Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 392 от 01.07.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 133/2021
Вид
Решение № 392
Подписан
01.07.2021
В сила
01.07.2021
Състав
Людмила Цолова, Женя Димитрова, Светла Станимирова

Цитирани разпоредби

  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269, изр.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 392 гр. София , 29.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Людмила Цолова

Светла Т. Станимирова

Женя Димитрова при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело № 20211001000133 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от „ТАЛИСМАН 13“ АД против решение № 260365/16.11.2020 г. по т.д.№ 810/2020 г. по описа на СГС, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от „ТАЛИСМАН 13“ АД иск против УНСС с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 24552 лева, съставляваща разликата над присъдената сума от 75409.84 лева до пълния предявен размер от 99961.84 лева, незаплатен остатък за извършени ремонтни дейности в предоставен под наем имот на обект Кафе-клуб VI етаж с площ от 255,078 кв.м., разположен в сградата на УНСС, съгласно Анекс 2/01.06.2016 година към договор за наем на имот с рег.446/2014 година, за които ремонтни работи е съставен констативен протокол 10.03.2017 година и Анекс 3/05.10.2017 година, ведно със законната лихва, считано от 07.05.2020 година до окончателното му изплащане.

В жалбата се излага, че постановеното решение е неправилно. Оспорва дадената от съда правна квалификация, като твърди, че същите са заявени, на осн. чл.59 ЗЗД, тъй като са полезни разноски, довели до обогатяване на ответника, като в тази връзка моли съдът да съобрази т.2 от ТР 1/2013 година 1 на ОСГТК на ВКС. Претендира се неговата отмяна и постановяване на решение по съществото на спора, с което исковата претенция да бъде уважена, като се присъдят и направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Против жалбата е подаден писмен отговор от УНСС, с който се моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като се заплатят и направените съдебно-деловодни разноски.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила, В ЧАСТТА, с която УНСС е осъден да заплати на „Талисман 13“ АД сумата от 75409.84 лева, незаплатен остатък за извършени ремонтни дейности в предоставен под наем имот на обект Кафе-клуб V I етаж с площ от 255,078 кв.м., разположен в сградата на УНСС, съгласно Анекс 2/01.06.2016 година към договор за наем на имот с рег.446/2014 година, за които ремонтни работи е съставен констативен протокол 10.03.2017 година и Анекс 3/05.10.2017 година, ведно със законната лихва, считано от 07.05.2020 година до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1152,09 лева лихва за забава за периода от 19.01.2020 година до 13.03.2020 година, ведно с разноски в размер на 5904,20 лева.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

В исковата си молба от 07.05.2020 година ищецът „Талисман 13“ АД излага, че на 30.06.2014 година между него и ответника УНСС е сключен договор за наем на недвижим имот за временно и възмездно ползване на обект Кафе-клуб VI етаж с площ от 255,078 кв.м., разположен в сградата на УНСС, състоящо се от помещение със застроена покрита площ от 152.558 кв.м. и тераса с площ от 102,52 кв.м. за осигуряване на място за отдих на студенти и преподаватели, храна, напитки и свързани с тях услуги, като договорът е сключен за период от 10 години. В чл.2, ал.1 от договора е записано, че имота се предоставя срещу месечен наем в размер на 3300 лева без ДДС, заплащан авансово до 10-то число на текущия месец по банков път, а наемодателят се е задължил да предостави на наемателя наетия имот на 31.07.2014 година с приемо-предавателен протокол за състоянието на имота.

В чл.5, ал.1 от договора е записано, че при съгласие на наемодателя в наетия имот наемателя може да извърши основен ремонт или частичен ремонт и 2 преустройства, необходими за осъществяване на дейността на имота. В ал.3 на чл.5 между страните е постигнато съгласие, че извършения основен ремонт и преустройство се изплаща от наемодателя, чрез намаляване на наемните вноски, за което се сключва анекс към договора. В анекса се определя срока на изплащане и размера на намаляване на наемните вноски. На 14.07.2014 година е сключен анекс 1 с рег. No-505/2014 година към договора, който анекс урежда между страните, че е настъпило събитие от извънреден характер, а именно-авария, като страните са договорили, че отпада от договора за наемчл.2, ал.1, изр.последно, а именно отпадане на плащане на наемната цена за имота до 10-то число на месеца, като е договорено, че за периода от 30.06.2014 година до деня на предаване на имота от наемодателя на наемателя уговорената в чл.2 от договора наемна цена няма да се дължи и заплаща от наемателя на наемодателя. Наемната цена ще се дължи едва след датата на съставяне на приемо-предавателен протокол и предаване държането на имота.

