Решение № 447 от 24.11.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 447 гр. Перник, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Й. Котева при участието на секретаря Даниела Бл. И. като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно дело № 20231720201224 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалван е Електронен фиш (ЕФ) серия Г, № 0042384 на ОД на МВР Перник, с който на Д. Д. В., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 250.00 лв (двеста и петдесет лева) за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1, вр. чл. 638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.1, вр. чл. 461, т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ).

В подадената жалба от Д. Д. В. се прави искане за отмяна на издадения ЕФ като незаконосъобразен, като се твърди, че жалбоподателят не е бил собственик на управлявания автомобил.

В съдебно заседание жалбоподателят не участва лично. Представлява се от пълномощника си адв. С. И. от ПАК, която поддържа наведените доводи в жалбата за отмяна на атакувания ЕФ и прави искане за присъждане на направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган (АНО) ОД на МВР Перник– редовно призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство. В придружителното писмо е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:

1

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице, имащо правен интерес и пред компетентния съд. Спазен е и предвидения в чл. 58, ал.2 от ЗАНН срок за обжалване, тъй като в съдържанието на процесния фиш не е посочено, че същият подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаваното му пред съответния съд, което безспорно ограничава възможността на наказания субект да упражни правото си на жалба. Ето защо и с оглед ненарушаване правото на защита на наказаното лице, следствие на пропуска на издателя на оспорения акт да означи начина на обжалването му, жалбата се явява процесуално допустима дори и подадена след законоустановения срок.

Разгледана по същество се явява основателна.

От фактическа страна:

На 27.04.2022г., в 13:45 часа между Д. Д. В. и Б.Б. В.а, като продавачи бил сключен договор с купувача Д.М.Д., ЕГН ********** за покупкопродажба на моторно превозно средство – лек автомобил „Рено Меган” с рег.

№ ***. В т. 2 било посочено, че продавачът е получил напълно и в брой уговорената сума и че предава на купувача автомобила в състоянието, в което се намира в момента на продажбата.

На 27.04.2022г. на път І-6, в участъка на км 76+300, Осояка, намиращ се в рамките на гр. Перник се осъществявал видеоконтрол за нарушения на правилата за движение с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средство (МПС) с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 120С523, което в 15:03 часа заснело лек автомобил „Рено Меган” с рег. № ***, движещ се в посока към гр. София със скорост, която превишавала разрешената такава от 60 км/ч, въведена с пътен знак В26.

Установено било, че към този момент за моторното превозно средство с рег. № *** не е имало задължителна застраховка „Гражданска отговорност” („ГО”) на автомобилистите.

При направена справка в централна база данни по регистрация на пътни превозни средства е установено, че цитираният автомобил към датата на заснемането е собственост на Д. Д. В., ЕГН **********, а като предстоящ собственик е вписана Д.М.Д., ЕГН **********.

Във връзка с несключена задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите на управлявания в 15:03 часа на 27.04.2022г. лек автомобил с рег. № *** е издаден атакувания ЕФ, с който на жалбоподателя, в качеството му на собственик на регистрираното моторно превозно средство е наложено административно наказание глоба в размер на 250.00 лв. за нарушение на чл.

483, ал.1, т.1, вр. чл. 638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.1, вр. чл. 461, т.1 от КЗ.

Жалбоподателят подал процесната жалба чрез АНО, оспорвайки обстоятелството, че е собственик на автомобила към момента на установяване 2 на нарушението, като приложил договор за покупко- продажба на моторното превозно средство с нотариална заверка на подписите.

От правна страна:

Съгласно чл. 165, ал.3 от ЗДвП, приложима по силата на чл. 647, ал.3 от КЗ, условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, каквато се явява Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.). Съдът констатира, че процедурата и определените изисквания, които тя регулира са спазени при издаването на обжалвания фиш.

За използването на АТСС е съставен протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., в който е удостоверено мястото на което е бил извършван контрола, времевия отрязък през който системата е работила режимът на измерване, като този официален удостоверителен документ е съставен от длъжностно лице, което с оглед кредитираната по делото Заповед № 313з-310 от 14.02.2020г. на директора на ОД на МВР Перник е преминало обучение за работа със стационарната преносима система за контрол на скоростта, с която е извършено заснемането.

Последното обстоятелство води до категоричен извод, че полицейския служител е осъществил контрол по отношение на установеното нарушение съгласно нормативните предписания и при посочените в протокола обстоятелства.

В протокола е вписан тип на системата за измерване - „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство № 120С523. Като доказателства са приобщени Удостоверение да одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на Български институт по метрология и Протокол за проверка № 22-С-ИСИС от 13.07.2021г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер” на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” на Българския институт по метрология, от които се установява, че използваното АТСС е одобрен тип и е преминало проверка за техническа годност, поради което контролният орган не е изпълнил изискванията на чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.

