пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв. се явява неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА „ Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК: 207172780, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет.3, представлявано от ************** Я. Б. Я., ЧЕ Г. К.

К., ЕГН **********, от гр. П., ул. „******“ № ***, ет.**, със съдебен адрес: гр. В., бул.

„*************“ № ***, ет.**, офис **, адв. П. Н., “Креди Йес” ООД, ЕИК: 200688545, със седалище и адрес на управление: гр. Х., ул. “**********” № ***, представлявано от ************* В. М. И., със съдебен адрес: гр. Х., ул. „*********“ № ***, ет.***, адв. Н.

Ш., ДА ЗАПЛАТИ НА Г. К. К., ЕГН **********, от гр. П., ул. „********“ № ****, ет.***, със съдебен адрес: гр. *******, бул. „**********“ № ***, ет.**, офис **, адв. П. Н., НЕ МУ ДЪЛЖИ СУМАТА 1 167, 88 лева, представляваща неустойка за непредставяне на обезпечение по чл.8, във връзка с чл.6 от сключения между ищеца и праводателя на ответника („Креди Йес“ ООД – гр. Хасково) в гр. П. Договор за паричен заем № ********/******** г. към Искане № *********, поради нищожност на клаузата за неустойка заради противоречие на добрите нрави, разрез на същата с принципа на добросъвестността 3 при договарянето и заобикаляне на Закона.

ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, ДА ЗАПЛАТИ НА Г. К. К., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 50 лева.

ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, ДА ЗАПЛАТИ НА Адвокат П. Й. Н., със служебен адрес: гр. В., бул. „*************“ № ***, ет.**, офис ** , адвокатско възнаграждение В РАЗМЕР НА 450 лева на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на претендираното от адв. П. Н. адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________

4