На 01.06.2016 година между страните е сключен анекс 2 към договора за наем, който анекс урежда между страните, че наемателят се задължава да извърши основен ремонт на имота в срок до 15.09.2016 година съгласно представения технически проект, количествено-стойностната сметка и протокол от комисия, назначена със Заповед 803/11.04.2016 година на ректора на УНСС.Анекса предвижда, че в периода на извършване на основен ремонт наемателя няма да заплаща наем, като ремонтът е продължил до 01.02.2017 година. На 10.03.2017 година във връзка с изпълнение на заповед 156/03.02.2017 година, заповед 212/13.02.2017 година и заповед 396/07.03.2017 година на ректора на УНСС е назначена 6-членна комисия от експерти и представители на УНСС, както и представител на дружеството – ищец. Комисията е приела, че общо вложената сума за обекта е в размер на 145098,44 лева без вкл.ДДС, общата сума е в размер на 174 118,13 лева с вкл.ДДС. Комисията е приела също, че предстои извършване на СМР до приетата стойност, съгласно количествено-стойностна сметка в размер на 188384,91 лева без вкл.ДДС, за което е съставен констативен протокол от 10.03.2017 година. На 05.10.2017 година между страните е сключен анекс 3 с рег.677/2017 година към договора за наем, който анекс урежда, че наемодателят и наемателят приемат съгласно констативен протокол от 10.03.2017 година за вложена сума от наемателя по извършени СМР в размер на 145098,44 лева без ДДС или 174118,13 лева с вкл.ДДС. Анексът предвижда 3 още, постигнато между страните съгласие, че към дата 30.09.2017 година наемателят дължи на наемодателя за наемни вноски сума в размер на 49500 лева с ДДС за консумативи сума в размер на 3653,27 лева и лихва за консумативи в размер на 3661,41 лева като общ размер е определена сумата от 56814,68 лева с включено ДДС. На следващо място в анекса е договорено, че наемодателят дължи на наемателя сумата в размер на 121110,71 лева с вкл.ДДС след прихващане на вземанията на двете страни по анекс 3 към договора. С писмо от 19.04.2019 година ректорът на УНСС е уведомил „Талисман 13“ АД, че считано от 30.06.2019 година договорът за наем ще бъде прекратен. На 02.08.2019 година е подписан приемо-предавателен протокол между страните, че се предава окончателно имота на наемодателя от наемателя и в него са констатирани липси, които са описани и показания на контролни уреди. На 18.12.2019 година ответникът е поканен да заплати доброволно сумите , като на 24.01.2020 година, същият е направил прихващане и е заявил, че общото задължение е в размер на 75409,84 лева.

Изрично в писмото е направено признание за дължимостта на сумата, но същата не е заплатена. Ищецът твърди, че през м.май, 2018 година е възложил доставка и монтаж на дървен подиум /декинг/ за тераса и изготвяне на технически проект за външна механична тента за сумата от 24 552 лева с вкл.ДДС, като ответникът не ги е признал с допълнителен констативен протокол. Ответникът дължи и лихва в размер на 1152,09 лева за периода от 19.01.2020 година до 13.03.2020 година. Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника УНСС да му заплати сумата от 75409, 84 лева, ЧАСТИЧЕН ИСК от сумата 99961,84 лева, остатък от признато, но неизплатено задължение по констативен протокол от 10.03.2017 година и анекс 3 към договора за наем на имот от 30.06.2014 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение за забава в размер на 1152,09 лева за периода от 19.01.2020 година до 13.03.2020 година, както и направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Ответникът е депозирал отговор, в който е оспорил твърденията, изложени в исковата молба, както и представените доказателства, като не е оспорил обстоятелството, че между страните е съществувало облигационно правоотношение по договор за наем, който е бил прекратен.

4

В о.с.з. на 31.08.2020 година ищецът е направил изменение на иска, като е поискал увеличаването му от сумата 75409, 84 лева до пълния размер от сумата 99961,84 лева, като с определение от 31.08.2020 година, съдът е допуснал изменението на иска, чрез неговото увеличаване до пълния размер от сумата 99961,84 лева.

Съдът, след съвкупна преценка на представените доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Липсва спор между страните, а и се установява от представеният по делото договор за наем /л.15-л.19/, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение по договор за наем, по силата, на който ответникът, в качеството на наемодател, а ищецът, в качеството на наемател са се договорили за предоставянето за ползване на обект Кафе-клуб VI етаж с площ от 255,078 кв.м., разположен в сградата на УНСС, състоящо се от помещение със застроена покрита площ от 152.558 кв.м. и тераса с площ от 102,52 кв.м. за осигуряване на място за отдих на студенти и преподаватели, храна, напитки и свързани с тях услуги, като договорът е сключен за период от 10 години.

Липсва спор между страните, а и съдът е приел с определение за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: извършване на СМР от страна на ищеца, приемане на работата от страна на ответника, чрез съставянето на констативен протокол и извършване на прихващане след което размерът на дължимото възнаграждение за извършения ремонт е в размер на 75409,84 лева.

От представената фактура /л.65/ е видно, че между ищеца и „Билдех“ ЕООД е възникнало облигационно правоотношение, по силата, на което първия е възложил на втория извършването на конкретна работа- доставка и монтаж на дървен подиум /декинг/ за тераса и изготвяне на технически проект за външна механична тента срещу задължението да заплати възнаграждение в размер на 24552 лева, като видно от разписките е, че същото е заплатено.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

5

Въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор с оглед постановяване на допустим съдебен акт, поради което за допустимостта на производството и постановеното решение следи служебно.

Съгласно т.2 от ТР 1 по т.д.1/2013 година на ОСГТК на ВКС извършването на непълен, неточен доклад е нарушение на съдопроизводствените правила. За допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, въззивният съд не следи служебно /чл.269, изр.2 ГПК/.

Във въззивната жалба е направено оплакване относно дадената правна квалификация на иска като ищецът твърди, че правилната правна квалификация на иска е чл.59 ЗЗД.

Съдът констатира, че с исковата молба ищецът е предявил иск за сумата от 75409.84 лева, предявен като ЧАСТИЧЕН ИСК от сумата 99961.84 лева, остатък от незаплатено задължение по договор за наем, като в исковата молба е посочил, че сумата от 99961.84 лева се формира от сумата 75409.84 лева, представляващи признати, но незаплатени задължения по констативен протокол от 10.03.2017 година и сумата от 24552 лева за доставка и монтажна дървен подиум /декинг/ за тераса и изготвяне на технически проект за външна механична тента. В петитума на исковата молба обаче е посочил, че цялото вземане в размер на 99961,84 лева се претендира като сума по неизплатено задължение по констативен протокол от 10.03.2017 година и анекс 3 към договора за наем на имот от 30.06.2014 година.