По административнонаказателната преписка е предоставено и отпечатано статично изображение във вид на снимков материал, което е с уникален идентификационен номер № 120С523/0024031, установяващо, че на 27.04.2022г. в 15:03 часа е заснето моторно превозно средство с ясно видим рег. № ***, като това категорично е осъществено по време на движение, предвид отчетената скорост.

На следващо място съдът намира, че обжалвания ЕФ съдържа пълно и ясно описание на нарушението. Посочена е дата, час и място на извършването му. Вписан е изрично факта, че е установено управление на МПС, като е 3 указана посоката на движение и че същото е регистрирано в Р България и не е спряно от движение. Посочено е, че собственикът не е сключил задължителната „ГО”. При това положение е очевидно, че съдържанието на нарушението съдържа всички елементи от обективната страна на изпълнителното Д.ие, което е вменено на санкционираното лице.

Според чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ договор за застраховка „ГО” на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение.

Съгласно чл. 638, ал.4 от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глоба или имуществена санкция по чл. 638, ал.1 от КЗ.

Съдържанието на нормата на чл.647, ал.3 от КЗ повелява, че когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движението по пътищата. Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка.

Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл.638, ал.4 и 6. Чл. 189, ал.5 от Закона за движението по пътищата не се прилага.

Съдържанието на горепосочените разпоредби водят до извод, че за да бъде издаден ЕФ по реда на чл. 638, ал.4 от КЗ е необходимо освен за моторното превозно средство да няма сключен валиден договор за задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите, да е установено управление на същото по пътната мрежа в страната, независимо кой е неговия водач, като управлението да е установено с автоматизирано техническо средство и система за контрол на правилата за движение при спазване на определените в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. условия и ред за използването му, като задължително да е установено и че наказаният субект е собственик на процесното моторно превозно средство. Основният спор по делото е именно последното обстоятелство.

Съдът намира, че в конкретния случай не е доказано към момента на заснемане на автомобила наказаното лице да е собственик на същия, което обосновава извод, че в нарушение на материалния закон е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

Действително, видно от приложеното по административнонаказателната преписка извлечение от централна база данни по регистрация на пътни превозни средства за лек автомобил „Рено Меган” с 4 рег. № *** като собственик на същия е посочено лицето Д. Д. В., ЕГН **********, а като предстоящ собственик е вписана Д.М.Д., ЕГН **********.

Тези данни следва да бъдат тълкувани ведно с приложения към жалбата и приет като писмено доказателство по делото договор за покупко-продажба от 27.04.2022г., от който е видно, че в 13:45 часа жалбоподателят е продал на купувача Д.М.Д. въпросния автомобил „Рено Меган” с рег. ***. Договорът е сключен в предвидената от законодателя форма, а именно писмена с нотариална заверка на подписите. Този договор е заверен при нотариус Л.Ц., с район на действие Районен съд Перник с рег. № 748 на Нотариалната камара, с което целта на сделката е осъществена и купувачът е станал новия собственик на моторното превозно средство. При това положение прехвърлителният ефект на правото на собственост върху процесното моторно превозно средство е настъпил със сключването на сделката в 13:45 часа на 27.04.2023г. Считано от този момент приобретателят има задължението по чл. 145, ал.2 от ЗДвП, в срок до един месец да регистрира придобитото пътно превозно средство. Поради това и в извлечението от централна база данни по регистрация на пътни превозни средства Д.М.Д. е посочена като „предстоящ собственик”.

Съдът намира, че при положение, че отчуждителния ефект на горепосочената сделка е настъпил в 13:45 часа на 27.04.2023г., когато купувача е станал собственик на автомобила, то в нарушение на материалния закон е ангажирана отговорността на Д. В. за процесното Д.ие, тъй като към момента на заснемане на автомобила, той не е бил собственик на същия. Ето защо и атакувания ЕФ е незаконосъобразно издаден по отношение на жалбоподателя, тъй като той не е имал задължението по чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ да сключи задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите и при неизпълнение да е субект на вмененото нарушение по силата на чл.638, ал.4 от КЗ, поради което следва да бъде отменен.

По разноските:

Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалвания ЕФ и с оглед разпоредбата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс. От съдържанието на приложения на л. 39 договор за правна защита и съдействие от 10.07.2023г. се установява, че жалбоподателят Д. Д. В. е възложил на адвокат С. И. от ПАК оказването на правна защита и съдействие с предмет обжалване на процесния ЕФ.